Да си домакиня е призвание, не всяка жена става

Чак пък призвание... не бих рекла.
Домакиня се става с времето и трупане на опит.
На някои се отдава и го вършат с удоволствие,  други или ги мързи, или просто не обичат да домакинстват.

И чудо голямо (в България) че някоя казва, че я мързи. Ако кажеш че не си домакиня в Америка ще те поздравят, но в БГ ще си го запишат в досието си и ще те шантажират с информацията.

Ма абсолютно същата работа и с това да кажеш, че според теб си добра домакиня! По принцип се води нещо хубаво, в тази тема е почти срам. 😀

Хайде, хайде, да не преувеличаваме.

Различни хора сме и различни неща харесваме, различни дейности с различни усилия правим. Всички ги правим. Според потребностите си, според настроението си.
И перфектната домакиня днес ще се хване и ще излъска цялата къща с лекота, пеейки си и мечтаейки за повече такива дни, а утре ще има желание да си почете и да полива цветя. Няма всеки ден, всеки час с една и съща енергия и желание да чисти.
Аз не съм влюбена в работата си, но ставам, обличам се и отивам. Вкъщи в неделя вечер не ми се сменят чаршафи, но са сменени и предишните вече са изпрани. Предполагам, че това ме прави перфектна домакиня.

Има ли някъде класификация на домакинството? Скала, по която да се мерят уменията и призваността? Примерно, ако днес измие пода на цялото жилище, а не само тези в баните, коридорите и кухнята, забърше прах навсякъде, а не само в помещението, където прозорецът е стоял отворен, ако сготви вечеря и десерт, а не само вечеря.... Много интересно ми стана, защото познавам хора, които си мислят, че са перфектни, идеални, пък на бюрото в работа се забелязва извинителният и симпатичен "творчески хаус" - чашка тук, друга там, все искат химикалки назаем, все търсят някъде запалка, ядат банички, понички, но иначе вкъщи са сготвили безумно вкусен гювеч, и крем карамел, и таратор, и ще експериментират инфлуенсърски рецепти...

И аз това се чудя. Единият приятел на мъжа ми живееше сам дълги години. В тях беше много чисто и подредено (никой не е ходил да му чисти). Беше много добър домакин.

Тази тема копае дъното.
Нищо от изброеното не е вярно.
Както започнах с първия си пост- аз се чувствам добре, имала съм избор, работила съм също, но останах вкъщи по мои лични предпочитания.
Дали се чувствам щастлива- да, супер ми е.
Темата беше за “призванието”, не да идвате да вадите от 10 кладенеца вода и да обяснявате колко е гадно да си домакиня, при все, че
нито някой ви кара, нито по някакъв начин се налага да го правите.
Просто уважавайте избора на останалите, кое точно е трудно да се схване в този казус?

Ние ли сме единствените, които дори в ресторант не си поръчваме три-степенно меню? Не обичаме да преяждаме, а да вземеш от всичко от няколко хапки и да го оставиш е грехота, толкова хора гладуват по земята. В къщи съм правила три и повече степенно меню само по повод - Нова година, Коледа, рождени дни, Великден. И всеки се избира да хапва, каквото най-много му се яде, а каквото остане се притопля и дояжда следващите дни или раздава на съседи. За готвенето има огромна разлика колко човека са в къщи, дали си хапват добре или са злояди. Възрастните, които работят на бюро се нуждаят от много по-малко храна, от тези, които се занимават с физически труд. Докато беше жив мъжа ми правех няколко различни вида мусака, защото той много обичаше, сега много рядко. Имам тинейджърка, която не спортува, но си държи на фигурата и внимава какво яде и съответно правя по-диетични неща. А аз съм си дебела, от както влязох в перименопауза, но се стремя поне да мога да влизам през вратата и да си връзвам обувките и съответно също внимавам какво хапвам.

