Разводът и след него. Запознанства след 50 г.

Често жените последни разбират за подобни действия, докато всички останали вече знаят.

И аз съм на мнение, че някои жени разбират късно за шарещия погред и действия на полавинките си. Просто има мъже, които умеят да се крият. Като видят, че са приспали радарите на жена си, започват това и онова, проби. Където каквото.
Сега, като разбере жената, вече си е нейн избор какво ще направи - да търпи и да си мълчи или да се разделят.
Никога не съм пожелавала мъжа на приятелка. Ако тя ми е като сестра, той ми е като брат. Точка.
Имала съм случаи в които съм приятелка с мъжа и ме запознава с приятелката си. С нея ставаме близки, приемам я като своя.
Ще намразя всеки мъж, който нарани моя приятелка. Имам силна женска солидарност, много рядко оправдавам мъжете, съжалявам.
Иначе съм имала и ситуация, в която двамата сгодени ми бяха приятели от дълги години. Е, като се разделиха,  изслушах и двете страни и обективно взех мнение за себе си. Не съм им го споделяла, някак успях да запазя добрите отношения и с единия и другия равнопоставени. Това с настройването един срещу друг и искането някой да заеме страна е отвратително. Един бивш ми го приложи зад гърба, беше започнал кална кампания. Изумих се, защото смятах тези прийоми за дамски оръжия след раздяла. Ама така де, времена и нрави.... по нов модел.

Чъби си говори и бая истини. Като бях женена мъжа ми все канеше две колежки от работата които все бяха без гаждета - тия двете все ставаха обект на бъзици от мъжката компания, и някак грозно и досадно ставаше и разговора започваше да се върти около намиране на мъже и перипетиите около това.  А това за мъжете, колко са гнусни и как сами ръчкат у чуждото, а после се извъртат, че тя ги била налетяла е точно така.  Нямам никакви резерви за мъжката пресметливост и безскруполност. Много им е елементарно мисленето, и дори не се крият, показват си всичко.

Това с “призванието” не е баш за гордост, а и не е лека работа все да набавяш забавления и мъже на всяка в нужда, ама виждам че все до това опират нещата накрая, съдба.

Аз понеже съм разведена, съм получавала едно съжалително отношение от мъжа на сестра ми (защото той е дете на разведени които са се дърляли като идиоти, и вероятно е бил травматизиран от това). Той все ми намила - “- Ох горката ти си без децата тая седмица!!! Ох този празник не си го отпразнувала с децата си… ОХ, сигурно ти се раздира душата. “
Комплексар! Какво да ти кажа. Той седнал мен да ме мисли. Той преценява вместо мен аз как се чувствам и как ми е на мен положението.

Никак не съм съгласна с написаното, но не, защото е грозно, а защото не е вярно. Може да има някакви, единични случаи в индийски общности, в които разводът е табу и невъзможен на практика, но в съвременна Европа не вярвам да е така.

От почти половин век съм дете на разведени родители. Никога, никъде не съм усещала различно отношение заради развода на родителите ми. Никога. Ни-ко-га. Майка ми има разведена братовчедка, която е родена през 1942г и нейните родители също са разведени. Разведена беше и едната ми баба (през 1935г се е развела) и нито баща ми, нито леля ми са страдали от този факт, освен финансово.

През 1970-те и 1980-те общувах с много деца, поне половината живеещи в пълни семейства. Без проблем ги пускаха у нас за уикенд, както и мене са ме взимали с тях насам натам. С майка ми излизахме както с разведени и вдовици, така и със семейства. Даже на море сме ходили заедно със семействата на братовчедките и и още едно. Само тя беше разведена тогава. В последствие и други се разведоха. 🤣 Bowerick беше писал, че през 1970те двете му баби били разведени.

В академичните среди имаше много разведени жени, но и мъже. В музикалните и артистичните също. В Студентски град половината аспирантки и асистентки бяха разведени. Някои си намериха нови мъже. Не помня да са се слагали някому, че и прилепчиви да са били. Те нямаха време да пръднат когато децата им бяха при тях. Още като дете забелязах, че разведените лелички се обличаха по-добре и имаха по-високо качество на живот, а и рядко се прибираха с по 2 торби във всяка ръка. Още се виждаме с тях и големите им деца, като някои от децата им вече са баби и дядовци. У тези жени беше тихо, спокойно и приятно.

Не знам как точно им се травмират децата след като в момента 60% се раждат извън брак, а половината бракове се разпадат. Тате това, тате онова казвах и аз и майка ми понякога се дразнеше. Бащата не е нужно да изчезва след развода. Аз след развода виждах моя баща толкова, колкото и преди развода.

Нахални и да се слагат на женен с деца. ЖДНБ. Те половината собствените си деца не щат да гледат, а да си причинят женен.

Майка и другите разведени съседки ги закачаха женени мъже, но те се забавляваха да ги подиграват зад гърба им. Жените на въпросните женени ги виждах с най-тежките торби, че и с по 2 чавета зад тях.

Половината от приятелчетата на децата ми бяха деца на разведени или разделени. Дъщеря ми като малка ме попита кога ще се развеждаме и колко се чака в нашия съд за развод. Чула от приятелчета и техните родители и баби, че разводите траели дълго и стрували скъпо. Помислила, че всички хора в някакъв момент се развеждат.

