НОВО: Дигитални асистентиВиж

"EŞREF RÜYA" 💥ЧААТАЙ УЛУСОЙ❤️Вдъхновение, талант и чар❤️Проекти, колеги, приятели - ТЕМА 37

  • 11 509
  • 737
# 600 3 юли 2026, 13:18 ч.
Здравейте, момичета.🥰












Eşsan ни липсват.😢
#instagram
#eşsan
#eşrefrüya











Еми, аз за това я наричам харпия, никак ама никак не я харесвам, прекалено й личи алчността за жълтини и това, че никога не е била обективна.
Сериозните турски журналисти отдавна я заклеймиха харпията... 🙃
Виж целия пост
# 601 3 юли 2026, 14:20 ч.


Тази вечер продължавам със Семих

Виж целия пост
# 602 3 юли 2026, 14:53 ч.
Бирсен пак налива масло в Огъня и то излишно. Няма тайни от нея в тоя бранш и всичко знае и вижда. Аман от тоя Скандал! Head Band Всичко мина и замина и се опитваме да забравим и продължим напред, че този Финал, който ни поднесоха не можем да го гледаме отново и да го разберем логично. Разтърси Публиката  в стил " Трагедиите се Запомнят"!  

Вижте на какво попаднах от Йешилчам. Реклама на билбордове и общи снимки с екипа на проекта за добре свършената работа накрая. В този период беше Ужаса с Ковида и Маските и Ограниченията. Не беше никак лесно за никои още повече в работна среда.      








Виж целия пост
# 603 3 юли 2026, 14:58 ч.
Виж целия пост
# 604 3 юли 2026, 15:20 ч.
Може от екипа да са и дали тези неща , едва ли ще си измисля 😁😁 и без това няма какво да губят.
Виж целия пост
# 605 3 юли 2026, 15:33 ч.
Фейсбук феновете:
Ехх, Ешреф Тек, не успя да се насладиш на това,че мечтата ти се сбъдна.😢
#facebook
#EşrefRüya
#EşrefTek







Реакцията на думите на харпията от инста феновете:
Значи са се мразели🤭😏

Бих добавила, че явно Б. иска да ни убеди, че играят и зад кадър.😀
Ако трябва да вярваме на всички глупости, ехее...🤣
От всичко, което видях зад кадър, смятам че са се забавлявали изключително много. Въпреки тежките сцени, въпреки сериозността на образите им, те изглеждат лежерни и позитивни.
Няма драма, но пък виждам че не спират да я търсят, такива като харпията Б. например.
За това и истинските журналисти в Турция не я харесват хич.🫤








Италианска фенка:
Той е чудесен актьор, но нека следващият му герой не умира.💔
#facebook
#cagatayulosoy



Чаан правилно се е ориентирал, все пак занаят се краде, както се казва.🙃
Стигат му точно Чаатай и Арас да взима за пример, които всъщност са най най-добрите.🤌❤️



Виж целия пост
# 606 3 юли 2026, 15:41 ч.
Цитат на: x BlackRose x the guardian team :) в пт, 03 юли 2026, 14:58
Тази откровеност харесвам у Чаан. Учи се от най-добрите и упорито следва техния път, без да губи своята идентичност.













Виж целия пост
# 607 3 юли 2026, 15:47 ч.
В момента превеждам интервюто му при Хакан Гендже като свърша може да го пусна и тук.
Определено знае какво иска в живота като го слушам.
Виж целия пост
# 608 3 юли 2026, 15:58 ч.
Ще стигне далеч Чаан Ефе. 
Учи се от най добрите и не му е неприятно да го сравняват по думите му. Нека извърви собствения си път ,защото всеки човек е индивидуален.

Това си го откраднах споделено  от Темата на колегата Арас Булут. Създал е Продуценска Фирма и в новия Проект, който  снима в момента за Нетфликс ще бъде Копродуцент.
Виж целия пост
# 609 3 юли 2026, 16:10 ч.
Диди, ще се радвам да сложиш интервюто и тук. Чаан ме спечели в "Daha 17". Очаквам с нетърпение следващия епизод.
Бирсен си навлече омразата и на феновете. Добре я нареждат в постове след интервюто, а тя като Етем само трие това, което пишат.


Феми, очаквам след Арас и Чачо да ни изненада с подобна новина. Няма да остане само актьор, ще разшири и той кръгозора си от дейности в сферата на турското киноизкуство.


Актуализация от актьорския състав 🌸



 

 
Виж целия пост
# 610 3 юли 2026, 16:12 ч.
Ето Еми...

Това момче знае какво иска в този живот с кеф изгледах интервюто му.




Скрит текст:
– За какво разказва „Daha 17“?

„Daha 17“ разказва историята на едно момче, чиито родители загиват в автомобилна катастрофа, когато то е още малко, а брат му изчезва. На 17 години той тръгва да го търси.

За да намери брат си, е готов на огромни жертви. Знаеш как е – още с първия проект или много ти харесва, или си казваш: „Не, тази професия не е за мен.“ Аз го разбрах още на осем години. В известен смисъл се припознавам в този герой.

– Значи и той е борбен.

– Да, определено.

– Преди малко си мислех, че съм изпитвал любов, но като се замисля, всъщност не съм.

– Добре, хайде да приключим темата за любовта.

– Добре, и аз така мисля.

– Здравейте! Гостът ни тази седмица е Чаан Ефе Ак от сериала „Daha 17“. Добре дошъл, Чаан!

– Благодаря.

– Всъщност ти си добре дошъл. Аз също.

– Да, вие дойдохте след мен. Аз вече свикнах – все едно вие сте дошли на снимачната площадка.

– Добре дошли.

– Как си? Как вървят нещата?

– Добре съм. Чувствам се чудесно. Работата на снимачната площадка върви много добре.

Има известно натоварване, разбира се, но съм щастлив.

– Свикна ли вече?

– Да. Разбира се, още не сме в най-натоварения период, но постепенно свикнах.

– Това е първото ни интервю. Преди да дойдеш, потърсих информация за теб и прочетох всичко, което успях да намеря. Не знам обаче кое е вярно и кое не, така че сега ще научим всичко направо от теб. Нека започнем от самото начало.

Разбрах, че си започнал да се занимаваш с актьорство на осем години.

– Да.

– Когато прочетох това, си помислих дали родителите ти не са актьори или дали някой в семейството не се занимава с тази професия. Все пак едно осемгодишно дете едва ли само взема такова решение. Как се случи?

– Стана така, че майка ми има много близка приятелка, която беше помощник-режисьор.

Имаше един проект. Не беше голяма роля – играех едно от седемте деца в дом за деца.

– Разбирам.

– Много ми хареса. При първия проект обикновено става едно от две неща – или страшно много ти харесва, или си казваш: „Тази професия не е за мен.“

Аз го разбрах още на осем години. Много ми хареса. Казах си, че това е нещо, което правя с удоволствие. Освен това ми се стори различно и интересно.

След това всичко се разви естествено – реклами, сериали и така започна моят път.

– Ако се върнем към онези първи години – с какво се занимават родителите ти? Откъде си? Къде си роден и израснал?

– Роден и израснал съм в Истанбул.

Всъщност сме родом от Одрин, но никога не съм живял там. Роден и израснал съм изцяло в Истанбул.

– Майка ми е домакиня, но много се интересува от киното и телевизията. Почти всичко, свързано с тази сфера, ѝ е познато. Завършила е специалност „Кино и телевизия“.

Баща ми работи във верига фитнес центрове като генерален мениджър.

– Разбирам.

– Така че в семейството ни няма актьори. Само майка ми е свързана с тази сфера. По-малкият ми брат също е актьор.

– На колко години е брат ти?

– В момента е на 12.

– В какво участва?

– Участва във филма на Netflix „Sen Yaşamaya Bak“ заедно с Aslı Enver и Kaan Urgancıoğlu.

– Точно така.

– Страхотно. Значи сте двама братя?

– Да.

– Чудесно. Излиза, че актьорството вече се превръща в семейна професия.

Добре, започваш на осем години. Следват реклами, после сериали. Почти са минали десет години.

– Да.

– След тези десет години какво ти даде тази професия? Започнал си като дете, прекарал си тийнейджърските си години на снимачната площадка, а сега вече си на осемнайсет и продължаваш да бъдеш актьор.

Какво научи от тази професия?

