За любителите на корейски и китайски сериали – Тема 21

В тези общества еднополовите отношения не са били непознато или непременно маргинално явление. В определени исторически периоди са били документирани в литературата, придворния живот и сред образованите елити.
Но има една важна уговорка: не можем да измерим дали хомосексуалността е била „по-разпространена“ тогава. Историческите източници показват какво е било видимо и социално допустимо, а не какъв процент от населението е изпитвал еднополово привличане.
Ето как изглежда картината поотделно:
 В Китай има много стари свидетелства за интимни отношения между мъже. Още от времето на династиите Хан се разказват истории за императори и техни мъже фаворити. Един от известните изрази е „страстта на отрязания ръкав“ — според преданието императорът предпочел да отреже ръкава на дрехата си, вместо да събуди заспалия до него любимец.
През XVI–XIX век съществува и значителна литература, която описва мъжката хомоеротична култура, включително сред интелектуалци, чиновници и актьори. Това не означава, че обществото като цяло е било толерантно: семейният дълг, бракът и продължаването на рода са имали огромно значение.
 В Япония има особено добре документирани традиции на отношения между мъже. Практики, свързани с будистки храмове, самурайски среди и театралния свят, са описани в исторически текстове и изкуство. Използват се понятия като нансоку и шудо.
Тези отношения понякога са били приемани като част от социалната и културната среда, но често са били свързани с възрастова и статусна йерархия. Не бива автоматично да ги приравняваме към съвременната представа за хомосексуална идентичност. Изследване на Кеймбридж от 2024 г. разглежда и свидетелства за еднополови отношения в японския двор още през X–XII век.
 И в Корея има исторически свидетелства за еднополови отношения. Изследване на Ким и Хан от 2006 г. разглежда практики от древността до съвременността и посочва, че те са съществували още в периода Сила, а по-късно и през династията Чосон.
Но тук трябва да сме по-предпазливи: изворите са по-ограничени и не позволяват да твърдим, че явлението е било широко разпространено сред цялото население.
А защо отношението се променя?
И трите култури са повлияни от конфуциански представи за семейството, наследяването, синовния дълг и продължаването на рода. Човекът е бил разглеждан не само като самостоятелна личност, а и като част от семейна и родова система. Затова дори когато еднополовите отношения са съществували и са били известни, от мъжа често се е очаквало да сключи брак и да има деца.
И още нещо интересно: съвременното понятие „хомосексуалност“ като отделна сексуална идентичност се оформя в Източна Азия под влияние на западната сексология в края на XIX и началото на XX век. Преди това хората са описвали конкретни отношения, желания и практики, без непременно да се определят с такава идентичност.
Еднополовото привличане не е западно изобретение и не е внесено в Китай, Япония или Корея отвън. То е съществувало там от векове. Променяли са се обществената видимост, допустимостта и начинът, по който хората са разбирали и назовавали тези отношения.
Има още един любопитен пласт: защо в съвременните корейски сериали мъжката близост понякога е представена много нежно и емоционално, то това не означава непременно романтична или сексуална връзка.

В Китай още се използва изразът "отрязан ръкав", подобно на нашето "мека китка". Едно време са имали даже бог, който ги е покровителствал - изобразяван е като заек. Малко помощ от ИИ за обяснението:

Ту-ър Шън (Tu’er Shen, 兔儿神), наричан „Заешкият бог“. В китайския фолклор той е свързан с любовните връзки между мъже. Според разказа заешкият бог бил Ху Тянбао - мъж от провинция Фудзиен, който се влюбил в красив императорски инспектор. След като го заловили да наднича по инспектора, Ху признал чувствата си и бил пребит до смърт. По-късно, според легендата, се явил насън и казал, че владетелят на подземния свят го е назначил да закриля връзките между мъже.

Легендата е записана от писателя Юан Мей през XVIII век, а произходът ѝ се оспорва. Има сведения за култ към Ху Тянбао във Фудзиен през периода Цин, но не е сигурно доколко разпространен е бил. В съвременен Тайван образът му е възроден; храм, посветен на Ту-ър Шън, е основан там през 2006 г.

От посещенията ми в Китай, Корея и Япония, в Япония видях най-малко еднополови двойки, но като цяло там бяха най-обрани откъм показване на привързаност, независимо от структурата на двойката. В Китай видях най-много, но и бях в двата града, които са известни като "столиците" на тези двойки.
Но и като цял там мъжете се държат много близки един с друг, както и жените, а са чисто приятели, докато мисля, че в западния свят ние го възприемаме по-скоро като интимно, докато при тях е по-скоро приятелско. За мен лично оттам идват и много различните представи на азиатските зрители и на западните за т.нар. "броманс".