Тъгувате ли по младостта, когато посещавате места, на които сте били преди

  • 562
  • 35
10 юни 2026, 10:50 ч.
Тази тема е за хората, които не са първа младост и съответно знаят от първо лице какво е да ти е мъчно за отминалите дни.
Миналата седмица бяхме на море, на място, на което ходим... като изчислих - от 28 години.
Аз вече не съм същата и ми става мъчно.
Не броя външните загуби, макар че и те имат тежест, старая се много (и в момента съм на диета, която чудо! работи) и вече се възприемам като пораснало момиче.

Мъчно ми е за много неща, които са се случили и не са се случили. Вървях по брега и ми беше празно и скучно отначало, все едно вече няма с какво да ме изненада живота. После се сетих за нещата, които имам да правя и че са по-интересни, доходоносни и са в моя контрол - за разлика от младежките години.
Но ме обзема една болка необяснима, сякаш каквото и да предстои, едни сладки дни на надежди, скитане, предстоящи житейски milestones (като семейство, кариера и тн) са много или малко, постигнати, предрешени и даже приключили.

Случва ли ви се периодичното (напр всяко лято) посещаване на някакво място да води до същите емоционални борби и у вас?
Виж целия пост
# 1 10 юни 2026, 10:58 ч.
Когато се прибирам в родния град, изпитвам носталгия. На 30+ съм, завърших преди 15 години средното образование, но имам много мили спомени - и от гимназията, и от училище. Последните години в гимназията бяха едни от най-хубавите в живота ми, но поради една или друга причина вече не поддържам контакт с някои от най-близките ми хора от това време. Било ми е тъжно, било ми е мъчно, сега също се сещам с усмивка колко добри моменти съм имала. Но всичко вече е минало, а аз съм се променила. Градът сякаш е същия, но аз не съм. Дори да решим да заживеем там (което няма да стане), дори да излизам с част от компанията, която имах (с някои все още сме си приятели), бързо ще видя, че всъщност нищо не е същото. Не мога да живея в миналото, колкото и хубаво да е то.
Виж целия пост
# 2 10 юни 2026, 11:03 ч.
Много мразя да ходя на едни и същи места на почивка и не бих си го причинила изобщо.
Но има други неща, които ме връщат в миналото. Миризми. Песни. И усещам това, за което говориш.
Не знам дали не е просто някаква криза на средната възраст, нещо от перименопаузата, защото съм на 43 г. и едва сега виждам в огледалото ясно как съм остаряла.
Само знам, че такива мисли не ме водят до някакви особено положителни емоции.
За съжаление - не можем да върнем времето назад и да сме пак млади.
Виж целия пост
# 3 10 юни 2026, 11:11 ч.
И аз като Fire666 съм на 30 + и напоследък все повече се замислям за отминалите дни, за детството, за тийнейджърските години, и за по-младежките ми години - от завършването на гимназията натам. И още по-мъчно ми става че изгубих доста от тях. Имах един голям период на застой, на финансови трудности, на житейски кризи, депресии, емоционално прекършване. Сега и аз съм по-различна и като се сетя за онези години хем ме обхваща носталгия, хем само се ядосвам, че не можах да ги изживея пълноценно. Рядко се връщам на места на които съм била преди, но не ми е и необходимо, за да си спомням за миналото. Но се успокоявам с това, че ми предстоят хубави неща. Все пак не съм престаряла.
Виж целия пост
# 4 10 юни 2026, 11:17 ч.
Изобщо не тъгувам, но беснея много, само като се срщна с хорското малоумие и алчност, под формата на отсечени чинари в Созопол, за да инсталира някакъв грозно тенекиено заведение на тяхно място. Все се надявам да фалира и да загуби всичко, но очевидно справедливост няма.
Виж целия пост
# 5 10 юни 2026, 11:19 ч.
На 33 съм. Години наред ходихме на едно и също място на море, защото имахме морски имот. Целите лета прекарвах там от дете. Сега се чувствам обедняла и осиротяла, защото загубих баща си, а от там доста неща рухнаха. Помня и времето като дете и тийнейджърството с безкрайните купони на морето. Аз не съм същата. Откакто родих ме налегна яко депресията, че животът никога няма да бъде пак безгрижен. Липсва ми това време, в което за дълъг уикенд палехме към морето, сцепвахме се от купон и се прибирахме пак към София.
Липсват ми горещите лета там с нашите и се чувствам зле, защото не съм сигурна, че моето дете ще ги има. Сякаш станах твърде сериозна и угрижена, а не бях такава.
Виж целия пост
# 6 10 юни 2026, 11:20 ч.
Оперирана съм от такива емоции.
Не тъгувам по нищо - ни по младостта, ни по местата, живея в чужбина, носталгия нямам.
Никога не сме имали такива “традиции” да ходим на едно и също място или пък да си имаме наши места за почивка. Където и да ходим гледаме да се насладим на нещото такова, каквото е в момента. Какво е било почти няма в моята глава.
Имам разбира се спомени къде сме водили детето, какво сме правили, но нямам навика да посещавам същите места с надеждата да ми доставят тогавашната емоция. Имам около мен много жени, които споделят точно това, което описваш и като емоции и като поведение - ходят всяко лято на българското Черноморие, тъгуват по морето, редят камъчета, снимат залези и постват снимки на децата като малки и сега … На мен ми е чуждо и непонятно. Не знам кое е “нормата”. Ако съм харесала някое място бих се върнала, но го правя рядко - по света има много други места, които също бих харесала и искам да ги видя, защото това вече съм го видяла.
Иначе и аз правя разлика как е било и какво е сега и обичам да разказвам за това. Живея общо взето сега.
Виж целия пост
# 7 10 юни 2026, 11:22 ч.
От двадесет години почиваме поне за 8дни разпокъсано на един плаж, толкова ми е хубаво и го обичам. Да имам много спомени но не тъгувам за младостта си.
Възможно е след още години и това чувство да дойде.
Много места, миризми, снимки, спомени ме връщат на любими координати в съзнанието ми. Мило ми става.
Имам и лоши спомени, Еми факт са, част от опита и помъдряването.
Аз не съм имала безметежна младост. Късните тийн и ранните двадесет се бореха с хранително разстройство, след това с идеята да свикна с храната и щетите, които си нанесох.  Спомени, красиви и безгрижни от тези периоди нямам и говоря за лично свързани с мен. Оставям на страна семейството, то просто е вървяло паралелно.