– Най-вече научих, че въпреки колко много обичам това, което правя, тази работа ме направи по-зрял човек.

Колкото и да ти харесва, в крайна сметка това е професия. Затова смятам, че тя ме изгради като по-зрял човек и това ме радва.

Освен това влязох в този бранш много рано, така че най-вече се научих да работя.

– Да, всъщност да се научиш да работиш е едно от най-важните неща.

– Точно така. Научих се и на дисциплина.

– Разбира се – ранно ставане, графици и всичко останало.

Имало ли е моменти, в които си усещал трудностите на това да бъдеш дете актьор? Често се говори за тях – че си на снимачната площадка, имаш работно време, понякога си далеч от семейството, докато приятелите ти празнуват рожден ден, ти трябва да работиш.

Или например нямаш собствена каравана или гримьорна. Случвало ли ти се е да изпиташ подобни трудности?

– Честно казано – не.

Винаги ходех на снимки с огромно желание. Всичко там ми беше различно и много интересно, затова се забавлявах.

Освен това майка ми винаги беше до мен. Нито веднъж не ме е изпратила сам на снимачната площадка.

А в проектите, в които участвах, като „Tozkoparan“, имаше много деца на моята възраст, така че беше още по-забавно.

Затова не мога да кажа, че съм изпитал трудностите, през които минават много деца актьори.

Може би единственото беше, че през лятото, когато приятелите ми ходеха на почивка, аз работех.

Но това ме правеше щастлив, защото вършех нещо, което обичам. Бях на място, което ми харесваше, затова не ми тежеше.

– Колко години участва в „Tozkoparan“?

– Доста дълго.

– Колко сезона продължи?

– Два сезона по националната телевизия, три сезона за платформата, два филма и един мюзикъл. „Tozkoparan“ продължи доста време.

– Значи голяма част от живота ти е минала с този проект.

– Да. Когато започнах, бях на 13 години, а когато приключихме, вече бях на 16–17.

– Сега имаш страшно много фенове.

– Да.

– Какво е да си известен на тази възраст?

– Странно е. С времето свикваш, но въпреки това понякога все още ми се струва необичайно.

Когато изляза на улицата и хората ме разпознават, това е много странно, но и много хубаво чувство.

Защото човек, когото никога не си срещал, идва при теб с искрена симпатия, иска да се снима с теб и ти показва безусловна обич. Според мен това е много ценно.

– А как беше в училище? Сега си последна година в гимназията, нали?

– Да.

– Когато това интервю бъде излъчено, най-вероятно вече ще си завършил гимназия.

Но искам да те попитам за нещо друго. Един ден си на снимачната площадка, а на следващия – в училище.

– Един ден вървиш по червения килим, а на следващия трябва да си водиш записки в часа по математика.

– Точно така.

– Един ден си на гала вечер, облечен в костюм, а на следващия седиш в класната стая със съучениците си и си записваш урока. Как беше това? И как реагираха съучениците ти?

– Разбира се, хората гледат на теб малко по-различно. Но не е така, както си представят мнозина. Всъщност не си в някакво привилегировано положение.

В крайна сметка и аз съм ученик. За учителите няма разлика между мен и останалите. Отнасят се към мен така, както към всички останали.

Не беше нещо особено.

Знаеш как в американските сериали винаги има едно „най-популярно дете в училище“? При мен изобщо не беше така.

– Значи не беше най-популярният ученик?

– Не, изобщо.

Наистина не беше така. Да, хората те гледат малко по-различно, защото се занимаваш с необичайна професия, но не чак толкова. Не става дума за някаква огромна популярност в училище.

– Видях, че си качил 38 видеа в YouTube. Имаш собствен канал.

– Да.

– И имаш 784 хиляди абонати. Звучи невероятно.

– Да.

– Добре, участваш в сериали, имаш милиони последователи и стотици хиляди абонати...

Никога ли не си се главозамайвал? Кажи честно.

Все пак си млад. На 12–13 години човек понякога започва да се мисли за голяма работа. Никога ли не си минавал през такъв период?

– Не знам защо, но сигурно е заради възпитанието, което съм получил в семейството.

– Разбирам.

– Никога не съм смятал, че съм по-добър или по-важен от останалите заради работата си.

Това, което правя, също е професия. Всеки има своя професия и всяка си има своите трудности.

Единствената разлика е, че хората ме разпознават на улицата. Освен това с нищо не се различавам от останалите.

Затова никога не съм се възприемал като нещо повече.

Наистина го казвам искрено.

– Има ли актьори, които са ти пример?

– Разбира се.

– Кои?

– Напоследък много хора казват, че приличам на Чаатай Улусой. И аз самият донякъде виждам прилика.

И Aрас Булут Инемли.

– Да, наистина има прилика.

– Да, и Арaс ми е сред любимите актьори.

– Да.

– От чуждестранните актьори бих посочил Joaquin Phoenix.

Всички актьори, които са играли Жокера, са ми повлияли много. Например Heath Ledger.

– Точно те ми хрумнаха и на мен.

– Би ли искал да изиграеш отрицателен герой?

– Не точно злодей, а по-скоро персонаж като Жокера – сложен, многопластов герой.

– Добре, след малко пак ще се върнем към актьорството, но има още нещо, което ми направи впечатление – футболът.

– Разбира се.

– Разбрах, че си голям фен на „Бешикташ“.

– Да, и то заклет.

– Така ли?

– Разбира се.

– Значи си заклет привърженик на „Бешикташ“.

И си бил вратар в тяхната школа, нали?

– Да, играех като вратар.

– В школата на „Бешикташ“?

– Да, в юношеската академия.

– Сериозно? На колко години започна?

– Бях доста малък. Играх около четири-пет години.

Започнах някъде на девет-десетгодишна възраст,

а после продължих до около петнайсет.

Играх до пандемията. По време на пандемията вече се наложи да се откажа.

– Защо?

– Защото вече не успявах да съчетавам училището, снимките и футбола. Трите неща едновременно просто станаха невъзможни.

– А и постът на вратаря е доста специфичен. Освен това си бил и добър.

– Да, но тогава си мислех, че съм нисък за вратар.

Започнах да се притеснявам, че няма да порасна достатъчно.

Сам си създавах тези тревоги, въпреки че баща ми е висок 1,90 м, така че беше почти сигурно, че и аз ще порасна.

– Да. Сега си напълно добре.

– Да, но между другото и сега съм малко нисък за професионален вратар.

– Така е.

– В сравнение с повечето вратари съм по-нисък. Тогава започнах да се притеснявам и си казах: „Ще продължа с актьорството.“

Така и стана.

– Липсва ли ти още футболът?

– Разбира се. Всеки път, когато мина покрай мястото, където тренирахме, ставам малко емоционален.

Все пак прекарах пет години от живота си там.

Но сега се занимавам с нещо, което обичам, така че не ми липсва чак толкова.

По-скоро изпитвам носталгия.

– Би било хубаво някой ден да изиграеш вратар или футболист.

– Нали? Може би така мечтата ми ще се сбъдне по друг начин.

– Възможно е.

– Да.

– Добре, работиш в сфера, в която има изключително много актьори.

Постоянно излизат нови проекти и сериали, а всяка година се появяват нови млади актьори.

Ти сега си на 18, скоро ставаш на 19, така че си сред най-младите в професията.

Плаши ли те тази силна конкуренция?

Защото не всичко зависи само от теб. Колкото и талантлив и успешен да си, винаги има още много фактори, които оказват влияние.

– Абсолютно.

– Имало ли е моменти, в които си се тревожил и си се питал:

„Какво ще правя?“

„Ами ако един ден вече не успея да продължа?“

„Как ще се отлича от останалите?“

„Как ще покажа, че съм различен?“

– Честно казано, досега никога не съм мислил по този начин.

Обикновено, когато имам силно усещане за нещо, то се оказва вярно.

И никога не съм си казвал: „Ами ако не се получи?“

Тъй като се занимавам с това още от дете, винаги съм вярвал, че нещата по някакъв начин ще се наредят.

Ще направя всичко, което зависи от мен.

Останалото е въпрос на съдба.

– Хубаво казано.

А какви са мечтите ти за бъдещето?

– Мечтата ми е да продължа по този път.

Да стигна възможно най-далеч.

Да достигна най-високото ниво, до което съм способен.

– Например има ли режисьор, на когото много се възхищаваш и си казваш: „Много бих искал да участвам в негов филм“?

Или актьор, с когото мечтаеш да си партнираш? Имаш ли такива мечти?

– Честно казано, отговорът ми винаги е един и същ.

Искам роля като Жокера.

– О, добре.

– Да, такава роля постоянно е в съзнанието ми.

Ако никога не я изиграя, ще остане нещо, за което ще съжалявам.

– Чаан, ако трябва да се представиш на човек, който изобщо не те познава, как би се описал?

– Като в онези въпроси „Опиши се с три думи“?

– Да, точно така.

– Бих казал... забавен.

Ако се чувствам близък с човека срещу мен, съм шеговит.

Спокоен.

Весел.

И позитивен.

– Много млади хора, които гледат това предаване и те виждат в сериалите, мечтаят да станат актьори.

Отстрани всичко изглежда идеално.

Записваш се в актьорска агенция, получаваш роли, следват успешни проекти и накрая стигаш до главните роли.

Наистина ли всичко е толкова лесно и красиво?

– Не, разбира се.

Навремето съм ходил на страшно много кастинги.

Не е така, че се явяваш веднъж, избират те и след това всичко тръгва гладко.

Може би при някои хора се случва така, но в повечето случаи не е.

Трябва да положиш много усилия.

След известно време много хора се отказват.

Казват си: „Ходя по кастинги, а нищо не се получава.“

Аз не се отказах.

Продължавам всеки ден да се развивам и да давам най-доброто от себе си, за да ставам все по-добър.

– Според теб кое е най-трудното в актьорската професия?

– Не знам...

Може би чакането на снимачната площадка.

– Добре.

Да поговорим за сериала „Daha 17“.

– Да.

– За какво разказва?

– Разказва историята на едно момче, чиито родители загиват в автомобилна катастрофа, когато то е още малко, а брат му изчезва.

То посвещава живота си на това да го открие.

Прави огромни жертви.

Обикаля град след град в търсене на брат си.

А в края основният въпрос е дали ще успее да го намери.

– А твоят герой се казва Арас.

– Да, Арас.

– Как би го описал?

– Спокоен човек.

Човек, който живее с една-единствена цел.

Има ясна мисия в живота.

Всъщност до известна степен се припознавам в него.

– Значи и той е борбен.

– Разбира се.

За да намери брат си, е готов да се откаже от всичко.

Готов е да рискува всичко.

Такъв човек е.

– В сериала има и училищен живот – приятели, хора, с които се разбира, и други, с които не.

Доколко този свят прилича на твоя?

– Разбира се, Арас има много близки приятели.

Но има и другата страна – хората, които тормозят останалите.

Честно казано, в моя живот като Чаан никога не е имало хора, с които да съм бил в лоши отношения.

По принцип се разбирах с всички.

Разбира се, имах най-близки приятели, но като цяло бях в добри отношения с всички.

– А случвало ли ти се е да бъдеш тормозен в училище?

– Да, когато бях по-малък, се случваха такива неща.

Хората понякога се опитват да се заяждат с онези, които смятат за различни. Но това остана в миналото – отдавна вече не ми се случва.

– Когато си различен, хората понякога се опитват да те закачат или да те поставят в неудобно положение. Когато бях по-малък, ми се случваше. Но отдавна вече не.

– Разбрах, че в живота на Арас има и любов, нали?

– Да.

– Какво се случва в тази част от историята?

– Всъщност там нещата са доста сложни.

Арас идва в Бодрум, за да намери брат си.

Но междувременно започва да изпитва чувства към Лейля.

В същото време не трябва да забравя защо е дошъл.

Той е там, за да намери брат си, а не заради любовта.

Точно така.

Не бива да се отклонява от целта си.

Но Лейля му влияе толкова силно,

че го кара да се замисли дали да не промени приоритетите си.

Така Арас постепенно попада в една голяма любов.

– А какво място заема любовта в твоя живот?

– За мен любовта идва след някои други неща.

Например на първо място поставям кариерата и семейството си.

В момента съм изцяло съсредоточен върху себе си.

– Значи в момента няма специален човек в живота ти?

– Не.

– Тогава не ти е било трудно да заминеш за Бодрум.

– Да.

И без това, ако имаше човек до мен, щеше да е трудно.

Това не е нещо, което лесно се съчетава с връзка.

– Имаш ли собствена представа какво е любовта?

– Не знам.

Сигурно има, щом всички говорят за нея.

Но не мисля, че аз лично съм я преживял.

– Значи смяташ, че досега не си бил истински влюбен?

– Да.

– Какъв човек би могъл да те впечатли?

– Не знам.

След като още не съм го преживял,

предполагам, че ще разбера, когато се случи.

– Значи си мислел, че вече си бил влюбен, но сега осъзнаваш, че всъщност не е било така?

– Да.

Навремето си мислех, че съм изпитал любов.

Но като погледна назад, разбирам, че всъщност не съм.

– Хубаво.

Тогава нека приключим темата за любовта.

– Добре.

И аз така мисля.

Да приключим с любовта.

– Когато се погледнеш в огледалото, какво виждаш?

– В огледалото виждам един решителен човек.

– Хубав отговор.

– Виждам човек, който уверено върви към целите си.

– Добре.

– Кажи ми, винаги ли си бил толкова красив?

– Не.

– Питам те, защото има хора, които минават през т.нар. история на „грозното патенце“. В началното училище изглеждат по един начин, после порастват, започват да спортуват, променят се физически и изведнъж започват да привличат много внимание.

При теб така ли беше, или винаги си изглеждал по този начин?

– Не.

Според мен като малък бях сладко дете.

Хората, които ме познават оттогава, вероятно го знаят.

Разбира се, през пубертета минах през промени, както всички останали.

Но като цяло бях сладък.

Днес, особено пред камера, външният вид е много важен.

Това важи както за мъжете, така и за жените актьори.

Какво е твоето отношение към външната красота и физическата форма?

Какво означава за теб един красив или привлекателен човек?

Само външните характеристики ли са важни, или има и нещо друго?

– Имаш предвид според мен или според това как изглежда човек пред камера?

– Според теб лично.

– За мен красотата означава да се чувстваш добре със себе си.

Без значение какво мислят другите.

Ако изграждаш представата си за красота единствено според мнението на околните, според мен това е погрешно.

Аз никога не бих се променил заради чуждо мнение.

Правя това, което ме кара да се чувствам добре.

За мен това е най-важното.

– Сериалът се казва „Daha 17“.

А ти си само малко по-голям – на 18–19 години.

Как би описал хората на твоята възраст?

– Моето поколение е доста сложно.

Има много зрели млади хора,

но има и такива, които се държат по-незряло от възрастта си.

Честно казано, на тази възраст можеш да срещнеш абсолютно всякакви характери.

– А какво най-много те дразни у хората на твоята възраст?

– Може би прекаленото разглезване.

Струва ми се, че в този период има доста хора, които са прекалено разглезени.

Освен това вашето поколение живее много активно в социалните мрежи.

Всеки изразява мнението си.

Някои хора оставят просто негативни коментари.

Понякога са толкова злобни, че сякаш единствената им цел е да наранят някого.

Това не мога да разбера.

Между другото, аз наистина приемам критика.

Изобщо не се обиждам, ако някой ме критикува, стига намерението му да е добро и да ми помогне да се развия.

Но има хора, които пишат коментари единствено, за да накарат другия да се почувства зле.

Личи си, че са написани със злоба и лош умисъл.

– Днес често се говори за т.нар. „култура на линча“.

Актьорите и певците често стават нейна мишена.

Има една група фенове, после друга група фенове, които спорят помежду си.

Едните пишат едно, другите отвръщат с друго.

А ти си точно на възрастта, в която имаш много млади почитатели.

Свикна ли вече с тази култура на онлайн нападките?

Или когато прочетеш нещо лошо, все още те заболява?

Питаш ли се понякога: „Защо хората пишат такива неща?“

– Свикнах.

В началото много ми влияеше.

Мислех си:

„Ние влагаме толкова труд и усилия. Защо хората мислят така?“

Приемах го много лично.

Но с времето човек свиква.

Аз никога не съм бил обект на голям публичен линч.

Имало е дребни неща, което е нормално.

Но човек не бива да им обръща прекалено внимание.

Защото ако започнеш да мислиш само за това,

няма край.

– Да.

Ще стане много тежко.

Ще мислиш само за тези коментари.

– А какви са отношенията ти със социалните мрежи?

– Добри са.

– Да?

– Да.

Но понякога забравям да публикувам.

Например забравям да кача story.

Не съм чак толкова активен,

но обичам да разглеждам какво публикуват другите.

– Повече Instagram или TikTok човек си?

– Не използвам много TikTok.

Повече съм в Instagram.

– Би ли могъл да започнеш любовна връзка с някого чрез социалните мрежи?

– Как така?

– Например в Instagram.

Сигурно получаваш много съобщения.

– Да.

– Представи си, че някое момиче ти направи силно впечатление и започнете да си пишете в DM.

– Не, никога не съм правил такова нещо.

Честно казано, не съм привърженик на такива връзки чрез чат.

Според мен подобни неща трябва да се случват лице в лице.

– Хубав отговор.

– Да.

Всичко през съобщения ми изглежда изкуствено.

Наистина ми звучи неестествено.

Мисля, че такива неща трябва да се случват на живо.

– Добре.

Колко използваш филтри в социалните мрежи?

Защото това е една от темите, за които актьорите често биват критикувани.

– Не знам.

Не обичам да използвам филтри.

Дори ми е странно, когато хората казват:

„От коя страна изглеждам по-добре?“

За мен това няма голямо значение.

– Добре.

Ако днес не беше актьор, с какво щеше да се занимаваш?

– Най-вероятно щях да играя футбол.

– Съжаляваш ли, че се отказа?

– Не.

Изобщо не съжалявам.

Не съм се отказал от нещо, което не обичах, за да правя нещо друго.

Просто избрах другата си голяма страст.

– В момента живееш отделно от семейството си в Истанбул, нали?

– Да.

Но сега дойде тук и живееш сам.

– Да.

(усмихва се)

– Как е животът сам?

– Все още се опитвам да свикна.

Вкъщи майка ми понякога ми се караше, но накрая все пак ми помагаше да подреждам и всичко беше по-лесно.

Тук няма кой да го направи.

Всичко е на твоите плещи.

– Точно така.

– Ако дойдете в апартамента ми сега, сигурно няма да го познаете.

Навсякъде е разхвърляно.

– Наистина ли?

– Да.

Постоянно разхвърлям… и после изведнъж трябва да подреждам всичко наведнъж.

Но постепенно ще свикна и с това.

– Харесва ли ти да живееш сам?

– Да, хубаво е.

По-спокойно и по-свободно е.

Но, разбира се, има и своите недостатъци.

Например – 18 години съм свикнал с домашната храна на майка ми.

– Да, вярно. Домашната храна...

– Понякога ми е трудно, защото ми липсва.

Това е един от минусите.

– В сериала „Daha 17“ участвате със силен актьорски състав.

Как е атмосферата на снимачната площадка?

Свикнахте ли един с друг?

Все пак всички сте дошли от различни места и сега живеете и работите като общност.

– Да.

Мисля, че се сближихме много по-бързо, отколкото очаквахме.

Наистина харесвам всички на снимачната площадка.

Всички са страхотни хора.

Няма човек, за когото да мога да кажа нещо лошо.

Всички са много добросърдечни.

Много харесвам и всички млади актьори.

Както и останалите – например кака Несрим и батко Арман.

Обичам ги всички.

Наистина мисля, че сме чудесен екип.

– Чудесно.

Да оставим за момент футбола и актьорството.

Какви са другите ти страсти?

Какво обичаш да правиш?

– Честно казано, футболът и актьорството заемат толкова голяма част от живота ми, че почти не остава време за други неща.

Обичам да гледам филми.

Освен това обичам да си говоря с приятели.

Харесва ми да излизам.

И, разбира се, много обичам да играя видеоигри.

– Видеоигри?

– Да.

Дори си донесох компютъра тук.

– Значи не играеш на PlayStation?

– Не, играя на компютър.

Играя на компютър.

Какви компютърни игри играеш?

Основно футболни игри. Няма да споменавам конкретни заглавия.

Добре.

Видях, че си качил 38 видеа в YouTube, а след това си спрял. Тогава си бил доста малък.

Защо се отказа? Не искаш ли повече да правиш съдържание?

В един момент осъзнах, че YouTube просто не е за мен.

Забавно е да го чуеш в YouTube предаване – че YouTube не е за теб.

(смее се) Да, звучи така.

Имам огромно уважение към хората, които създават съдържание за YouTube.

Честно казано, това е много трудна работа.

Изобщо не е толкова лесно, колкото изглежда.

Не е просто да включиш камерата, да снимаш и да приключиш.

Изисква много време и постоянство.

Просто осъзнах, че това не е моето нещо.

Моят път е по-скоро актьорството.

Добре.

Кое е качеството, което приятелите ти най-често биха искали да промениш у теб?

Понякога настроението ми се променя много бързо.

И също така съм доста нерешителен.

А ти самият какво би искал да промениш в себе си?

Същото – колебливостта и промените в настроението.

Защо? Случва ли се например изведнъж от весел да станеш мълчалив?

Да.

Понякога се случва.

Осъзнавам го, но не успявам да го променя.

Доста странно е.

Просто понякога се случва.

Може би е заради зодията.

Честно казано, не вярвам особено в зодиите,

но понякога ми се иска да вярвам, защото някои неща наистина съвпадат.

Каква е твоята зодия?

Близнаци.

Близнаци.

Да.

Тогава наистина е възможно в един момент да си един човек, а в следващия – съвсем различен.

Да.

Понякога описанията наистина съвпадат.

Опасна зодия.

Според какво?

Каква зодия според теб е Араз?

Не съм много запознат със зодиите, но...

мисля, че може да е Лъв.

Да, възможно е.

Лъв му подхожда.

Ако Араз беше сега пред теб, какво би му казал?

Бих му казал:

„Браво. Наистина заслужаваш уважение за всичко, което направи.“

Хубав отговор.

Не знам какво повече бих могъл да кажа на Араз.

Чаан, много ти благодаря.

И аз благодаря.

Между другото, предпочиташ да ти казват Чаан ли?

Най-често ми казват Чаан.

Добре, Чаан, благодаря ти, че беше наш гост.

Когато записвахме това интервю, сериалът още не беше започнал.

Пожелавам му огромен успех.

Надявам се да има страхотен път.

И се надявам в бъдеще отново да се срещнем професионално и да имаме още много приятни разговори.

Пожелавам на всички хубав уикенд.

Хубав уикенд!

И двамата с Ата набират скорост в класациите и това много ме радва.

Виж целия пост
# 611 3 юли 2026, 16:16 ч.
Абе машинки просто💪❤️‍🔥
Арас пак изненада почитателите си, сега вече разбирам тази потайност покрай него. 😍




В новият проект за Нетфликс, ще бъде в ролята на Кемал, баща на две деца.
Така му отива и на него да играе татко. 🥰 Хайде манифестирам и той като Чаатай да открие любовта. 🥰

Диди спомена в темата на Арас, че за първи път Нетфликс е толкова активен преди сериала да е започнал.
Съгласна съм, може би е свързано именно с новосъздадената продуцентска компания от Арас. 🤔😍
Нямам търпение, толкова много го чаках. 🤩

Много се радвам, че преследват и сбъдват мечтите си. 🙃
Виж целия пост
# 612 3 юли 2026, 16:31 ч.
реално каквото бирсен казва че демет не е желала нов сезон. един доста добър анализ в х

Виж целия пост
# 613 3 юли 2026, 16:36 ч.
Има ли го това предаване някъде ще ме накрате да си го пусна да го видя какво толкова е казала кака Бирсенка.
Виж целия пост
# 614 3 юли 2026, 16:39 ч.
Бирсен си противоречи и досега не беше говорила, че има проблеми между тях и за ревност на Малбората. Когато за пръв път писа за това каза че Чаатай Улусой не е искал да продължи Сериала поради зацикляне на Сценария , натрупана умора и спад в Рейтингите. Забравих дали беше споменала за брой епизоди и  неразбирателство между продуцентите и канала. Мисля, че някой друг от сайтовете го беше написал. Дори и Демет да не е искала да продължи това си е нейно право и решение, както и на Чаатай също. Общият Успех на Сериала е на двамата. Както и Химията , Таланта , Енергията и Обичта и Подкрепата към тях. Продуцентите добре знаят, че като липсва единия няма смисъл да се почва нов сезон и да се наливат средства.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало