Изчезна 3 месеца преди сватбата ни и го открих 9 години по късно!

Добре де, какво толкова може да каже този мъж при една лична среща? Какво да обясни?
Той ако искаше да обяснява, щеше да го направи на времето. Поне да я зареже с sms, даже без обяснение, да напише просто - късам с теб.
Тогава се е изнизал като мокра връв точно, защото не е искал да се обяснява. Щом не иска, няма да го направи и сега.
Връзките са по взаимно желание. Като го няма, дали ще се изправиш и ще кажеш какво и защо, или ще се скатаеш просто, за да си спестиш неприятности, фактът остава: не желаеш тази връзка, толкова по въпроса.

Какво си очаквала, че като те види след 9 години ще ти каже" Миличко прости ми много те обичам и някакви такива"?

Аз съм изумена, че тук я подкокоросват да го търси и да иска обяснения. Че и ожалиха сегашната жена. Това, че е зарязал една, не значи, че не може да направи щастлива друга.

Точно това казах и аз. Думите му тогава са били неистински и без стойност (уж са уговаряли сватба, а е изчезнал) защо сега думите му да имат стойност?
Казах също, че отговора който ще даде (ако даде) може да предизвика на ново много неща. Тука обаче я насърчавате да търси отговори и тя има нагласата, че ще получи отговор и ще приключи темата и тези 9 години ще се изтрият с гумичка от живота ѝ, и тя ще започне на чисто, защото … вече знае. Настройката също така е, че тоя отговор ще даде яснота и тя ще изпусне парата и … 9те години с гумичката.
Ами ако каже нещо съвсем различно, неприемливо и неочаквано?

Точно така е, нищо няма да се изтрие с гумичката, още по-малко 9 г. живот.

Ако става дума за "тежък случай", трудно ще направи която и да било щастлива. Аз им го пожелавам, но не ми се вярва.

Според тълкуванията на авторката, майка му си е отишла, заради неговия характер (изчезването). Дали е така - един Господ знае.

Дано сегашната му жена знае с какво/ кого си има работа. Иначе авторката трябва да намери сили да затвори случая. И затварянето няма да дойде от този мъж...

Новата жена, ако от 2019 до сега не е разбрала с какъв човек си има работа, значи няма и да разбере никога. Както и да се е представил пред нея, очевидно тя одобрява това, което е видяла и преживяла с него. Нейна си работа, не касае авторката изобщо.

Има индивиди от двата пола, които не могат да изпитват емпатия. Това ще рече да се поставят в ролята на другия. Да усетят какво би могъл да изпитава другия при дадено действие. Просто им липсва тази даденост. Затова си избират индивиди със слаб самоконтрол, несигурни, такива които могат да манипулират и контролират.  Прилагат тактики в началото, които те зарибяват и когато си дадеш сметка какъв е в действителност, ако изобщо си я дадеш, вече е минало много време. И откачането от такива индивиди е доста трудно. Нужно е специалист психолог да ти обясни как стоят нещата за да се ориентираш. Иначе нямаш представа в каква илюзия живееш.

А защо е толкова трудно? Заради емоционалната въртележа - ето, авторката след 9 години се надява той да проумее, да се промени и да я обича даже по-силно от времето, в което са били във връзка.

То сега, след масовите раздели и разводи, някой може ли да бъде сигурен в каквото и да било?

Викаш да се разотиваме.

Петранко, какви емоционални въртележки, какви чудеса.
Като те зареже някой, независимо как - па имай достойството да приемеш, че не те искат. Ми не те искат, бре, ако ще да си мис Вселена, тоя мъж не те ще. Имай достойнство - какво тръгваш да преследваш и да търсиш обяснения- на никого не му пука за емоционаното ти състояние. Този мъж, ако му пукаше, щеше да ѝ е дал нужното, а той не иска. Ми не, няма да се промени, нищо няма да се случи, освен да почне да я черни пред близки и далечни познати.
Човек, който 9 години не те е потърсил - колко па да си му важен, а? Аз ще ти отговоря - никак не си му важен, ама грам не му пука за теб и емоциите ти.

Има такива хора, лабилни, които не приемат отказ и се превръщат в досадни лепки, а някои стигат и до ограничителни заповеди. Не е криминално да зарежеш някого, когото вече не искаш. Не си длъжен да се обясняваш за решението си. Имаш пълното право да промениш мнението си и да продължиш напред с нов партньор, това е. Гадно е да си зарязан, гадно е да не знаеш защо, ама винаги, когато те зарежат, вътрешно, подсъзнателно си знаеш защо. Авторката и тя си знае или поне подозира, у нея има някакво чувство за реваншизъм, което няма да я доведе до нищо добро.

