Разводът и след него. Запознанства след 50 г.

  • 21 969
  • 873
# 810
По принцип връзките трябва да са желани от двете страни, много ясно, че който не иска да се грижи за друг човек, трябва да си е сам.
Аз бих била щастлива майка ми да си има мъж, но тя иска мен, не иска мъж. На мен не ми се занимава, но никой не ме пита. Просто хората сме различни и не може да се обобщава.
Виж целия пост
# 811
Когато се стигне до сериозно обгрижване - с вдигане от легло, помощ за тоалетна и хигиена, хранене и следене на лекарства, то обикновено и другия партньор не е в блестяща форма, та така или иначе си трябва външна помощ от по-млад човек с чисто физическа сила. Та не мисля, че това е достатъчен довод, човек да не живее сам.

Съжителството има повече социално измерение - да не се чувстват самотни и да има с кого да общуват.
Скрит текст:
Имам позната, която на около 60 се събра с човек няколко години по-възрастен от нея. Изкараха 1-2 щастливи години, в които ходеха по почивки и изглеждаха щастливи, после той получи тежък инсулт, и тя се грижи съвестно за него в продължение на 2-3 години. През цялото това време децата му от чужбина я тормозеха дистанционно, че е използвачка и иска да му вземе апартамента, накрая буквално я изгониха, и му наеха (пак дистанционно) платена грижа. Жената го преживя много тежко емоционално, защото тя реално всичко си има, и беше напълно добронамерена в грижата си към него, а понесе само негативи. През цялото време докато се развиваше тази сага, си мислех, че ако става въпрос за моята майка, бих предпочела да е сама, отколкото да се грижи за чужд човек и да търпи лошо отношение от роднините му.

Далеч не са толкова розови и безпроблемни отношенията на зряла възраст. Сигурна съм, че много от пишещите, също ще се противопоставят, ако единият от родителите им влезе  в късна връзка, и ще заподозрат различни форми на използвачество, манипулации, и подобни. Винаги първият съвет е "прибери нотариалния акт на жилището, да не го прехвърли" Smiley Когато двамата собствени родители са живи и здрави, и заедно, е съвсем друго.
Виж целия пост
# 812
Хубаво е човек да знае какво иска. Ако искаш да живееш с някого, това е чудесно. Но ако го правиш като един вид застрахователна полица - това е гаранция за минавка. Да погледнем статистиките. Жените живеят по-дълго и в по-добро здраве от мъжете. Мъжете напускат тежко болните си жени в 21% от случаите. А жените само в 3%. Насилието над жените (което няма възраст) се проявява в уязвими моменти: бременност, майчинство и... болест. Да, чудесно е да си слагаш четката за зъби до нечия друга, но от една възраст нагоре явно жените гледат по-практично на живота.
Виж целия пост
# 813
Взехте в много далечни и мрачни перспективи да се вкарвате. Anguished
Виж целия пост
# 814
Да, така е. А така хубаво си говорихме за пътувания, излизания и любов като на млади години, когато всеки си се прибераше у тях
Виж целия пост
# 815
За мен поне по-добре е партньорите докато могат да се грижат един за друг когато са вече на възраст. Вместо децата им, които предполагаемо работят и имат натоварен график, да се чудят как да жонглират между деца, работа и родители.
От хора съм го чувала често като приказка "Абе да са живи и здрави докато могат да се гледат двамата".
Виж целия пост
# 816
Взехте в много далечни и мрачни перспективи да се вкарвате. Anguished
Това е животът. Не е само аху иху, секс и забавления, интелектуални разговори до изгрев.
Виж целия пост
# 817
Мрачни са тия перспективи, даааам. По-добре да поснижат критериите не само заради секс, ами щото после и други раОти идват.
Но ако искате да си похвърчим в облаците и щом не ви се обсъждат сериозните страни на въпроса, аз лично мога да споделя малко от веселите. Моята приятелка например е адски доволна когато примерно след едномесечно прекарване постоянно заедно нейният си иде в другия град. Веднага ми се обажда да сподели колко е доволна да си побръмчи с приятелка на по кафенца, в мола и да си прекарва вечерите без да се чуди какво да сготви на пора.
Виж целия пост
# 818
За мен поне по-добре е партньорите докато могат да се грижат един за друг когато са вече на възраст.
Забравяш фразата "ако искат". Във вторите връзки съм забелязала, че хората масово се еманципират от това, което хората смятат, че трябва и правят само това, което им е на душа
Виж целия пост
# 819
Е да не бъдем толкова черногледи. Имах познат възрастен човек, събираше пари човека, а като почина съпругата му си остана сам, активен социално. Като наближи краят му, можеше да си позволи да отиде на дългомесечно лечение в Токуда, с пълните екстри, екип. Там почина. Дали щеше да има пари ако си беше намерил друга партньорка и дали щяха да се гледат е отделен въпрос. Така си е преценил. Говоря и за това, че е решение, ако целта е да си търсиш след развода/овдовяването друг партньор е само това, да се гледат на старини.
Виж целия пост
# 820
Като паднат и счупят крак, не дай Боже, рязко и други неща ще заискат.
Виж целия пост
# 821
Затова овреме човек да се погрижи за финансите си и да може да си позволи външна помощ. Освен това то и повечето хора на тези години си имат я имот, я два, продават отдават и си плащат за грижи, когато вече се говори за старост и болежки. А най-добре да си се грижи човек за себе си, което не винаги е гаранция, но поне дава шанс за пълноценен живот до края. Малко повече "егоизъм" не е излишен.
Виж целия пост
# 822
Като паднат и счупят крак, не дай Боже, рязко и други неща ще заискат.
Да, да, защото изобщо няма случаи, в които съпрузи след 20-30 години брак, отказват да се грижат за тежко болен партньор. Аз книга мога да напиша за отношението на съпрузи към онкологично болните им жени, включително как ги зарязват без да им мигне окото.
Гаранции в тоя живот няма. Ние с моите приятелки, планираме като се пенсионираме да си живеем в женска комуна, в къща край морето, в държава с добра здравна политика спрямо възрастните хора.
Виж целия пост
# 823
О, да, това с продаването или отдаването под наем, за да се осигурят средства, с които човек да си подпомага плащането за някои услуги на стари години, е топ важен въпрос. Но е и въпрос за друга тема.

zigizagi, съгласна съм, има. Всеки е чувал такива истории. Мъж жена не гледа. Рядко, трудно. Особено ако все още му се струва, че патлакът му е много як и търсен.
Скрит текст:
Само че аз от колежка навремето бях слушала подобна история и в тази посока. Много поучителна. Някакво семейство на младини така мъжът постоянно хойкал. Стигал до бруталията да си води любовниците вкъщи. Жена му , явно изгубила милата себеуважение, постоянно му се молела и плачела. На което к*рьо отвръщал "И какво? Какво ще ми направиш?".
След години инфаркт ли получили и нещо подобно. Трудно се движел. Всеки път след тоалетна се налагало жена му да ходи да му вдига панталоните. Вършела го безропотно. Явно си е била такъв тип човек. Той си свършва работата и я вика, тя отива, дооправя му дрехите и така. Но разправяла на моята колежка как веднъж и тя не знаела защо както мъжът ѝ я повикал, така изведнъж в съзнанието ѝ минали онези неговите истории от преди. Отишла до вратата и го нахокала какво се е развикал. А той, наглецът имал нещастието да каже "Какво толкова се забави? Не ме ли чуваш, че викам?". А тя, сама не знаела как на устата ѝ душли думите: "И какво от това, че си почакал малко? Какво ще ми направиш?".
Мислим, здраво мислим. То междуушието за това ни е дадено.
Виж целия пост
# 824
Ние с моите приятелки, планираме като се пенсионираме да си живеем в женска комуна, в къща край морето, в държава с добра здравна политика спрямо възрастните хора.

Абе само да не се вмъкне някой мъж в групата ви, че ще ви развали рахата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия