Та моята приятелка отишла. Девет жени девет мъже. Мъжете били пълен потрес. Ризи с къс ръкав, диагоналки, липса на коса и прочие. Но все пак имало двама, които можело да минат цедката. Обаче когато си отворили устата положението бързо се скофтило. И двамата се презентирали по начин, който издавал старателно научени реплики. Професия, хобита, матримониална история и разни други баналности. А въпросите, които задавали били в същата посока. Какво работиш, имаш ли хобита и други подобни. Като лексикон. В крайна сметка моята приятелка не отбелязала нито едно име и след събитието отишла в бар за да изпие две водки в опит да си върне поне малко вярата в човешкия род. Обаче случката породи интересен въпрос - каква информация би следвало да събере човек за тези седем минути? Кое би било най-релевантно към решението дали искаш да видиш въпросния човек втори път? Приемаме, че човека отсрещно изглежда привлекателно. Какво бихте искали да научите за него/нея и защо? Аз нямам отговор все още.