С какво ви дразнят свекървите? - 174

Благодаря Янтре! Ти пък процъфтяваш като бълваш злоба и негативизъм след всеки пост. Адмирации!

Не бих се изразила чак толкова остор като Янтра, но , Злодеида, на нейното мнение съм. Мигам напарцали  от  поста за лафовете на майка ти.
      И ти сега си в разбирателство със свекърва 1, която е нарекла майка ти кучка?!
    Мисля, че наистина майка жали до гроб, либе до време. Ненапразно я има тая приказка от едно време.
   И това няма нищо общо с отношенията между родители и двойката.
    Чета от доста време и участвам в темата и не разбирам, как не стана ясно, че трябва взаимно да зачитаме личното пространство, мнението, желанията на другия. И снахите към свекървите , и обратно. Не оправдавам лошите свекърви, в никой случай. Но ако жената и мъжът в двойката си имат доверие, ценят се един друг, то няма да оставят партньора им да бъде унижаван, обиждан и т.н от родителите му. Не си учим децата да поставят граици и да ги отстояват. В момента съм свидетел на подобно нещо при мои близки, в най-скоро време очаквам яко сътресение, защото виждам как младите заповат здраво да недоволстват.
   На последната потребителка с лошия свекър - защо искате жена му да се оправя с него от ваше име? Синовете са тези,които трябва да се научат да се отстояват. Не да се крият отново зад мама. Ей тва е , мъжките майки не се научихме да възпитаваме мъже, а не мамини златни.
    Криворазбран е семейният бизнес понякога у нас. Няма договорни отношения, както с наети лица, няма работно време, няма уговорено заплащане, бонусна система и т.н. И това от опит го казвам.

Аз на моята свекърва нито ѝ навлизам в личното пространство, нито ѝ казвам как да си живее живота, нито се интересувам какво прави в ежедневието си. И съм убедена, че повечето снахи са същите.

Разликата е, че искаме същото отношение и към нас. Да не ни се казва как да си гледаме децата, как да си подреждаме дома, как да живеем или какви решения да вземаме като семейство. Уважението трябва да е взаимно, а не да се очаква само от едната страна. Аз поне не съм чувала и не познавам снаха, която да е тръгнала да обяснява на свекърва си как да си живее живота и  от това да произтичат конфликтите в разширеното семейство. В повечето случаи конфликтите имат съвсем друг произход – ревност, нарцистични прояви, патриархални или матриархални модели на поведение и други психически отклонения, които идват от родителската страна. И това важи в еднаква степен както за свекърви и свекъри, така и за тъщи и тъстове.

Това , че ти не си чувала, не означава ,че не съществува. Както казах, не подкрепя такива прояви на свекърви. Или тъщи. Но решението на проблема е в нас самите. Те няма да се променят, не могат, или не искат, но няма. Следователно, ние трябва да направим нещо/ имам предвид снахите /.
   Колко пъти се написа, че Злодеида не слага граници и я допуска да ги командори и манипулира. С властния свекър, да говорела жена му . Синът , ако иска и разбира, трябва да се опълчи. Ариел - ходи на сбирки, обиждат я , и т.н. Ми спираш да ходиш.  Било на близък човек, когото харесва. Харесвай повече себе си ,не другите. Винаги можеш да покажеш отношетие към празнуващия , като честитиш, букет, бутилка вино ,прилично извинение,или пък истината защо няма да идеш.
   Другото , което ми прави впечатление - дали жилище на сина, вече има снаха, ама свеки си го приема като свое жилище. Абсолютно съм съгласна, че не е права. Но ако след нормален разговор не разбере, че не може да идва , когато на нея й се ще и да си влиза като у дома си, събирате агажа и на квартира. Бедно, скромно ,но независими.
   А снахите ,които мрънкат, че свекървите не помагат за децата? Работели, имали планове, излизали , пътували. И те се опитват да поподредят живота на свекървите ,така че да им е малко по -лесно на тях.  /Ако щете ми вярвайте ,но собствената ми дъщеря винаги ме пита имам ли планове, за да ми оставят внучката за 2-3 часа. Аз пътувам с приятелки много, със съпруга ми също, младите не. Изплащат ипотека, имат други харчове. Имало е случаи, в които съм отказвала, защото съм изморена, или просто не ми се занимава с енергимно дете.  Еми сори, такъв е живота.  И драма няма помежду ни./

Марулета, съгласна съм с това, което си написала, и най-вероятно има и обратни случаи. Но според мен в повечето ситуации проблемът произтича именно от родителите. Точно защото ти имаш собствен живот – пътуваш, имаш хобита и занимания извън живота на дъщеря си – не ѝ създаваш подобни проблеми.

Забелязала съм, че най-често трудностите възникват при хора, които нямат изграден личен свят извън ролята си на родител. Те са живели основно чрез живота на децата си и в един момент се сблъскват с факта, че децата им вече имат свои семейства, свои приоритети и собствен път. Тогава осъзнават, че вече не могат да бъдат центърът на техния живот, както преди.

Когато човек няма собствени интереси, хобита, приятели и лични цели, е много по-лесно да започне да се намесва в живота на децата си и именно тогава често възникват конфликтите. Според мен колкото по-пълноценен е личният живот на един родител, толкова по-здравословни са отношенията му с порасналите му деца.

А това, че синът не може да постави граници, че снахата продължава да ходи там, където е обиждана и нежелана, и че някой очаква друг да свърши вместо него това, което сам трябва да направи, са допълнителни фактори, които единствено усложняват ситуацията, без да я решават.

Надявам се повече хора да си дадат сметка, че непрекъснатите компромиси, продиктувани от страх да не се развалят отношенията, не ги запазват. Ако вече има обиди, неуважение и системно прекрачване на личните граници, отношенията така или иначе вече са нарушени. Мълчанието не ги поправя.

Говоря конкретно за снахите, защото за синовете вече обсъдихме, че понякога израстват в среда на силна зависимост, манипулация или нездравословни семейни модели. Но ако вие самите не поставяте ясни граници и чакате съпругът ви или някой друг да го направи вместо вас, няма да спечелите нищо. В крайна сметка всеки носи отговорност за собствените си граници. Понякога се налагат категорични решения, защото именно те прекъсват порочния кръг.

Да , и двете говорим за едно и също. Но спасението на давещия се е в ръцете на самия давещ се. Те свекървите няма да се променят, щото снахата тропнала с краче, или наговорила маминия златен. Аз съм на принципа като не ти харесва нещо, възпитано и спокойно казваш и ако отсреща имаш интелигентен човек, намирате решение. Ако не, не се занимавам повече. Животът е досаттъчно напрегнат и труден, за да влизаме в такива драми. И достатъчно интересен, че да се занимаваме с тъпотиите и комплексите на поредната пенсионерка, която се чуди с какво да запълва времето между два сериала. Най- грубо казано. А може и да не е пенсионерка де, като на Злодеида.

Да, така е. И тук никой не говори за промяна на личността. В моя случай свекърва ми е на 50 години, не е бабичка. Но когато някой ти каже, че навлизаш в личното му пространство и прекрачваш границите му, според мен е нормално да направиш поне малко саморефлексия. Да се запиташ дали няма вероятност наистина да е така.

Не става дума да променяш личността си или убежденията си. Можеш да продължиш да мислиш по същия начин, но това не означава, че не трябва да осъзнаеш как поведението ти се отразява на другите.

В моя случай това не се случи. Многократно ѝ беше обяснявано, че навлиза в личното ми пространство. Тя категорично отказа да приеме тази възможност и вместо това започна да си изгражда собствена версия на случилото се, включително да твърди неща, които никога не са се случвали, само и само да запази усещането, че е права и да не направи дори крачка назад.

В крайна сметка единственото, което можех да направя, беше да огранича контакта си с нея. Сега прави опити за възобновяване на отношенията, за които аз не съм готова и е напълно възможно никога да не бъда.

За мен въпросът никога не е бил някой да си променя личността. Въпросът е да има достатъчно самокритичност и реална самооценка.

Факт е, че тя няма собствен личен живот. Няма приятели, няма с кого да излезе на кафе. Буквално ежедневието ѝ се свежда до това да ходи на работа и да се прибира вкъщи. На почивка ходят само двамата със съпруга ѝ, нямат семеен приятелски кръг, нямат хора, с които да излизат или да споделят свободното си време. Доскоро единственият им социален свят бяха собствените им деца.

Боже , и това човек на 50 ?!?! Аз съм на 52, откато завърши и синът ми училище, за мен животът придоби нов цвят и нов смисъл. Но да , ти нямаш право да изискваш тя да се променя, както и тя да иска същото от теб . Като не става, надалеч и това е.

Майка ми, Бог да я прости, беше на почти 67 г., когато почина. Пенсионерка, с ниска пенсия и жестока коксартроза, от която едва ходеше. И въпреки това си имаше някакъв неин живот, срещаше се с хора, четеше книги, имаше фейсбук, скайп и винаги се занимаваше нещо. Недоумявам как е възможно човек на 50 г., който още работи, да се държи все едно животът му е свършил?

Не, не мисля, че тя се държи така, сякаш животът ѝ е свършил. Причините за това да няма приятели не мога да ги определя със сигурност, защото я познавам единствено през собствените си преживявания с нея. Не знам как се държи в обществото и какви са отношенията ѝ с други хора. Ако обаче този модел на поведение се проявява и извън семейството, не е трудно да се обясни защо няма приятелски кръг.
Може да е социопат. Личното ми впечатление е, че тя се чувства най-комфортно единствено в семейната среда и до голяма степен изгражда идентичността си около ролята на майка.
Прави неща, за които не е помолена като услуги. Взема отношение за неща, които децата и могат и сами да се справят. Не ги пита имат ли нужда от помощ, а самосиндикално поема ангажимента, без дори да ги уведоми. Има и очевидна ревност към сина ѝ, многократно съм я виждала изразена чрез конкретни действия. Що се отнася до газлайтинга, лъжите и нуждата винаги да бъде права - според мен подобно поведение може да е свързано с определени нарцистични черти, но това е само лично впечатление. Самата тя многократно е разказвала, че е била силно обгрижвана, поставяна на пиедестал и е получавала всичко, което е искала, тъй като родителите ѝ са живели добре и са имали възможности. По-късно е създала семейство с човек, който очевидно е поставял нейния комфорт на първо място. Така постепенно е свикнала всички около нея да се съобразяват с желанията ѝ. тя не прави ясна граница между своето семейство и семейството на сина си. Сякаш възприема нашето семейство като продължение на нейното, а не като отделна семейна единица. Все едно аз съм отишла в тяхното семейство, а не сме създали свое със сина и.

Е, нали вече си си решила проблема, защо си толкова обсебена от нея?

Не съм обсебена. Просто обсъждаме дадена тема и изразявам мнението си, основано на личния ми опит.

Тя не беше ли учителка? Те развиват един особен професионален назидателен маниер на непогрешимост и понякога третират околните като малки деца. Макар че тя е млада, за да е от баш това поколение.

Не, мисля, че на Злодеида беше учителка.

Назидателен маниер на  непогрешимост на талази в тази тема. И без учителки от баш това поколение.
Колкото пъти се зачета тук, все усещане за изкукала даскалица ми се внушава.