Изчезна 3 месеца преди сватбата ни и го открих 9 години по късно!

Правописът на Елена много издава какво е нивото. Вероятно и женихът е на съответното ниво. Допускам, че е изчезнал и не е намерен.
А кой с кого си говори от семейството, само разводнява историята и я превръща в гадна клюка. Не успях да стигна до края на разказа. То е нечетимо това!

Аз искам обясние единствено само заради това, че когато изчезна ми причини толкова много травми не ядях не спах от притеснение да не е закопан някъде депресия как" любовта " на живота ми е изчезнал преди сватбата ни без да предопреди и всичко между нас изглеждаше нормално "любов" ала бала всичко топ окапа ми косата не излизах защото местните ме говориха стрес много трудно го преживях поне 1г.  и нещо бях много зле и тогава избощо не ми мина през акъла, че е жив и мисля, че донякъде заслужавам обясние нямах намерение избощо да се връщам в България ако не беше майка ми бог да я прости която гледах около половин година и почина но си останах в Пловдив и нямам намерение избощо да стъпя в Русе повече но от друга страна досега не е дал обяснения сега ли ще даде ?

Ако не го питаш, няма да даде.
Питай го и мирясай вече.

Предвид, че се споделя само един фрагмент от събитията и аудиторията не е запозната с динамиката на връзката, неговата гледна точка и т.н., изводите са:
1. Няма абсолютно никакъв смисъл да се рови в миналото.
2. И да се свържете , то няма гаранция че ви каже ще истината за онзи момент.
3. Ако приемем, че той е "лошият герой"  - радвайте се че подобно поведение се е проявило толкова рано.
Може и да е имало червени флагове, които сте игнорирала или подценила, но вече няма значение.
Така или иначе да споделяш живота си с ненадежден партньор/съпруг/съпруга, който всеки момент може да ти забие нож в гърба и пр., е истинско проклятие.

Минало свършено заминало преди 9 години.
Да бяга 9 седмици, да го намери, пък да си отбие!
Успял е да й се скрие, успял е да я излъже, да избяга или каквото там, е решил, че му се прави на 24-годишната си възраст.
Ако съм на негово място и ме изнамери да ме пита, каквото и да било, щото имала била право, единственото, което ще й кажа е: А ти коя беше? Ей така, за майтапа. Да й запълня и следващите 9 години с чудене що пък не искам да отговоря-

То и аз щях да питам дали я помни?  Дали ще каже ,че я помни?

Аз я разбирам добре за стреса и депресията.

Затварянето на случая трудно ще дойде с преглъщане и ходене на психолози.

А мъжът ще я изкара нея луда.

Или вътрешно да затвори случая, че се е натъкнала на нестабилен човек, или - писахме вече какво и как.

Истината, и истината и пак истината.... НЕ е важна истината, ввжен е НЯКАКЪВ отговор от отсрещната страна, не непременно истината. И за тези дето се съмняват дали я помни - вие забравили ли сте "любовите" си когато сте били на по 20+ години? Че и до брак евентуално да се е стигнало.
Наистина що за глупости се изказват тука.

Да, бе да... Ако на теб лично се беше случило, дали щеше да забравиш? Защото, на чужд гръб е много лесно. Със сигурност помниш хората, които са те наранили и оставили белег. Да не говорим, че това е разтърсило до основи живота на авторката.
Не рабирам, как може да го защитавате?  Ей, така, му скимнало да развали сватба и се покрие и - нищо не е станало... Рано или късно, ще трябва да обяснаява, няма да му се размине.
Писах вече - един СМС да беше пратил, да се беше обадил за кратко, едно изречение - Не сме един за друг или искам нещо различно, съжалявам... Пък да си заминава, никой не може да го спре. Раздяла, като хората, не криене и спотайване.

Моля, не ми задавай лични въпроси. Да, на чужд гръб е по-лесно. Не разглеждам точно казуса на конкретната жена. Там драмата е лична, да. Пиша си мнението "по принцип" - трябва ли след Х години мълчание, да проследим човек в социалните мрежи, да го открием и да му търсим сметка. И какво ще правим отговора. Ако има да ни връща пари, длъжник ни е по Закона, окей, да го издирим, и на полиция да го дадем даже! Но някакви морални отговори, които уж трябва да ни успокоят психиката, пък те вземат, че я натоварят още повече, или никак не ни реагират.... Не съм сигурна, че ПО ПРИНЦИП хората трябва да търсят стари сметки.

Иначе помни-не помни, "Ти коя беше!??" си е доста обиден отговор и доста разпространен. (Както и въпросът "Знаеш ли кой съм аз?!") Не казвам, че не помним никого и нищо от преди 20 години, но може пък и да не помним или да не искаме да помним. Нито доказва, че е живял в бърдак, нито доказва, че човекът е с Алцхаймер, нищо не доказва. Ако имаш време си анализирай, но да знаеш, че нищо не доказва това, че някой те е забравил.
 Има хора, помнят някого с години и същите тези хора са забравили друг за 2 дни. Няма значение дали е гадже, колега, директор, съпътник, съратник, съсед... Много хора в живота ни минават и заминават, без да оставят следа или траен спомен.
Размихме темата, но имах усещането, че постът ти тръгна в друга посока. Особено да ми задаваш лични въпроси,  това със сигурност е грешната посока. Придържай се към темата. Аз съм само участник в нея.

Аз също задавам въпроси по принцип - ако се беше случило на мен, какво щях да направя?
Защото се променя гледната точка. Това не е личен въпрос.

П.С. В речника може да се намери значението на думата емпатия.

Аз авторката я разбирам,защото така ми се е стекъл живота, че бая огорчения и разочарования съм преживяла. Но всеки път излизаш по-силен след такива емоционални неудачи. Най-лошото е да продължаваш да го мислиш. Искала е жената да са заедно, ама той като не иска, дай като в романите да си облечем булчинската рокля и да страдаме, докато мишките ядат сватбената торта, а от тавана се стелят паяжини.
Да ни даде бог дълъг живот, вярвам че време има за всичко и за голяма любов също. Не винаги получаваме това, което искаме, на момента.

Обаче това примирение, това преглъщане... именно то трови. Невсички хора са с такава ниска емоционалност, с която могат лесно да затворят една врата и да отворят друга.

Ако авторката беше студен човек, нямаше да остави незабелязани някои червени флагове, които сигурно са били видими преди изчезването на мъжа.

На 22 г., ако е била по-интровертна, по-свита, тъкмо се е доверила за сериозна връзка и дори брак и... нож в гърба.

Тя тия 9 г. дори не е осъзнала, че мъжът вероятно има психична нестабилност.

Невсички създават лесно връзки и лесно могат да ги приключват.

На въпрос по принцип, отговарям смело. Направих го десетина пъти в темата.
По принцип, ясно е, видно е от коментарите ми, няма да се свързвам с човек, който ме е наранил, обидил, засегнал.
Той заслужава моето пренебрежение. Но аз съм горделива.
Никога не съм подновявала връзка с гадже. Колкото и да сме в добри отношения, колкото и интелигентно да сме приключили, никога не оставаме "най-добри приятели" и даже ми е чуждо това (среща се при някои хора и на мене ми е непонятно, но.... има го).
Емпатия... знам я думата. Но да не спекулираме с нея и да не обясняваме всяко глупаво поведение с емпатия.
Ровичкането в личните животи на хората си е любопитство, често проява на злоба, намерения за вмешателство. Да не търсим красива дума в речника, която да оправдае подобни порочни практики.
Нищо добро няма да получи този, който след Х години ми пише с намерение да се видим и да се уточняваме за нещо. Горе-долу въпросът "ти кой беше!" или нещо около този въпрос, ако го задоволява..., да ме търси. Много зависи и в какъв момент ще ме намери. Може да съм насочила емпатията в друга посока и да няма свободни ресурси за него. Ваканции, почивки, празници... няма да си ги развалям, за да го питам ти кой беше. Има  бутон блок, има делийт, има игнор, има и рипорт.

Според мен ,ако авторката беше в здрава връзка сега,въобще нямаше да рови в миналото.
Та трябва и човек до нея,не отговори за от преди 9 години.