Изчезна 3 месеца преди сватбата ни и го открих 9 години по късно!

Естествено, че не може да се сравняват еднодневки с дългогодишна връзка.
От лоялност към партньора, трябва поне да му кажеш, че приключвате. По-добре ужасен край, отколкото ужас ебз край. Иначе се стига до такова сконфузено положение на котка и мишка.

Но, лоялност могат да изпитват хора, способни на отговорност и на емоционална емпатия. А има хора, които нямат тази способност. Дали имат диагноза, ние не можем да кажем, но че имат проблемен характер - да.

А може и да е обратното, може по същия начин да го е следила, контролирала, истерясвала и вадила душата я с памук, я с длето и чук. И човекът да се е телепортирал в небитието ѝ.
Но няма значение, пак е мухльо съзнателно спечелил доверието, ангажирал чувствата и накрая засилил в стената жена, с която сам е избрал да комуникира. И само заради това тя има всичкото право на света да прави каквото прави, за разлика от колегите и навитаците на примерно Esmee.

И тя видиш ли се разплакала 🤣 . Пълна глупост

Е, може от радост да е било.

Априори всички приемаме, че поведенивто на авторката е било нормално и общоприето. Дали е било така, по отношение на сватбата - дали е било организация или е било само в нейната глава, няма как да знаем. Авторката си има своята истина и за себе си тя си е права.

Тук липсват много детайли, та аз не бих очерняла до крайна степен този човек. До колко той е прав, крив не мога да кажа. НО: макар и да иска да затваря случая в главата си, авторката трябва ясно да проумее едно нещо: ако този мъж няма желание да ѝ го даде, то няма да ѝ го даде. Тя, преследвайки го, освен да изглежда жалкарски и отчаяно, друго няма да постигне. Айде бе, толко па да е важен, след 9 години още да го преследват... Създава  се у този човек чувство за особена значимост.

Освен това - приемете, че не всички хора споделят вашите стандарти. Този мъж, според моите стандарти, нали, също не е читав, но и през ум няма да ми мине да ходя да го преследвам. Не ме иска, хубу, минали са 9 години, при положение, че шанс да ме заиска има под нулата, смятам, че е редно човек да си понесе загубата и да продължи напред. Преследването на минали призраци води само до пропилян живот.

Авторке, тегли му една наум, излез с приятелки и се съсредоточи върху настоящето.

Кино имам сега в главата …

Тя не го преследва, просто иска да му тегли една майна очи в очи.  Това не е да я изостави и да спре да и вдига телефона, това е пълно изчезване без да знаеш жив ли е умрял ли е. Това е пълен ужас за близките. Години наред не могат да се успокоят хората, ако близък изчезне така. Най-естественото нещо е да искаш да получиш яснота и да затвориш тая страница.

Явно е и гузен щом бяга и има защо.

Ние не можем тук да съдим или да даваме диагнози, обсъждаме на база на наличната/ споделена информация.

За мен лично при няколко-годишна, даже няколко-месечна, връзка, с планове за сватба, в нормалните човешки стандарти е да кажеш, че си тръгваш или че имаш нужда от време, че отлагаш и т.н. Тогава можеш да прекъснеш/ блокираш и да се изолираш.

Ако просто изчезнеш, оставяйки пропадане у другата страна, за мен това не е и няма как да бъде здраво поведение на нормален възрастен човек.

Оттам нататък, тя как се справя - ако е била хлътнала до уши - може и трябва да го потърси, но за определено време - няколко дни, тогава. Ако е по-устойчива и може сама да преработи травмата - може и изобщо да не го потърси, просто да си каже, че това е неприемливо, че не са били на една и съща вълна, че и е загубил само няколко години, добре, че не са повече, че се е отървала от един нестабилен и безпереспективен човек и сбогом!

Но аз разбирам защо е трудно да се "затвори" всичко това. Има такива случаи в живота, които изискват време и усилия да се затворят. Пак да кажа - за мен 2 са начините да се затвори такъв случай: а) като се убедим, че не може да се наложи логика върху хаоса/ липсата на логика; б) че тя е избегнала много по-сериозни и продължителни лоши неща и един вид се е отървала от неподходящ партньор; а времето/ цената, която е платила, е на практика за това да разбере собствените си граници и да се отърве от неподходящ човек.

Дано осъзнае тези неща.

Петранко, твоите стандарти не са универсални, те са за твоите лични решения и определят твоите действия.
И според мен, когато искаш раздяла, трябва ясно да вербализираш това и да отговориш на въпроси от уважение. Обаче, моите стандарти не са общовалидни. Този мъж е избрал, че ще изчезне. Не е незаконно, но е морално укоримо. Това е. Този мъж (не го защитавам, ама изобщо, мишкар си е) очевидно има други етични стандарти, друга визия и не на последно място - определено авторката никак, ама никак не му е важна, щом е изчезнал и ѝ е причинил това. Не я подкукуросвай да го търси, нищо няма да постигне, за този мъж тя не съществува и този мъж няма никакви, ама никакви намерения да отговаря на въпросите ѝ. Пет пари не дава дали тя ще го преработи или не, защото просто не му пука за нея, за него тя е неудобство, бреме, което го е намерило в неподходящ момент... той иска да продъжи живота си, не иска да я вижда, пет пари не дава жива ли е или умряла.

Авторке, рабирам те от чисто човешка гледна точка, но спри да ровиш. Спри да следиш, спри да разсъждаваш по темата. Минало е, 9 години, не могат да се върнат. Единствено себе си тровиш. Събери се и продължи напред. Този не е единственият мъж на земята, а и да е, за какво ти е, като го виждаш какъв е... Гледай напред, работи със себе и да загърбиш и спри да се занимаваш. Животът може да бъде много хубав, пред теб е, дай си шанс да си щастлива, вместо да се овъртолваш в миналото и да се занимаваш с глупости и себе анализи и да градиш хипотези какво би било ако баба ти беше мъжка. Приеми това като гршка и урок да не се предоверяваш и си дай шанс да бъдещ щастлива и успешна.

Нещо четем и не се разбираме

Съветвам авторката да НЕ го търси, а да "затвори" случая.

Когато говоря за стандарти, аз имам предвид стандарти на общуване и на емпатия, на относително нормална психика. Ние не сме хората, които съдим или раздаваме диагнози или присъди, но просто си казваме мнението на база на опит и знания.

Такива случаи, освен психологическото насилие, буквално, могат да имат и, за жалост, криминални измерения - измами с пари, имоти и т.н. Надявамсе и вярвам, че не се е стигнало до там. даже и да има изгубени няакакви пари, те могат да се тълкуват като цена за тежкия житейски урок.

Разбира се, че такъв човек на авторката не и трябва, спестила си е повече неприятности като е изчезнал преди години.

Абсолютно съм съгласна с вас, такова изчезване може да се случи само в кратки и незадълбочени връзки !

Ако приемем историята за истина, то тогава бих казала, че човека просто не ви е харесвал и обичал и не е искал да бъде с вас. Очевидно не сте били един за друг и подходящата партньорка за него.

Това по никакъв начин, не определя вас, красотата ви и качествата ви. Вие просто не сте подходяща за него, както и той за вас. Все пак искате да сте с някой, който ви обича и цени истински. Не си губете времето в контакт, а се стремете към бъдещето.

Дори и да не е вярна историята поне има полза с инфо как да се постъпи при подобна ситуация. На някой, който е минал през нещо подобно и не намира начин да продължи напред, тук се дават ценни насоки като как да се постъпи и кое не е приемливо.

Браво. В някаква невероятна история жена се разплакала и вече е зависима робиня. С ПСИХИЧНО РАЗСТРОЙСТВО.

Останалите скалъпени с ИИ разсъждения няма да коментирам. Тоя форум се превърна в терен за тестване на полуавтоматизирани писачи.

Тъй като ме цитираш, само да ти отговоря, че не си разбрала какво съм написал. Нападаш по субективни причини, ок, никой не ти забранява, но също трябва да знаеш, че твоето мнение не е меродавно.

Никскъв ИИ не съм използвал. Исках да защитя двете жени в случая - изоставената преди 9 г. и сегашната съпруга. За подледната казвам, че би трябвало да е тип робиня, за да търпи човек - мъжа - с психично разстройство. Казвам го в общ смисъл, в защита на двете жени.

Но явно субективната ти нагласа засенчва и замъглява разсъдъка ти.