Труден въпрос към родилите дете с донорска яйцеклетка

  • 901
  • 20
# 15
Някой ме беше попитал дали съм помислила, че бих сравнявала децата
 Да, наистина, опасявам се, че ще ги сравнявам, което не е ок, което ми дава наклон, че този вариант по-скоро не е за мен. Ако не мога със собствени яйцеклетки, то значи второ дете тогава не е писано.
Виж целия пост
# 16
Смятам, че за всяко нещо в живота си има време.
Много преди да срещнем репродуктивни трудности съм си мислила да осиновим дете. Аз обожавам децата и знам, че бих го обичала абсолютно безусловно.
Това не ме прави по-добър или другите по-лош човек. Хубаво е, човек да се познава и да не взима решения, за които после има голяма вероятност да съжалява.
Това е ваше право и е напълно нормално да изпитвате това, което казвате.

Моя съседка роди първото си дете на 20, на 22 ѝ откриха рак и се наложи да ѝ отстранят репродуктивните органи. Мечтаеха за три деца, но останаха само с едно. Никога не са коментирали сурогатство, осиновяване или нещо друго. Приемаш съдбата си и продължаваш.
Хората сме различни, и всеки реагира различно, това е наше право.
Виж целия пост
# 17
Четох преди време споделяне на пораснали вече деца от ДЯ, които казват, че усещат подсъзнателно липсата на третия "родител". Тоест не съвсем като биологично  нито осиновено.
Виж целия пост
# 18
Зависи как им е представен този "родител" и изобщо защо е представен като такъв, а не реално като 1 клетка, която без майката не би могла да се развие като такава извън тялото на донорката. И никога не би имала шанс да стане човек, защото донорката никога не е желала тази клетка да бъде нейно дете. Просто не я е оставила да изтече в тоалетната при цикъл, а е дала шанс на реалните родители да направят желаното си дете, да го създадат с любов, да го носят под сърцето си и в ръцете си.
Затова е добре да се направи консултация с психолог още преди пристъпване към решението да се ползва донорски материал.
Много хора и донорски органи не успяват лесно да приемат психически, камо ли дете.
Виж целия пост
# 19
Подсъзнателно го усещат, не че им е представен по някакъв начин липсващия "родител". Усещат го като липса, празнина, като липсващо звено. Имайте предвид, че човек не е само биологично тяло, а доста по-сложна структура. Тази комплексна структура дава обяснение на едно такова усещане. Нещо подобно като на ампутиран крайник, който боли или сърби. Като трансплантирани органи, които променят вкусовете или влеченията на приемателя. Същото е и с ДЯ. Носи отпечатък от дарителя, който не може да се заличи, тъй като това са процеси на друго ниво.
Виж целия пост
# 20
Възможно е. Особено ако човекът не е напълно приет от близките си.
На този етап синът ми знае как е заченат, но още е малък и не се впечатлява.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия