Каква специалност и къде ще кандидатствате вие (или децата ви) през 2026 г.?

Ако детето е мотивирано и тази мотивация се поддържа от родителите, математиката няма да е проблем в гимназиалната фаза. Моята малка дъщеря току-що завърши езикова гимназия. В училище попаднаха на ужасна учителка по математика, после за малко я смениха с по-свестни учители, после пак им я върнаха. Да, ама моето дете не обича да не се справя в училище. Заинати се, ходеше на частни уроци - чат-пат, колкото да е в час с материала. И сега се яви на матура по математика - ООП, почти без специална подготовка, т.е. без пробни изпити и решаване на задачи от сутрин до мрак, изкара 5.60. И, ако пожелае, всички технически специалности са отворени пред нея.

Ама още не е решила.- ))

Дъщерята е избрала ИУ Варна, специалността е Логистика.

Включвам се да следя темата, макар и да е рано, дъщерята ще бъде 9 клас, профил математика в 31во, искаме да я носочим към инженерство, нещо реално. Мислех, че няма такива фирми у нас, но наскоро разбрах, че имало завод за батерии в София, българска фирма, сега спечелила награда в ЕС, та е хубаво, има перспектива пред тези науки и кадри съответно у нас в бъдеще.

Има много фирми, които търсят инженери - не само български, но и международни фирми. Не е задължително да има производство у нас. Тук се разработват проекти, по които тези фирми кандидатстват- напр. оборудване на нефтени платформи по целия свят, има естиматори, които остойноствят тези проекти, има проджект менидъри, има проджект лийдове и т.н., и т.н.

Точно, че се учудих как нямало фирми в БГ, в които не работили инженери .

Да го кажа така-откровено, би ми било неприятно да няма висше образование. Има една приказка, че истински интелигентният човек имал три висши образования-своето, на баща му, на дядо му. Е, в нашия случай би било неуместно точно третото поколение да прескочи този образователен етап.

Но наред с това  не държа на всяка цена да има такова образование. Мисля, че има достатъчно удовлетворени и щастливи хора и без висше образование.
Моят син сам си избра какво да учи, въобще нито съм се месила, нито съвети съм давала, а и не разбирам нищо от това, което учи. Не е блестящ,  дори има сериозни затруднения, да не говорим, че и консултации няма къде да получи. За някои дисциплини мъжът ми помага, но и той е учил съвсем друго. Но младежът казва "това и нищо друго" (инженерна специалност).

Аз нито коментирам, нито поставям условия, защото имам много познати и колеги, чиито деца се отказват последна година или дори пред държавен изпит. Затова си мълча, да се бори колкото може.
Аз имам образование и професия, които в моите очи са най-хубави, като изключим изкуствата(за мен това е съвършеният живот, да се занимаваш с изкуство). Но не е професия, която би приляга ла на всеки, всъщност, както всяка една. Най-лесно би ми било да кажа на младежа "Ще учиш това и това", още повече, че "без да иска" изкара бал(без да иска, защото никога не го е мислил, но като се изчисли бал-диплом и задължи матура, стигаше на второ класиране, от любопитство проверих). И после, какво правим? Как се учи и работи нещо, което нито ти е на сърце, нито имаш грам желание.

Това, което мисля за образованието днес е, че нужно за да си намериш работа, но понякога е свръхизискване за съответната длъжност. В много сфери днес се изисква висше образование за работа, която някога можеше да се върши с един машинописен курс, напр в държавната администрация. И днес още има жени на 60+,пред пенсия, без специално образование, които обучават новопостъпили с магистратури по незнамсикакво си. Губи се някъде потенциал, няма симетрично ст между усилието да завършиш и реалната работа, която вършиш.

От друга страна, има сфери с пренасищане и обективно няма как да работят всички добри. На, един конкурс след писмения изпит и допуснати до устен, излязох и казах"Всички сте много добри, показали сте знания и мисъл. Но разбирате, че вие сте Х, а мястото е едно, затова не се отказвайте, опитвайте пак и пак,ако днес не успеете". И наистина така мислех нещата, но колко още загуба на време и нерви трябва да изхабят, за да постигнат своето.

От трета страна, не са един и два случаите, при които учили, завършили и работят нещо съвсем различно.
Моята фризьор ка е завършила ЕГ и психология. Харесва и, казва, че се чувства добре.
Медицинска сестра се занимава с мигли.
През 90-те,като замря дейността на заводите, масово инженери караха таксита.

Затова и не ми е чак такава задължителна ценност образованието, да, има смисъл, но не е нещо без което ще умреш от глад или няма да си щастлив.

Преди, когато ходех на мигли и моето момиче, което ми ги поставя, беше завършила за мед. Сестра, а не искаше да го работи и то при условие, че има много предложения в тази сфера.

За мен университетът вече не е мястото, само за получаване на знания. Може да е било преди 100 или дори 50 години.

Времето прекарано в университета веднага след завършване на средното образование е време на натрупване на житейски опит в определена среда. Време на вземане на сериозни решения. Време на създаване на контакти в силно конкурентна и високоинтелигентна среда, особено ако университета е престижен.
Време на формиране на мнение и отстояването му. И разбира се време за много учене под стрес и с кратки срокове.

Това време за някои е заместено със започване на собствен бизнес. Всички знаем случаите на милиардерите зарязали университета.
За някои това е армията.
За трети е нова и предизвикателна работа.

Аз определено ще направя всичко възможно да убедя и подготвя детето ми да избере университета.