Оооо, БНД е съчинил цяла легенда за мен. Абе - рокзвезда! Ходи по купони, изневерява, пие, друса и прочие. 🤣

Като чета излиза, че трябва да съм досадна и прилепчива към мъже щом съм разведена,  а е точно обратното,  бягам с 200. А ме свалят безобразно освен необвързани,  но и доста женени.  Относно сбирки не мога да преценя,  защото от работа и деца и преди развода и след нямам твърде време за почивки без децата 😉

Хахахаа… кога ще се развеждате?

При нас не е било толкова масово, но определено имаше си хора разведени и после оженили се пак и такива дето не се ожениха после. Мъжа пиел, тя го разкарала… от тоя сорт. Децата колкото и да са травмирани се свестяват и заживяват по - добре от преди. Ти ще си по- травмиран ако живееш с пияница. Ние не сме им говорили -“ ама вие сте деца на разведени ! Вие не сте наред! 😄” това е абсурдно. Имаше доста народ, който се изпоразведе през 90те , дори не съм разпитвала за подробности съучениците си, това са си работи на семейството, а не на приятелките на дъщерята.
Само разни клюкари разпитва такива работа, тоест ако си обграден от простаци ще си под обстрел и коментари.

В моето обкръжение през 80те, разведени нямаше. Само една женица, дойде да живее с дъщеря си в блока, пусна и се слух, че налетяла на нечий мъж - затвориха се под носа и всичките врати.
В моето настоящо обкръжение разведени няма, там където ги имаше по сбирките - в ДГ, у-щето и прочие като цяло всички си бяха към тях с едно наум, така че Невенче, както виждаш твоята истина, не е моята истина.

Значи познах че разпространяваш разбирания от 70те години през 2026та. Само да спомена, че “под нивото” е относително понятие спрямо твоите си ценности. Ти като омъжена за някой от 40 години, вероятно си много под нивото на жените които искат да имат много съпрузи и изживявания, като звезди, кариеристки и “жени на живота” . За някои тези които имат един единствен съпруг са си откровено смотани.

Едно време на разведените им били викали “парясници” 😄

Лорелада, БМ не ме е зарязал, а аз него.
И, понеже е чужденец, ща не ща - давам подлон като идва по празници, РД, па и цели ваканции. Естествено, спи в детската стая, но дъщерята порасна и се сърди.
В момента работя по въпроса да предложа някакво решение, което да устройва всички ни.
Проблемът е следният:
Има качества, несравнимо по-добър баща е от това което аз имах, но е много отровен. Иначе - има качества. Но е много отровен. Иначе - да, качества има. Които аз обаче никога не съм ползвала защото е много отровен. Но е добър човек. И много отровен.
Причината за моята мекушавост е, че в детството ми не само липсваше положителна мъжка фигура, но бях принудена да съжителствам все с отрицателни. Отгледана съм от пастрок, когото ненавиждах и от майка, която се дистанцира от мен заради него. Не искам да лишавам дъщеря си от нещо, което нямах. Той го знае и го използва срещу мен. Защото е отровен. Това е.
Чуби, даже и като официално бях с БМ, пак ни избягваха.........причината може да е, че аз поначало съм необщителна. И с такъв тъпан като бившия бях 10 х необщителна. Може би хората избягват нещастни хора. А, на мен ми личи от километри.
Мисля, че ако успея да разреша този Гордиев възел БМ (без да го режа), животът ми ще тръгне в друга посока.
Това е - споделих го най-сетне.

Може ли да споделиш каква националност е?

Добър баща, който е отровен? Не бих го пуснала вкъщи. Но аз след развод по принцип не бих пуснала бивш вкъщи. Да го посрещам, да спи на дивана и подобни. За какво ми е на баир лозе

В класа на дъщеря ми се подиграват много на едно момченце, дето родителите му са си женени, но съучениците са го нарочили някак. Дъщеря ми е ербап, по съвременно - алфа, и нито й дреме от нещо, нито някой й се подиграва. Въпрос на самоувереност  може би. С баща си прекарва доста време, не го приема особено като авторитет (ако имат някакво противоречие, тя твърдо си застава на нейното и той отстъпва), но ако чуе някаква критика за него, тя се усмихва и казва: "Абе той е добър човек." Което все пак е готино, това, че има топло чувство към баща си. Така трябва.

Нефрит споделяй, това олеква. То човек вече само по форумите може да се изповяда.

Иначе Бея е права, защо го каниш у вас, като толкова те натоварва, че и дъщеря ти вече не го ще?
Да си намери вариант, да си плати къде да остане, има достатъчно опции в столицата.

Сега разбирам защо го наричаш отровен - навлек, не е като мъж да застане, да си плати някъде престоя, влачи се у вас, ако си много самотна, та може и ... да намаже.

Има такива отровни хора, могат и нас да токсикират с отровата си.

Примадона, ама разбера се, че има всякакви дето ще ми кажат, аз каква съм такави и онакава, ма само пръст ще им покажа.
Не ме разбирайте погрешно, не съм против това хората да се развеждат, споделям обаче какво се случва с хора дълго време живели сами и до какво ги води отчаянието.

Запри се. Преиграваш.
Като тая твоя камбанария да оглася целия свят и да бие за едни и същи хора.
Има толкова различни съдби, истории житейски и типове хора, че подобни заклеймявания и заключения по-скоро издават други неща. За теб, не за тях.