Разводът и след него. Запознанства след 50 г.

  • 68 959
  • 2 578
# 60
Като чета колко щастливи, независими и свободни са разведените над 50 години, чак започвам да съжалявам тези дето са бракувани.
Да търсиш щастието не е точно , като да си щастлив .. просто се опитваме да приложим натрупаните знания “за следващата жп гара”:))  Как да прескочим релсата без да се контузим пак..
Виж целия пост
# 61
Претендират да са щастливи, защото това е "модерно", вкл. в социалните медии.

Зад тези дискусии има чувство на самота, болка.

Наложеният модел на непукизъм и "самодостатъчност" ми изглежда неестествен и непродуктивен.
Виж целия пост
# 62
Претендират да са щастливи, защото това е "модерно", вкл. в социалните медии.

Зад тези дискусии има чувство на самота, болка.

Наложеният модел на непукизъм и "самодостатъчност" ми изглежда неестествен и непродуктивен.
Каква точно продукция се очаква след 50-60?
Че самота има, да. Често принудителна. Опитваш да си позитивен. Но грандиозни компромиси отсега нататък само да не си сам, това не.
Виж целия пост
# 63
Претендират да са щастливи, защото това е "модерно", вкл. в социалните медии.

Зад тези дискусии има чувство на самота, болка.

Наложеният модел на непукизъм и "самодостатъчност" ми изглежда неестествен и непродуктивен.
На всяка възраст човек може да дозрее за идеята, че е по-добре сам, отколкото зле придружен. Особено като си бил зле придружен вече веднъж е напълно възможно извън модата да си много щастлив, че никой не ти лази по нервите. Например.
Иначе можем спокойно да кажем, че и онези в двойка често настояват, че са щастливи, защото това е прието и наложено социално.

Истината е, че повечето хора не са щастливи. Всеки си има проблеми. Обичам да казвам, че който няма мъж се оплаква от липсата на мъж, а който има се оплаква от мъжа си. Или жена си.
Като цяло съжителството е много повече в полза на мъжа, затова мъжете в двойка или брак живеят по-дълго. Виж същото не може да се каже за жените, които и сами могат да изкарат до сто. Една жена винаги ще си има за кого да се грижи и без да е с мъж, докато мъж трудно ще намери кой да се грижи за него ако е сам. Ако ме разбираш.
Виж целия пост
# 64
Между другото, преди година - две го бях закъсала с парите за кратък срок, от типа на 2-3 месеца. И по същото време се закачаме с един. Абе намеквам му и му натвърдвам, че ме гонят от банката и ще ми спрат тока, той вика "оправяй се". То аз се оправих, ама той вече е извън полезрението ми.

Плащал съм и ток и вода. Познай дали ми върна парите. Wink Явно и той има подобен опит.

Темата ме провокира и аз да кажа няколко думи по нея, моля, не ми се смейте Simple Smile .
Разведох се преди 8 години, на 60.
Скрит текст:
За един ден спокойния ми и подреден живот се сгромоляса. Празнотата беше огромна, тишината в къщи - оглушителна...

След няколко месеца срещнах човек, който ми заприлича на сродната ми душа...Влюбих се като хлапачка и след година и половина заживяхме заедно в къща на село, която аз купих.
Постепенно след първоначалната еуфория ,,прогледнах" - чувствах се използвана и недостатъчно обичана. Това, което получавах, като отношение, не ми беше достатъчно, неговите представи за   живот никак не се покриваха с моите и след три години поисках да се разделим.
Скрит текст:
Продадох къщата и се прибрах в жилището си в София. Сега съм спокойна, свободна и щастлива ....

Точно натрупаният жизнен опит, навиците, та даже ежедневните привички, понякога се оказват пречка и с времето  стават непреодолим препъникамък. Това, което в първоначалното влюбено състояние, ми харесваше в него, след време започна неимоверно да ме дразни.
В млади години, може би е по - лесно  всичко, но с годините става много по - трудно.

Тази фраза винаги ме е хвърляла в потрес.

Бихте ли споделили,  с няколко думи, кое би Ви накарало да се чувствате "достатъчно обичана" ?
Виж целия пост
# 65

Бихте ли споделили,  с няколко думи, кое би Ви накарало да се чувствате "достатъчно обичана" ?
Не мисля, че е въпросът в това дали другият те обича, а дали за него любовта означава същото нещо.
Съвършено ясно ми е било, че ме обичат субекти с намерение да ме притежават, преследват, да искат да съм им майка, да ревнуват, капризничат и прочее. За мен обаче любовта е грижа. Тя се вижда и в дребните неща. Вече не сме във времена, в които мъжът трябва да е физически закрилник и провайдър. Въпросът е да е до теб и да се грижи активно да си добре. Както казваше разведен приятел, като добавяш някого към живота си той трябва да го прави по-добър, не по-лош. Това е любовта, животът ти става по-добър.
Виж целия пост
# 66
Претендират да са щастливи, защото това е "модерно", вкл. в социалните медии.

Зад тези дискусии има чувство на самота, болка.

Наложеният модел на непукизъм и "самодостатъчност" ми изглежда неестествен и непродуктивен.
На всяка възраст човек може да дозрее за идеята, че е по-добре сам, отколкото зле придружен. Особено като си бил зле придружен вече веднъж е напълно възможно извън модата да си много щастлив, че никой не ти лази по нервите. Например.
Иначе можем спокойно да кажем, че и онези в двойка често настояват, че са щастливи, защото това е прието и наложено социално.

Истината е, че повечето хора не са щастливи. Всеки си има проблеми. Обичам да казвам, че който няма мъж се оплаква от липсата на мъж, а който има се оплаква от мъжа си. Или жена си.
Като цяло съжителството е много повече в полза на мъжа, затова мъжете в двойка или брак живеят по-дълго. Виж същото не може да се каже за жените, които и сами могат да изкарат до сто. Една жена винаги ще си има за кого да се грижи и без да е с мъж, докато мъж трудно ще намери кой да се грижи за него ако е сам. Ако ме разбираш.

Това за грижата не ти ли се струва остаряло?

По сатистика жените имат по-дълга продълителност на живот от мъжете и то отчетливо, с няколко години. Там е без разбивка колко са женени или омъжени. Аз отдавам разликата на адаптивността и търпението на жените, които просто са по-големи от тези на мъжете.

Според мен модерни, съвременни, интелигентни хора не желаят да са в тежест на когото и да било. Но грижата идваща отвътре, когато е взаимна, когато се уважава, това е безценно.
Виж целия пост
# 67
Роки, на мен ми е странно да се искат пари от човек, с когото само се "закачате", тоест бегло се познавате.

Мен например обичана ме карат да се чувствам мило отношение, грижа и секс. За различните хора е различно, предполагам.

А Бла Бла го разбирам за битовизмите. На мен мислене и говоренето за битовизми не ми пречи, а е чисто организационен въпрос. Даже ми харесва да градя бита си с човека, когото обичам. Но не всички са така, а и по битовите въпроси изникват големи търкания, когато се разминете и няма достатъчно добра воля всеки от отстъпи донякъде. Аз съм доста саможив човек, та ако не става дума с някой да градим семейство, вероятно не бих си причинила бит с него. Но все пак съм жена, а жените често отнасят по-голямата битова тежест.
Виж целия пост
# 68
Между другото, преди година - две го бях закъсала с парите за кратък срок, от типа на 2-3 месеца. И по същото време се закачаме с един. Абе намеквам му и му натвърдвам, че ме гонят от банката и ще ми спрат тока, той вика "оправяй се". То аз се оправих, ама той вече е извън полезрението ми.

Плащал съм и ток и вода. Познай дали ми върна парите. Wink Явно и той има подобен опит.

Темата ме провокира и аз да кажа няколко думи по нея, моля, не ми се смейте Simple Smile .
Разведох се преди 8 години, на 60.
Скрит текст:
За един ден спокойния ми и подреден живот се сгромоляса. Празнотата беше огромна, тишината в къщи - оглушителна...

След няколко месеца срещнах човек, който ми заприлича на сродната ми душа...Влюбих се като хлапачка и след година и половина заживяхме заедно в къща на село, която аз купих.
Постепенно след първоначалната еуфория ,,прогледнах" - чувствах се използвана и недостатъчно обичана. Това, което получавах, като отношение, не ми беше достатъчно, неговите представи за   живот никак не се покриваха с моите и след три години поисках да се разделим.
Скрит текст:
Продадох къщата и се прибрах в жилището си в София. Сега съм спокойна, свободна и щастлива ....

Точно натрупаният жизнен опит, навиците, та даже ежедневните привички, понякога се оказват пречка и с времето  стават непреодолим препъникамък. Това, което в първоначалното влюбено състояние, ми харесваше в него, след време започна неимоверно да ме дразни.
В млади години, може би е по - лесно  всичко, но с годините става много по - трудно.

Тази фраза винаги ме е хвърляла в потрес.

Бихте ли споделили,  с няколко думи, кое би Ви накарало да се чувствате "достатъчно обичана" ?

Е, то от куртоазия се споменава за връщане на пари. То е ясно, че жената в подобни случаи има очаквания за някакво финансово подпомагане от мъжа, с който е във връзка. Много мъже също имат такива очаквания. Демек, предлагат финансова помощ с цел да им обърнеш внимание за по-интимно запознанство. Аз имам двама такива ухажори, единият от години чака и се надява на нещо, запознанството не е било с цел интимност. От единия ми трябваха да ме свърже с бившата му жена, с която е в добри отношения, та се наложи да поприказвам с него, да навляза в детайли за какво ми трябва жена му, т.е. има някакъв поглед над проблемите ми и реши, че много ме харесва и постоянно пита от какво съм имала нужда. Тръгна ли да приемам някакво покриване на нужди, много вероятно е да има някакви очаквания. Другия пак така, запознанство във връзка с ремонт, има ми контактите и предлага. Ами не, нямам нужда от нищо, то е ясно.
Виж целия пост
# 69

Бихте ли споделили,  с няколко думи, кое би Ви накарало да се чувствате "достатъчно обичана" ?
Не мисля, че е въпросът в това дали другият те обича, а дали за него любовта означава същото нещо.
Съвършено ясно ми е било, че ме обичат субекти с намерение да ме притежават, преследват, да искат да съм им майка, да ревнуват, капризничат и прочее. За мен обаче любовта е грижа. Тя се вижда и в дребните неща. Вече не сме във времена, в които мъжът трябва да е физически закрилник и провайдър. Въпросът е да е до теб и да се грижи активно да си добре. Както казваше разведен приятел, като добавяш някого към живота си той трябва да го прави по-добър, не по-лош. Това е любовта, животът ти става по-добър.
Грижа…. Последното, което ме интересува. Бях “обгрижван” на 100% , защото друго не можеше да даде и беше добра само в това. Като стана на 80 ще търся такава на пейката пред блока. Следващата да не е посмяла да се “грижи”, а да набляга на четенето , чувството за хумор, мозъчните упражнения…майка не искам, а равен интелект.Май искам зубрачка с очила(“нърд” , както им казва тоят тийн..Simple Smile)
Виж целия пост
# 70

Това за грижата не ти ли се струва остаряло?

По сатистика жените имат по-дълга продълителност на мъжете и то отчетливо, с бяколко години. Там е без разбивка колко са женени или омъжени. Аз отдавам разликата на адаптивността и търпението на жените, които просто са по-големи от тези на мъжете.

Според мен модерни, съвременни, интелигентни хора не желаят да са в тежест на когото и да било. Но грижата идваща отвътре, когато е взаимна, когато се уважава, това е безценно.
Как ще е остаряло това за грижата? Не виждам защо човек би бил в двойка ако другия не го е грижа да достави някакво, било и дребно, удоволствие на половинката. Не е въпросът дали ще купи 200 рози или ще откъсне клонче люляк, въпросът е, че ако обичаш цветя ще се сети да те зарадва. Или, както е в моя случай, ще знае, че имаш алергия и ще ти донесе тулумба Simple Smile
То това е на всички нива – и сексуално, и емоционално, и в битов план. И да, трябва да е взаимно. За мен други неща не са любов.

Колкото до продължителността на живота – съвсем научно е доказано, че женените мъже живеят повече и по-добре от неженените. За жените не важи същото уви.
Виж целия пост
# 71
Не беше баш бегло. И не беше само това. Как да е, не ми се разказва, но беше доста показателно за цялата картина. Скръндза си беше.
Хайде, лятото е тук, време е за нови запознанства и забавления.
Виж целия пост
# 72
До “Sanyabo”: ИИ не може да ти стъпи на пръста на твоя ЕИ:))
 По темата!
Ако приемем(пожелателно мислене), че живеем по 300 години средно, то в следващите 250 искам само удоволствия.
Абсурд е да съжителствам с жена ,защото битовизмите тровят всичко рано или късно.
Сутрин в 07-08 ч пие кафе(аз ще и го правя) и ЧАЛ… ще се видим довечера или вдругиден или след 2 петъка: ))
Надявам се, че Тя ще мисли по същия начин…
Брак, имот, деца…? Тия неща са за деца. Те да му мислят.
Наистина имам рутина, тя също ще има със сигурност и не мисля, че ще свикна някога или тя.
Смея да си пожелая жена с мозък, защото тогава ще включа и моят, който спа достатъчно.
Една дума, жест, дори походка вече ми стига да определя дали го има сивото горе на втория етаж(преди нямах тази дарба…
На 90-60-90 вече не държа..Simple Smile)
Да, да, да! Ето от това имах нужда. Да чуя и прочета как мислят наборите, за да не се чувствам аутсайдер.  Децата са пораснали и само аз си разхвърлям къщата - какво повече да му трябва на човек. Театър, екскурзии, изкуство... всичко останало е пожелателно.
БлаБла - иде ми пак да те поздравя с песен, обаче ще ми стане навик, за това играя - въздържал се!
Като не искаш да свикваш да ме поздравяваш дай някое евро на диджея да пусне нещо на Михаела Маринова. Тя също ги плете поетични и смислени , като Папи ..Simple Smile) Ако ти откаже да пусне едни тополи край реката…:))
Виж целия пост
# 73

Грижа…. Последното, което ме интересува. Бях “обгрижван” на 100% , защото друго не можеше да даде и беше добра само в това. Като стана на 80 ще търся такава на пейката пред блока. Следващата да не е посмяла да се “грижи”, а да набляга на четенето , чувството за хумор, мозъчните упражнения…майка не искам, а равен интелект.
Явно не разбираш смисъла на думата грижа. Нито означава жената да ти пере и да ти готви мусака, нито мъжът да ти оправи пералнята или да ти купи кола. То отношението, което показва, че човекът го е грижа дали си добре, когато правите секс, когато пътувате, когато някой си има работа или има нужда да се види с приятели насаме. Това е отношението, което прави от някого половинка, а не просто консуматор. Като обичаш някого не може да не те е грижа щастлив ли е, здрав ли е, какви проблеми има и от какви радости има нужда. Облечи си го в твоите мерки за радост.

И за да е по темата на авторката – чист късмет е това на всяка възраст, но човек, за да е добре поставен в двойката е хубаво да умее да се грижи сам за себе си. Ако след развода просто не можеш да стоиш сама то това не  е добър повод да се събираш с друг човек. Научи се да си сама и тогава може и да изградиш щастливи отношения с някой друг. Това не е като сираче търси приемен родител. Възрастни и самостоятелни хора се събират, защото им е готино точно с този друг човек, не защото няма кой да им смени крушка или да ги придружи на събитие, на което другите са по двойки.
Виж целия пост
# 74
Скрит текст:

Бихте ли споделили,  с няколко думи, кое би Ви накарало да се чувствате "достатъчно обичана" ?
Не мисля, че е въпросът в това дали другият те обича, а дали за него любовта означава същото нещо.
Съвършено ясно ми е било, че ме обичат субекти с намерение да ме притежават, преследват, да искат да съм им майка, да ревнуват, капризничат и прочее. За мен обаче любовта е грижа. Тя се вижда и в дребните неща. Вече не сме във времена, в които мъжът трябва да е физически закрилник и провайдър. Въпросът е да е до теб и да се грижи активно да си добре. Както казваше разведен приятел, като добавяш някого към живота си той трябва да го прави по-добър, не по-лош. Това е любовта, животът ти става по-добър.

Накратко - поредната чисто субективна причина да излезеш от връзка.

Отсрещната страна няма печеливш ход. Каквото и да направи , винаги можеш да кажеш "Не е достатъчно".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия