Разводът и след него. Запознанства след 50 г.

С две думи ако някой след развода си не се чувства щастлив, свободен и прочие благини го правим тема табу?
Ако някой след развода си признае, че живота му се е вчернил, а не побелил, трябва да си мълчи, сакън да не го наскачат всички и да му обясняват, че трябва да подскача и да пърха от щастие?
Доста едностранно мислене и слагане на нови табута.
И понеже тук са единствените разведени с които общувам така да се каже, много даже ми е интересно да ги чета.

ПП В моето обкръжение тотално ги избягвам, но не точно защото смятам, че ще успеят да откраднат мъж ми, а защото са много негативни. Никой не ми обяснява как пътува и си пърха щастливо, все пари нямат, все им е тежко, все няма кой да им помогне, все усулги търсят. Но явно аз не съм попаднала на онези щастливите и пърхащите. За съжаление.

Явно тук споделяме от опит - откровено ти казвам - моят живот стана по-лесен и много по-спокоен. При другите как е - не знам.

Хем ги избягваш, хем знаеш, че са нещастни. Последно?

Значи как работи системата.
Ако искаш да си безкрайно щастлива, първо си затваряш очите и премахваш всякакви филтри за тъпанари, идиоти, кретени и каквото там се сетиш. И се омъжваш за първия пън, който ти е предложил. След това чакаш 15-20 години и се развеждаш. И щастието идва, чак се чудиш къде да го набуташ всичкото, щото то е в едни големи кашони дето са по големи от кухнята и всекидневната взети заедно.
Елементарно.

Ако в една връзка единият е бил доволен, другият не, нормално след раздяла/развод, пак единият да е доволен, другият не. Единият се е освободил от бремето, другият го е налегнало такова. На единия вече му остават повече пари, на другия вече не му стигат. Иначе винаги е имало негативни и позитивни хора, затова и човек си избира обкръжението.

Дара, колеги ми бяха, за съжаление преди в офисите няма как да ги филтрираш такива, като облъчват аудиторията със себе си. Лични приятели такива нямам. И така - интересно ми е да ви чета.

Shorini - как точно си филтрирал всички негативни хора, пък си се оженил за пън? Нещо не се връзва. И това с кашоните не го разбрах - я пак?!

А, то аз имам колежки, които са семейни и са егати негативните хора. Едната само се оплаква от мъжа й, чак не се усеща колко е грозно. Но пък компенсира с децата. Баща им може да е зле, но децата са й по-по-най, чак ни пожелава да станат децата ни като нейните.

Chuby, даже не мога да определя как точно звучиш - дали като някоя вече доста възрастна жена, в чиито млади времена разводите са били тема табу и затова говориш така, или като заровил се в пясъка щраус, който не иска да повярва, че реалността е друга.

Ако разводите правеха хората нещастни, нямаше да се развеждат, нали така? Не помня дали и ти не беше от онези, които твърдяха, че е жалко да се стои във връзка, заради някаква изгода, ако бракът не е щастлив. Обикновено съжаляващите разведени са онези, които са допринесли за раздялата - изневеряващи, агресори, нарцисисти, манипулатори и т.н., които знаят, че трудно би ги изтърпял друг човек или пък вече съжаляват, че така са се държали.
Мислиш ли, че една жена/мъж би искал да живее с подобен човек и би бил нещастен, ако се отърве от такъв. Не вярвам някой да страда по такъв човек, налудничаво и нелогично звучи даже.

Около мен 20+ хората въобще не дават зор за сватби. Много двойки също живеят на семейни начала. Събират се, разделят се, сменят партньори, държат на свободата си.

Обсъждаме мнения и гледни точки, различни становища. Това е форум. Удобно е да има само една линия на мислене, ама лошото на свободните държави е, че хората могат и изказват различни мнения и становища.
Иначе продължавайте с психопортрета - забавно е.

Със сигурност никой не е стигнал до развод от щастлив брак, ясно е, че развода е следствие на сериозни проблеми, различия, вътре в двойката.
За това ми е интересно и задавам този въпрос, провокирана от постовете на Нефрит - какво се случва с онези хора, които след развода не намират живота си по-добър, а по-самотен и неуреден, което не означава автоматично, че съжаляват за развода или отново биха се събрали с бившият си / бившата си.
И за хората, които не искат разведени в обкръжението си.
Ей, тъй провокирам ви.

Е, чакайте.......аз изобщо не съм озлобена, огорчена и крадла на съседски мъже Те всичките са по-млади от мен, а аз с момченца не се занимавам Аз не фамилиарнича и прочее лиготии.
Освен това, откакто взех решение да се дистанцирам от БНД, животът ми тръгна досте по-добре по причини, че не се съобразявам с никого и самостоятелно взимам решения.
Писах, че изглеждам нещастна - да, защото най-сетне се осмелих да анализирам детските си травми, които са доста тежки. Даже AI се разплака докато си общуваме. Тъй де Фиаското с БНД е следствие от тях. Едва ли има жив човек, който излъчва щастие в дълъг период на болезнено осъзнаване.
Друга причина за тъгата ми е, че с БНД можеше да се получи, но с днешната ми версия. Минало-неповратило се.
Освен това, обикновено съм угрижена защото движа хиляди неща - не, не се оплаквам. Всъщност съм хиляди пъти по-самостоятелна от всичките ми семейни колежки. Ами, те дори не шофират защото мъжете им са преценили, че не стават за тази дейност. Да, ама не ги возят, освен една поради пълнотата ѝ. Точно тази е най-нещастното същество във вселената, въпреки че наглед има всичко, за което съм мечтала. Такова ѝ е излъчването.
Пресичам всякакви опити за споделяне защото хленчове не ми се слушат. На една мъжът ѝ не ѝ говорил, на друга - не спял с нея, на трета - не ходели по почивки, на четвърта - токсичен и вечно безработен, на пета - откровен насилник.
Много жени зависят от мъжете си за домашни ремонти. Аз решавам нещо и го правя. Да, затова съм все изморена и нямам красиви нокти - доста неща правя сама. Майсторите като видят сама жена и започват да я цакат с парите.
Писах, че съм самотна. Да - защото имам нужда от някой поне като мен, който и да ми уйдисва на акъла, де. Аз искам някой да ме хареса без тънки сметки и да тръгне след мен. Без критики, изисквания, очаквания и опити да ме променя, възпита, дресира и други. На едни домати, сирене и хляб на масата да се радва, защото е с мен. Да се вижда докрая с мен. Без ''ако, може би, нищо не се знае, ще видим, това е много далече''.
Не знам всъщност дали наистина съм избягвана - по-скоро е защото съм надменна, мнителна, малко арогантна и саможива.
Чуби анализира ситуацията от гледна точка на щастливо омъжена жена. Е, аз работя дъщеря ми един ден да е така.
За другото - има време
ПП: Чуби, видях че си писала. Всъщност проблемът идва от това, какво носиш със себе си от детството. Не толкова самият развод/раздяла. Лично аз благодарение на този форум съм спестила поне едно 1000 евро от анализ и терапия. И просто се осмелих най-сетне да излея нещата, които са ми тежали.

От цялата дискусия разбрах един неоспорим факт. Чъби не е сама.

Няма нищо по-хубаво от това да си във връзка, да обичаш и да бъдеш обичан.
А като си във връзка какво те спира да си имаш хобита, да си пътуваш и да си щастлив?!
В една хармонична връзка и отношения никой не насилва другия, никой не ограничава другия и всеки сам знае къде са границите на нормалното.
А бройките, ергенските и момински изпълнения, несъобразяването с никой, лекотата на еднодневни забавления или кратки връзки не заместват по никакъв начин едни пълноценни отношения.
Отношения в които има споделяне, има топлина, има страст, има общи цели, планове, мечти, където можеш да разчиташ безгранично на другия.

Харесвам постовете на Нефрит, много са откровенни.

Да, много хора поставят много повече изисквания към разведените, за да влязат във връзка с тях, а някои направо ги избягват.
За съжаление мъжете са много цинични към жените, слушала съм такива коментари, че и на мен чак са ми почервенявали ушите. И финансовият фактор е много водещ.

На последната среща на випуска, един от моите вече бивши съученици ми сподели, че имал голяма любов с разведена жена. Обаче я напуснал в крайна сметка, не можел да приеме детето и от другият, пък ми се жалва как го смазвала самотата. Ей такъв нонсенс като чуя и не знам какво да мисля. Другата теза, която съм чувала пак от мъже е, че ще и приеме детето само ако му роди и на него, ама завареничето да му мисли. Разбира се има и свестни мъже, които искренно се влюбват и се грижат за разведена жена с дете, но те са по скоро рядкост.
Мъжете като цяло са ужасно цинични към такива, освен ако имат пари, тогава в името на парата един вид се саможертват едва ли не.
Честно казано мъжете са ужасно цинични към жените като цяло, колкото повече ги опознавам, толкова по-малко ги харесвам.

Ангел, викаш ние от едни пълноценни отношения само поради погрешното си мнение, че сама е по-добре сме изскочили?

Ами, тъй де