Самотна майка

  • 227
  • 5
Здравейте,
официално се “отчитам” в този под форум .
Майка съм на 3м бебе. Някои дами от вас може би ме помнят. Автор съм на една доста нашумяла тема “Родителски права при бащата-възможно ли е?” .
Е, няколко месеца по-късно се включвам с неприпознатото си/все още/ дете.
И до днес се радвам и съм благодарна за съветите да не позволя припознаване.
Родих няколко дни след термин, в град за който не предполагаше. Записах детето на себе си.
Бащата започна да ме търси, включително и по болниците. По съвет на адвокат разреших той да види детето, но желанието му приключи 11 дни след раждането му.
От тогава не е звънял, не е питал и не се е интересувал. Казал е на мой близък, че чака един ден съдбата да го срещне с детето, за да му обясни колко лоша майка съм, защото не съм позволила припознаване.
Всички действия са обсъдени с адвокатката и тя казва, че това е чудо, че трябва да съм щастлива и да се радвам, че съм се отървала.
Въпреки това се присъединявам към групата за малко кураж, сили и увереност, че съм постъпила правилно и че ще се справя като родител.
Знам, че задачата ми не е лесна и от тук нататък имам страшно много отговорности, ще се радвам и да ми препоръчате литература, подходяща за самотни майки и за възпитаване на дечица.
Както и съвети как да направя така, че детето да не расте с тази липса…
Виж целия пост
# 1
Първо, поздравления за това, че си се откачила от лоша / опасна ситуация.
Второ, литература за самотни майки не съм търсила, въпреки че аз имам две деца и си ги отглеждам сама от ден първи. Мой избор. Възпитавам ги така, както бих ги възпитавала и, ако имаха баща. Да, за мен натоварването и отговорността са двойни, но не съжалявам, че избрах да бъда майка и мисля, че децата ми също са щастливи с мен, че растат уверени, стойностни млади хора, въпреки всичко. С това не искам да омаловажа ролята на бащата, да липсва им мъжкото присъствие - баща/ дядо / вуйчо, но такъв е животът.
Виж целия пост
# 2
Мен ме съмнява да има адвокат, който така да съветва - Абе, не искаш да го припознава, ама те съветвам да му разрешиш да види детето... Защо, поради каква причина чисто юридически човек, който не е родител и роднина де юре трябва да види нечие бебе?

Освен това припознаването е едностранен акт. Бащата няма нужда от разрешение, ако иска да припознае дете, нито майката може да му забрани да го направи. Майката може единствено да оспори вече направено припознаване.

Както ми изглежда картинката, биологичният баща няма особено желание да си припознава детето и да поддържа контакти. Стига си се занимавала с него, това твоето надхвърля границите на нараненото самолюбие. Отиди на психиатър по-добре.
Виж целия пост
# 3
Честито! Да ти е жива и здрава рожбата! Аз тогава много ти писах да ти трия сол на главата да направиш всичко възможно да не ти припознава детето, но ти мислеше че ще те осъди и ще ти го вземе. Честито и браво и че си се освестила и отървава. Познах, че не иска дете той, а да тормози теб. Ако искаше щеше наистина да се консултира с адвокат, който да му обясни, че ти няма как да го спреш от припознаване и всъщност има доста дълъг срок, в който може да го направи (мисля, че беше 3 години). В никакъв случай не се обвинявай, че си осигурила свобода и за теб и за детето. И моя бившия чака съдбата вече 17 години, но първите 7 прекарахме по съдилища, защото детето е припознато. Един куп пари за адвокати и много дела за да може да пътува дъщеря ми и накрая каза " Ще дойде ден и тя ще те остави и ще разбере колко лоша майка си и ще дойде при мен ". Още не е дошъл този ден.
Отглеждай со детето на спокойствие и благодари на Бога, че е здраво, давай си сама сили и не изпадай в депресии. Майчинският инстинк ще те води и ще ти помага през цялото време. Да, сега няма мъж в живота на детето, но един ден може да срещнеш стойностен човек и ще има, така че не се обвинявай наистина. По-зле щеше да е да стоиш в токсични отношения и детето да вижда една изнервена и изтормозена жена.
Виж целия пост
# 4
Всичките ми стъпки и действия са съгласувани с адвокат.
Знаех, че стъпвам по тънък лед и може недопускането му до бебето да се разтълкува като отчуждение.  Пълен куриоз, дойде снима се с бебето, похвали се, че е баща и накрая се изпари, защото трябва да дава издръжка, а и да съобразява срещите с детето с мен.
Ако съжалявам за нещо, това е че цяла бременност живях в ад, заради перспективата някой да отнеме детето ми. Към ден днешен знам, че той и да го вземе не може да го гледа, а за бавачки пари няма.
Виж целия пост
# 5
Лъжеш, измисляш си, самозаблуждаваш се и пр. Какво отчуждение, след като детето ти е неприпознато и той няма никакви права над него?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия