Определено изпитвам носталгия по екскурзоводските ми лета в онзи Слънчев бряг през 80 те, потънал в зеленина, кокетните хотелчета и мирисът на море. Всяко лято бях влюбена, любовта беше във въздуха. Курортът вече не е същия, аз остарях, но все още има кътчета, останали от онези години и да, много носталгично ми става.
Виж целия пост
Тъгувате ли по младостта, когато посещавате места, на които сте били преди
- Публикувана: 10 юни 2026, 10:50 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2026, 11:19 ч.
# 106
14 юни 2026, 09:03 ч.
1:1 все едно аз съм го написала. Оперирана съм от чувството за носталгия , сигурно затова и аз живея в чужбина. 😁
Виж целия пост
Оперирана съм от такива емоции.
Не тъгувам по нищо - ни по младостта, ни по местата, живея в чужбина, носталгия нямам.
Никога не сме имали такива “традиции” да ходим на едно и също място или пък да си имаме наши места за почивка. Където и да ходим гледаме да се насладим на нещото такова, каквото е в момента. Какво е било почти няма в моята глава.
Имам разбира се спомени къде сме водили детето, какво сме правили, но нямам навика да посещавам същите места с надеждата да ми доставят тогавашната емоция. Имам около мен много жени, които споделят точно това, което описваш и като емоции и като поведение - ходят всяко лято на българското Черноморие, тъгуват по морето, редят камъчета, снимат залези и постват снимки на децата като малки и сега … На мен ми е чуждо и непонятно. Не знам кое е “нормата”. Ако съм харесала някое място бих се върнала, но го правя рядко - по света има много други места, които също бих харесала и искам да ги видя, защото това вече съм го видяла.
Иначе и аз правя разлика как е било и какво е сега и обичам да разказвам за това. Живея общо взето сега.
Не тъгувам по нищо - ни по младостта, ни по местата, живея в чужбина, носталгия нямам.
Никога не сме имали такива “традиции” да ходим на едно и също място или пък да си имаме наши места за почивка. Където и да ходим гледаме да се насладим на нещото такова, каквото е в момента. Какво е било почти няма в моята глава.
Имам разбира се спомени къде сме водили детето, какво сме правили, но нямам навика да посещавам същите места с надеждата да ми доставят тогавашната емоция. Имам около мен много жени, които споделят точно това, което описваш и като емоции и като поведение - ходят всяко лято на българското Черноморие, тъгуват по морето, редят камъчета, снимат залези и постват снимки на децата като малки и сега … На мен ми е чуждо и непонятно. Не знам кое е “нормата”. Ако съм харесала някое място бих се върнала, но го правя рядко - по света има много други места, които също бих харесала и искам да ги видя, защото това вече съм го видяла.
Иначе и аз правя разлика как е било и какво е сега и обичам да разказвам за това. Живея общо взето сега.
1:1 все едно аз съм го написала. Оперирана съм от чувството за носталгия , сигурно затова и аз живея в чужбина. 😁
# 107
14 юни 2026, 09:09 ч.
Хубава тема се получава. Интересно ми беше да прочета. Дори съм по любопитна към описанията на различно чувстващите
Виж целия пост
# 108
14 юни 2026, 09:50 ч.
Само да не му вземат акъла и спомените, нали? Щото и аз съм съгласна да ме върнат гола и боса с днешния акъл. А ако му вземат и акъла и спомените то е все едно, че не се е случило, ще е нов човек
Иначе тук пишат 40 и 50 годишни. Вярвайте ми, това нищо не е. На 40 човек ако не се запуска все още си е (почти) във физическата форма от младостта. На 50 се усеща спад, ама още са само намеци за напредващата възраст. Все още има много енергия и възможности. На 60 вече е съвсем друга работа - разни стари хронични болежки се активизират, поне половината хващат я диабет, я други хормонални смушения, лицето вече е на възрастна жена... Да, знам, че има и пластична хирургия, ама предпочитам да съм дърта, ама да не изглеждам като Стефка Костадинова...
https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcS5cIGv1Fys … LdgORNlqd4RQ&s=10
Виж целия пост
Странното е, че това съм го чувала от много хора. За мен красотата на младостта е несравнима. Най-хубавите моменти са ми по някакви супер мизерни лагери, най-вкусните вечери са в 2 през нощта да ям дюнери на пейки. Времето на безкрайните възможности.
Наскоро един приятел с много възможности каза, всичко да ми вземат, на улицата гол и бос да ме пуснат, но да съм пак на 20, давам си всичко за младостта.
Наскоро един приятел с много възможности каза, всичко да ми вземат, на улицата гол и бос да ме пуснат, но да съм пак на 20, давам си всичко за младостта.
Само да не му вземат акъла и спомените, нали? Щото и аз съм съгласна да ме върнат гола и боса с днешния акъл. А ако му вземат и акъла и спомените то е все едно, че не се е случило, ще е нов човек
Иначе тук пишат 40 и 50 годишни. Вярвайте ми, това нищо не е. На 40 човек ако не се запуска все още си е (почти) във физическата форма от младостта. На 50 се усеща спад, ама още са само намеци за напредващата възраст. Все още има много енергия и възможности. На 60 вече е съвсем друга работа - разни стари хронични болежки се активизират, поне половината хващат я диабет, я други хормонални смушения, лицето вече е на възрастна жена... Да, знам, че има и пластична хирургия, ама предпочитам да съм дърта, ама да не изглеждам като Стефка Костадинова...
https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcS5cIGv1Fys … LdgORNlqd4RQ&s=10
# 109
14 юни 2026, 10:51 ч.
Е, хубаво, ще одъртеем . Дай ,Боже всекиму!
Но, на Стефка какво й има?
Виж целия пост
Но, на Стефка какво й има?
# 110
14 юни 2026, 11:00 ч.
Ти отвори ли линка под поста ми???
Виж целия пост
Е, хубаво, ще одъртеем . Дай ,Боже всекиму!
Но, на Стефка какво й има?
Но, на Стефка какво й има?
Ти отвори ли линка под поста ми???
# 111
14 юни 2026, 11:05 ч.
Да, разбира се!
Остаряла е, е и?
Аз бих си плюла в пазвата, да не ставам като Донатела Версаче, или Голди Хоун...
Виж целия пост
Остаряла е, е и?
Аз бих си плюла в пазвата, да не ставам като Донатела Версаче, или Голди Хоун...
# 112
14 юни 2026, 11:19 ч.
На Стефка външния вид ѝ е най-малкия проблем на остаряването. Как се продаде на Пеевски и си плю на името на дърти години.
Виж целия пост
Препоръчани теми