Авторке, остави форумните пишман психолози,  събери се, остави този мъж да живее и се фокусирай в нещо по-смислено от това да ровиш в миналото.

Това пък от къде се разбира? Изобщо не е споменавала такива работи авторката. Няма нужда от измислици.

Авторката иска логично обяснение, а това - според моето тълкуване - е желание мъжът да осмисли грешката си, да разбере колко я е наранил, да съжали и, по възможност, да се извини, а в най-смелите фантазии, да вземе и да я хареса отново, независимо, че е женен.

По отношение зарязването - естествео, че всеки може да зарежи всекиго. И всеки случай е индивидуален. Зависи от степента на близост и планове, които са правили. Също зависи дали има намесени роднини, приятели, пари, имоти и т.н.

Никой не може да ме убеди, че средно-статистически нормален човек - не знаем какво е образованието, обаче - след няколко години връзка и планове за женитба - просто ще се изпари. Това се случва рядко и по филмите даже

Дори и да е мутра и да трябва да се скрие, пак може да и даде сигнал, че изчезва за момента. Това ghost-ване за зрял човек е вид психически проблем. Ние не сме лекари да поставяме диагнози, но просто за мен, според моите знания и разбирания, това е нездрава психика.

Ако темата е автентична, а не пързалка, аз съм леко изненадан от продължителността на случая - 9 години. Но при незатворен случай, мога да си представя, че всичко е възможно. Съвпада и с някакво завръщане на авторката от Австрия.

Може би тя много го е харесвала, влюбила се е и е пренебрегвала много червени флагове, дори още го смята за своя избранник, от когото очаква "обяснение".

Да, реваншизмът е за търсене на справедливост, за изясняване, дори за наказване на "виновния". Това може да държи някого мотивиран дълго време. Но... в личните отношения... тя трябва да го прежали, трябва да го "пусне", затваряйки случая.

Тя не казва за нищо друго, освен за изчезването на този мъж. Не дай си боже да има увътряне с пари, имоти и т.н. Макар че, и дадената дума, близостта относително дълго време, са вид сериозен ангажимент.

Но тя така или иначе трябва да "затвори" случая.

Това пък откъде го измисли? Авторката иска да получи елементарни отговори - защо тоя мишок се е покрил така, та са го търсили с полиция и гот ли е да си живурка необезпокояван, след това, което и е причинил - а и на другите, които са се притеснили и са го търсили.

Съвсем нормална човешка реакция, аз не разбирам какво не ви е ясно. Аз в момента, в който съм го идентифицирала, да съм го навряла в миша дупка заради стреса, който ми е причинил. Дългогодишен стрес. Не се постъпва така с хората  и  това трябва да му стане болезнено ясно.


Да си зарязан нищо особено не е.  Веднъж зарязан, веднъж зарязал, нормални неща.  Да изчезне някой, с когото сте шели да се жените, а ти да си мислиш, че може да е заровен в някоя канавка, докато той просто се е покрил, ето това е гадно. И ще дава обяснения, няма как.

В моя случай разбира се, че го оставих да живее с жена си, след като живя с мен 14г без брак. Махнах се, да, но остана една горчивина защо се получи така, какво стана? Научих, че ще се жени от сестра му. Не ма̀ смелост да ми го каже той. После ако ме видеше по улицата, че живеем наблизо, и беше сам, ми приказваше както винаги. Но ако беше с жена си, се правеше, че не съществувам. Смешно и тъжно едновременно. Е, трябваха ми 4г за да се взема в ръце и да преодолея болката и 20г докато дойде подходящ момент за да го попитам и то много деликатно, че страха му  надделява над всичко. След като ми отговори на въпросите, и го изслушах тази горчилка и неведение от станалото се стопиха. Без неговия отговор (не казвам, че ми каза самата истина) и до сега щях да се чудя какво по дяволите се случи. Много неща научих от други източници относно какви ги в вършил, но крайното "освобождаване" дойде от неговата уста.
Та случаи различни. И това, че тук с лека ръка се отправят упреци ми говори за хора, на които явно не им е минало през главата или са били толкова психически стабилни и непокиси, че такова нещо биха го разбрали от първата минута. На никого не пожелавам такова изживяване. Разтърсва те из основи.

Добре, аз мисля, че те разбирам. Все пак срокът на затваряне на случая е огромен - 20 г. Но би ли споделила - не само за мен, а за всички четящи темата - какви отговори получи от мъжа? Може да не ги цитираш дословно, а само да кажеш принципно - може би страх от конфликт, да не се "обяснява", че се е страхувал от обвързването, но не е искал да те нарани, не е знаел как да ти го каже и нещо такова, нали? Имаше ли нещо, което да те изненада, нещо, за което да не си се досетила?