За любителите на корейски и китайски сериали – Тема 21

Преди 3 години, търсейки интересен сериал, (че турските ми бяха дотегнали), видях линкове за епизодите на "Хуаранг". Думата ме заинтригува и...го започнах. После стана едно бясно търсене на още...и още...като наркомания. Така че, признавам коя е първата ми любов! Втората среща пак стана случайно - "АС", там бях зашеметена първо от българския напев, с който започна. Този сериал съм гледала сигурно над 50 пъти - търсех кусур и не намерих. Такава стиковка между всички звена - режисура, оператор, музика и актьори - трудно се постига, а и намира. Пак по случайно, а и добро стечение на обстоятелствата, навлязох и в китайската ниша. Не смея да мисля за японската, защото ще ме изгонят от къщи...
Ограниченията в Анкетата са до 5 жанра, които отбелязах, но...признавам си, не гледам само ужасии, зомбита и апокалипси, че съм стара жена и си пазя нервите. А, и на много дълги, обстойни като маанета сериали  губя търпение.

Ако става дума за музиката (флейтовата версия на Wu Ji / 无羁 от сериала The Untamed), няма индикации тя да е генерирана от изкуствен интелект.

Причините:

Оригиналната мелодия е композирана и издадена през 2019 г. като част от саундтрака на сериала The Untamed.
Флейтови версии и кавъри на същата мелодия се публикуват още от 2019–2020 г., много преди сегашния бум на генеративната AI музика.
В интернет има множество изпълнения, уроци и кавъри за флейта и китайска флейта дизи (dizi), което показва, че това е реално изпълнявана музика, а не типичен AI-генериран аудиофайл.

Разбира се, не мога да изключа на 100%, че конкретният качен в YouTube файл е бил обработван с AI (например за ремастериране, шумопотискане или генериране на допълнителни инструменти), но по всичко личи, че:

мелодията е човешка композиция;
флейтовата партия звучи като традиционен инструментален кавър;
няма очевидни признаци на AI-композиция.

Бих оценил вероятността музиката в този клип да е изцяло генерирана от ИИ като много ниска

При:

текстове,
музика,
изображения,
видео,

често дори специалист не може с висока сигурност да каже дали има AI намеса само по крайния резултат.

Особено при:

редактирани от човек AI текстове;
музика, композирана от човек и дообработена с AI;
изображения, генерирани от AI и ретуширани от художник.

Тук границата практически изчезва.

3. Следващите години

Вероятно въпросът няма да бъде:

„Това AI ли е?“

а:

„Каква част от него е създадена с AI?“

Защото все повече произведения ще са хибридни.

Например:

човек пише концепцията;
AI предлага варианти;
човек редактира;
AI обработва звука;
човек прави финалната селекция.

Тогава няма смисъл от бинарното разделение „AI“ срещу „не AI“.

За музиката това е особено интересно.

Ако чуете флейтова мелодия като тази от The Untamed, дори професионален музикант често не може да каже само по слух дали:

е свирена от реален флейтист;
е виртуален инструмент;
е AI-генерирана емулация на флейта.

При висококачествените модели разликата става почти неуловима.

Затова в научните среди все по-често се приема следният принцип:

Наличието на AI не трябва да се установява чрез „разпознаване“, а чрез прозрачност и деклариране.

С други думи, по-надеждно е авторът да съобщи какви инструменти е използвал, отколкото някой да се опитва да „отгатне“ по крайния продукт.

Интересното е, че вашата концепция за ICV (Index of Circulatory Validity) засяга точно този проблем. В статията си вие твърдите, че в AI-медиирана научна среда връзката между:

авторство,
когнитивен труд,
текстов резултат

става все по-нестабилна. От тази гледна точка въпросът „има ли AI намеса?“ може постепенно да стане по-малко важен от въпроса:

„Как това знание циркулира, оспорва се и се институционализира независимо от начина на създаването му?“