Здравейте,
официално се “отчитам” в този под форум .
Майка съм на 3м бебе. Някои дами от вас може би ме помнят. Автор съм на една доста нашумяла тема “Родителски права при бащата-възможно ли е?” .
Е, няколко месеца по-късно се включвам с неприпознатото си/все още/ дете.
И до днес се радвам и съм благодарна за съветите да не позволя припознаване.
Родих няколко дни след термин, в град за който не предполагаше. Записах детето на себе си.
Бащата започна да ме търси, включително и по болниците. По съвет на адвокат разреших той да види детето, но желанието му приключи 11 дни след раждането му.
От тогава не е звънял, не е питал и не се е интересувал. Казал е на мой близък, че чака един ден съдбата да го срещне с детето, за да му обясни колко лоша майка съм, защото не съм позволила припознаване.
Всички действия са обсъдени с адвокатката и тя казва, че това е чудо, че трябва да съм щастлива и да се радвам, че съм се отървала.
Въпреки това се присъединявам към групата за малко кураж, сили и увереност, че съм постъпила правилно и че ще се справя като родител.
Знам, че задачата ми не е лесна и от тук нататък имам страшно много отговорности, ще се радвам и да ми препоръчате литература, подходяща за самотни майки и за възпитаване на дечица.
Както и съвети как да направя така, че детето да не расте с тази липса…
Виж целия пост
официално се “отчитам” в този под форум .
Майка съм на 3м бебе. Някои дами от вас може би ме помнят. Автор съм на една доста нашумяла тема “Родителски права при бащата-възможно ли е?” .
Е, няколко месеца по-късно се включвам с неприпознатото си/все още/ дете.
И до днес се радвам и съм благодарна за съветите да не позволя припознаване.
Родих няколко дни след термин, в град за който не предполагаше. Записах детето на себе си.
Бащата започна да ме търси, включително и по болниците. По съвет на адвокат разреших той да види детето, но желанието му приключи 11 дни след раждането му.
От тогава не е звънял, не е питал и не се е интересувал. Казал е на мой близък, че чака един ден съдбата да го срещне с детето, за да му обясни колко лоша майка съм, защото не съм позволила припознаване.
Всички действия са обсъдени с адвокатката и тя казва, че това е чудо, че трябва да съм щастлива и да се радвам, че съм се отървала.
Въпреки това се присъединявам към групата за малко кураж, сили и увереност, че съм постъпила правилно и че ще се справя като родител.
Знам, че задачата ми не е лесна и от тук нататък имам страшно много отговорности, ще се радвам и да ми препоръчате литература, подходяща за самотни майки и за възпитаване на дечица.
Както и съвети как да направя така, че детето да не расте с тази липса…