Аз нещо изпуснах цялата сага, но да ви кажа, че, докато работех активно и сега, когато активно не работя, все по един и същи начин изглежда домът ни и домакинството ни и все се налага да ядем, да перем и нямаме желание да живеем в кочина.
Това с делегирането на жената и на мен ми е странно, но явно повечето така го разбират.
Разликата е, че сега имам време да си изпратя сутрин децата,да тичам после в парка, да изпия едно кафе спокойно със съпруга ми, да сготвя бавно, докато чета форума или гледам подкаст, да обядвам с приятелка, да отида поне 2-3 пъти седмично на плуване или тенис, да ида на изложба или на дълга разходка и после през уикенда спокойно да пътуваме семейно. Преди бързах да отида в кантората и се налагаше да викаме бавачка или помощ за някои по-трудоемки неща,когато искаме да имаме повече време и времето за лични удоволствия беше сбутано между другото, понеже през годините все сме били с малки деца и те си искат внимание, когато сме всички у дома за по-кратко. Пък и няколко жилища, в които активно живеем, поддържаме. А аз не съм тип жена, която цял ден би обикаляла с парцала.
Винаги сме ползвали улесняващи уреди и съпругът ми е от типа мъже, които са научени, че домът е обща грижа и жената е по-слаба физически,та трябва активно да вършат тежката част от домакинството.
Пък нищо не пречи на една неработеща жена да има странични доходи при желание и предприемчивост.
Относно готвенето, ние обичаме да готвим всички у дома, но стопли ли се и сме дотам. В жегите не можем да се тъпчем и минаваме на салати, таратори, плодове и отвреме-навреме риба. Това значи, че поне 4 месеца плътно готвенето става табу.

Аз обичам да готвя, не обичам да чистя и гладя. Съответно готвя и плащам за чистене. В интерес на истината, чистене от друг е компромисно, но си затварям очите за дребни неща.

Като работя също спортувам. При мен няма разлика в това. Даже сигурно по-често ми се случва, защото като имаш час и половина почивка на обед, се опитваш да я рентабилизираш, а не да кесиш с колегите. И домът ми е по-чист, защото никой не е вкъщи 24/24 да цапа, а има и финанси за почистваща фирма. Единственото, което е различно е, че вечер, когато денят ми приключи, се чувствам добре и в мир със себе си. Знам, че съм свършила добра работа и съм спечелила пари. Това усещане не успях да го заменя и въпреки че мога и да не работя, предпочитам да го правя. Например миналата седмица се съгласих на една почти безплатна услуга, но да имам задача за ума. Никога не ми се е случвало със същия хъс да домакинствам.

Никога, ходейки на работа, не съм имала по 4-5 часа на ден плътно само за мен, колкото и да съм опитвала.

Аз пък, тъй като не понасям ходенето на фитнес, пилатес - въобще спорт в зала и на закрито, с много хора (честно казано, на открито също ми е мега досадно), разглеждам домакинстването И като движение.
Прахосмукачка, бърсане на прах, подреждане, смяна на чаршафи, пускане на пералня и простиране - един час активно движение за цялото тяло. Ок, знам, че едва ли е същото, но толкова не понасям спортуването, вероятно точно толкова, колкото други мразят домакинстването.

Мисля, че е призвание. Да умееш да поддържаш чистота, ред, естетика в дома си, да е уютно и красиво, да имаш вкусна и здравословна храна, умело съчетана. Това е умение, което не всеки притежава. И най-често, ако 7ма качества в една сфера на домакинстване, в друга-не толкова. Освен това не зависи работиш ли или не, мъж ли си или жена(макар че  типично мъжките неща в домакинството са по-сложни), пишеш ли трудове, обикаляш ли света, проверяваш ли всеки ден домашни, дори не зависи от това ползваш ли и за какво платена помощ в домакинството.А зависи какъв е критерият ти за хигиена, колко "набито око" имаш за естетика, какъв е прагът ти на поносимост за ред.

Не всеки го умее, дори не всеки го желае, но това не променя факта, че се искат някакви качества. То ако беше всичко толкова елементарно, нямаше да ги има безброй теми как да си подредим шкафове те, да си преправим мебелите, да си купим най-добрите препарати, да измислим цвета на тази и тази стена, да ви направим баница, торта, супа, да си декорира е масата и терасата. Т. Е, стремежът го има, сравняването по чистото, красивото, удобното го има и вече остава кой как го постига.

Тъй като стана въпрос за мъж/жена, аз от моя опит намирам, че за мъжа е по-трудно и трудоемко, защото принципно мъжът може да направи почти всичко, което умее една жена, но жената по-скоро не. Например, моят мъж готви някои неща по-добре от мен, едни прости салати ги докарва много по-вкусни, чистене и пране са елементарни неща. Но визуализира и сам направи шкафчета в едни ниши, определи място и монтира контактите в новата ни къща, сменя бойлер и още много неща.Със сина ми сглобяват мебели, аз едно легло трудно бих сглобила, камо ли мебели по схема. И да искам, нито имам физическа сила, нито умение, а пак е домакинстване, само че трудно би се справила една жена. В това, намирам разликата.

Много рядко ми се е случвало и като домакиня да ги имам. Дори и когато децата тръгнаха на училище. Все има пералня за пускане, миялна за празнене, прах за бърсане и някакъв безпорядък за оправяне. Пък и да съм имала, просто ми е било скучно. Но аз съм от късметлиите, чиято работа е интересна