При мен периодично има едно чувство на безсмислие на ежедневието, което ми тежи на душата. Логиката ми го оборва, но то не изчезва напълно.
Но философията ми е, че Животът/Бог има план за нас и му благодаря за всичко случващо се, дори за много лошите ( лични за мен) събития. Защото човек предполага, а Бог разполага. (Не съм изобщо религиозна.)
Виж целия пост
# 8 10 юни 2026, 11:24 ч.
Пандора, нищо не ти пречи и сега с бе ето да отскачате на дълъг уикенд някъде. От личен опит, много е хубаво.
Виж целия пост
# 9 10 юни 2026, 11:25 ч.
Цитат на: alia7 в ср, 10 юни 2026, 11:17
Изобщо не тъгувам, но беснея много, само като се срщна с хорското малоумие и алчност, под формата на отсечени чинари в Созопол, за да инсталира някакъв грозно тенекиено заведение на тяхно място. Все се надявам да фалира и да загуби всичко, но очевидно справедливост няма.
Созопол е едно от местата, на които ходим всяка есен.
Помня как от Харманите се виждаше само зеления скалист нос на Буджака. Сега е сграда до сграда.
Колко пъти сме спирали около Каваци и сме вървяли пеша към най-дивото, където сега е построена друга сграда стил руски разкош.
Там нещата се менят с бясна скорост. Там аз съм същата, но средата - не Grinning
Виж целия пост
# 10 10 юни 2026, 11:28 ч.
Затова ходя там, да нямам време да тъгувам по старото, защото всичко е ново Laughing

Нямам време да тъгувам за места, време и събития. Тъгувам само за хора, защото те са същественото за душата ми.
Виж целия пост
# 11 10 юни 2026, 11:30 ч.
Тайната на живота е постоянна трансформация на всички и всичко.
Не е по силите ни да го избегнем.
Виж целия пост
# 12 10 юни 2026, 11:40 ч.
Ох, ами не 😅 Не съм особено сантиментален човек и носталгията не ми е присъща. Целеустремена съм и гледам напред. Може да ми се случи в даден момент, няма как да съм сигурна, но засега съм ангажирана с настояще и бъдеще.
Виж целия пост
# 13 10 юни 2026, 11:52 ч.
При мен мисля че е минало критично количество време/ около 50-те съм.
Ние пътуваме доста, имаме и нови и традиционни места. С новите е по-лесно, но с другите е по-дълбоко като преживяване.

За миналите ~ 3г. доста от приятелите и мои близки си заминаха, главно хора на възраст (което е в природата на нещата), но сега отсъстват от картинката и се чувствам принудена - и да порасна и аз да се заема да си правя нови преживявания на познатите места.

И чувствам само лека безмисленост и чувство за загуба (че най-хубавите неща вече няма да се повторят) и никакъв ресурс да създам нещо ново.
Виж целия пост
# 14 10 юни 2026, 11:55 ч.
Не оставам задълго в носталгията. Не е моето. Повечето от изборите, които съм правила тогава, са от "правя каквото трябва, ...", а сега са от "правя каквото искам точка"
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало