Когато се озова на място с преживявания от миналото, спомените идват, но го усещам чуждо. Вече не е актуално, принадлежи си на миналото. Вълнува ме какво се случа в настоящето, а още повече ме вълнуват близкото и далечно бъдеще. Винаги мислите ми са били в това, което предстои, никога в миналото. (Подозирам, че затова и историята ми е крайно безинтересна. 
)
Нямам и грам сантимент към България като място, прибирам се с крайно нежелание и го правя само заради родителите си и сестра ми, които разбира се ми липсват много.
Виж целия пост
) Нямам и грам сантимент към България като място, прибирам се с крайно нежелание и го правя само заради родителите си и сестра ми, които разбира се ми липсват много.
Тъкмо тогава идват внуците и ще търчиш, къде ще ходиш. 
