Иде реч за нещо далеч по-просто - за период от 30+ години да ми казват да не си мия косата толкова често, защото се омазнявала още повече. Подчертавам косата. Другата редовна ‘заплаха’ беше, че от много миене ще опада. Никаква наука не се влага, а невежество и, подозирам, спестовност в ползването на топла вода и продукти.
Виж целия пост
Козметични митове под лупа🔍
- Публикувана: 8 юни 2026, 19:33 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2026, 14:17 ч.
# 15
9 юни 2026, 23:30 ч.
# 16
10 юни 2026, 12:07 ч.
За UV филтрите според BASF:
Погрешно схващане 1: Има физични (минерални) и химични UV филтри.
Едно от най-разпространените схващания за UV филтрите е разграничението между "физични" и "химични" филтри, като терминът "физични" се използва за двата минерални филтъра титаниев диоксид и цинков оксид
Титаниевият диоксид и цинковият оксид са химични вещества, както всички UV филтри. Това е очевидно от официалната дефиниция на международната организация за номенклатура и терминология на химикалите IUPAC, която гласи, че химичното вещество е форма на материя с постоянен химичен състав и характерни свойства.
По-коректно е да се направи правилно разграничение между органични химични UV филтри, които са базирани на въглерод, и неорганични химични UV филтри, които не са базирани на въглерод (наричани също минерални филтри).
Погрешно схващане 2: Минералните UV филтри са натурални.
Често срещана асоциация, свързана с термина "минерални UV филтри" е, че те представляват "естествени" съединения. Отново, това е грешно възприятие. Титаниевият диоксид и цинковият оксид действително се срещат в природата, но не във форма, която може да се използва в слънцезащитни продукти.
Титаниевият диоксид и цинковият оксид за използване в слънцезащитни кремове са химични модификации на минерали и руди, които нито са разрешени за употреба в козметиката, нито могат да предпазват от UV радиация. Производствените процеси са енергоемки и изискват високи температури и силно реактивни химикали като сярна киселина и хлор. Използването на титаниев диоксид и цинков оксид в слънцезащитни продукти изисква допълнително покритие за потискане на тяхната фотокаталитична активност, т.е. генерирането на свободни радикали, които могат да увредят кожата.
Дали един UV филтър е минерален или не е от значение за основната му функция, а именно защитата от UV лъчение.
Погрешно схващане 3: Минералните UV филтри действат като малки огледала, докато химичните UV филтри абсорбират UV светлина.
Някои UV филтри наистина могат да отразяват (огледален ефект) UV радиация, но това не е изключително свойство само на минералните филтри. Всички неразтворими UV филтри - неорганични и органични - са частици (кристали, състоящи се от много молекули) и показват този ефект.
По-важното е, че отражението има сравнително малък принос и осигурява едва около 10% от цялостната UV защита. Основният защитен механизъм за всички UV филтри - органични или неорганични, разтворими или неразтворими - се нарича абсорбция. При този процес UV филтрите поемат високоенергийното UV лъчение и го освобождават като топлина. Неорганичните филтри обаче са по-малко ефективни от повечето органични филтри и следователно обикновено трябва да се използват в значително по-високи концентрации.
Погрешно схващане 4: Натурален UV филтър означава екологичен и безопасен.
В ежедневния език думата "натурално" често се използва за описание на неща, които са полезни, идващи от природата, а не изкуствено създадени. Съществува погрешна представа, че натуралното е равно на по-добро, по-безопасно, по-здравословно и нетоксично: хората приемат, че една натурална съставка би притежавала по-голяма безопасност за хората и околната среда, отколкото химически синтезирана съставка.
Но няма пряка връзка между натурално, токсично и екологично. Има много естествени съставки, които са токсични за хората (напр. части от отровни растения, алергени и др.) или имат отрицателно въздействие върху околната среда, (като например нефта), тъй като те не са биоразградими и са токсични за водните организми.
Обратно, само защото една съставка е синтетична, не я прави непременно замърсител или токсична за хората. Сред естествените и сред синтетичните съставки има както безопасни, така и потенциално проблемни вещества.
Източник:
Types of UV filters and how they protect us: popular misundersta … scientific facts
PS
Според различни публикации отражението допринася само с около 5% от цялостната UV защита.
Ultraviolet Filters: Dissecting Current Facts and Myths
Metal oxide sunscreens protect skin by absorption, not by reflec … ion or scattering
Sunscreens--the ultimate cosmetic
Виж целия пост
Погрешно схващане 1: Има физични (минерални) и химични UV филтри.
Едно от най-разпространените схващания за UV филтрите е разграничението между "физични" и "химични" филтри, като терминът "физични" се използва за двата минерални филтъра титаниев диоксид и цинков оксид
Титаниевият диоксид и цинковият оксид са химични вещества, както всички UV филтри. Това е очевидно от официалната дефиниция на международната организация за номенклатура и терминология на химикалите IUPAC, която гласи, че химичното вещество е форма на материя с постоянен химичен състав и характерни свойства.
По-коректно е да се направи правилно разграничение между органични химични UV филтри, които са базирани на въглерод, и неорганични химични UV филтри, които не са базирани на въглерод (наричани също минерални филтри).
Погрешно схващане 2: Минералните UV филтри са натурални.
Често срещана асоциация, свързана с термина "минерални UV филтри" е, че те представляват "естествени" съединения. Отново, това е грешно възприятие. Титаниевият диоксид и цинковият оксид действително се срещат в природата, но не във форма, която може да се използва в слънцезащитни продукти.
Титаниевият диоксид и цинковият оксид за използване в слънцезащитни кремове са химични модификации на минерали и руди, които нито са разрешени за употреба в козметиката, нито могат да предпазват от UV радиация. Производствените процеси са енергоемки и изискват високи температури и силно реактивни химикали като сярна киселина и хлор. Използването на титаниев диоксид и цинков оксид в слънцезащитни продукти изисква допълнително покритие за потискане на тяхната фотокаталитична активност, т.е. генерирането на свободни радикали, които могат да увредят кожата.
Дали един UV филтър е минерален или не е от значение за основната му функция, а именно защитата от UV лъчение.
Погрешно схващане 3: Минералните UV филтри действат като малки огледала, докато химичните UV филтри абсорбират UV светлина.
Някои UV филтри наистина могат да отразяват (огледален ефект) UV радиация, но това не е изключително свойство само на минералните филтри. Всички неразтворими UV филтри - неорганични и органични - са частици (кристали, състоящи се от много молекули) и показват този ефект.
По-важното е, че отражението има сравнително малък принос и осигурява едва около 10% от цялостната UV защита. Основният защитен механизъм за всички UV филтри - органични или неорганични, разтворими или неразтворими - се нарича абсорбция. При този процес UV филтрите поемат високоенергийното UV лъчение и го освобождават като топлина. Неорганичните филтри обаче са по-малко ефективни от повечето органични филтри и следователно обикновено трябва да се използват в значително по-високи концентрации.
Погрешно схващане 4: Натурален UV филтър означава екологичен и безопасен.
В ежедневния език думата "натурално" често се използва за описание на неща, които са полезни, идващи от природата, а не изкуствено създадени. Съществува погрешна представа, че натуралното е равно на по-добро, по-безопасно, по-здравословно и нетоксично: хората приемат, че една натурална съставка би притежавала по-голяма безопасност за хората и околната среда, отколкото химически синтезирана съставка.
Но няма пряка връзка между натурално, токсично и екологично. Има много естествени съставки, които са токсични за хората (напр. части от отровни растения, алергени и др.) или имат отрицателно въздействие върху околната среда, (като например нефта), тъй като те не са биоразградими и са токсични за водните организми.
Обратно, само защото една съставка е синтетична, не я прави непременно замърсител или токсична за хората. Сред естествените и сред синтетичните съставки има както безопасни, така и потенциално проблемни вещества.
Източник:
Types of UV filters and how they protect us: popular misundersta … scientific facts
PS
Според различни публикации отражението допринася само с около 5% от цялостната UV защита.
Ultraviolet Filters: Dissecting Current Facts and Myths
Metal oxide sunscreens protect skin by absorption, not by reflec … ion or scattering
Sunscreens--the ultimate cosmetic
# 17
10 юни 2026, 12:36 ч.
Много добър материал! С малки допълнения:
Всяка една материя, вещество може да се изобрази с химични и формула/знак. Но тези два оксида са също и неорганични, както и минерални - има съответните минерали: TiO2 - рутил и илменит, и ZnO - цинкит. Относно класификацията на натурални и синтетични трябва да се има предвид, че има разрешени химични преобразувания в натуралните съставки, а в органик/био сертифицираните - не, там са разрешени само физични преобразувания - прекристализация, дестилация, пресоване и т.н.
Минералните филтри имат различни свойства спрямо техния меш - размер и форма на частиците. И наистина биха могли да бъдат натурално сертифицирани. Над определен размер % на абсорбция е минимален, т.е. е само рефлекция и дисперсия.
Същественото при тях е, че запазват химичната си структура и свойствата във времето, докато органичните (химични) - не: най-често се получава деструкция, ако не бъркам дори тези с превръщането на тавтомерна форма (от хидроксилна група в кетонна и обратно - кето-енолна тавтомерия).
Идеята на натуралните съставки е, че се добиват от възобновяеми източници, и че имат силата на коктейла на природата, че са лесно и безопасно биоразградими. Но също е вярно, че една и съща молекула може да е от натурален и синтетичен произход, например фенетилов алкохол (съставна част от розовото масло).
Идеята за слънчезащита е да се защити кожата от вредните оксидативни частици, които се получават при УВ-радиация най-вече.
Виж целия пост
За UV филтрите според BASF:
Погрешно схващане 1: Има физични (минерални) и химични UV филтри.
Едно от най-разпространените схващания за UV филтрите е разграничението между "физични" и "химични" филтри, като терминът "физични" се използва за двата минерални филтъра титанов диоксид и цинков оксид
Титановият диоксид и цинковият оксид са химични вещества, както всички UV филтри. Това е очевидно от официалната дефиниция на международната организация за номенклатура и терминология на химикалите IUPAC, която гласи, че химичното вещество е форма на материя с постоянен химичен състав и характерни свойства.
По-коректно е да се направи правилно разграничение между органични химични UV филтри, които са базирани на въглерод, и неорганични химични UV филтри, които не са базирани на въглерод (наричани също минерални филтри).
Погрешно схващане 2: Минералните UV филтри са натурални.
Често срещана асоциация, свързана с термина "минерални UV филтри" е, че те представляват "естествени" съединения. Отново, това е грешно възприятие. Титаниевият диоксид и цинковият оксид действително се срещат в природата, но не във форма, която може да се използва в слънцезащитни продукти.
Титаниевият диоксид и цинковият оксид за използване в слънцезащитни кремове са химични модификации на минерали и руди, които нито са разрешени за употреба в козметиката, нито могат да предпазват от UV радиация. Производствените процеси са енергоемки и изискват високи температури и силно реактивни химикали като сярна киселина и хлор. Използването на титаниев диоксид и цинков оксид в слънцезащитни продукти изисква допълнително покритие за потискане на тяхната фотокаталитична активност, т.е. генерирането на свободни радикали, които могат да увредят кожата.
Дали един UV филтър е минерален или не е от значение за основната му функция, а именно защитата от UV лъчение.
Погрешно схващане 3: Минералните UV филтри действат като малки огледала, докато химичните UV филтри абсорбират UV светлина.
Някои UV филтри наистина могат да отразяват (огледален ефект) UV радиация, но това не е изключително свойство само на минералните филтри. Всички неразтворими UV филтри - неорганични и органични - са частици (кристали, състоящи се от много молекули) и показват този ефект.
По-важното е, че отражението има сравнително малък принос и осигурява едва около 10% от цялостната UV защита. Основният защитен механизъм за всички UV филтри - органични или неорганични, разтворими или неразтворими - се нарича абсорбция. При този процес UV филтрите поемат високоенергийното UV лъчение и го освобождават като топлина. Неорганичните филтри обаче са по-малко ефективни от повечето органични филтри и следователно обикновено трябва да се използват в значително по-високи концентрации.
Погрешно схващане 4: Натурален UV филтър означава екологичен и безопасен.
В ежедневния език думата "натурално" често се използва за описание на неща, които са полезни, идващи от природата, а не изкуствено създадени. Съществува погрешна представа, че натуралното е равно на по-добро, по-безопасно, по-здравословно и нетоксично: хората приемат, че една натурална съставка би притежавала по-голяма безопасност за хората и околната среда, отколкото химически синтезирана съставка.
Но няма пряка връзка между натурално, токсично и екологично. Има много естествени съставки, които са токсични за хората (напр. части от отровни растения, алергени и др.) или имат отрицателно въздействие върху околната среда, (като например нефта), тъй като те не са биоразградими и са токсични за водните организми.
Обратно, само защото една съставка е синтетична, не я прави непременно замърсител или токсична за хората. Сред естествените и сред синтетичните съставки има както безопасни, така и потенциално проблемни вещества.
Източник:
Types of UV filters and how they protect us: popular misundersta … scientific facts
PS
Според различни публикации отражението допринася само с около 5% от цялостната UV защита.
Ultraviolet Filters: Dissecting Current Facts and Myths
Metal oxide sunscreens protect skin by absorption, not by reflec … ion or scattering
Sunscreens--the ultimate cosmetic
Погрешно схващане 1: Има физични (минерални) и химични UV филтри.
Едно от най-разпространените схващания за UV филтрите е разграничението между "физични" и "химични" филтри, като терминът "физични" се използва за двата минерални филтъра титанов диоксид и цинков оксид
Титановият диоксид и цинковият оксид са химични вещества, както всички UV филтри. Това е очевидно от официалната дефиниция на международната организация за номенклатура и терминология на химикалите IUPAC, която гласи, че химичното вещество е форма на материя с постоянен химичен състав и характерни свойства.
По-коректно е да се направи правилно разграничение между органични химични UV филтри, които са базирани на въглерод, и неорганични химични UV филтри, които не са базирани на въглерод (наричани също минерални филтри).
Погрешно схващане 2: Минералните UV филтри са натурални.
Често срещана асоциация, свързана с термина "минерални UV филтри" е, че те представляват "естествени" съединения. Отново, това е грешно възприятие. Титаниевият диоксид и цинковият оксид действително се срещат в природата, но не във форма, която може да се използва в слънцезащитни продукти.
Титаниевият диоксид и цинковият оксид за използване в слънцезащитни кремове са химични модификации на минерали и руди, които нито са разрешени за употреба в козметиката, нито могат да предпазват от UV радиация. Производствените процеси са енергоемки и изискват високи температури и силно реактивни химикали като сярна киселина и хлор. Използването на титаниев диоксид и цинков оксид в слънцезащитни продукти изисква допълнително покритие за потискане на тяхната фотокаталитична активност, т.е. генерирането на свободни радикали, които могат да увредят кожата.
Дали един UV филтър е минерален или не е от значение за основната му функция, а именно защитата от UV лъчение.
Погрешно схващане 3: Минералните UV филтри действат като малки огледала, докато химичните UV филтри абсорбират UV светлина.
Някои UV филтри наистина могат да отразяват (огледален ефект) UV радиация, но това не е изключително свойство само на минералните филтри. Всички неразтворими UV филтри - неорганични и органични - са частици (кристали, състоящи се от много молекули) и показват този ефект.
По-важното е, че отражението има сравнително малък принос и осигурява едва около 10% от цялостната UV защита. Основният защитен механизъм за всички UV филтри - органични или неорганични, разтворими или неразтворими - се нарича абсорбция. При този процес UV филтрите поемат високоенергийното UV лъчение и го освобождават като топлина. Неорганичните филтри обаче са по-малко ефективни от повечето органични филтри и следователно обикновено трябва да се използват в значително по-високи концентрации.
Погрешно схващане 4: Натурален UV филтър означава екологичен и безопасен.
В ежедневния език думата "натурално" често се използва за описание на неща, които са полезни, идващи от природата, а не изкуствено създадени. Съществува погрешна представа, че натуралното е равно на по-добро, по-безопасно, по-здравословно и нетоксично: хората приемат, че една натурална съставка би притежавала по-голяма безопасност за хората и околната среда, отколкото химически синтезирана съставка.
Но няма пряка връзка между натурално, токсично и екологично. Има много естествени съставки, които са токсични за хората (напр. части от отровни растения, алергени и др.) или имат отрицателно въздействие върху околната среда, (като например нефта), тъй като те не са биоразградими и са токсични за водните организми.
Обратно, само защото една съставка е синтетична, не я прави непременно замърсител или токсична за хората. Сред естествените и сред синтетичните съставки има както безопасни, така и потенциално проблемни вещества.
Източник:
Types of UV filters and how they protect us: popular misundersta … scientific facts
PS
Според различни публикации отражението допринася само с около 5% от цялостната UV защита.
Ultraviolet Filters: Dissecting Current Facts and Myths
Metal oxide sunscreens protect skin by absorption, not by reflec … ion or scattering
Sunscreens--the ultimate cosmetic
Всяка една материя, вещество може да се изобрази с химични и формула/знак. Но тези два оксида са също и неорганични, както и минерални - има съответните минерали: TiO2 - рутил и илменит, и ZnO - цинкит. Относно класификацията на натурални и синтетични трябва да се има предвид, че има разрешени химични преобразувания в натуралните съставки, а в органик/био сертифицираните - не, там са разрешени само физични преобразувания - прекристализация, дестилация, пресоване и т.н.
Минералните филтри имат различни свойства спрямо техния меш - размер и форма на частиците. И наистина биха могли да бъдат натурално сертифицирани. Над определен размер % на абсорбция е минимален, т.е. е само рефлекция и дисперсия.
Същественото при тях е, че запазват химичната си структура и свойствата във времето, докато органичните (химични) - не: най-често се получава деструкция, ако не бъркам дори тези с превръщането на тавтомерна форма (от хидроксилна група в кетонна и обратно - кето-енолна тавтомерия).
Идеята на натуралните съставки е, че се добиват от възобновяеми източници, и че имат силата на коктейла на природата, че са лесно и безопасно биоразградими. Но също е вярно, че една и съща молекула може да е от натурален и синтетичен произход, например фенетилов алкохол (съставна част от розовото масло).
Идеята за слънчезащита е да се защити кожата от вредните оксидативни частици, които се получават при УВ-радиация най-вече.
# 18
10 юни 2026, 13:57 ч.
Много интересна тема. Благодаря за създаването ѝ!
Напоследък развенчаха славата на мицеларните води или по-скоро на това, че са в състояние да почистват кожата. За околоочните кремове също съм чела, че не са с нищо по-различни от кремовете за лице и е чисто маркетингов трик да се продават като отделен продукт. Но аз пък съм с чувствителни очи и не смея да мажа с останалия крем и тази зона.
Сега обаче чувам от разни познати една много странна теория, която за мен е безумна, но знам ли - може да имат право. Че кожата "свиквала" с това да я мажем постоянно с кремове и един вид, като не ѝ дадеш от въпросните продукти губела способността си сама да си набавя нужното с хранителните вещества. Аз конкретно при себе си забелязвам, че откакто се мажа с разни серуми и ампули, толкова по-суха ми стана кожата напоследък. Иначе мазното ми чело, напоследък е ....Сахара.
Виж целия пост
Напоследък развенчаха славата на мицеларните води или по-скоро на това, че са в състояние да почистват кожата. За околоочните кремове също съм чела, че не са с нищо по-различни от кремовете за лице и е чисто маркетингов трик да се продават като отделен продукт. Но аз пък съм с чувствителни очи и не смея да мажа с останалия крем и тази зона.
Сега обаче чувам от разни познати една много странна теория, която за мен е безумна, но знам ли - може да имат право. Че кожата "свиквала" с това да я мажем постоянно с кремове и един вид, като не ѝ дадеш от въпросните продукти губела способността си сама да си набавя нужното с хранителните вещества. Аз конкретно при себе си забелязвам, че откакто се мажа с разни серуми и ампули, толкова по-суха ми стана кожата напоследък. Иначе мазното ми чело, напоследък е ....Сахара.
# 19
10 юни 2026, 14:01 ч.
Просто ползваш неправилни продукти. И аз съм слушала аналогични твърдения. Особено съм фен през зимата някой да ми обяснява как не трябва да се мажа, защото нещо си, а в същото време вижда, че без мазане кожата ми се нацепва буквално до течаща кръв.
Виж целия пост
# 20
10 юни 2026, 17:22 ч.
Има продукти, разработени специално за зоната около очите, с по-щадящи формули или съставки, насочени към конкретни проблеми като подпухналост, тъмни кръгове, чувствителност, или с по-ниски концентрации от активи. Затова не бих казала, че околоочните кремове са изцяло маркетингов трик, но и не смятам, че всеки човек задължително се нуждае от отделен продукт за тази зона.
Колкото до свикването на кожата с козметиката - тя не си набавя хранителни вещества от кремовете и серумите, а чрез кръвообращението. Козметичните продукти могат да подпомагат хидратацията, бариерната функция, определени процеси в кожата, но не я хранят в буквалния смисъл на думата. Не вършат нейната работа вместо нея, а просто могат да създадат по-благоприятни условия тя да функционира нормално.
Виж целия пост
.. За околоочните кремове също съм чела, че не са с нищо по-различни от кремовете за лице и е чисто маркетингов трик да се продават като отделен продукт. Но аз пък съм с чувствителни очи и не смея да мажа с останалия крем и тази зона.
Сега обаче чувам от разни познати една много странна теория, която за мен е безумна, но знам ли - може да имат право. Че кожата "свиквала" с това да я мажем постоянно с кремове и един вид, като не ѝ дадеш от въпросните продукти губела способността си сама да си набавя нужното с хранителните вещества.
Сега обаче чувам от разни познати една много странна теория, която за мен е безумна, но знам ли - може да имат право. Че кожата "свиквала" с това да я мажем постоянно с кремове и един вид, като не ѝ дадеш от въпросните продукти губела способността си сама да си набавя нужното с хранителните вещества.
Колкото до свикването на кожата с козметиката - тя не си набавя хранителни вещества от кремовете и серумите, а чрез кръвообращението. Козметичните продукти могат да подпомагат хидратацията, бариерната функция, определени процеси в кожата, но не я хранят в буквалния смисъл на думата. Не вършат нейната работа вместо нея, а просто могат да създадат по-благоприятни условия тя да функционира нормално.
# 21
10 юни 2026, 18:59 ч.
Има продукти, разработени специално за зоната около очите, с по-щадящи формули или съставки, насочени към конкретни проблеми като подпухналост, тъмни кръгове, чувствителност, или с по-ниски концентрации от активи. Затова не бих казала, че околоочните кремове са изцяло маркетингов трик, но и не смятам, че всеки човек задължително се нуждае от отделен продукт за тази зона.
Колкото до свикването на кожата с козметиката - тя не си набавя хранителни вещества от кремовете и серумите, а чрез кръвообращението. Козметичните продукти могат да подпомагат хидратацията, бариерната функция, определени процеси в кожата, но не я хранят в буквалния смисъл на думата. Не вършат нейната работа вместо нея, а просто могат да създадат по-благоприятни условия тя да функционира нормално.
Кожата е тънка на околоочния контур, т.е. внимателската с консервантите там, и разбира се - текстурата- трябва да е лека, нежна и да е лесноразнесима. Активките не би трябвало да са проблем, защото има такива таргетирани точно за тази зона, т.е. би трябвало да е презицирано. Но да, кожата не се "храни" с козметика.
Виж целия пост
.. За околоочните кремове също съм чела, че не са с нищо по-различни от кремовете за лице и е чисто маркетингов трик да се продават като отделен продукт. Но аз пък съм с чувствителни очи и не смея да мажа с останалия крем и тази зона.
Сега обаче чувам от разни познати една много странна теория, която за мен е безумна, но знам ли - може да имат право. Че кожата "свиквала" с това да я мажем постоянно с кремове и един вид, като не ѝ дадеш от въпросните продукти губела способността си сама да си набавя нужното с хранителните вещества.
Сега обаче чувам от разни познати една много странна теория, която за мен е безумна, но знам ли - може да имат право. Че кожата "свиквала" с това да я мажем постоянно с кремове и един вид, като не ѝ дадеш от въпросните продукти губела способността си сама да си набавя нужното с хранителните вещества.
Колкото до свикването на кожата с козметиката - тя не си набавя хранителни вещества от кремовете и серумите, а чрез кръвообращението. Козметичните продукти могат да подпомагат хидратацията, бариерната функция, определени процеси в кожата, но не я хранят в буквалния смисъл на думата. Не вършат нейната работа вместо нея, а просто могат да създадат по-благоприятни условия тя да функционира нормално.
# 22
10 юни 2026, 19:54 ч.
Вярно ли е, че кожата „свиква“ с използваната бяла козметика и в един момент ефектът ѝ се губи? Или спокойно можем, когато намерим най-подходящия за нас продукт, да си го ползваме спокойно години наред, без да се налага да разнообразяваме с друг?
А може би просто свикваме с продукта, действието му престава да ни впечатлява и се налага да го сменяме от време на време, за да „открием“ отново ползите от него?
Виж целия пост
А може би просто свикваме с продукта, действието му престава да ни впечатлява и се налага да го сменяме от време на време, за да „открием“ отново ползите от него?
# 23
10 юни 2026, 22:56 ч.
По-скоро не. Доколкото ми е известно, няма доказателства, че козметичните продукти спират да действат само защото ги използваме дълго време. Възможно е кожата да се адаптира към някои съставки и да ги понася по-добре, но това не означава, че те са загубили ефективността си.
Разбира се, нуждите на кожата не са еднакви през целия ни живот и е напълно възможно продукт, който е бил идеален преди няколко години, вече да не е толкова подходящ заради куп неща - възраст, климат, хормонални промени и т.н.
Виж целия пост
Вярно ли е, че кожата „свиква“ с използваната бяла козметика и в един момент ефектът ѝ се губи?
Скрит текст:
Или спокойно можем, когато намерим най-подходящия за нас продукт, да си го ползваме спокойно години наред, без да се налага да разнообразяваме с друг?
А може би просто свикваме с продукта, действието му престава да ни впечатлява и се налага да го сменяме от време на време, за да „открием“ отново ползите от него?
А може би просто свикваме с продукта, действието му престава да ни впечатлява и се налага да го сменяме от време на време, за да „открием“ отново ползите от него?
Разбира се, нуждите на кожата не са еднакви през целия ни живот и е напълно възможно продукт, който е бил идеален преди няколко години, вече да не е толкова подходящ заради куп неща - възраст, климат, хормонални промени и т.н.
# 24
11 юни 2026, 12:22 ч.
Освен УВ-филтри, какво още трябва да присъства в състава на слънчезащитните продукти:
1. Високите фактори (40-50) за плаж е хубаво да са "обратни" емулсии (Вода/Масло) - познава се чрез наличие в състава на NaCl (готварска сол) или магнезиев стеарат. "Правите" емулсии (М/В) при влизане в море/басейн лесно се реемулгират и съответния продукт се отмива от кожата.
2. За да се предоврати това и от правите емулсии, трябва да има водоотблъскващи съставки - винаги са някакви полимери, акрилати, но има и модерни натурални решения. И това трябва да е комюникирино на етикета. Тук идва проблема със синтетичните полимери, някои от които практически са микропластмаси, няма нужда да ви пиша какъв е проблема.
3. Слънчезащитният фактор реално се покачва, ако се използват активки, които предотвратяват зачервяването или антиоксиданти (напр токоферил ацетат, естери на аскорбиновата киселина, но не чистатакава - Вит С, който е нетраен) и клетъчни антиоксиданти, които защитават от ROS (Reactive Oxidative Species) клетките и техни органели като митохондрии, Р- и Д-НК, повишено нежелано образуване на меланин и т.н.
4. Регенериращи съставки като всеизвестния Д-пантенол.
5. Овлажнители.
6. Лесноразнесими емолиенти - късоверижни естери - трихептаноин, изоамил лаурат, коко каприлат/капрат.
7. Седем е добро число.
Виж целия пост
За UV филтрите според BASF:
Скрит текст:
Погрешно схващане 1: Има физични (минерални) и химични UV филтри.
Едно от най-разпространените схващания за UV филтрите е разграничението между "физични" и "химични" филтри, като терминът "физични" се използва за двата минерални филтъра титаниев диоксид и цинков оксид
Титаниевият диоксид и цинковият оксид са химични вещества, както всички UV филтри. Това е очевидно от официалната дефиниция на международната организация за номенклатура и терминология на химикалите IUPAC, която гласи, че химичното вещество е форма на материя с постоянен химичен състав и характерни свойства.
По-коректно е да се направи правилно разграничение между органични химични UV филтри, които са базирани на въглерод, и неорганични химични UV филтри, които не са базирани на въглерод (наричани също минерални филтри).
Погрешно схващане 2: Минералните UV филтри са натурални.
Често срещана асоциация, свързана с термина "минерални UV филтри" е, че те представляват "естествени" съединения. Отново, това е грешно възприятие. Титаниевият диоксид и цинковият оксид действително се срещат в природата, но не във форма, която може да се използва в слънцезащитни продукти.
Титаниевият диоксид и цинковият оксид за използване в слънцезащитни кремове са химични модификации на минерали и руди, които нито са разрешени за употреба в козметиката, нито могат да предпазват от UV радиация. Производствените процеси са енергоемки и изискват високи температури и силно реактивни химикали като сярна киселина и хлор. Използването на титаниев диоксид и цинков оксид в слънцезащитни продукти изисква допълнително покритие за потискане на тяхната фотокаталитична активност, т.е. генерирането на свободни радикали, които могат да увредят кожата.
Дали един UV филтър е минерален или не е от значение за основната му функция, а именно защитата от UV лъчение.
Погрешно схващане 3: Минералните UV филтри действат като малки огледала, докато химичните UV филтри абсорбират UV светлина.
Някои UV филтри наистина могат да отразяват (огледален ефект) UV радиация, но това не е изключително свойство само на минералните филтри. Всички неразтворими UV филтри - неорганични и органични - са частици (кристали, състоящи се от много молекули) и показват този ефект.
По-важното е, че отражението има сравнително малък принос и осигурява едва около 10% от цялостната UV защита. Основният защитен механизъм за всички UV филтри - органични или неорганични, разтворими или неразтворими - се нарича абсорбция. При този процес UV филтрите поемат високоенергийното UV лъчение и го освобождават като топлина. Неорганичните филтри обаче са по-малко ефективни от повечето органични филтри и следователно обикновено трябва да се използват в значително по-високи концентрации.
Погрешно схващане 4: Натурален UV филтър означава екологичен и безопасен.
В ежедневния език думата "натурално" често се използва за описание на неща, които са полезни, идващи от природата, а не изкуствено създадени. Съществува погрешна представа, че натуралното е равно на по-добро, по-безопасно, по-здравословно и нетоксично: хората приемат, че една натурална съставка би притежавала по-голяма безопасност за хората и околната среда, отколкото химически синтезирана съставка.
Но няма пряка връзка между натурално, токсично и екологично. Има много естествени съставки, които са токсични за хората (напр. части от отровни растения, алергени и др.) или имат отрицателно въздействие върху околната среда, (като например нефта), тъй като те не са биоразградими и са токсични за водните организми.
Обратно, само защото една съставка е синтетична, не я прави непременно замърсител или токсична за хората. Сред естествените и сред синтетичните съставки има както безопасни, така и потенциално проблемни вещества.
Източник:
Types of UV filters and how they protect us: popular misundersta … scientific facts
PS
Според различни публикации отражението допринася само с около 5% от цялостната UV защита.
Ultraviolet Filters: Dissecting Current Facts and Myths
Metal oxide sunscreens protect skin by absorption, not by reflec … ion or scattering
Sunscreens--the ultimate cosmetic
Едно от най-разпространените схващания за UV филтрите е разграничението между "физични" и "химични" филтри, като терминът "физични" се използва за двата минерални филтъра титаниев диоксид и цинков оксид
Титаниевият диоксид и цинковият оксид са химични вещества, както всички UV филтри. Това е очевидно от официалната дефиниция на международната организация за номенклатура и терминология на химикалите IUPAC, която гласи, че химичното вещество е форма на материя с постоянен химичен състав и характерни свойства.
По-коректно е да се направи правилно разграничение между органични химични UV филтри, които са базирани на въглерод, и неорганични химични UV филтри, които не са базирани на въглерод (наричани също минерални филтри).
Погрешно схващане 2: Минералните UV филтри са натурални.
Често срещана асоциация, свързана с термина "минерални UV филтри" е, че те представляват "естествени" съединения. Отново, това е грешно възприятие. Титаниевият диоксид и цинковият оксид действително се срещат в природата, но не във форма, която може да се използва в слънцезащитни продукти.
Титаниевият диоксид и цинковият оксид за използване в слънцезащитни кремове са химични модификации на минерали и руди, които нито са разрешени за употреба в козметиката, нито могат да предпазват от UV радиация. Производствените процеси са енергоемки и изискват високи температури и силно реактивни химикали като сярна киселина и хлор. Използването на титаниев диоксид и цинков оксид в слънцезащитни продукти изисква допълнително покритие за потискане на тяхната фотокаталитична активност, т.е. генерирането на свободни радикали, които могат да увредят кожата.
Дали един UV филтър е минерален или не е от значение за основната му функция, а именно защитата от UV лъчение.
Погрешно схващане 3: Минералните UV филтри действат като малки огледала, докато химичните UV филтри абсорбират UV светлина.
Някои UV филтри наистина могат да отразяват (огледален ефект) UV радиация, но това не е изключително свойство само на минералните филтри. Всички неразтворими UV филтри - неорганични и органични - са частици (кристали, състоящи се от много молекули) и показват този ефект.
По-важното е, че отражението има сравнително малък принос и осигурява едва около 10% от цялостната UV защита. Основният защитен механизъм за всички UV филтри - органични или неорганични, разтворими или неразтворими - се нарича абсорбция. При този процес UV филтрите поемат високоенергийното UV лъчение и го освобождават като топлина. Неорганичните филтри обаче са по-малко ефективни от повечето органични филтри и следователно обикновено трябва да се използват в значително по-високи концентрации.
Погрешно схващане 4: Натурален UV филтър означава екологичен и безопасен.
В ежедневния език думата "натурално" често се използва за описание на неща, които са полезни, идващи от природата, а не изкуствено създадени. Съществува погрешна представа, че натуралното е равно на по-добро, по-безопасно, по-здравословно и нетоксично: хората приемат, че една натурална съставка би притежавала по-голяма безопасност за хората и околната среда, отколкото химически синтезирана съставка.
Но няма пряка връзка между натурално, токсично и екологично. Има много естествени съставки, които са токсични за хората (напр. части от отровни растения, алергени и др.) или имат отрицателно въздействие върху околната среда, (като например нефта), тъй като те не са биоразградими и са токсични за водните организми.
Обратно, само защото една съставка е синтетична, не я прави непременно замърсител или токсична за хората. Сред естествените и сред синтетичните съставки има както безопасни, така и потенциално проблемни вещества.
Източник:
Types of UV filters and how they protect us: popular misundersta … scientific facts
PS
Според различни публикации отражението допринася само с около 5% от цялостната UV защита.
Ultraviolet Filters: Dissecting Current Facts and Myths
Metal oxide sunscreens protect skin by absorption, not by reflec … ion or scattering
Sunscreens--the ultimate cosmetic
1. Високите фактори (40-50) за плаж е хубаво да са "обратни" емулсии (Вода/Масло) - познава се чрез наличие в състава на NaCl (готварска сол) или магнезиев стеарат. "Правите" емулсии (М/В) при влизане в море/басейн лесно се реемулгират и съответния продукт се отмива от кожата.
2. За да се предоврати това и от правите емулсии, трябва да има водоотблъскващи съставки - винаги са някакви полимери, акрилати, но има и модерни натурални решения. И това трябва да е комюникирино на етикета. Тук идва проблема със синтетичните полимери, някои от които практически са микропластмаси, няма нужда да ви пиша какъв е проблема.
3. Слънчезащитният фактор реално се покачва, ако се използват активки, които предотвратяват зачервяването или антиоксиданти (напр токоферил ацетат, естери на аскорбиновата киселина, но не чистатакава - Вит С, който е нетраен) и клетъчни антиоксиданти, които защитават от ROS (Reactive Oxidative Species) клетките и техни органели като митохондрии, Р- и Д-НК, повишено нежелано образуване на меланин и т.н.
4. Регенериращи съставки като всеизвестния Д-пантенол.
5. Овлажнители.
6. Лесноразнесими емолиенти - късоверижни естери - трихептаноин, изоамил лаурат, коко каприлат/капрат.
7. Седем е добро число.
# 25
11 юни 2026, 13:54 ч.
Аз бих оценила да пишеш по въпроса.
Много четох и рових по темата, единственото сигурно е, че изследванията на микропластмаси имат проблеми в начина, по който се провеждат, което прави резултатите им доста...хм, спорни, да речем. А не е ли нещо научно доказано, си остава просто драматично заглавие в интернет (онова, за "лъжицата микропластмаса в мозъка", което изследване е направено с Py-GCMS, а доколкото разбрах, методът не открива директно микропластмасовите частици, а ги изчислява по веществата, които се получават при разграждането им.)
https://www.youtube.com/shorts/g0380fjPiRo
Ето къде чета, слушах и един подкаст, ето обобщение.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че липсата на доказана вреда е доказателство за безопасност или че изобщо не трябва да се притесняваме.
Виж целия пост
Скрит текст: Освен УВ-филтри, какво още трябва да присъства в състава на слънчезащитните продукти:
1. Високите фактори (40-50) за плаж е хубаво да са "обратни" емулсии (Вода/Масло) - познава се чрез наличие в състава на NaCl (готварска сол) или магнезиев стеарат. "Правите" емулсии (М/В) при влизане в море/басейн лесно се реемулгират и съответния продукт се отмива от кожата.
2. За да се предоврати това и от правите емулсии, трябва да има водоотблъскващи съставки - винаги са някакви полимери, акрилати, но има и модерни натурални решения. И това трябва да е комюникирино на етикета.
Тук идва проблема със синтетичните полимери, някои от които практически са микропластмаси, няма нужда да ви пиша какъв е проблема.За UV филтрите според BASF:
Скрит текст:
Погрешно схващане 1: Има физични (минерални) и химични UV филтри.
Едно от най-разпространените схващания за UV филтрите е разграничението между "физични" и "химични" филтри, като терминът "физични" се използва за двата минерални филтъра титаниев диоксид и цинков оксид
Титаниевият диоксид и цинковият оксид са химични вещества, както всички UV филтри. Това е очевидно от официалната дефиниция на международната организация за номенклатура и терминология на химикалите IUPAC, която гласи, че химичното вещество е форма на материя с постоянен химичен състав и характерни свойства.
По-коректно е да се направи правилно разграничение между органични химични UV филтри, които са базирани на въглерод, и неорганични химични UV филтри, които не са базирани на въглерод (наричани също минерални филтри).
Погрешно схващане 2: Минералните UV филтри са натурални.
Често срещана асоциация, свързана с термина "минерални UV филтри" е, че те представляват "естествени" съединения. Отново, това е грешно възприятие. Титаниевият диоксид и цинковият оксид действително се срещат в природата, но не във форма, която може да се използва в слънцезащитни продукти.
Титаниевият диоксид и цинковият оксид за използване в слънцезащитни кремове са химични модификации на минерали и руди, които нито са разрешени за употреба в козметиката, нито могат да предпазват от UV радиация. Производствените процеси са енергоемки и изискват високи температури и силно реактивни химикали като сярна киселина и хлор. Използването на титаниев диоксид и цинков оксид в слънцезащитни продукти изисква допълнително покритие за потискане на тяхната фотокаталитична активност, т.е. генерирането на свободни радикали, които могат да увредят кожата.
Дали един UV филтър е минерален или не е от значение за основната му функция, а именно защитата от UV лъчение.
Погрешно схващане 3: Минералните UV филтри действат като малки огледала, докато химичните UV филтри абсорбират UV светлина.
Някои UV филтри наистина могат да отразяват (огледален ефект) UV радиация, но това не е изключително свойство само на минералните филтри. Всички неразтворими UV филтри - неорганични и органични - са частици (кристали, състоящи се от много молекули) и показват този ефект.
По-важното е, че отражението има сравнително малък принос и осигурява едва около 10% от цялостната UV защита. Основният защитен механизъм за всички UV филтри - органични или неорганични, разтворими или неразтворими - се нарича абсорбция. При този процес UV филтрите поемат високоенергийното UV лъчение и го освобождават като топлина. Неорганичните филтри обаче са по-малко ефективни от повечето органични филтри и следователно обикновено трябва да се използват в значително по-високи концентрации.
Погрешно схващане 4: Натурален UV филтър означава екологичен и безопасен.
В ежедневния език думата "натурално" често се използва за описание на неща, които са полезни, идващи от природата, а не изкуствено създадени. Съществува погрешна представа, че натуралното е равно на по-добро, по-безопасно, по-здравословно и нетоксично: хората приемат, че една натурална съставка би притежавала по-голяма безопасност за хората и околната среда, отколкото химически синтезирана съставка.
Но няма пряка връзка между натурално, токсично и екологично. Има много естествени съставки, които са токсични за хората (напр. части от отровни растения, алергени и др.) или имат отрицателно въздействие върху околната среда, (като например нефта), тъй като те не са биоразградими и са токсични за водните организми.
Обратно, само защото една съставка е синтетична, не я прави непременно замърсител или токсична за хората. Сред естествените и сред синтетичните съставки има както безопасни, така и потенциално проблемни вещества.
Източник:
Types of UV filters and how they protect us: popular misundersta … scientific facts
PS
Според различни публикации отражението допринася само с около 5% от цялостната UV защита.
Ultraviolet Filters: Dissecting Current Facts and Myths
Metal oxide sunscreens protect skin by absorption, not by reflec … ion or scattering
Sunscreens--the ultimate cosmetic
Едно от най-разпространените схващания за UV филтрите е разграничението между "физични" и "химични" филтри, като терминът "физични" се използва за двата минерални филтъра титаниев диоксид и цинков оксид
Титаниевият диоксид и цинковият оксид са химични вещества, както всички UV филтри. Това е очевидно от официалната дефиниция на международната организация за номенклатура и терминология на химикалите IUPAC, която гласи, че химичното вещество е форма на материя с постоянен химичен състав и характерни свойства.
По-коректно е да се направи правилно разграничение между органични химични UV филтри, които са базирани на въглерод, и неорганични химични UV филтри, които не са базирани на въглерод (наричани също минерални филтри).
Погрешно схващане 2: Минералните UV филтри са натурални.
Често срещана асоциация, свързана с термина "минерални UV филтри" е, че те представляват "естествени" съединения. Отново, това е грешно възприятие. Титаниевият диоксид и цинковият оксид действително се срещат в природата, но не във форма, която може да се използва в слънцезащитни продукти.
Титаниевият диоксид и цинковият оксид за използване в слънцезащитни кремове са химични модификации на минерали и руди, които нито са разрешени за употреба в козметиката, нито могат да предпазват от UV радиация. Производствените процеси са енергоемки и изискват високи температури и силно реактивни химикали като сярна киселина и хлор. Използването на титаниев диоксид и цинков оксид в слънцезащитни продукти изисква допълнително покритие за потискане на тяхната фотокаталитична активност, т.е. генерирането на свободни радикали, които могат да увредят кожата.
Дали един UV филтър е минерален или не е от значение за основната му функция, а именно защитата от UV лъчение.
Погрешно схващане 3: Минералните UV филтри действат като малки огледала, докато химичните UV филтри абсорбират UV светлина.
Някои UV филтри наистина могат да отразяват (огледален ефект) UV радиация, но това не е изключително свойство само на минералните филтри. Всички неразтворими UV филтри - неорганични и органични - са частици (кристали, състоящи се от много молекули) и показват този ефект.
По-важното е, че отражението има сравнително малък принос и осигурява едва около 10% от цялостната UV защита. Основният защитен механизъм за всички UV филтри - органични или неорганични, разтворими или неразтворими - се нарича абсорбция. При този процес UV филтрите поемат високоенергийното UV лъчение и го освобождават като топлина. Неорганичните филтри обаче са по-малко ефективни от повечето органични филтри и следователно обикновено трябва да се използват в значително по-високи концентрации.
Погрешно схващане 4: Натурален UV филтър означава екологичен и безопасен.
В ежедневния език думата "натурално" често се използва за описание на неща, които са полезни, идващи от природата, а не изкуствено създадени. Съществува погрешна представа, че натуралното е равно на по-добро, по-безопасно, по-здравословно и нетоксично: хората приемат, че една натурална съставка би притежавала по-голяма безопасност за хората и околната среда, отколкото химически синтезирана съставка.
Но няма пряка връзка между натурално, токсично и екологично. Има много естествени съставки, които са токсични за хората (напр. части от отровни растения, алергени и др.) или имат отрицателно въздействие върху околната среда, (като например нефта), тъй като те не са биоразградими и са токсични за водните организми.
Обратно, само защото една съставка е синтетична, не я прави непременно замърсител или токсична за хората. Сред естествените и сред синтетичните съставки има както безопасни, така и потенциално проблемни вещества.
Източник:
Types of UV filters and how they protect us: popular misundersta … scientific facts
PS
Според различни публикации отражението допринася само с около 5% от цялостната UV защита.
Ultraviolet Filters: Dissecting Current Facts and Myths
Metal oxide sunscreens protect skin by absorption, not by reflec … ion or scattering
Sunscreens--the ultimate cosmetic
1. Високите фактори (40-50) за плаж е хубаво да са "обратни" емулсии (Вода/Масло) - познава се чрез наличие в състава на NaCl (готварска сол) или магнезиев стеарат. "Правите" емулсии (М/В) при влизане в море/басейн лесно се реемулгират и съответния продукт се отмива от кожата.
2. За да се предоврати това и от правите емулсии, трябва да има водоотблъскващи съставки - винаги са някакви полимери, акрилати, но има и модерни натурални решения. И това трябва да е комюникирино на етикета.
Скрит текст:
3. Слънчезащитният фактор реално се покачва, ако се използват активки, които предотвратяват зачервяването или антиоксиданти (напр токоферил ацетат, естери на аскорбиновата киселина, но не чистатакава - Вит С, който е нетраен) и клетъчни антиоксиданти, които защитават от ROS (Reactive Oxidative Species) клетките и техни органели като митохондрии, Р- и Д-НК, повишено нежелано образуване на меланин и т.н.
4. Регенериращи съставки като всеизвестния Д-пантенол.
5. Овлажнители.
6. Лесноразнесими емолиенти - късоверижни естери - трихептаноин, изоамил лаурат, коко каприлат/капрат.
7. Седем е добро число.
4. Регенериращи съставки като всеизвестния Д-пантенол.
5. Овлажнители.
6. Лесноразнесими емолиенти - късоверижни естери - трихептаноин, изоамил лаурат, коко каприлат/капрат.
7. Седем е добро число.
Много четох и рових по темата, единственото сигурно е, че изследванията на микропластмаси имат проблеми в начина, по който се провеждат, което прави резултатите им доста...хм, спорни, да речем. А не е ли нещо научно доказано, си остава просто драматично заглавие в интернет (онова, за "лъжицата микропластмаса в мозъка", което изследване е направено с Py-GCMS, а доколкото разбрах, методът не открива директно микропластмасовите частици, а ги изчислява по веществата, които се получават при разграждането им.)
https://www.youtube.com/shorts/g0380fjPiRo
Ето къде чета, слушах и един подкаст, ето обобщение.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че липсата на доказана вреда е доказателство за безопасност или че изобщо не трябва да се притесняваме.
# 26
11 юни 2026, 14:17 ч.
Аз бих оценила да пишеш по въпроса.
Много четох и рових по темата, единственото сигурно е, че изследванията на микропластмаси имат проблеми в начина, по който се провеждат, което прави резултатите им доста...хм, спорни, да речем. А не е ли нещо научно доказано, си остава просто драматично заглавие в интернет (онова, за "лъжицата микропластмаса в мозъка", което изследване е направено с Py-GCMS, а доколкото разбрах, методът не открива директно микропластмасовите частици, а ги изчислява по веществата, които се получават при разграждането им.)
https://www.youtube.com/shorts/g0380fjPiRo
Ето къде чета, слушах и един подкаст, ето обобщение.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че липсата на доказана вреда е доказателство за безопасност или че изобщо не трябва да се притесняваме.
Да, има много пунта-мара по темата, и то е защото истински учени липсват, изолирани са, и са заменени с някакви бюрократи. И се харчат пари за много неща, но не и за реални изследвания. Например водят се полимери дори етоксилатите, ако са над 2-ЕО!!! Има немалко количество водоразтворими полимери - и тях също!
Безумието стига дотам, че се подписват специални декларации, че няма да се продават емулгатори и емолиенти за... производство на електроенергия - т.е. за изгаряне в ТЕЦ!
Реално се взеха мерки, като редица полимерни абразиви и сгъстители (PE, PP, PMMA и подобни) са забранени или предстои да бъдат, но всьо таки тези неща не обхващат всички държави по света, и се получава като зеленясалата сделка, която само ЕС си вее като знаменце и на голо дупе слагат чифте пищови. А Земята и природата нямат огради...
Пари има страшно много, просто се крадат (ооо, не е "това само в България може да се случи") адски много средства, или чисто се разпиляват като да мяташ пачки от хеликоптер.
Бюрократите-евролиберасти надделяха, и то категорично, над учените и здравия размисъл... А отдолу учени просто вече няма, всички се хлъзгат на лесната и удобна лайсна и те така. Няма да повярвате на какви европрограми се натъкнах, щедро финансирани за изследвания, болшинството от тях обаче отдавна комерсиализирани и изучени, в производство дори - просто това не е известно на бюрократите!
Какво трябва да се направи - сериозна подкрепа на биоразградими полимери - има, и то хич не малко! Връщане към многократните опаковки и пълна забрана на пластмасови шишета, буркани, торбички и прочие. Някои помнят как се продаваше киселото мляко в стъклени бурканчета, с алуминиево фолио капачки, всички напитки, олио, оцет и прочие течности също бяха в стъклени шишета, и те се връщаха и т.н. Но сега има и редица добри други идеи. Ще се продължи да има неприятни констатации, ще се замърсяват морета и океани и така.
Виж целия пост
Скрит текст: Освен УВ-филтри, какво още трябва да присъства в състава на слънчезащитните продукти:
1. Високите фактори (40-50) за плаж е хубаво да са "обратни" емулсии (Вода/Масло) - познава се чрез наличие в състава на NaCl (готварска сол) или магнезиев стеарат. "Правите" емулсии (М/В) при влизане в море/басейн лесно се реемулгират и съответния продукт се отмива от кожата.
2. За да се предоврати това и от правите емулсии, трябва да има водоотблъскващи съставки - винаги са някакви полимери, акрилати, но има и модерни натурални решения. И това трябва да е комюникирино на етикета.
Тук идва проблема със синтетичните полимери, някои от които практически са микропластмаси, няма нужда да ви пиша какъв е проблема.За UV филтрите според BASF:
Скрит текст:
Погрешно схващане 1: Има физични (минерални) и химични UV филтри.
Едно от най-разпространените схващания за UV филтрите е разграничението между "физични" и "химични" филтри, като терминът "физични" се използва за двата минерални филтъра титаниев диоксид и цинков оксид
Титаниевият диоксид и цинковият оксид са химични вещества, както всички UV филтри. Това е очевидно от официалната дефиниция на международната организация за номенклатура и терминология на химикалите IUPAC, която гласи, че химичното вещество е форма на материя с постоянен химичен състав и характерни свойства.
По-коректно е да се направи правилно разграничение между органични химични UV филтри, които са базирани на въглерод, и неорганични химични UV филтри, които не са базирани на въглерод (наричани също минерални филтри).
Погрешно схващане 2: Минералните UV филтри са натурални.
Често срещана асоциация, свързана с термина "минерални UV филтри" е, че те представляват "естествени" съединения. Отново, това е грешно възприятие. Титаниевият диоксид и цинковият оксид действително се срещат в природата, но не във форма, която може да се използва в слънцезащитни продукти.
Титаниевият диоксид и цинковият оксид за използване в слънцезащитни кремове са химични модификации на минерали и руди, които нито са разрешени за употреба в козметиката, нито могат да предпазват от UV радиация. Производствените процеси са енергоемки и изискват високи температури и силно реактивни химикали като сярна киселина и хлор. Използването на титаниев диоксид и цинков оксид в слънцезащитни продукти изисква допълнително покритие за потискане на тяхната фотокаталитична активност, т.е. генерирането на свободни радикали, които могат да увредят кожата.
Дали един UV филтър е минерален или не е от значение за основната му функция, а именно защитата от UV лъчение.
Погрешно схващане 3: Минералните UV филтри действат като малки огледала, докато химичните UV филтри абсорбират UV светлина.
Някои UV филтри наистина могат да отразяват (огледален ефект) UV радиация, но това не е изключително свойство само на минералните филтри. Всички неразтворими UV филтри - неорганични и органични - са частици (кристали, състоящи се от много молекули) и показват този ефект.
По-важното е, че отражението има сравнително малък принос и осигурява едва около 10% от цялостната UV защита. Основният защитен механизъм за всички UV филтри - органични или неорганични, разтворими или неразтворими - се нарича абсорбция. При този процес UV филтрите поемат високоенергийното UV лъчение и го освобождават като топлина. Неорганичните филтри обаче са по-малко ефективни от повечето органични филтри и следователно обикновено трябва да се използват в значително по-високи концентрации.
Погрешно схващане 4: Натурален UV филтър означава екологичен и безопасен.
В ежедневния език думата "натурално" често се използва за описание на неща, които са полезни, идващи от природата, а не изкуствено създадени. Съществува погрешна представа, че натуралното е равно на по-добро, по-безопасно, по-здравословно и нетоксично: хората приемат, че една натурална съставка би притежавала по-голяма безопасност за хората и околната среда, отколкото химически синтезирана съставка.
Но няма пряка връзка между натурално, токсично и екологично. Има много естествени съставки, които са токсични за хората (напр. части от отровни растения, алергени и др.) или имат отрицателно въздействие върху околната среда, (като например нефта), тъй като те не са биоразградими и са токсични за водните организми.
Обратно, само защото една съставка е синтетична, не я прави непременно замърсител или токсична за хората. Сред естествените и сред синтетичните съставки има както безопасни, така и потенциално проблемни вещества.
Източник:
Types of UV filters and how they protect us: popular misundersta … scientific facts
PS
Според различни публикации отражението допринася само с около 5% от цялостната UV защита.
Ultraviolet Filters: Dissecting Current Facts and Myths
Metal oxide sunscreens protect skin by absorption, not by reflec … ion or scattering
Sunscreens--the ultimate cosmetic
Едно от най-разпространените схващания за UV филтрите е разграничението между "физични" и "химични" филтри, като терминът "физични" се използва за двата минерални филтъра титаниев диоксид и цинков оксид
Титаниевият диоксид и цинковият оксид са химични вещества, както всички UV филтри. Това е очевидно от официалната дефиниция на международната организация за номенклатура и терминология на химикалите IUPAC, която гласи, че химичното вещество е форма на материя с постоянен химичен състав и характерни свойства.
По-коректно е да се направи правилно разграничение между органични химични UV филтри, които са базирани на въглерод, и неорганични химични UV филтри, които не са базирани на въглерод (наричани също минерални филтри).
Погрешно схващане 2: Минералните UV филтри са натурални.
Често срещана асоциация, свързана с термина "минерални UV филтри" е, че те представляват "естествени" съединения. Отново, това е грешно възприятие. Титаниевият диоксид и цинковият оксид действително се срещат в природата, но не във форма, която може да се използва в слънцезащитни продукти.
Титаниевият диоксид и цинковият оксид за използване в слънцезащитни кремове са химични модификации на минерали и руди, които нито са разрешени за употреба в козметиката, нито могат да предпазват от UV радиация. Производствените процеси са енергоемки и изискват високи температури и силно реактивни химикали като сярна киселина и хлор. Използването на титаниев диоксид и цинков оксид в слънцезащитни продукти изисква допълнително покритие за потискане на тяхната фотокаталитична активност, т.е. генерирането на свободни радикали, които могат да увредят кожата.
Дали един UV филтър е минерален или не е от значение за основната му функция, а именно защитата от UV лъчение.
Погрешно схващане 3: Минералните UV филтри действат като малки огледала, докато химичните UV филтри абсорбират UV светлина.
Някои UV филтри наистина могат да отразяват (огледален ефект) UV радиация, но това не е изключително свойство само на минералните филтри. Всички неразтворими UV филтри - неорганични и органични - са частици (кристали, състоящи се от много молекули) и показват този ефект.
По-важното е, че отражението има сравнително малък принос и осигурява едва около 10% от цялостната UV защита. Основният защитен механизъм за всички UV филтри - органични или неорганични, разтворими или неразтворими - се нарича абсорбция. При този процес UV филтрите поемат високоенергийното UV лъчение и го освобождават като топлина. Неорганичните филтри обаче са по-малко ефективни от повечето органични филтри и следователно обикновено трябва да се използват в значително по-високи концентрации.
Погрешно схващане 4: Натурален UV филтър означава екологичен и безопасен.
В ежедневния език думата "натурално" често се използва за описание на неща, които са полезни, идващи от природата, а не изкуствено създадени. Съществува погрешна представа, че натуралното е равно на по-добро, по-безопасно, по-здравословно и нетоксично: хората приемат, че една натурална съставка би притежавала по-голяма безопасност за хората и околната среда, отколкото химически синтезирана съставка.
Но няма пряка връзка между натурално, токсично и екологично. Има много естествени съставки, които са токсични за хората (напр. части от отровни растения, алергени и др.) или имат отрицателно въздействие върху околната среда, (като например нефта), тъй като те не са биоразградими и са токсични за водните организми.
Обратно, само защото една съставка е синтетична, не я прави непременно замърсител или токсична за хората. Сред естествените и сред синтетичните съставки има както безопасни, така и потенциално проблемни вещества.
Източник:
Types of UV filters and how they protect us: popular misundersta … scientific facts
PS
Според различни публикации отражението допринася само с около 5% от цялостната UV защита.
Ultraviolet Filters: Dissecting Current Facts and Myths
Metal oxide sunscreens protect skin by absorption, not by reflec … ion or scattering
Sunscreens--the ultimate cosmetic
1. Високите фактори (40-50) за плаж е хубаво да са "обратни" емулсии (Вода/Масло) - познава се чрез наличие в състава на NaCl (готварска сол) или магнезиев стеарат. "Правите" емулсии (М/В) при влизане в море/басейн лесно се реемулгират и съответния продукт се отмива от кожата.
2. За да се предоврати това и от правите емулсии, трябва да има водоотблъскващи съставки - винаги са някакви полимери, акрилати, но има и модерни натурални решения. И това трябва да е комюникирино на етикета.
Скрит текст:
3. Слънчезащитният фактор реално се покачва, ако се използват активки, които предотвратяват зачервяването или антиоксиданти (напр токоферил ацетат, естери на аскорбиновата киселина, но не чистатакава - Вит С, който е нетраен) и клетъчни антиоксиданти, които защитават от ROS (Reactive Oxidative Species) клетките и техни органели като митохондрии, Р- и Д-НК, повишено нежелано образуване на меланин и т.н.
4. Регенериращи съставки като всеизвестния Д-пантенол.
5. Овлажнители.
6. Лесноразнесими емолиенти - късоверижни естери - трихептаноин, изоамил лаурат, коко каприлат/капрат.
7. Седем е добро число.
4. Регенериращи съставки като всеизвестния Д-пантенол.
5. Овлажнители.
6. Лесноразнесими емолиенти - късоверижни естери - трихептаноин, изоамил лаурат, коко каприлат/капрат.
7. Седем е добро число.
Много четох и рових по темата, единственото сигурно е, че изследванията на микропластмаси имат проблеми в начина, по който се провеждат, което прави резултатите им доста...хм, спорни, да речем. А не е ли нещо научно доказано, си остава просто драматично заглавие в интернет (онова, за "лъжицата микропластмаса в мозъка", което изследване е направено с Py-GCMS, а доколкото разбрах, методът не открива директно микропластмасовите частици, а ги изчислява по веществата, които се получават при разграждането им.)
https://www.youtube.com/shorts/g0380fjPiRo
Ето къде чета, слушах и един подкаст, ето обобщение.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че липсата на доказана вреда е доказателство за безопасност или че изобщо не трябва да се притесняваме.
Безумието стига дотам, че се подписват специални декларации, че няма да се продават емулгатори и емолиенти за... производство на електроенергия - т.е. за изгаряне в ТЕЦ!
Реално се взеха мерки, като редица полимерни абразиви и сгъстители (PE, PP, PMMA и подобни) са забранени или предстои да бъдат, но всьо таки тези неща не обхващат всички държави по света, и се получава като зеленясалата сделка, която само ЕС си вее като знаменце и на голо дупе слагат чифте пищови. А Земята и природата нямат огради...
Пари има страшно много, просто се крадат (ооо, не е "това само в България може да се случи") адски много средства, или чисто се разпиляват като да мяташ пачки от хеликоптер.
Бюрократите-евролиберасти надделяха, и то категорично, над учените и здравия размисъл... А отдолу учени просто вече няма, всички се хлъзгат на лесната и удобна лайсна и те така. Няма да повярвате на какви европрограми се натъкнах, щедро финансирани за изследвания, болшинството от тях обаче отдавна комерсиализирани и изучени, в производство дори - просто това не е известно на бюрократите!
Какво трябва да се направи - сериозна подкрепа на биоразградими полимери - има, и то хич не малко! Връщане към многократните опаковки и пълна забрана на пластмасови шишета, буркани, торбички и прочие. Някои помнят как се продаваше киселото мляко в стъклени бурканчета, с алуминиево фолио капачки, всички напитки, олио, оцет и прочие течности също бяха в стъклени шишета, и те се връщаха и т.н. Но сега има и редица добри други идеи. Ще се продължи да има неприятни констатации, ще се замърсяват морета и океани и така.
Препоръчани теми