Каква специалност и къде ще кандидатствате вие (или децата ви) през 2026 г.?

Зависи от това, какво предвиждате в бъдещето след 5-10 год. Което всъщност никой не знае, но със сигурност няма да е това, което знаем назад 20-40 че и 60 години. Учиш усърдно 5-10 години за да не работиш после. Ами няма го тоя модел вече, защото има нещо, което до една - две  години, ще е по умно от цялото човечество, взето заедно. Значи мислим в посока, че не само знание и учене е необходимо.

Това е една много дълга тема, която обаче, незнайно защо, някак си българското училище сериозно избягва.

Да започнем от там - искате ли децата да имат висше образование - за моите деца, твърдо да. Готова съм да ги подкрепя всячески, да им осигуря достъп до частни уроци, курсове, школи, защото образованието е важно. Неквалифицираният труд може да го изпълнява всеки, това, което би дало на децата ми предимство е именно отлично образование в сфера, която им е интересна, харесва им, вдъхновява ги и имат качества да се развиват там. Няма тук моди, тенденции, каквото. Не може да се очаква от силно хуманирано дете да стане ИТ специалист, както и от силен интроверт да бъде журналист, да речем. Трябва много внимателно да се преценят силните и слабите страни на детето, за да може - от една страна, да се справи с предизвикателствата, които ще го чакат във висшето образование, от друга - детето да се вдъхновява и да е готово да полага усилия дори само да се развива в дадената сфера. Има нужда от всякакви специалисти, затова горещата ми препоръка е, да не се следват моди, а да се водите само от интересите и желанията на детето. Колкото и добре платена да е една работа, ако не ви е интересно или вървите срещу себе си, цял живот ще сте нещастни, това е.

Колкото до въпроса - образование у нас или в чужбина, то той също няма еднозначен отговор. Ако става дума за водещ университет, световно име и т.н. и може да се плаща - детето има само ползи и твърдо си струва. Ако обаче гoворим за провинциален университет, то въпросът е много спорен. От една страна - да, опит е, детето ще порасне, ще се научи да се оправя само, но дали си струват усилия и пари? Освен това, провинциалните университети често предлагат не особено качествено образование и рискувате да сте хвърлили едни пари на вятъра. Ако детето се е насочило да учи в чужбина и е замесено от тесто да се справи, то проучете кое е най-доброто в сферата, в която сте се насочили и от там - вижте, стигат ли ви сили. Защото, като се досещате, за най-добрите университети конкуренцията е с най-добрите деца от цял свят и конкуренцията е убийствена.
Колкото до образованието в България - то не е некачествено, в никакъв случай. Обаче си зависи от конкретното дете - ако дойде в Студенстки град в София да учи - ще получи отлично образование, ще знае и ще може. Ако обаче е дошло да купонясва - дали е в София или в топ елита на чужбината - все няма да изкласи, защото приоритетите са други. Имах състудентки, които си казваха честно, че не са дошли да учат, а да се оженят в София, защото родното им място не предполага избор. Въпреки това, завършиха и се реализираха добре.

И следващата тема - кои специалности са най-добри за реализация в България. Никоя и всички. В момента има някаква мода, свързана с ИИ, но ако детето иска да стане счетоводител, например, също има възможност за реализация. В момента много млади си мислят, че е много лесно и хубаво да си учител, защото има много отпуски. придобивки и т.н., но след година в училище, ясно разбират, че това е много тежка и отговорна работа и отпадат от системата. Модата с психологията беше продиктувана от американските филми, където героите ходеха по психоаналитици и просто говореха.. трудна е реализацията там, защото изведнъж специалистите станаха много. По мое време, например, модата беше Право и отчасти МИО. Имаше едно време - Европеистика, подготовка за европейските институциии и т.н. Динамично се променя. Навремето, когато аз бях студентка, ТУ беше силно низвергнат университет, но сега е водещ, ако детето иска да стане инженер. И навремето ме съжаляваха, как съм се прецакала да уча много. Да, ама се радвам днес на чудесна професионална реализация. Така че и тва, което е модерно днес, не е ясно колко ще е модерно утре. За мен ще има нужда от специалисти по източни езици - китайски, корейски, индийски, виетнамски, но това твърдо не е за всеки.

Желая успех!

Насърчавам синът ми или да учи в чужбина или тук медицина.Подчертавам, че насърчавам ,а не налагам.Не съм съгласна за качеството на бг.образованието.По университетите е пълно с преподаватели,назначени с връзки,дъщери,любовници и т.н.Какво качество да очаква детето ми от образованието си, ако го обучават подобни преподаватели?Това е дълга тема и си е мое мнение, не задължавам никого с него.За висшето образование съм и то твърдо.

Значи аз съм твърдо против висшето образование в този му вид, дори твърдо против средното образование ако е само за тапия нищо недоказваща. Е може би доказва че си мислиш, че си по - хитър от даскала, че можеш да препишеш, да платиш да излъжеш, да тарикатееш. Може би задължително съм за образование, като основа за някаква базова грамотност до 8 клас. Само една седмица е необходима на един работодател да разбере истинските възможности на един току-що завършил студент, ученик дали е хитрял и ненужната му хартийка, която е предоставил като диплома колко е фалшива. Твърдо против съм и частните уроци и наливането на ненужни пари, само и само да отбиеш номера като родител че си направил нещо, а отрочето да е бляло в тавана и да се чуди как мухата се крепи на него. Ако нещо се отдава и е с желание - твърдо ДА. Но другото е точно отбиване на номер. Твърдо против съм вече и дълбокото научаване на някакъв чужд език. Може би някакви базови знания на ниво - говорене. Всичко нагоре - езици, избутани дипломи, частни уроци, са ненужни загуби на време, което може да се оползотвори в заучаването на много по - съществени умения. Съгласен съм със Слънчезара с това:
Донякъде и с ТОВА


How to Use Gemini 3.5 Live Translate in Google AI Studio Тук впечатляващото е че го превежда без забавяне, с твоя глас, интонация и емоция.

Здравейте, дъщеря ми ще кандидатства в Национална Музикална Академия - НМА София и Бургас. Подготвя се цяла година за специалност Класическо пеене. Филиала в Бургас е нов, открит е тази година и се оказа, че за него трябва сама да си осигури корепетитор. Това е мисия невъзможна за нас и сме много неприятно изненадани. Ние сме от Варна. Ако имате някаква идея къде да намерим човек, с който да подготвят материалите и да отиде с нея на изпита в Бургас ще съм много благодарна. За изпита има  две арии и една песен.

Ама че размит пост на Сейко. Исках да го цитирам и да отговоря конкретно на няколко неща, ама не става, защото дори само в едно изречение виждам неща, с които съм съгласна, и неща, с които не съм
И ще пиша само за това, което беше казано категорично.
- Ученето на чужд език, противопоставено на ученето на други неща. Тук няма алтернативност, нужно са и двете. Някога казвах на дъщеря си да учи математика и други науки за да развие мисленето си и да има какво да каже, но да учи и езици, за да може да го каже. Защото само едното от двете умения  не стига. Все едно да се чудиш лодка без греба или гребла без лодка.

Иначе съм съгласна с изказаната идея, че ученето в чужбина си струва най-вече ако е в топ университет, а не е самоцел. Насърчавах дъщеря си да учи навън, защото ясно знаехме какво иска и какво и се удава, навън можеше да получи по-добро образование и после с дипломата от чуждия университет можеше да претендира за добра работа, което тук в България с нейната дисциплина не беше много обещаващо.

И да добавя нещо за ИИ - не се страхувайте, че ИИ ще ви изяде хляба, страхувайте се, че хляба ще ви изядат тези, които умеят да работят с ИИ!

Както е казал поета: "Аз съм и Ад и Рай" .
Иначе сама казваш думата НЯКОГА. Тя е ключова, вече НЕ работи. Защото, не убивайте вестоносеца (т.е. аз), събирам различни мнения от "специалисти". И те казват, че сега учещите в началните класове, няма да работят над 60% от известните сега професии. Начина на работа, трудовият път няма да са същите. Как да подготвиш да го образоваш за нещо, което не съществува? Има други базови неща, на които трябва да се научава.

Така е, ама базовите неща, ако са добре усвоени и все пак са на нивото на времето към момента на следването, после адаптирането е много по-лесно. Нали и тези, които измислят новите технологии, са учили за старите?
Математика, физика, информатика и други никога няма да са излишни и винаги ще са добра база за адаптация. Дъщеря ми работи във финансовата сфера, което на пръв поглед е много далеч от компютри и математика, ама се адаптира за месеци.  И всичките и колеги са така, защото това, което работят, не се учи никъде.

ЧС  и теб не мога да цитирам - хем съм, съгласен хем не. Достатъчно взривявам с мненията си колегите ми и роднините ми за предстоящото образование на дъщеря ми, която е още в началните класове, така че няма повече да възмущавам и тук общността.

Аз смятам, че децата трябва да учат това, което им харесва. И не винаги е задължително да се учи виШо, само за да има някаква диплома. Има много професии, за които не е нужно висше образование и ученето насила, само ще ги забави в тяхното развитие. Имам пример с моята маникюристка, която е перфектна в работата си. Юрист е по образование и съжалява, че си е изгубила времето в учене, защото техните са я натискали да учи точно това. Работи това, което й харесва, постоянно кара нови и нови курсове, и е доволна от избора си. А и графика й винаги е пълен седмици напред. И други примери имам около мен.

Относно висшето образование у нас - не мисля, че е по-лошо от чужбина. Ако човек иска да учи, ще учи и тук. Познавам хора завършили в Англия и Франция, и нищо не са научил. Имат диплома, но какво от това - сто работи смениха и никъде не се задържаха.

Синът ми до средата на 12 клас искаше да учи Софтуерно инженерство. После, обаче смени плочата и записа Бизнес управление в ТУ. Сега учи с кеф и е доволен от избора си. После ще си избере и магистратура - дали тук или в чужбина, той ще си реши.

Относно модерните професии - Психология продължава да е модерна и да се приема с много висок бал. Тази професия специално не мисля, че ще залезе у нас - дори имам наблюдения, че все повече хора са склонни да потърсят професионална помощ в определени периоди от живота си. Медицина и Право също.

Накратко - според мен висшето образование трябва да се записва, когато човек наистина има желание да учи точно определена специалност. Самата диплома не струва нищо, ако не е подплатена със знания.

Здължително ЗА висшето оразование - било то и сферата на услугите вече се предлагат такива специализации, полувисши, колежи, които са практически насочени...
Също така съм на мнение, че ученето в чужбина дава много повече от ученето в БГ, било то в друг град в БГ. Защото дори и да вземем един средностатистически университет на вън, то той предлага същото качество на образаванието, в повечето случаи и по-добро от това, което се предлага тук в БГ/и не подценявам в никакъв случай родните университети, а просто съм реалист какво предлагат те към днешна дата/. Какво остава за елитните чужди университети - за тях не съмнено изобщо не трябва да има чуденка от някого.
Ние имахме сравнителна таблица, за унита когато правехме избор - ето една такава примерна таблица, ако ще е от полза на някого.

Критерий	ТУ – София	TUM – Мюнхен
Качество на образованието	+	++
Престиж и международна разпознаваемост на дипломата	-	++
Продължителност на обучението	=	=
Обща цена на обучението	+	++
Разходи за живот	++	+
Достъп до държавно финансиране	+	++
Възможности за стипендии и грантове	+	++
Повече практически занятия в програмата	+	++
Научноизследователска дейност	+	++
Модерна материална база и технологии	+	++
Стажове по време на обучението	+	++
Реализация на пазара на труда	+	++
Връзки с работодатели и индустрията	+	++
Възможност за работа по време на следването	+	++
Запазване на съществуващата социална среда и приятели	++	--
Създаване на нови международни контакти	+	++
Развитие на чужд език - обучение на английски	-	+++
Научаване на втори чужд език - немски	-	+++
Самостоятелност и личностно развитие	+	++
Международна мобилност и обменни програми	+	++
Кариерни услуги и подкрепа от университета	+	++
Възможност за оставане и работа след дипломиране	+	++
Близост до семейство и приятелска среда	++	--
Културен опит и международна среда	+	++
Гъвкавост при избор на дисциплини	+	++
Възможности за предприемачество и стартъпи	+	++
Престиж сред работодателите	+	++

Така сравнявайки  унитата, сме стигнали да нашите избори. Едно по едно отпадаха някои, други дърпаха напред в желанията и накрая според приоритетите на критериите ни избрахме Университета.
А относно специалностите мнението ми е, че е най-труден избора на децата, които още не са се ориентирали, или нямат интереси в никаква сфера. Останалите знаят какво искат и учат и правят именно това. Отдавна вече фактора родителя да те натисне да учиш нещо защото е престижно, или пък защото е модерно и доходоносно не играе никакво влияние. Ние трябва само да ги подкрепяме в решенията им

Бях на 18, където имах предложиние за работа и отказах, щото работата ми се видя маловажна. Толкова тъпа бях. Почнах да уча, но лекциите не бяха както в средното всеки ден, а имаше много седмици без никакви лекции, седях вкъщи, играех игри.
Накрая останах безработна. Много съжалявам. Сега щях да имам 10 години стаж, а имам само 3.

В повечето места няма значение образование, важно е да имаш познати. За София, Пловдив, Варна, Бургас не знам, в малките места е тежко. Или трябва да си голямата работа, горям майстор, голям гений или ще е трудно.
В моя град след като завърших, първото предложение беше да бъда шивачка.
Не омаловажавам професията, но нямаше нищо общо, с това, което аз търсех и нямаше да губя 4 години напразно, за да върша тази професия.

Аз нямах щастието за друга държава, който има да не чака. Ако беше сега, щях да уча за сестра.
Медицината е гаранция да намериш работа според мен.
Гледам, че шофьорите за тирове печелят много повече от държавните служители.
Програмирането е супер, ако има интерес и без висше ще си има доходи, но с висше- по-добри.
Програмирането не е да седиш цял ден ей така, както изглежда. Докато пишеш един ред, часове могат да минат, опарва ти се главата, не е толкова готино, изпаряващо е, изтощаващо е, но който има желание да действа. Не, че има професия, която да не те изтощава, но някои предпочитат да се изтощават движейки се, знам ли. Шивачките също страдат от обездвижване за съжаление и шофьорите на тир например.

Според мен е най-важно, докато учи, да направи и нещо друго, мразя се, за изгубеното време.
И аз съм антисоциална, не можах да създам контакти много, но който е социален, при намиране на работа връзките са най-важните.

Страдаме, наистина, много безработни и уволнени сме. Щом няма работа, няма и смисъл да продължат някои специалности.
За учителите мисля, че ставаше въпрос, били са много, отколкото трябва, това редно ли е?

Математика. Бъдещето е технологично, това е... По статистика много малко деца избират и остават насочени към математика. Нито е чак толкова сложно, нито толкова невъзможно, но много деца се отказват от математиката още в гимназията, че и преди това...

Точно затова нашите деца имат голям шанс там, а не в дипломация, право или мениджмънт. По принцип де, не искам да абсолютизирам. Но да добавя, че смесени профили като "Математика и компютри" е още по-добре.