Козметични митове под лупа🔍

Няколко любими легенди по отношение на слънцезащитни продукти от мен:

Стават ли филтрите токсични при смесване? Ако наслоим слънцезащитен крем+ ФДТ или ББ с спф, твърдението е, че могат да реагират помежду си и да се дестабилизират.

Каталано, това може и да е вярно за старото поколение филтри, но не и за новите, модерни такива нали?

Химичните филтри увреждат хормоналното ни здраве и баланс. Както и коралите. "Купувайте само минерални! " Проучванията са правени върху лабораторни мишки, не върху хора. Доколкото съм чела. И молекулите на модерните, ново поколение филтри са големи. На практика не проникват през кожната бариера, а остават на повърхността.

Митът за маслото от малинови семки, моркови, кокос... Твърди се, че предлагат перфектната, безопасна защита от слънцето. За хора и водоеми. По ред причини, това не е вярно. Но по важното за мен е, че майки на малки деца го изповядват. Подценявайки рисковете в дългосрочен план.

Водоустойчив слънцезащитен продукт не е = на вечен. Не можем да нанесем един слой сутрин и да разчитаме че сме защитени до късно следобед...

Много интересна тема.
Аз лично си ползвам химически спф, защото минералните са ми бели и мазни.
Някои продукти ползвам от години. Особено един хидратиращ серум.
Най-смешен ми е митът, че бялата козметика запушва порите и съответно някои жени не ползват никаква козметика и кожата им е доста суха.

Парабенната паника: кампанията с дезинформация, която направи продуктите по-малко безопасни

Как едно дефектно изследване, медийна сензация и страхът от "химикали" убедиха обществото, че една от най-безопасните групи консерванти е опасна.
Автор: Dr. Andrea Love,
The Paraben Panic: From Public Outcry to Public Harm

Общественото мнение, движено от страх, има огромно влияние в съвременното общество, особено когато става дума за теми, свързани с науката и здравето.
Лошо проведено изследване се превръща в сензационна медийна публикация, която представя погрешно данните, слабостите на самото изследване и реалните му последици. След това други медии го препечатват и информацията започва да се разпространява лавинообразно. Твърденията започват да циркулират сред хората и постепенно се превръщат в широко разпространено убеждение. Когато такива идеи се повтарят достатъчно често, те започват да оформят потребителското поведение, решенията на компаниите и дори медицинската практика, даже когато учени и скептици се опитват да коригират грешната информация.
Историята с парабените е показателен пример как ирационалният страх от химикали може да подкопае науката и общественото здраве. Всичко започва с обществено възмущение, след като медиите усилват ефекта от едно изключително лошо проведено изследване, което демонизира една неразбрана, но всъщност много безопасна група консерванти.
Парабените са сред най-безопасните и най-добре проучени консерванти в съвременните потребителски и медицински продукти. И въпреки това, ако попитате случайна група хора, мнозина ще ви кажат, че са токсични и причиняват "ендокринни нарушения" и рак. Не причиняват.
Научните данни са последователни от десетилетия, но дезинформацията печели битката в публичното пространство. Резултатът е реална вреда. Не става дума за хипотетични рискове, а за конкретни последици: страх от безопасни вещества, замърсени потребителски продукти, предотвратими инфекции на кожата и очите, повече алергични реакции и недоверие към научната експертиза.

Дезинформацията се разпространява по-бързо от нюансираната реалност

Почти всяка антинаучна реторика следва един и същ модел: слабо или неправилно интерпретирано изследване се представя погрешно от човек без необходимата подготовка да оценява данните. Това изкривяване се усилва от медии, инфлуенсъри, знаменитости или политици и изведнъж една маргинална теза започва да изглежда като общоприета.
Дезинформацията се разпространява по-бързо от от нейното опровергаване и защото научната грамотност сред населението често е ниска. Само около 28% от американците например имат т.нар. гражданска научна грамотност - способността да намират, разбират и прилагат научна информация при решения за здраве и обществена политика. Подобен проблем съществува и сред законодателите, което помага да се обясни защо законите и регулациите често се разминават с научните доказателства.

Един от най-силните двигатели на научната дезинформация е хемофобията - страхът от "химикали“. Тя е дълбоко вкоренена в културните нагласи и се среща във всички идеологически групи. Това е рефлексивен страх от химични вещества, особено синтетични, независимо от дозата, реалната експозиция или наличието на доказателства за вреда. Той се подхранва от идеята, че "естествено" означава безопасно, а "химично" означава опасно. Тази нагласа стои зад страховете от ваксини, паниката около храните и бурно развиващата се индустрия на "чистата козметика".
Страхът от парабени е класически пример какво се случва, когато хемофобията надделее над десетилетия научни данни.

