Да си домакиня е призвание, не всяка жена става

Между другото, аз досега на такова чудо не съм попадала. Чистят като "лисицата с опашката" и "готвят" готова храна.
Не отричам, че някъде може да съществуват такива мъже, ама аз не съм ги срещала.

И баща ми, и брат ми готвеха много хубаво.

Има такива мъже, разбира се.
То е до човек.
Бившият ми свекър – хирург, е като войник в кухнята и банята – мие, чисти мивки, бани, всичко лъщи. Сегашният ми приятел и той е така. И двамата са зодия Везни.

Бившият готвеше, но с чистенето и прането и до ден днешен му е сложно, доколкото чувам.

Есме, то даже в дълбокия соц, по времето на младините на баба ми, не са приготвяли първо, второ и трето (десерт), не и редовно. Баба ми е разправяла как вуйчо като малък я питал защо в детската градина има първо, второ и трето, а у тях или само първо, или само второ, и понякога трето (примерно в неделя).

И нас също правя основно ядене и другото е салата. Зимата правя супи по-често, но не да има всеки ден.
Готвя само в събота. През седмицата, като свърши готвеното - аламинути, нещо на скара, набързо запечено, яйца, ей такива.

У нас два пъти в седмицата ми се тръшкат да сготвя мусака, аз я правя без заливка и им намачквам картофите след сваряването й, защото иначе има - много е малко каймата. А днес ще сготвя гювеч.
В момента модно е да се ядат неща дето нямат глутен, мляко, захар и с някакви странни имена. Може да е здравословно за тялото, но има риск да се развие орторексия.
Като видя във фейса някакви с техните треви, добавки и подобни, ги блокирам.

Това ме накефи и разсмя.

Те и другите, дето приключват до дузина патриотично правилни манджи, също са за блокиране.

Сменете картофите с тиквички и мусаката, става здравословна и протеинова. Отговаря на всички претенции.

Хайде моята мусака да не е чак толкова здравословна. Тиквички само аз ям у дома и то пържени.
Общо взето домакинската тема не ми е от любимите и не се впечатлявам от манджи, домакинска техника и подобни.
Аз спамя фейса с моите котки.

Тристепенни, че и петстепенни менюта ям само по ресторанти. Но у дома се готви почти ежедневно. И не готвя само аз - напоследък дори не основно аз. Никой вкъщи не обича рутинното ежедневно готвене, но трябва да се яде, при това сравнително разнообразно и що-годе здравословно. А и не самото готвене е толкова проблемът, колкото цялата хамалогия около него - да се планира какво ще се готви, в какви количества, какви продукти са нужни, да се пазарува разумно, така че хем да имаш всичко необходимо, хем да не изхвърляш излишни продукти и храна, хем да не губиш прекалено много време.

Ние сме му намерили цаката, тъй като и двамата с мъжа ми участваме активно във всичко това (а отскоро и единият ми син, който си следва собствен режим) + имаме абонамент за готови пакети с продукти и рецепти, което ни спестява немалко ментална енергия и планиране.

Това ме подсеща, че домакинството далеч не е само техническо и физическо занимание, както се писа някъде по-горе. Планиране, координация, организация, следене и куп други умения са нужни за управлението на едно домакинство и семейните ангажименти, особено когато има и деца. Усетът за естетика, уменията за готвене и подобни - също. Така че си иска определени умения (и време) ако трябва да се справяш сам (или почти сам) с всичко това.

Аз работя и домакинството далеч не е само моя отговорност. Но обичам да ми е уютно, подредено и чисто у дома, да имам план и ясното за ангажименти и подобни. Някои аспекти от домакинството правя с кеф, за други - не ме търси, а трети правя, защото са част от нормалното функциониране на едно семейство.

Купих на два три пъти снежанка от била, ми ужасна е. Страх ме е да я сложа в устата си и ми е лигава, а краставицата е все полуразложена. Те не ползват истинско мляко а някакви емуголатори.

Ами призвание си е, ако под домакинство се разбира наистина уют и естетика у дома. Има жени, които като им прекрачиш прага всичко е строено, подредено, ухае на хубаво, винаги има свежи цветя, сготвено е нещо вкусно (не е нужно да е чак тристепенно, ама винаги има поне разядка някаква), мисли се десерт, слага се с подходящо вино/безалкохолно, има салфетки в тон с покривката и отделна чинийка за всичко с правилно наредени прибори, дрехите са прибрани, всичко си е на мястото, терасата е с поддържани растения, а не примрели от жажда, децата разхвърлят играчки, но само в детската стая, която е с монтесори мебели и играчките седят естествено по пода почти като част от декорацията. Няма една фуга с мухъл в банята и сервизните помещения ухаят добре, защото си имат от ония бурканчета с парфюм и пръчици, забравих им името, а имаме такова в банята. Има функционално разпределение на кътчета из апартамента - кът за кафе и чай с хубави чаши, красива захарница, заредена с бучки кафява захар, кутия за капсули до кафе машината, хубава електрическа кана; кът за работа - бюро със снимки, спретнат лаптоп и орхидея. Антрето е с изрядно сегментирани секции - кът за външни обувки, кът за домашни чехли (с поне 4-5 чифта за гости), специална купа за ключове, които са надписани по предназначение. Кът за спорт с прилежно наредени гирички, ластици и фитнес постелка. Нищо не се омешва. Чаршафи и спални комплекти се гладят. Хавлиите също. Декоративните възглавници са на правилните места.

Хората домошари си намират наслада в това и аз изобщо не намирам нищо обидно в термина домакиня. Иска си усет, много добра организация, мерак и разбира се, не малко усилие.

Аз не съм в състояние да постигна такова ниво в момента от една страна заради бебето (макар че не е адекватно оправдание, защото тези домакини са с по 2-3 деца често), от друга заради приоритетите ми върху спортуване, но попринцип обожавам такива домове и си мечтая някой ден да живея в такъв.

Описаното се опитах да го направя във всичките места, които обитавах, дори студентските стаички в Търново. Няма място. Американската къща не е като българската. Пък американска къща и българска панелка съвсем нямат общо.

Не държа домът ми да е лъснат, а да е уютен. Не обичам да е мръсно и/или разхвърляно, старая се да е чисто и всичко да си е на място. Детето е малко и има навика да си оставя играчки навсякъде, така че е сложно абсолютно всеки ден да има ред (конкретно заради играчките). Мъжът ми се занимава наравно с мен вкъщи, но и ние сме хора - уморяваме се, предпочитаме понякога просто да се изключим и да почиваме пред това да държим дома си като от списание. Ако ни идват гости, основно родители, което не е често, не ги посрещаме в безпорядък.