Февруарски бебета 2025 - Тема 3

Благодаря за новата тема!

За варицелата - знам, че е задължителна. Обаче доста педиатри отменят темата за нея, защото смятат, че не е достатъчно проучвана. Имам познати с педиатри, които са им предлагали за тази и за другите ваксини, да ги впишат фиктивно в календара, че са правени, за да приемат детето в детска градина. И това не са единични случаи. Във форума също съм чела за подобни.
Иначе, според нашата педиатърка, ако почакаме до октомври, ще я имат вече, за да можем да я ползваме безплатно. Ние, обаче мислим да я купим и направо да я слагаме сега скоро.

Иначе, аз въпреки, че свалих кг (и аз качих 18 или 19), продължавам да задържам вода и съм перманентно подута в тяло, лице, в коремът редовно съм си като бременна в 5ти месец, с такова подуване. Смятам, че всичко е до хормони и може би трябва да минат поне 3 години, за да се регулират. Трябва да си даваме време и търпение.

Сега им е един от най-лудите периоди, трябва да му се наслаждаваме и да попиваме всичко, че ей сега ще мине

Не ме притеснява безплатна или не. Всъщност, имам и боледувало дете - не беше драма
За фиктивни документи, касаещи деца, не искам и да чувам. Особено за такива, от които цяла група зависи. Някак, да сме против пюре "спагети болонезе", от магазинната мрежа, ама да йм се вписват фиктивно ваксини, при нужда...?
Аз си върнах моите кг и бях във форма.  Качих,отново, последните месеци. И това с хормоните и 3 години възстановяване...
Да. Хормоните имат общо. Аз навърших 37 и ето че вървя към липса на избор, дали да имам или нямам следващо дете.

Нашата девойка проходи преди малко повече от месец и вече е доста стабилна та тича из парка и беснее по площадките. Много е смешна като сменя посоките рязко все едно си има някаква вътрешна навигация. Пощъпулник мисля да направим след около месец, че ни предстои ремонт и искам после на спокойствие вече.

Тя тръгва на ясла октомври, аз май се похвалих, че ни приеха в държавна ясла близо до нас. Ще я видим как ще е, тя попринцип е самостоятелно дете, но напоследък започна периода с тръшкането. Преди няколко дни се тръшна в един хипермаркет, защото искаше керамична кокошка. Та я изнасяхме на ръце.

С ММ се редуваме, така че аз си работя сравнително спокойно пък и при мен е по-важно да си свърша работата отколкото да изпълня някакви конкретни часове та при добра концентрация успявам да се справя. Освен това тя спи по 2.5 ч на обяд, което е доста благодатно.

Варицела искам да й сложим ваксината, но нашата лична каза, че още ги няма пуснати и по-късно може. Аз твърдо не съм анти ваксър и искам да сме максимално защитени, изобщо не искам да рискувам.

Що се отнася до мен като възстановяване - аз отдавна си върнах килограмите (още първия месец след раждането), сега съм идея по-слаба от преди да забременея (47 кила съм), но пък доста закъсах с кръста - имам си болки от вече 3-4 месеца, ходя на физиотерапия и правя упражнения, но едва от около месец съм идея по-добре. Спортувам си иначе, въпреки това, но в ограничен вариант. Много е вероятно проблемът ми да идва от раждането - аз съм с доста тесен таз и дребна, родих естествено и явно в процеса съм разтегнала сухожилия и разбутала ставите около таза. Не смятам да раждам второ. На 33 съм, но не се виждам пак да бременея и раждам. Смятам, че така ще можем и да й обърнем повече внимание, и ние самите да не се изгубим в борбата с гледане на деца, работа, ежедневие и тн, защото помощ нямаме от баби в гледането. Не мисля, че ще съжаля, а и на теория в случай, че променя решението, имам още време.

Ох, на мен темата за второ дете ми стана направо болна...
Към момента, лично за мен - не изпитвам нужда от второ дете, нито се виждам отново да съм бременна и да гледам новородено. Имам си разни здравословни проблеми, след бременността и заради нея, които с втора бременнос само ще се задълбочат. Отделно, разбира се, като една суетна жена, ме притеснява, че след втора бременност няма да мога да си върна кг вече. Защото съм на 35 сега, пък докато евентуално се реша, може и на 40 да стана... От друга страна моите си неща, които си движа, пак ще забатачат. Въобще - изобщо не съм на такава вълна.
Отделно си имам и някакви мои страхове, че няма да мога да обичам друго дете, като сина ми, също и че той ще се почувства пренебрегнат и т.н.

Мъжът ми иска второ дете, даже си има план в главата да е догодина
Освен да не е от мен, не знам

Та, единствено, притеснява ме,че няма да си има брат или сестра. А това е безценна подкрепа, дори когато родителите ги няма. Но,помисля ли за второ, се чувствам по-скоро притисната и тревожна, отколкото развълнувана и щастлива. Има ли други, с моите мисли?

Ние онзи ден правихме третата доза на ваксината за пневмококи. Досега не ми беше давал реакции, даже и с морбили (единствено с ротарикс). Обаче снощи беше с температура, един замаян, отпаднал. Направо не съм спала. Но сутринта се събуди обновен и сега няма и спомен от снощи
Днес случайно на шега, го питах: Как плаче, Вели, мамо? И той много детайлно и достойно за Оскар ми показа, включително и с face expressions
Та, толкова за тодлърите и техните тръшкания