Парабените са изключително безопасни консерванти

Вероятно сте виждали козметични продукти с надпис "без парабени". И може би сте се запитвали дали трябва да ги избягвате. Отговорът е не. Но социалните мрежи и дезинформацията създадоха пазарна среда, която притиска компаниите да променят формулите си заради неверни твърдения.
Парабените представляват група химични вещества със сходни имена, но не са идентични по поведение. Те са естери на 4-хидроксибензоената киселина. Както не всички алкохоли действат по един и същ начин в организма, така и различните парабени не се държат еднакво. Съществуват множество различни парабени и обобщаването им като едно и също е научно и химично некоректно.
Парабените, както всички консерванти, предотвратяват микробно замърсяване, като възпрепятстват растежа на бактерии, плесени и дрожди. Те са стабилни, евтини и ефективни срещу широк спектър микроорганизми. Поради това се използват безопасно като консерванти още от 20-те години на XX век в козметика, продукти за грижа за кожата и лекарства.
През последните десетилетия обаче, особено с възхода на социалните мрежи, индустрията на "чистата козметика" започна да представя синтетичните вещества, включително парабените, като опасни.

Изследването, което предизвика паниката

Паниката около парабените до голяма степен започва с едно силно проблематично изследване от 2004 г., публикувано в Journal of Applied Toxicology.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/14745841/
https://www.maxgreenalchemy.com/assets/images/documents/ParabenReportDarbre.pdf
Авторите използват аналитични химични методи, за да анализират двадесет предварително замразени проби от тумори на гърдата, търсейки следи от парабени.
Но изследването има сериозни методологични проблеми:
 - Липсва контролна група със здрава тъкан. Без такава не може да се прави никаква връзка с рак.
 - Не е изследван биологичен механизъм. Авторите загатват за връзка между парабените и развитието на рак, без да изследват биологичен механизъм, който би могъл да обясни подобна връзка.
 - Откритите концентрации са изключително малки - на ниво части на милиард(ppb). За сравнение, това е приблизително равностойно на една секунда време в рамките на 31.7 години.
 - Контролните проби, използвани за проверка на аналитичната апаратура, често показват по-високи стойности от измерените в туморните проби, което поражда сериозни съмнения за лабораторно замърсяване.
  
Този подход е сравним с това да съберете изопропилов алкохол, етанол и етиленгликол, да ги обявите за "общ алкохол“ и след това да заявите, че това количество алкохол е опасно.
Да, технически всички са алкохоли, но ефектите им върху организма са напълно различни. Един може да бъде смъртоносен в малки количества, друг е безопасен върху кожата, но опасен за пиене, а трети може да се консумира в умерени количества без риск.
Не можете да съберете различни химични вещества и да ги представите като едно и също само защото принадлежат към една обща категория. Това противоречи на базови принципи на химията.
Дори ако изследването беше проведено правилно, то би показало единствено наличие на веществото, а не причинно-следствена връзка. Въпреки това авторите правят необосновани твърдения, които медиите превръщат в сензационни заглавия за "химикали, причиняващи рак".

Митът за естрогена
Друго твърдение, което затвърди страха, е идеята, че парабените са ендокринни разрушители и действат като естроген.
Това звучи плашещо, което обяснява защо лесно се разпространява. Ако човек прекарва достатъчно време онлайн, може да остане с впечатление, че почти всичко е "ендокринен разрушител" - пластмаси, слънцезащитни продукти, соя, касови бележки, почистващи препарати, свещи.
В лабораторни условия почти всяко вещество може да изглежда "хормонално активно", ако буквално удавите клетки, растящи в пластмасова паничка, в достатъчно голямо количество от него(Okubo et al., 2001). Познайте какво? Ако залеете клетки в блюдо на Петри с чиста вода, те ще се пръснат. Това обаче не се случва, когато пиете вода. По същата причина не можем автоматично да приемем, че парабените се държат по един и същ начин в човешкото тяло и в лабораторни клетъчни модели.
В клетъчната биология подобни етикети сами по себе си не означават много. Значение имат реалната експозиция и реалният биологичен ефект. За да бъде едно вещество истински ендокринен разрушител, то трябва не само да попадне в организма в измеримо количество, но и да се свърже достатъчно силно с хормоналните рецептори, за да предизвика хормонална сигнализация в реални човешки тъкани, а не само в клетки, отглеждани в блюдо на Петри.
Бутил- и пропилпарабен се свързват около 10 000 пъти по-слабо от естрадиола, а метил- и етилпарабен около 100 000 пъти по-слабо(Golden et al. 2005). Тъй като тези взаимодействия са изключително слаби, няма биологично основание да смятаме, че парабените могат успешно да конкурират собствените ни хормони. Още повече че организмът усвоява само малка част от количеството, на което сме изложени, а след това бързо го метаболизира и изхвърля.

Безвредни парабени
Над 300 изследвания в областта на токсикологията, епидемиологията, животинските модели и клиничните проучвания стигат до един и същ извод: парабените в потребителски и медицински продукти са безопасни.
Те се метаболизират бързо и не се натрупват в организма. В козметиката концентрациите обикновено са между 0.01 и 0.3 процента. Дори при висока употреба само малка част от нанесеното количество се абсорбира през кожата.
Ефекти върху репродуктивната система при животни се наблюдават само при изключително високи дози, стотици и хиляди пъти над реалната човешка експозиция.
Затова регулаторните органи по света, включително FDA, СЗО и Европейският научен комитет по безопасност на потребителите, са единодушни: парабените са безопасни, когато се използват като консерванти.

Как страхът доведе до реални вреди
Общественият натиск накара много компании да премахнат парабените и да ги заменят с други консерванти. Не защото са по-добри, а защото потребителите го изискват.
Много производители преминаха към метилизотиазолинон (MIT), консервант с висок алергичен потенциал. Това доведе до значително увеличение на контактния дерматит и кожните алергии.
Още по-опасно е, че някои продукти се продават без консерванти. Това увеличава риска от микробно замърсяване. "Чисти" козметични продукти често се изтеглят от пазара заради бактерии като Pseudomonas, Staphylococcus aureus и Burkholderia cepacia.
Парабените се използват и в медицински продукти - противогъбични кремове, кортикостероиди, очни разтвори, инжекционни лекарства и някои ваксини. Когато консервантите се отслабят или премахнат, рискът от замърсяване се увеличава.
При очните продукти това може да доведе до кератит и дори до загуба на зрение. При инжекционните препарати може да причини целулит, сепсис и системни инфекции.
Страхът от "химикали" не просто променя етикетите. Той може да навреди на обществото.

Истинският урок от парабенната паника
Историята с парабените всъщност не е само за парабените. Тя показва какво се случва, когато страхът започне да замества научните доказателства и когато обществените представи за "химикалите" надделеят над десетилетия токсикологични и микробиологични изследвания. Това е пример как дезинформацията, подхранвана от сензационни заглавия, социални мрежи и уелнес инфлуенсъри, променя пазарите, медицинската практика и личните убеждения по начин, който ни прави не по-защитени, а по-уязвими.
Случаят с парабените е само един пример за този модел. Когато невярната информация се разпространява безконтролно, тя не просто подвежда хората, а променя реални резултати и реални последствия. Продуктите с надпис "без парабени" не са победа за здравето и безопасността. Те показват как страхът може да надделее над фактите и как дезинформацията, след като се превърне в общоприето убеждение, може да се превърне в източник на реални вреди.
Антинаучната реторика, сензационните заглавия и политиките, които пренебрегват научните доказателства, не просто объркват хората. Те водят до замърсени продукти, предотвратими инфекции и ненужни алергични реакции, като същевременно подкопават доверието в експертното знание. Когато митовете бъдат легитимирани, цената се плаща от всички.

PS
От публикуването на проучването на Darbre(Darbre, P.D., A. Aljarrah, W.R. Miller, et al. 2004. Concentrations of parabens in human breast tumours. Journal of Applied Toxicology 24(1): 5–13.) насам парабените многократно са били преоценявани от европейските регулаторни органи. Последните становища на Научния комитет по безопасност на потребителите (SCCS) продължават да приемат разрешените за употреба парабени за безопасни в регламентираните концентрации, като съвременните оценки са насочени основно към въпроси, свързани с експозицията и потенциалната ендокринна активност, а не към доказване на връзка с рак на гърдата.
https://ec.europa.eu/health/ph_risk/committees/04_sccp/docs/sccp_o_00d.pdf

Бензофеноните не са съвсем безопасни, и ако не бъркам, позабраниха някой и друг от тях. Проблема е, че при облъчване е възможно да произведат радикал, който вече е доста неприятен за клетките. Лично съм използвал подобно съединение за инициатор на радикалова реакция, точно чрез облъчване с живачна УВ-лампа. Другият "братовчед" е хидроксиацетофенона, който бил "бустер на консервантите" и дори "кондиционер на кожата"...
бензофенон (Benzophenone) е забранен за употреба в козметични продукти в Европейския съюз от края на 2023 г. поради класифицирането му като канцерогенно вещество от категория 1B. Регламентът влезе в сила незабавно на 1 декември 2023 г. без преходен период, което означава, че продукти, съдържащи чист бензофенон, не могат да се продават на пазара в ЕС.Освен основното съединение, неговите производни (използвани главно като химични UV филтри в слънцезащитни продукти) също са обект на строги забрани и нови ограничения по света.Статут на производните на бензофенонаБензофенон-1 (BP-1): През април 2025 г. Научният комитет по безопасност на потребителите към ЕС (SCCS) обяви съставката за небезопасна поради потенциал за генотоксичност и ендокринни смущения.Бензофенон-2 (BP-2): Официално класифициран като небезопасен от SCCS поради невъзможност да се изключи генотоксичен риск.Бензофенон-3 (BP-3 / Оксибензон):ЕС: Не е напълно забранен, но нивата му са силно ограничени (до 6% в продукти за лице/устни и до 2.2% в лосиони за тяло).Великобритания: Нови ограничения влизат в сила от 21 януари 2026 г. съгласно CIRS Group.САЩ и екзотични дестинации: Напълно забранен за продажба на места като Хавай, Аруба, Тайланд (в националните паркове) и Американските Вирджински острови с цел защита на кораловите рифове.Бензофенон-4 (BP-4) и Бензофенон-5 (BP-5): Към момента се считат за безопасни за употреба като UV филтри в концентрации до 5%.

Не мога да го обясня толкова научно, но козметика без консерванти не може. Особено такава, която докосваме с ръка. Още на първата седмица ще се развият бактерии.

Има много повече хора, пострадали от натурална козметика с масла и билки.

Темата с регулациите показва само едно – че контролът върху козметичните продукти, днес е изключително сериозен.
Забраните на по-стари съставки в Хавай или Тайланд са заради опазването на техните коралови рифове, а не защото продуктите са опасни за хората. Като потребител в България това не ме касае, извинете– аз корали в банята си нямам и слънцезащитата ми няма как да стигне до океана. Напротив, новите патентовани филтри са направени така, че да не преминават кожната бариера, което ги прави напълно безопасни за здравето ни. Използваните от мен слънцезащитни продукти са призведени в едни от най-модерните и развиващи се постоянно козметични компании. А именно тези в Корея. И да, случва се в състава на някой продукт да има съставка. Която попада под регулации за САЩ и Европа. Но това не означава, че са опасни...

Основно задължение на козметиката е да е БЕЗОПАСНА! И понеже основно съдържа вода, както и много често мазнини, е идеална среда за развитие на всякакви бактерии, дрожди, гъбички. За да се предотврати това се добавят съставки, които държат подобни неща под контрол - а именно консервантите. Има продукти, в които такива може да липсват, но те са много малък брой, и това се дължи на вторичните ефекти на други съставки - а именно цинков оксид (>=15%), високо съдържание на диоли и триоли (пропиленгликол и/или глицерин) - над 25%. Цинковият оксид е добре известен с антисептичното си и подсушаващо действие, а другите лимитират съдържанието на свободна вода чрез свързването и към себе си с водородни връзки. Липсата на свободна вода предотвратява развитието на патогенна флора. И точно това е и причината, термина "козметика с пробиотици" да е оксиморон - защото няма как селективно да се оставят живи определени щамове, а другите да се трепят, т.е. това е лъжа, или дадените пробиотици трябва да са енкапсулирани в нещо, което е устойчиво на средата на козметичния продукт.
Безводните продукти нямат нужда от консерванти, а от антиксиданти за маслата, от които са направени.
Всеки е свободен да пробва на себе си каквото си иска, в т.ч. и собствени бъркочи и мазила.

Ха, това с пробиотиците не го знаех!

Да, точно така.
Покрай това се сетих за статията на Michelle Wong от Lab Muffin Beauty Science, защото тя разглежда въпроса дали слънцезащитните продукти наистина убиват коралите, или темата е доста по-сложна.

Is Your Sunscreen Killing Coral Reefs? The Science

Поводът е забраната на oxybenzone и octinoxate в Хавай, която често се използва като аргумент, че въпросът е решен. Щом са ги забранили, значи е доказано, че тези филтри унищожават коралите. Само че тя уточнява, че една регулаторна забрана не е същото като окончателно доказана вреда в реалната среда. Понякога това е предпазен подход - има данни за потенциален риск, екосистемата вече е под сериозен натиск и властите решават да ограничат още един възможен фактор.
Моят прочит на статията е следният: да, има лабораторни данни за потенциална вреда от някои UV филтри и да, слънцезащитите могат да бъдат локален проблем при определени условия. Но към момента няма убедителни доказателства, че те са основна причина за разрушаването на кораловите рифове по света. Големите проблеми остават климатичните промени, затоплянето на океаните и замърсяването, а "reef-safe" не значи автоматично безопасно.