Подготовката за прием в предучилищен клас често кара родителите да се питат дали детето знае достатъчно: може ли да брои, разпознава ли буквите, решава ли логически задачи, справя ли се бързо.
Всъщност добрата подготовка не се изчерпва с натрупването на знания. Не по-малко важно е детето да може да изслуша условието, да разбере какво се изисква от него, да наблюдава внимателно, да работи последователно и да не се отказва при първото затруднение.
Тези умения се изграждат постепенно и могат да се развиват в ежедневната работа у дома.
Започнете с разбирането на условието
Понякога детето дава неправилен отговор не защото не може да реши задачата, а защото не е разбрало какво точно трябва да направи.
Когато прочетете условието, не бързайте веднага да обяснявате. Попитайте:
„Какво трябва да направиш?“
„Какво трябва да откриеш?“
„Кое трябва да отбележиш?“
„Можеш ли да ми кажеш условието със свои думи?“
Ако детето не разбира, повторете условието по-бавно или го разделете на две кратки стъпки. При необходимост покажете подобен пример, но не решавайте конкретната задача вместо него.
Целта е постепенно детето да се научи самостоятелно да извлича важната информация.
Учете детето да наблюдава
При задачи за прилики, разлики и еднакви изображения децата често избират първия отговор, който им се струва подходящ. Те могат да забележат общата форма, но да пропуснат малък детайл, различна посока или липсваща част.
Насочете детето да сравнява изображенията по определен ред:
форма;
цвят;
размер;
брой елементи;
положение и посока;
малки детайли.
Може да попитате:
„Еднаква ли е формата?“
„Всички части ли са на едно и също място?“
„Насочени ли са в една и съща посока?“
„Има ли нещо добавено или липсващо?“
Така детето изгражда стратегия, която по-късно може да използва и при по-сложни задачи.
Не подсказвайте веднага правилния отговор
Когато детето се затрудни, естествената реакция на възрастния е да му помогне. Прекалено бързото подсказване обаче може да създаде навик детето да чака готово решение.
По-полезно е помощта да се дава постепенно:
повторете условието;
попитайте какво е известно;
насочете вниманието към важен детайл;
ограничете възможните отговори;
покажете само първата стъпка.
Вместо „Това е правилният отговор“, кажете:
„Нека проверим още веднъж.“
„Кое не съвпада?“
„Всички условия ли са изпълнени?“
„Какво можем да изключим?“
„Има ли друг възможен отговор?“
Така детето получава подкрепа, но запазва активната си роля.
Насърчавайте обяснението, а не само правилния отговор
Важно е детето не просто да посочи решение, а да може накратко да обясни как е стигнало до него.
Подходящи въпроси са:
„Как разбра?“
„Какво забеляза първо?“
„Защо избра точно този отговор?“
„Защо другите не са подходящи?“
„Можеш ли да го решиш по друг начин?“
При малките деца обяснението може да бъде съвсем кратко. Не е необходимо да използват сложни думи. Важно е постепенно да свикнат да свързват отговора си с определена причина.
Това подпомага не само логическите задачи, но и математиката, езиковото обучение и цялостното разбиране на учебния материал.
Работете с реални предмети
Когато една задача на хартия е трудна, преминете към предмети от ежедневието.
Може да използвате:
кубчета;
копчета;
моливи;
карти;
играчки;
капачки;
плодове;
цветни листчета.
Например, преди задача за закономерност подредете:
червено – синьо – червено – синьо.
Попитайте кое трябва да бъде следващото и защо.
При задачи за групиране поставете различни предмети и поискайте детето да ги раздели по цвят, форма, размер или предназначение.
При събиране и изваждане нека първо добавя и премахва реални предмети, а след това да премине към изображения и числа.
На тази възраст конкретното действие помага на детето да разбере абстрактното правило.
Развивайте пространственото ориентиране в движение
Понятията „ляво“, „дясно“, „пред“, „зад“, „между“, „горе“ и „долу“ се усвояват по-лесно чрез движение.
Може да давате кратки инструкции:
„Вдигни дясната ръка.“
„С коя ръка пишеш?“
„Постави молива отляво на тетрадката.“
„Застани зад стола.“
„Направи две крачки надясно.“
„Постави играчката между двете книги.“
Важно е да уточнявате спрямо кого се определя посоката. За детето собственото му ляво и лявата страна на човек, който стои срещу него, могат да бъдат объркващи.
Подготовката за четене започва със звуковете
Преди детето да започне да чете, то трябва да развие слух към звуковия състав на думите.
Работете с кратки въпроси:
„С кой звук започва думата?“
„Кой звук чуваш накрая?“
„Кои две думи започват по един и същ начин?“
„На колко части можем да разделим думата?“
Сричките могат да се отделят с пляскане и потропване с крака.
Добре е детето да разбира разликата между звук и буква: звука го чуваме и произнасяме, а буквата я виждаме и пишем.
Не е необходимо подготовката да се превръща в ранно заучаване на голямо количество материал. По-важно е детето да слуша, да различава и да свързва звука с неговото графично означение.
Не пренебрегвайте графомоторните умения
Преди писането на букви и цифри детето трябва да развие контрол върху движенията на ръката.
Подходящи дейности са:
проследяване на линии;
свързване на точки;
рисуване по образец;
дорисуване на липсващи части;
оцветяване в определени граници;
изрязване;
моделиране с пластилин;
нанизване;
сгъване на хартия;
работа с конструктор.
Следете не само дали детето изпълнява задачата, но и дали държи молива удобно, дали натиска прекалено силно и дали ръката му се изморява бързо.
По-добре е да работи кратко и спокойно, отколкото дълго и с нежелание.
Поддържайте заниманията кратки и разнообразни
За малките деца продължителната работа на маса рядко е ефективна.
По-подходящо е едно занимание да включва:
кратка устна игра;
една или две задачи за наблюдение;
математическа или езикова дейност;
движение;
графомоторно упражнение;
кратко обобщение.
За по-малките деца 10–20 минути често са напълно достатъчни. При по-големите заниманието може да бъде по-дълго, но е добре да има смяна на дейностите.
По-важна е редовността, а не големият брой решени задачи.
Не измервайте напредъка само с броя верни отговори.
При подготовката наблюдавайте и начина, по който детето работи.
Полезно е да следите:
разбира ли условието след едно прочитане;
има ли нужда от повторение;
започва ли самостоятелно;
следва ли последователни стъпки;
работи ли само чрез налучкване;
забелязва ли грешката си;
проверява ли отговора;
може ли да обясни решението;
довършва ли започнатото;
приема ли помощ;
опитва ли отново след неуспех.
Дете, което все още допуска грешки, но вече работи по-организирано и самостоятелно, също показва голям напредък.
Грешката не бива да се превръща в провал
Когато отговорът е грешен, избягвайте резки оценки и сравнения с други деца.
Вместо „Не внимаваш“ или „Това е много лесно“, кажете:
„Коя част от условието пропуснахме?“
„Хайде да опитаме по друг начин.“
„Погледни отново последната стъпка.“
„Кое вече знаем със сигурност?“
Така детето разбира, че грешката може да бъде поправена и че трудната задача не е причина да се откаже.
Какво е добре да избягваме
При подготовката за ПУК не е полезно:
да се решават прекалено много задачи наведнъж;
да се бърза заради времето;
да се подсказва при всяко затруднение;
да се сравнява детето с братя, сестри или други деца;
да се изисква еднакво темпо във всички области;
да се превръща всяко занимание в изпит;
да се набляга само на четене, писане и смятане;
да се пренебрегват вниманието, паметта, самостоятелността и разбирането на инструкции.
По какво личи, че детето напредва
Детето постепенно става по-подготвено, когато:
изслушва условието докрай;
може да го повтори със свои думи;
разглежда всички възможности;
започва работа без постоянно подканяне;
използва позната стратегия;
задава въпроси, когато не разбира;
проверява отговора си;
обяснява избора си;
приема корекция;
опитва повторно;
работи все по-самостоятелно.
Подготовката за училище не е състезание кой ще научи повече и по-рано. Целта е детето да изгради любопитство, устойчивост, навик да мисли и готовност да се справя с нови задачи.
Когато заниманията са редовни, кратки и съобразени с неговото ниво, подготовката може да бъде приятна и полезна както за детето, така и за родителя.
А вие подготвяте ли детето си за кандидатстване в ПУК и как организирате заниманията у дома?
Виж целия пост
Всъщност добрата подготовка не се изчерпва с натрупването на знания. Не по-малко важно е детето да може да изслуша условието, да разбере какво се изисква от него, да наблюдава внимателно, да работи последователно и да не се отказва при първото затруднение.
Тези умения се изграждат постепенно и могат да се развиват в ежедневната работа у дома.
Започнете с разбирането на условието
Понякога детето дава неправилен отговор не защото не може да реши задачата, а защото не е разбрало какво точно трябва да направи.
Когато прочетете условието, не бързайте веднага да обяснявате. Попитайте:
„Какво трябва да направиш?“
„Какво трябва да откриеш?“
„Кое трябва да отбележиш?“
„Можеш ли да ми кажеш условието със свои думи?“
Ако детето не разбира, повторете условието по-бавно или го разделете на две кратки стъпки. При необходимост покажете подобен пример, но не решавайте конкретната задача вместо него.
Целта е постепенно детето да се научи самостоятелно да извлича важната информация.
Учете детето да наблюдава
При задачи за прилики, разлики и еднакви изображения децата често избират първия отговор, който им се струва подходящ. Те могат да забележат общата форма, но да пропуснат малък детайл, различна посока или липсваща част.
Насочете детето да сравнява изображенията по определен ред:
форма;
цвят;
размер;
брой елементи;
положение и посока;
малки детайли.
Може да попитате:
„Еднаква ли е формата?“
„Всички части ли са на едно и също място?“
„Насочени ли са в една и съща посока?“
„Има ли нещо добавено или липсващо?“
Така детето изгражда стратегия, която по-късно може да използва и при по-сложни задачи.
Не подсказвайте веднага правилния отговор
Когато детето се затрудни, естествената реакция на възрастния е да му помогне. Прекалено бързото подсказване обаче може да създаде навик детето да чака готово решение.
По-полезно е помощта да се дава постепенно:
повторете условието;
попитайте какво е известно;
насочете вниманието към важен детайл;
ограничете възможните отговори;
покажете само първата стъпка.
Вместо „Това е правилният отговор“, кажете:
„Нека проверим още веднъж.“
„Кое не съвпада?“
„Всички условия ли са изпълнени?“
„Какво можем да изключим?“
„Има ли друг възможен отговор?“
Така детето получава подкрепа, но запазва активната си роля.
Насърчавайте обяснението, а не само правилния отговор
Важно е детето не просто да посочи решение, а да може накратко да обясни как е стигнало до него.
Подходящи въпроси са:
„Как разбра?“
„Какво забеляза първо?“
„Защо избра точно този отговор?“
„Защо другите не са подходящи?“
„Можеш ли да го решиш по друг начин?“
При малките деца обяснението може да бъде съвсем кратко. Не е необходимо да използват сложни думи. Важно е постепенно да свикнат да свързват отговора си с определена причина.
Това подпомага не само логическите задачи, но и математиката, езиковото обучение и цялостното разбиране на учебния материал.
Работете с реални предмети
Когато една задача на хартия е трудна, преминете към предмети от ежедневието.
Може да използвате:
кубчета;
копчета;
моливи;
карти;
играчки;
капачки;
плодове;
цветни листчета.
Например, преди задача за закономерност подредете:
червено – синьо – червено – синьо.
Попитайте кое трябва да бъде следващото и защо.
При задачи за групиране поставете различни предмети и поискайте детето да ги раздели по цвят, форма, размер или предназначение.
При събиране и изваждане нека първо добавя и премахва реални предмети, а след това да премине към изображения и числа.
На тази възраст конкретното действие помага на детето да разбере абстрактното правило.
Развивайте пространственото ориентиране в движение
Понятията „ляво“, „дясно“, „пред“, „зад“, „между“, „горе“ и „долу“ се усвояват по-лесно чрез движение.
Може да давате кратки инструкции:
„Вдигни дясната ръка.“
„С коя ръка пишеш?“
„Постави молива отляво на тетрадката.“
„Застани зад стола.“
„Направи две крачки надясно.“
„Постави играчката между двете книги.“
Важно е да уточнявате спрямо кого се определя посоката. За детето собственото му ляво и лявата страна на човек, който стои срещу него, могат да бъдат объркващи.
Подготовката за четене започва със звуковете
Преди детето да започне да чете, то трябва да развие слух към звуковия състав на думите.
Работете с кратки въпроси:
„С кой звук започва думата?“
„Кой звук чуваш накрая?“
„Кои две думи започват по един и същ начин?“
„На колко части можем да разделим думата?“
Сричките могат да се отделят с пляскане и потропване с крака.
Добре е детето да разбира разликата между звук и буква: звука го чуваме и произнасяме, а буквата я виждаме и пишем.
Не е необходимо подготовката да се превръща в ранно заучаване на голямо количество материал. По-важно е детето да слуша, да различава и да свързва звука с неговото графично означение.
Не пренебрегвайте графомоторните умения
Преди писането на букви и цифри детето трябва да развие контрол върху движенията на ръката.
Подходящи дейности са:
проследяване на линии;
свързване на точки;
рисуване по образец;
дорисуване на липсващи части;
оцветяване в определени граници;
изрязване;
моделиране с пластилин;
нанизване;
сгъване на хартия;
работа с конструктор.
Следете не само дали детето изпълнява задачата, но и дали държи молива удобно, дали натиска прекалено силно и дали ръката му се изморява бързо.
По-добре е да работи кратко и спокойно, отколкото дълго и с нежелание.
Поддържайте заниманията кратки и разнообразни
За малките деца продължителната работа на маса рядко е ефективна.
По-подходящо е едно занимание да включва:
кратка устна игра;
една или две задачи за наблюдение;
математическа или езикова дейност;
движение;
графомоторно упражнение;
кратко обобщение.
За по-малките деца 10–20 минути често са напълно достатъчни. При по-големите заниманието може да бъде по-дълго, но е добре да има смяна на дейностите.
По-важна е редовността, а не големият брой решени задачи.
Не измервайте напредъка само с броя верни отговори.
При подготовката наблюдавайте и начина, по който детето работи.
Полезно е да следите:
разбира ли условието след едно прочитане;
има ли нужда от повторение;
започва ли самостоятелно;
следва ли последователни стъпки;
работи ли само чрез налучкване;
забелязва ли грешката си;
проверява ли отговора;
може ли да обясни решението;
довършва ли започнатото;
приема ли помощ;
опитва ли отново след неуспех.
Дете, което все още допуска грешки, но вече работи по-организирано и самостоятелно, също показва голям напредък.
Грешката не бива да се превръща в провал
Когато отговорът е грешен, избягвайте резки оценки и сравнения с други деца.
Вместо „Не внимаваш“ или „Това е много лесно“, кажете:
„Коя част от условието пропуснахме?“
„Хайде да опитаме по друг начин.“
„Погледни отново последната стъпка.“
„Кое вече знаем със сигурност?“
Така детето разбира, че грешката може да бъде поправена и че трудната задача не е причина да се откаже.
Какво е добре да избягваме
При подготовката за ПУК не е полезно:
да се решават прекалено много задачи наведнъж;
да се бърза заради времето;
да се подсказва при всяко затруднение;
да се сравнява детето с братя, сестри или други деца;
да се изисква еднакво темпо във всички области;
да се превръща всяко занимание в изпит;
да се набляга само на четене, писане и смятане;
да се пренебрегват вниманието, паметта, самостоятелността и разбирането на инструкции.
По какво личи, че детето напредва
Детето постепенно става по-подготвено, когато:
изслушва условието докрай;
може да го повтори със свои думи;
разглежда всички възможности;
започва работа без постоянно подканяне;
използва позната стратегия;
задава въпроси, когато не разбира;
проверява отговора си;
обяснява избора си;
приема корекция;
опитва повторно;
работи все по-самостоятелно.
Подготовката за училище не е състезание кой ще научи повече и по-рано. Целта е детето да изгради любопитство, устойчивост, навик да мисли и готовност да се справя с нови задачи.
Когато заниманията са редовни, кратки и съобразени с неговото ниво, подготовката може да бъде приятна и полезна както за детето, така и за родителя.
А вие подготвяте ли детето си за кандидатстване в ПУК и как организирате заниманията у дома?