Здравейте,
имам момиченце на 9 месеца, което (според мен) изостава в двигателното си развитие - не е толкова мобилна, колкото връстниците си - пълзи само назад, изнервя се, не успява да се изправи сама от легнало положение (прави го понякога, но сякаш не е усвоено, за да го има като навик). Дните ни са изпълнени с безкрайни упражнения, недоволство и мрънкане. Тя се изнервя, че не може да се придвижи, а в моята глава е само ЗАЩО, ЗАЩО, ЗАЩО.
Виждам, че и в други неща сякаш изостава от бебчетата на нейната възраст - например, не се сеща да си държи шишето с мляко, не се изправя на крачета, не си взема парченца да гризка като и предложа, а само отваря уста и чака да я нахраня.
Относно двигателното развитие, съм запазила час за невролог и ни предстои. Сценариите в главата ми са страшни и нечовешки. Не знам защо си го причинявам, но е факт, че я гледам под лупа нонстоп и осъзнавам, че времето изтича между пръстите. Всички вече планират първия рожден ден на дечицата си, а аз мисля само какво и има, защо не е като другите и къде сбърках.
Осъзнавам, че може би звуча налудничаво, аз така се и чувствам, но въпросът ми тук е по-скоро друг - как се справяте, когато виждате, че детенцето ви сякаш изостава от връстниците си? Как се справяте, когато отвсякъде ви излиза какво трябва да прави бебето ви на еди-колко си месеца, а вашето не покрива тези milestones?
Виж целия пост
имам момиченце на 9 месеца, което (според мен) изостава в двигателното си развитие - не е толкова мобилна, колкото връстниците си - пълзи само назад, изнервя се, не успява да се изправи сама от легнало положение (прави го понякога, но сякаш не е усвоено, за да го има като навик). Дните ни са изпълнени с безкрайни упражнения, недоволство и мрънкане. Тя се изнервя, че не може да се придвижи, а в моята глава е само ЗАЩО, ЗАЩО, ЗАЩО.
Виждам, че и в други неща сякаш изостава от бебчетата на нейната възраст - например, не се сеща да си държи шишето с мляко, не се изправя на крачета, не си взема парченца да гризка като и предложа, а само отваря уста и чака да я нахраня.
Относно двигателното развитие, съм запазила час за невролог и ни предстои. Сценариите в главата ми са страшни и нечовешки. Не знам защо си го причинявам, но е факт, че я гледам под лупа нонстоп и осъзнавам, че времето изтича между пръстите. Всички вече планират първия рожден ден на дечицата си, а аз мисля само какво и има, защо не е като другите и къде сбърках.
Осъзнавам, че може би звуча налудничаво, аз така се и чувствам, но въпросът ми тук е по-скоро друг - как се справяте, когато виждате, че детенцето ви сякаш изостава от връстниците си? Как се справяте, когато отвсякъде ви излиза какво трябва да прави бебето ви на еди-колко си месеца, а вашето не покрива тези milestones?
