Разводът и след него. Запознанства след 50 г.

Ravenna, аз съм на същото мнение 10 години след развода. Все още не съм готова да съм нечия сянка.  Аз не обичам да пътувам,  имам си своите предпочитания, домашни любимци,  деца. Имам си занимания 😄.

Ravenna, евала, булка. За честността.

Равена, чудех се къде си, радвам се че се появи и че си добре.
Виждам, че си се кротнала и зарязала евреите и тн. - то и аз съм на този хал. Не мога да измисля добро управдание да се загаджя... Не виждам такова, поне не в нашата западна хемисфера. Ако ми беше скучно и ми трябваше валидация - да, вероятно щях да се прежаля, но да ми лази някой по нервите с настройките си, за няма що, не го разбирам.

То и останалите затова сме все още сами - този път компромиси не. Ако ми е по-добре с някого (емоционално най-вече) - да, иначе не бих си разваляла комфорта. Вече. 😄

Ааа тук съм. Една година си починах от работа, мъже и глупости. Пътувах по света, учих малко в университет ( на 55 години), после реших друго. Сега отново работя и си върнах предишната рутина, само че някакси вече не ме влече сгаджосването. Все повече нямам нужда от секс, а с друго мъжете на романтичния пазар няма с какво да ме впечатлят. В Канада мъжете намират супер фън да къмпинговат с каравани, да ядат боклуци по ресторанти и да се смеят на глупави шоута по телевизията. Това не е моето.
Аз предпочитам да обикалям света и мога да си го позволя.
Не гледам телевизия. Не обичам да ходя по ресторанти. Тукашната кухня е сбирътък и адски нездравословна.
Има и друго. Не мога да си представя мъж да ми дава наклон в живота, оправдавайки го, че видиш ли "женствените жени уважавали мъжете". Мога да уважавам само мъж, който е по-умен от мен. Такъв не съм срещала, за съжаление.
Ми наречи ме "неженствена", "мъжкарана" или какво ли не. Не ми пука! Аз имам точна визия, как искам да ми протече живота до края и как точно да го постигна. Не ми трябва чужда помощ. Ако по пътя някой уцели моя ритъм, не бих го върнала, но да си променям ритъма за някой друг - няма да стане.
Синът ми се върна да живее с мен. Има напредък. Животът през двете години сам, го е научил на доста неща.
Вече си готви, пере и чисти сам. По-отговорен е и е излекуван от това, че съм му длъжна за нещо (защото папа така го е подучил).
С дъщеря ми също се сдобрихме. Тя има още, какво да работи над себе си, но се надявам с времето ще се случи.

Ravenna, респект!
Начинът ти на мислене и отношение към живота на 100% се припокриват с моите.
Значи не съм ,,бяла врана"  .

Ако децата са наоколо не се усещат нужди от мъж чак така.

Обаче като дойде онзи момент да те гледат съжалително хората , да те сватосват, да ти дават акъли как трябва да живееш според тяхната философия, че все трябва да сме закачени там за някой и проблемите с него да ни изпълват ежедневието.... Няма как такива хора изобщо да осъзнаят тоя дзен на свобода, иска се време, специално осъзнаване, прочетени книги и т. Н. Кимаш им лекичко с глава, даже не се обяснявам.

След 50 не се намират хора да ме сватосват. 🤣

Тенденцията на самодостатъчност при жените я наблюдавам и при моите близки и приятелки.
И то на различни възрасти - от 25-годишни до 70-годишни, по-натам кой оцелял, оцелял.
//
Лично аз съм на мнение, че всеки дълбоко в себе си иска да е обичан и да обича (не децата си единствено). Да усеща и получава тази споделеност и интимност.
Затова подкрепям и съм привърженик на любовта и съвместното живеене с мъж/жена.
РАзбирам и приемам избора на жените и мъжете, които предпочитат да са сами, но лично за себе си, ако съм влюбена и обичам човека до себе си, искам да живея с него.
Не ме изморява нищо, не ми тежи, имам страшно много енергия (не е само, защото пия по 4464 кафета). Атмосферата, която се създава от двама обичащи се и уважаващи се мъж и жена, няма как да се постигне от самуване.

Basila, все едно аз съм го писала 🤗
Каква зодия си? Много еднакво мислим.
По същия начин съм - емоционално имам нуждата от мъж до себе си. Да обичам и да съм обичана. Но вече търся стойностна компания!

Моят съвет е - живейте си живота и не се отказвайте, ако искате да имате някой до себе си. Може той да ви намери, без нищо да правите. Важното е жената да се грижи за себе си и да си е добре. Другото идва от само себе си.

Да, така е , всеки иска да обича и да е обичан, но след 55+ нито жените, нито мъжете се влюбват и обичат както на младини, основно се правят сметки и се търси личната изгода- секс, финансови придобивки, битово обгрижване, просто компания някаква, за да не си самотен…а дали е Пенка, Генка или друга, няма значение… да, като живееш с някого и имате някаква физическа връзка, се привързваш, става ти по-близък, става навик в ежедневието да не си сам, ама това не са чувствата и емоциите при обичането

Намирането на човек не става без да правиш нещо....и на млада възраст, и на 50+. Най-малкото трябва "да излъчваш" съответните сигнали.
Вече кой в какви взаимоотношения влиза и какви ги върши, си е лична работа. Както и дефинициите на "обичането", "влюбването" и пр.- всеки си има свое определение.
То и да вършиш тъпотии от любов към някого ....мерси от такова влюбване.
Единствената разлика, която аз намирам за влюбването като млада и сега, е че го няма погледа "бъдещ баща на деца" и последващата обвързаност от наличието на деца.

Когато с един човек си пасвате и сте щастливи, когато споделяте един и същ мироглед, ако сте ок да живеете в един и същ начин на живот, ако между вас цари тази хармония, която е рядко срещана между хората като цяло - вие сте едни големи късметлии и не бива да изпускате това положение - много си е хубаво даже.
Не е лудото влюбване от младостта, но е една хубава, зраля обич, с много топлина и уют.
Това според мен търсят хората след 50+ ако живота ги сблъска със самотата/развод, овдовяване /
Но такава връзка може да се изгради само между зрели хора, наистина зрели, а не 50 год тийнове в акъла, дето не могат никога да надмогнат своите дефицити и им липсва чисто и просто здрав разум.
Ако някой търси бурни страсти след 50, според мен е изтървал влака. Лично мнение.

Ravenna- same for me, too.В една връзка мъжът и жената израстват заедно, бутайки се един друг и стават отделна бойна единица за справяне с несправедливостите в живота. Обаче, още не съм срещнала достатъчно зрял мъж за такова партньорство:без да се ръководи от егото или егоизма си. Силно се моля да срещна такъв, но вече живота ми е наполовина и още не съм. Също така не съм срещала мъж на който думата му да не се цепи на две. Повечето просто си приказват някакви глупости, на които и сами си вярват, но действията им не се припокриват с думите. За мен истинският мъж е умен, отговорен и думата му си тежи на мястото. Само на такъв бих обърнала внимание и за такъв бих си загърбила съвършеното удобство да съм free.