дори да е решение на чачо и демет, но цялата пумия която се изсипа по негов адрес и приятелката му няма да се забрави.
Виж целия пост
"EŞREF RÜYA" 💥ЧААТАЙ УЛУСОЙ❤️Вдъхновение, талант и чар❤️Проекти, колеги, приятели - ТЕМА 37
- Публикувана: 17 юни 2026, 10:26 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2026, 13:56 ч.
# 615
3 юли 2026, 16:42 ч.
# 617
3 юли 2026, 17:00 ч.
Навсякъде го има това, поне в инстаграм, отвсякъде ми излиза разговора с харпията.
Никъде обаче не пише,че е казала че Демет е отказала трети сезон.
Феми, права си, всъщност Б. беше първата която написа, че Чаатай е отказал да подпише договор за трети сезон.
Това не е от голямо значение, защото бих разбрала всеки един от тях, ако не желае да продължи.
Друг е въпросът, защо продължава да се рови в това и на какво се набляга?
Много силно се набляга,че отношенията на Демет и Чаатай били хладни.
Интересно каква е целта?🤔
За успокоение на кого?🤔😀
Какво по-точно се опитват да докажат?
Б. е излязла да коментира отношенията им, защо?😀 В услуга и полза на кого?
Не разбирам защо отново се опитват да завъртят нещата така, че актьорите да имат вина... След като сценариста е главният виновен, естествено и бездействието на продуцентите.
Аз отдавна се каня да блокирам страницата на харпията, заради Арас я държах. Но това ми идва в повече и ще я махна още сега.
Не стига,че е платена, позволява си да говори неща, които не винаги са истина, на всичко отгоре във всяко нещо влага лично отношение. Това поведение не е на журналист, а на един платен драскач и нищо повече. Омръзна ми да й чета глупостите, а пък да я гледам и слушам е последното нещо, което искам.🙄😀
Виж целия пост
Никъде обаче не пише,че е казала че Демет е отказала трети сезон.
Феми, права си, всъщност Б. беше първата която написа, че Чаатай е отказал да подпише договор за трети сезон.
Това не е от голямо значение, защото бих разбрала всеки един от тях, ако не желае да продължи.
Друг е въпросът, защо продължава да се рови в това и на какво се набляга?
Много силно се набляга,че отношенията на Демет и Чаатай били хладни.
Интересно каква е целта?🤔
За успокоение на кого?🤔😀
Какво по-точно се опитват да докажат?
Б. е излязла да коментира отношенията им, защо?😀 В услуга и полза на кого?
Не разбирам защо отново се опитват да завъртят нещата така, че актьорите да имат вина... След като сценариста е главният виновен, естествено и бездействието на продуцентите.
Аз отдавна се каня да блокирам страницата на харпията, заради Арас я държах. Но това ми идва в повече и ще я махна още сега.
Не стига,че е платена, позволява си да говори неща, които не винаги са истина, на всичко отгоре във всяко нещо влага лично отношение. Това поведение не е на журналист, а на един платен драскач и нищо повече. Омръзна ми да й чета глупостите, а пък да я гледам и слушам е последното нещо, което искам.🙄😀
# 619
3 юли 2026, 17:12 ч.
Заповядай, Диди.
Аз я блокирах в инста, не мисля че мога да получа някаква адекватна и най вече достоверна информация от тази.
Виж целия пост
Аз я блокирах в инста, не мисля че мога да получа някаква адекватна и най вече достоверна информация от тази.
# 620
3 юли 2026, 17:30 ч.
ако тя казва лъжи и прави всичко възможно да навреди на някой лесно е да я съдят чачо или демет, но не го правят.
реално канала искал 13 епизода, но продукцията 26. не се стигнало до решение и решението е край.
Виж целия пост
реално канала искал 13 епизода, но продукцията 26. не се стигнало до решение и решението е край.
# 621
3 юли 2026, 17:42 ч.
Виж целия пост
Скрит текст:
Един актьор подписва проект и ние научаваме за това първо от теб. Как става това? Имаш ли агенти?
Актьорите наистина ли канят журналистите на местата, където ще отидат, и после се държат сякаш са „хванати на място“?
Понякога наистина актьорът има нужда от това. Има хора в социалните мрежи, които под формата на съдържание споделят повече снимки и видеа със знаменитости и така печелят ангажираност. Ти не си журналист, но буквално следиш знаменитостите като репортер.
Вярно ли е, че клюките в жълтата преса винаги идват от най-близките хора?
„Не казвай тайната си на приятеля си, той ще я каже на своя приятел.“
Може да е паркинг служител, ресторантьор. Някой от съседната маса може да чуе.
Според информацията, която имаш от кухнята, има ли актьор със силно его, който „тероризира“ на снимачната площадка?
Един от най-гледаните сериали на сезона беше „Taşacak Bu Deniz“. Той предизвика голям интерес. Казва се, че Онур Дилбер, който играе героя Гезеп, е бил отстранен от проекта. Ти също си писала за това. Причината се твърди, че е конфликт с главния актьор Улаш Туна. Вярно ли е това? В крайна сметка те са главните роли. Нормално ли е да имат повече екранно време и внимание? Трябва ли да го разглеждаме като личен конфликт между Фарук Тургут и Джан Яман или като структурен проблем в индустрията? Джан Яман има много такива случаи. Фарук Тургут сам го е обяснил.
От предаването „Да поговорим с Елчин Аташ“ – здравейте на всички. Днес имам прекрасен гост. Един от най-силните и успешни журналисти в жълтата преса – скъпата Бирсен Алтунташ. Бирсен, добре дошла.
Благодаря. Чувството да съм срещу толкова красива жена е наистина много приятно.
Благодаря ти много. И ти също си такава. Следя те отдавна и преди предаването ти казах – когато чуя клюка, първо проверявам дали Бирсен я е писала. Много хора около мен правят същото. Ти си човек, който си върши работата както трябва, затова много те харесвам.
Заради Ататюрк трябва да си вършим работата много добре. Това е най-добрият показател за добър гражданин.
Абсолютно така. Първо искам да започнем от теб. Родена си през 1976 г. в Сивас.
Най-накрая някой каза правилната ми рождена дата.
Подготвих се за теб. Беше ли добра ученичка? Винаги казваш, че си била добра ученичка.
Ти си най-голямото дете на силна майка, така казваш в интервю.
Да. Наскоро гледах видео – ако си първото момиче в семейството, първата внучка, пригответе се за проблеми… казах: „Това съм аз“ (смее се).
След това, след добро образование, си приета в Университета „Мармара“, специалност журналистика. Как започна с журналистиката?
Всъщност, ако човек следва индикациите от детството, може лесно да стигне до смисъла на живота си. Разбираш какво те прави щастлив.
Като дете гледах един филм… (разказва историята си) …и разбрах силата на киното и разказването на истории.
Първоначално щях да уча право. Подадох кандидатура за право в Анкара, но журналистиката беше втората ми опция.
Влязох в „Мармара“. Там имах много хубави години. Учих с много хора, които днес са в медиите. Дори съм учила в същия период като Кемал Сунал.
Чувствам, че дължа много на тази професия.
За мен журналистиката е като ръка, крак, част от тялото ми.
Още като дете прочетох книга „Бележникът на един журналист“… после започнах стаж.
Стажувах в „Milliyet“. После отидох в магзин отдела.
Първото ми телефонно обаждане беше от Хакан Урал…
Как така?
Беше много странно… бях на 18–19 години…
И после видях до мен един човек, който пишеше… това беше Джелалеттин Четин – авторът на книгата, която бях чела като дете.
Нищо не е случайно.
Отидох при него и му се представих…
Човек сам гради съдбата си. Ако не се отказва, получава награда.
Абсолютно така. И така – един актьор подписва проект и ние научаваме първо от теб. Как става това? Имаш ли агенти?
…и казва „да видим и това“. Ти междувременно вече си публикувал новината и човекът може да си увеличи цената при преговори от позицията „вече съм избран“. Балансите са невероятни. Това е поле с конкуренция.
Наистина е много интересна сфера. Винаги съм се чудила за това и ще те попитам, не мога да попитам никой друг. Актьорите наистина ли канят жълтите журналисти на местата, където ще отидат, и после се правят, че са „хванати на място“?
В миналото, особено през 90-те, това беше много по-разпространено. Сега балансът се е променил. Понякога актьорът наистина има нужда от това — трябва да направи изявление. Може да става дума за нещо, което хората очакват като информация или което е в негов интерес. Тогава има случаи, в които мениджърът или PR-екипът и журналистът се договарят: „днес искаме да направим изявление“.
Но темата с летищата много се обсъжда напоследък — дали всъщност ги „канят“. Истината е, че в повечето случаи не ги канят. Това е погрешно разбиране. Да, има случаи, в които се канят, но зависи от човека и ситуацията.
Има и хора в социалните мрежи, които под формата на съдържание събират повече гледания чрез снимки и видеа със знаменитости. Срещаме ги по събитията. Идват, снимат, понякога са много приятни, но понякога и досадни — защото не са журналисти, а се държат като такива и следят звездите.
Понякога ми казват: „този актьор ще дойде след половин час“. Някои дори са се сприятелили със охраната. Охраната понякога казва: „той мина, изпуснахте го“. Така постепенно хората, които следят това, започват да разбират системата.
Гледаш полети, концерти, връщания. Понякога познаваш: „днес със сигурност се връща“. Например сме го преживели с Беpен Саат и Кенан Догулу — бяха в чужбина, на следващия ден Кенан имаше снимки за клип, така че планирахме по полети.
Но в 90% от случаите журналистите и телевизионните репортери сами си намират информацията — чрез наблюдение и труд.
Когато има нужда, има и сътрудничество между знаменитостта и медиите. Така и трябва да бъде — нищо не става само по себе си.
Да, но често се представя така, сякаш вие ги викате и после се държат като „хванати“.
Има такива случаи, но това не важи за всички. Не може на всички да се облича една и съща „дреха“.
Например Афра Сарачоглу е на модно събитие в Париж. Приблизително се знае кога ще се върне. Изглежда като новина, но всъщност това е напълно нормално да се следи.
Друго, което винаги съм се чудила и не мога да повярвам: вярно ли е, че клюките в жълтата преса идват винаги от най-близкото обкръжение на хората?
Не винаги. Понякога човек сам не дава информация и тя не се разпространява. Но понякога идва от много различни места — паркинг служител, ресторант, човек на съседната маса, дори семейството.
Не може да се каже „всичко идва оттам“. И при мен хората си мислят, че информацията идва от един източник, но всъщност има много различни канали.
Един път, докато купувах вода в магазин, научих за смяна на главна роля в сериал. Или в мол, докато хора обсъждат проект за филм, случайно чуваш информация.
Социалните мрежи също са огромен източник.
Но важното е, че журналистът проверява информацията. Понякога в социалните мрежи се разпространяват напълно неверни неща.
Това не е етично, защото зад това стоят семейства и хора, които могат да бъдат засегнати.
Но принципът „не казвай тайната си на приятеля си“ е верен — когато нещо се споделя, то има шанс да се разпространи.
В сериалите е трудно да се пази информация, защото екипите са големи. Но в лични отношения, ако човек е по-внимателен, информацията може да не изтече.
Но както казах, има някои неща, които не можеш да предотвратиш. Някои неща не можеш да контролираш. Животът по принцип е неконтролируемо пространство и затова хората преживяват различни неща. Ако можехме да контролираме всичко, животът ни щеше да е напълно прав и предвидим. Може би именно в това, че не е контролиран, се крие неговата изненада и красота.
Пък ти сигурно получаваш много информация зад кулисите.
Получавам, но вече много я филтрирам. С времето станах много по-внимателна. Понякога се случва нещо и се разказва с всички подробности — като онзи известен момент от „Yaprak Dökümü“ с Хайрие… (смее се). Аз вече минавам всичко през много филтри, защото в социалните мрежи хората имат своя „собствена реалност“ и те атакуват, ако мислят, че си казал нещо грешно.
Има хора, които казват „аз знам по-добре“ и те поставят в ъгъла. После коментарите започват да се натрупват и една тема се превръща в съвсем различно нещо.
Затова, вместо да търся хаос, аз се опитвам да разбера каква е истинската новина, да погледна от всички страни и да разбера процеса. Но това изисква време, а всичко в тази сфера се движи много бързо.
Ако има грешна информация, тя се разпространява много бързо. И да я спреш след това е трудно. Когато ме питат, аз отговарям — но иначе вече всичко се е променило.
Сега всеки се държи така, сякаш е журналист. Дори наскоро в асоциацията на журналистите в жълтата преса имахме избори. Аз вече се бях отдръпнала, но чувствам отговорност към колегите си и към младите хора в тази професия.
Те се сблъскват с много проблеми. Понякога правиш новина, а после кадрите се интерпретират по съвсем различен начин. Някои хора ги обръщат както им изнася.
Например бях заснела видео от сериала „8. Aile“ с Хазал Кая. Там имаше сцена с Халук Билгинер и други актьори. Тя пристигна по-късно, влезе в групата и се появи объркване къде да застане. След това интернет буквално я „разпъна на кръст“, защото уж „прекъснала“ или „минала отпред“. Милиони гледания, огромен линч.
Има и хора, които умишлено преувеличават и манипулират актьори или ситуации.
Това са oportunisti.
Да. Но понякога си мисля, че всичко това се преувеличава. В социалните мрежи хората преживяват емоциите много крайно, но често няма реална основа. Те виждат това, което искат да видят.
Но понякога наистина има слухове за актьори с голямо его и проблеми на снимачните площадки. Не знам доколко е вярно, но от кулисите се чуват такива неща. Има ли актьор, който е известен с най-голямо его и който създава проблеми?
Не мога да посоча конкретен човек, защото това се променя според ситуацията и времето. Например при сериала „Taşacak Bu Deniz“ в началото всичко е много спокойно, но когато проектът стане успешен, започват пари, продажби в чужбина, високи рейтинги — и това увеличава егото.
Човекът от началото и човекът в края на процеса могат да са различни.
Затова не е правилно да се съди един човек отделно. Всичко зависи от динамиката.
Егото е нещо нормално за актьорите — те работят с него. Въпросът е дали можеш да го контролираш или се превръща в гняв.
Например Октай Кайнарджа също има силно его, Кенан Имирзалъолу също — но при всеки е различно и зависи от ситуацията.
Но, както казах, не можеш да предотвратиш някои информации. Някои неща не можеш да контролираш. Животът така или иначе е неконтролируемо поле, затова хората могат да преживяват различни неща. Ако всичко в живота ни можеше да се контролира, щяхме да живеем напълно подредени и еднакви животи. Може би именно това, че не може да се контролира, е изненадата и красотата на живота.
— Добре, мисля, че ти сигурно ти идва много информация „от кухнята“.
— Да, идва много, но вече много я филтрирам. И сега обикновено… аз много често преживявам това: случва се някакво събитие и около него всичко се разказва в детайли, нали има онзи прочут образ от „Листопад“, репликата на Хайрие, която разказва всичко до най-малката подробност [мърмори]. Например там аз се опитвам да преценявам и да минавам през много филтри, защото хората в социалните мрежи имат своя собствена „реалност“ и много лесно могат да те поставят в позиция „ти си дал грешна информация“, и започват да те притискат: „аз знам по-добре“. Много е интересно.
Казваш нещо, а после идва друг, коментира, и цялата ситуация се изкривява. Затова, вместо хаос, трябва да се търси истинската новина, като се гледа от различни страни и се разбира развитието на ситуацията. Но тъй като това е сфера, в която се работи с бързина, ако се даде грешна информация, тя се разпространява много по-бързо. Да я „изпревариш“ — в смисъл да я спреш — става много трудно. Освен ако не става дума за мениджърски ситуации: ако е грешна информация, отговаряш. Иначе вече всичко се е променило — всеки се държи сякаш е журналист.
Вчера също имахме избори в Асоциацията на журналистите по магзини. Аз вече съм се дистанцирал от тази сфера, но го чувствам като дълг към колегите си. Защото имам опит и младите хора, които работят в тази област, имат трудности. Отиваш на събитие, събираш материал, а той се интерпретира по напълно различен начин, хората го обръщат както си искат. И ти казваш: „не, не е така“. Но вече се е превърнало в нещо съвсем различно.
Например веднъж снимах видео на Хазал Кая на снимачната площадка на „Aile“. Халук Билгинер и други актьори позираха, тя дойде по-късно, влезе между тях и не знаеше къде да застане. После имаше невероятен „линч“ онлайн — милиони гледания, защото „се опитала да мине отпред“. В същото време има хора, които умишлено изкривяват нещата.
Някои дори казват, че определени актьори имат голямо его и създават проблеми на снимачната площадка. Не знам доколко е вярно, но се говори за това. В крайна сметка не можеш да посочиш един конкретен човек — зависи от ситуацията, от продукцията, от момента.
Егото е важно, но актьорите така или иначе имат его, защото това е част от професията им. Въпросът е дали могат да го контролират или го превръщат в агресия. Някои изглеждат по-рязки, други по-меки.
Това зависи и от позицията им. Например ако един актьор е и продуцент, той има повече контрол и повече влияние. Тогава думата му тежи повече. Но ако над него има по-силен продуцент, тогава балансът се променя.
(следва продължение в същия разговорен контекст…)
Сериалът „Taşacak Bu Deniz“ например беше един от най-гледаните, но това не беше напълно предвидено. Има много талантливи актьори и добра атмосфера на снимачната площадка. Затова и персонажът на Онур Дилбер се открои твърде много…
— Тогава въпросът е: той напусна проекта заради конфликт с Улаш Туна Астепе?
— Имало е напрежение, но това не е причината. Улаш не е човек, който прави проблем от това — той е много спокоен и професионален актьор. Причината е процесът: с времето героят става много популярен, егото се увеличава, започва желание за повече екранно време и повече влияние върху сценария…
Аз лично съм виждала ситуация, в която чрез мениджър беше поискано дадена реплика или новина да се публикува по определен начин. После актьорът се обиди, че в заглавието се споменава и друг персонаж. Оттам започва проблемът — когато някой започне да се позиционира над структурата на проекта.
Има йерархия на снимачната площадка и ако не я спазваш, възникват конфликти. Но не е правилно да се обвинява само един човек — всичко е комплексно и зависи от много фактори…
Защото именно той дава душата на този персонаж. Ако някой друг го изиграе, може да не постигне същия успех. Може да не се получи същото качество. Изигра го много добре. Много… то е такъв сериал, че сме плакали много пъти.
— Но там дори не успяваш да определиш точката на спиране… според мен всички персонажи са подбрани толкова правилно, актьорите са толкова на място, че имаме чувството, че сме вътре в него. Не е просто сериал, а сякаш го живеем.
— Понякога например се казва, че формулата на един успешен сериал е атмосферата, която създава и това тя да бъде директно усетена от зрителя. Наскоро гледахме един много хубав филм на Йозджан Алпер. Там зрител казал на режисьора: „Чувствах се така, сякаш пътувах на задната седалка заедно с героите.“ Същото е и с „Aşk-ı Memnu“, „Yaprak Dökümü“, с тези семейни истории — чувстваш се като част от тях. Сериалът, който успява да създаде такава атмосфера в съзнанието и душата на зрителя, успява.
— Например при Улаш Туна Астепе… преди съм го гледала в по-ранни проекти, но там не ми беше направил такова впечатление. Тук обаче се издигна невероятно. Според мен е страхотен актьор. Не знам дали е защото се е развил в процеса или защото това е правилният проект за него. В даден момент трябва да се приеме, че те са главните герои на сериала — нормално е да са по-видими.
Но както казваш, понякога има ситуации, които не могат да се управляват. Много сме ги виждали. Например в „Yargı“ също имаше подобни случаи, в които актьорът казва: „Аз съм основният стълб на този проект, незаменим съм.“ Същото се случва и в други проекти.
Аз самата го виждам и в моята работа: правя новина, тя става много четена, и после ако отида при медията и кажа „заради мен съществувате“, това не е така — институцията е създадена много преди мен. Това е неспособност да се управлява егото.
Освен това, ако няма добра комуникация и човешки отношения в екипа, не се получава. Трябва да има желание да се разбират хората.
Ще дам още един пример: в сериала „Halef“ всички живееха на едно място, но Айбюке Пусат беше в различен хотел, защото не успя да се интегрира и в крайна сметка сама напусна проекта. Понякога не трябва да се насилват отношенията.
Тук също — персонажът на Гезеп беше много харесан, но когато започнеш да имаш напрежение с екипа, ако не става — просто не става. И понякога най-доброто е човек да си тръгне.
Има една силна зависимост в нашето общество.
— Освен това не изглежда добре. Тоест ти си създал нещо много красиво, а дори и раздялата според мен трябва да има стил. И това също не изглежда елегантно. Имам много въпроси, които ме вълнуват. Искам да ги задам всичките. Още един въпрос, който ме интересува, всъщност и лично ме вълнува, е за сериала „Taşacak Bu Deniz“. Там много изпъкна героинята Фадиме — Зейнеп Атълаган. Мисля, че и това момиче е невероятно.
— Да, това ще го попитам. Например стана ясно, че тя има връзка с Али Йонер, който играе Гьокхан Фъртъна. В началото не го вярвах, защото толкова много ги бях „свързал“ като екранна двойка, че дори не ми е минавало през ума, че може да има връзка с друг човек. А и се оказа, че неговата годеница е направила някои изявления.
Продуцентската страна има ли проблем с това?
— Не, изобщо не. Защото нищо от това не се отразява на снимачната площадка. Получих и много коментари, много реакции — че не трябва да участват в сериала. Стигна се до едно морализаторство.
Аз специално се отнасям към това така: зрителите имат нужда от този хаос и искат да знаят всякакви подробности. Когато гледам новината, това е една напълно нормална връзка.
Това се е случвало много пъти на снимачните площадки. Например в живота на Серенай, е имало такива периоди — свързват я с един актьор, после се оказва с друг. Същото с Чаатай Улусой, после с Керем Бюрсин… и се появяват обвинения за изневяра и т.н.
Но на някои актьори се дава много висок кредит на доверие, те имат „висок толеранс“, а към други има очакване да бъдат „изтрити от сектора“.
Преди още започнаха коментари за Али Йонер — имаше дори твърдения за тормоз, но такова нещо изобщо няма. Аз също проверявам, питам на снимачната площадка, търся информация дали има нещо, което да изисква реакция или новина. Ако има нещо грозно — разбира се, трябва да се стигне и до правосъдие.
Но в този случай няма нищо такова. Изведнъж просто започват да идват съобщения…
Питат Бирсен Ханъм: „Али Йонер в момента е обвиняван в нещо такова. Какво мислите по този въпрос? Имате ли информация?“
Вие проверявате и се оказва, че такова нещо няма. Просто е хвърлено едно твърдение и то се е разраснало като снежна топка. Хората очакват хаос и смятат, че актьорът трябва да бъде махнат от сериала, защото „подхожда повече на другия“.
Но има професионален и реален живот. Много актьори изпитват трудност да излязат от ролята и преживяват размиване на реалността. Представяш си нещо измислено и започваш да му се влияеш, дори да реагираш неадекватно заедно с него.
Оттам, с натрупаната енергия, човек може да започне да се държи по съвсем различен начин.
— Сега зрителите вече не са пасивни, нали? В социалните мрежи понякога дори променят сценариите. Според реакциите на зрителите нещата се променят.
— Да, зрителят също преживява своеобразно „опиянение от власт“.
След това се преминава към темата за този сезон и се обсъждат слухове за хонорарите: Кенан Имирзалъоглу – 4,5 милиона турски лири, Чаатай Улусой – 3,5 милиона, Афра Сарачоолу – 2,5 милиона, Демет Йоздемир – 2 милиона, Озан Акбаба – 1,5 милиона лири на епизод.
Твърди се, че това наистина е вярно.
Основният въпрос тук е, че основният фактор, който увеличава цените, е продажбата в чужбина. Много сериали всъщност се снимат на загуба. Ако рекламните приходи от рейтингите не покриват бюджета на епизода, каналът покрива част от разходите, а останалото се компенсира чрез дългосрочни международни продажби.
Добавят се и YouTube приходи и други източници, но в основата си моделът е този. Когато говорим за „стар“ или звезден каст, с навлизането на международния пазар актьорите започват да искат допълнителни възнаграждения – не само заплата, а и дял от чуждестранните продажби.
Разбира се, те искат това, което им се полага според договора.
Наскоро съм чувала, че Енгин Акюрек получава близо 5 милиона лири…
Поради това, например, името му се свързваше с проекта „Bereketli Topraklar“ с Джанер Джиндорук. После се говореше за Джанер Джиндорук. Дори аз написах новина, че започваме.
После изведнъж видях, че проектът се е насочил към Енгин Акюрек. Съвсем скоро преживяхме подобно нещо отново.
Например Уур Гюнеш трябваше да бъде главната роля, но три дни преди началото изведнъж решиха: „Нека намерим по-силен актьор, по-голямо име“ и проектът се насочи към Бурак Йозчивит.
Тук се променят и сумите и започват да се правят нови изисквания. Например Уур Гюнеш също беше получил предложение за работа от друго място, където му беше предложена сума. Но тази продукция не прие условията и той започна преговори с друг проект.
Там също се стигна до негативна ситуация и точно когато трябваше да започне снимки, в последния момент друг актьор пое неговата роля.
В крайна сметка тези суми се искат и се получават, най-често обаче това става заради продажбите в чужбина. В последно време продуцентите казват, че изпитват затруднения и затова преговарят с мениджърите за намаляване на хонорарите.
Но това всъщност не променя много нещата, защото отново се искат същите суми и често се плащат. Зависи от ситуацията.
След това се преминава към много обсъждана тема – продуцентът на сериала „Kızılcık Şerbeti“ Фарук Тургут даде интервю и това интервю предизвика голям отзвук. Не само за един човек, а за много актьори…
Всъщност вчера разговарях с един мой мениджър приятел и той каза, че е гледал целия репортаж на Иззет Чапа – от началото до края. (прочиства гърлото) Казал е, че е говорил за напълно правилни и важни за сектора теми, и така го е възприел. И ми каза: „Не съм се почувствал обиден“, но когато прочетох новините една по една, си казах „Защо изобщо трябваше да се казват такива неща?“ и тогава се почувствах леко смутен.
Да, така се случва обикновено. Когато извадиш нещо от контекста на един репортаж, отделни части могат да звучат обидно. Но някои думи на г-н Фарук също са подразнили хората – особено когато има егоцентрични изрази.
Да, най-голям отзвук имаше за Can Yaman. Защото Фарук Тургут използва израза „пуснах му конците“. Това изречение май го провокира въпрос на Иззет Чапа и той каза „да“.
Да, беше попитан защо е прекъснал отношенията си с Can Yaman. Той отговори, че заради неговото поведение, начин на живот и изказ, вече не е бил подходящ за тях. И каза: „пуснах му конците“. След това Can Yaman наистина реагира остро.
Някои мои приятели, които гледаха това, се почувстваха неудобно, но аз смятам, че такива разговори трябва да се водят – защото има много неща, които се крият „под килима“.
Ще те попитам – това личен конфликт между Фарук Тургут и Can Yaman ли е, или става дума за по-голямо, секторно разклащане?
Определено трябва да се гледа като на секторен въпрос, защото е нужно да стане по-конструктивно.
Тук има нещо такова – почти всяка година това се случваше при Тюркер Инанолу. В „Arka Sokaklar“, сериал, който продължи 22 години, всяка година Тюркер Инанолу… в края или има катастрофа на суша, или във въздуха, или в морето, и оттам се решава кой ще остане в сериала според договорите и цените.…чаках. После видях, че актьорът сякаш говори за сериала и процеса спокойно, все едно нищо не се е случило, дори прави някои критики. Тогава се изненадах малко.
В крайна сметка за теб също имаше такава твърдение, но няма нищо потвърдено. Затова се опитвам да бъда много внимателна. Например, ако има чувствителна ситуация – като бременност или здравословен проблем – се опитвам да проверя по телефона, да потвърдя, и чак тогава да публикувам.
Да се отиде на снимачната площадка под въздействие на алкохол обаче е съвсем различен въпрос, но и тук проблемът е, че продуцентът понякога го крие, за да не се разпадне проектът. Колегите си казват: „ако реагирам, ще се провали снимачният процес“. Аз също си мисля: ако напиша това, може да навредя на нечия кариера, затова се колебая.
В такива случаи не винаги е лесно да се получи пълната информация и се разпространява една версия, но реалността може да е различна.
„Видях, че актьорът говори за сериала така, сякаш самият той не е направил нищо, говори спокойно и дори прави някои критики или намеци, които могат да се възприемат като критика. Бях изненадан. В крайна сметка и за теб има подобна ситуация, нали?“
„Аз се старая много да внимавам. Например, ако ще ставам майка, когато се обаждам за последна проверка, да отида на последната проверка и т.н. Когато има чувствителни моменти… сега да отидеш на снимачната площадка пиян е съвсем различно нещо. Но продуцентът го прикрива, защото мисли за оцеляването на проекта. Колегите му гледат психическото състояние на човека и казват ‘не е добре’. Ние ще реагираме оттук, може да му се случи нещо, аз мога да нося отговорност. Ако направя новина за това, мога да му съсипя кариерата. Така си мислех. После видях, че нещата са били решени, не се е разраснало много.“
„Трябва да се внимава с тези неща, защото понякога не можеш да имаш всички детайли и една информация може да се разпространи.“
„Най-много се изненадах от проект, който щеше да бъде прекратен, например ‘Ешреф Рюя’, но той продължава добре.“
„Там имаше много хаос – Чаатай каза това, онова… Имаше напрежение на снимачната площадка, отношенията не бяха много добри. В началото изглеждаха, че се разбират добре, но всъщност не се харесаха много. Въпреки това работят заедно, защото Чаатай е много приятен актьор и работи професионално.“
„Имаше слухове, че всички са спрели да го следват в социалните мрежи, но това не е било вярно – някои изобщо не са го следвали.“
„ Демет и Чаатай също не се разбираха много добре, но въпреки това показаха много добра игра. Това според мен е голямо постижение – да играеш любовна история с човек, с когото нямаш добра комуникация.“
„Като в ‘Черна любов’ – Бурак Йозчивит и Неслихан Атагюл уж се мразели, но играли невероятно.“
„Наскоро Неслихан каза, че ако я попитат дали пак би играла с Бурак – отговорът ѝ е ‘никога’. Тоест не иска.“
„Няма шанс“, каза тя.
Актьорите наистина ли канят журналистите на местата, където ще отидат, и после се държат сякаш са „хванати на място“?
Понякога наистина актьорът има нужда от това. Има хора в социалните мрежи, които под формата на съдържание споделят повече снимки и видеа със знаменитости и така печелят ангажираност. Ти не си журналист, но буквално следиш знаменитостите като репортер.
Вярно ли е, че клюките в жълтата преса винаги идват от най-близките хора?
„Не казвай тайната си на приятеля си, той ще я каже на своя приятел.“
Може да е паркинг служител, ресторантьор. Някой от съседната маса може да чуе.
Според информацията, която имаш от кухнята, има ли актьор със силно его, който „тероризира“ на снимачната площадка?
Един от най-гледаните сериали на сезона беше „Taşacak Bu Deniz“. Той предизвика голям интерес. Казва се, че Онур Дилбер, който играе героя Гезеп, е бил отстранен от проекта. Ти също си писала за това. Причината се твърди, че е конфликт с главния актьор Улаш Туна. Вярно ли е това? В крайна сметка те са главните роли. Нормално ли е да имат повече екранно време и внимание? Трябва ли да го разглеждаме като личен конфликт между Фарук Тургут и Джан Яман или като структурен проблем в индустрията? Джан Яман има много такива случаи. Фарук Тургут сам го е обяснил.
От предаването „Да поговорим с Елчин Аташ“ – здравейте на всички. Днес имам прекрасен гост. Един от най-силните и успешни журналисти в жълтата преса – скъпата Бирсен Алтунташ. Бирсен, добре дошла.
Благодаря. Чувството да съм срещу толкова красива жена е наистина много приятно.
Благодаря ти много. И ти също си такава. Следя те отдавна и преди предаването ти казах – когато чуя клюка, първо проверявам дали Бирсен я е писала. Много хора около мен правят същото. Ти си човек, който си върши работата както трябва, затова много те харесвам.
Заради Ататюрк трябва да си вършим работата много добре. Това е най-добрият показател за добър гражданин.
Абсолютно така. Първо искам да започнем от теб. Родена си през 1976 г. в Сивас.
Най-накрая някой каза правилната ми рождена дата.
Подготвих се за теб. Беше ли добра ученичка? Винаги казваш, че си била добра ученичка.
Ти си най-голямото дете на силна майка, така казваш в интервю.
Да. Наскоро гледах видео – ако си първото момиче в семейството, първата внучка, пригответе се за проблеми… казах: „Това съм аз“ (смее се).
След това, след добро образование, си приета в Университета „Мармара“, специалност журналистика. Как започна с журналистиката?
Всъщност, ако човек следва индикациите от детството, може лесно да стигне до смисъла на живота си. Разбираш какво те прави щастлив.
Като дете гледах един филм… (разказва историята си) …и разбрах силата на киното и разказването на истории.
Първоначално щях да уча право. Подадох кандидатура за право в Анкара, но журналистиката беше втората ми опция.
Влязох в „Мармара“. Там имах много хубави години. Учих с много хора, които днес са в медиите. Дори съм учила в същия период като Кемал Сунал.
Чувствам, че дължа много на тази професия.
За мен журналистиката е като ръка, крак, част от тялото ми.
Още като дете прочетох книга „Бележникът на един журналист“… после започнах стаж.
Стажувах в „Milliyet“. После отидох в магзин отдела.
Първото ми телефонно обаждане беше от Хакан Урал…
Как така?
Беше много странно… бях на 18–19 години…
И после видях до мен един човек, който пишеше… това беше Джелалеттин Четин – авторът на книгата, която бях чела като дете.
Нищо не е случайно.
Отидох при него и му се представих…
Човек сам гради съдбата си. Ако не се отказва, получава награда.
Абсолютно така. И така – един актьор подписва проект и ние научаваме първо от теб. Как става това? Имаш ли агенти?
…и казва „да видим и това“. Ти междувременно вече си публикувал новината и човекът може да си увеличи цената при преговори от позицията „вече съм избран“. Балансите са невероятни. Това е поле с конкуренция.
Наистина е много интересна сфера. Винаги съм се чудила за това и ще те попитам, не мога да попитам никой друг. Актьорите наистина ли канят жълтите журналисти на местата, където ще отидат, и после се правят, че са „хванати на място“?
В миналото, особено през 90-те, това беше много по-разпространено. Сега балансът се е променил. Понякога актьорът наистина има нужда от това — трябва да направи изявление. Може да става дума за нещо, което хората очакват като информация или което е в негов интерес. Тогава има случаи, в които мениджърът или PR-екипът и журналистът се договарят: „днес искаме да направим изявление“.
Но темата с летищата много се обсъжда напоследък — дали всъщност ги „канят“. Истината е, че в повечето случаи не ги канят. Това е погрешно разбиране. Да, има случаи, в които се канят, но зависи от човека и ситуацията.
Има и хора в социалните мрежи, които под формата на съдържание събират повече гледания чрез снимки и видеа със знаменитости. Срещаме ги по събитията. Идват, снимат, понякога са много приятни, но понякога и досадни — защото не са журналисти, а се държат като такива и следят звездите.
Понякога ми казват: „този актьор ще дойде след половин час“. Някои дори са се сприятелили със охраната. Охраната понякога казва: „той мина, изпуснахте го“. Така постепенно хората, които следят това, започват да разбират системата.
Гледаш полети, концерти, връщания. Понякога познаваш: „днес със сигурност се връща“. Например сме го преживели с Беpен Саат и Кенан Догулу — бяха в чужбина, на следващия ден Кенан имаше снимки за клип, така че планирахме по полети.
Но в 90% от случаите журналистите и телевизионните репортери сами си намират информацията — чрез наблюдение и труд.
Когато има нужда, има и сътрудничество между знаменитостта и медиите. Така и трябва да бъде — нищо не става само по себе си.
Да, но често се представя така, сякаш вие ги викате и после се държат като „хванати“.
Има такива случаи, но това не важи за всички. Не може на всички да се облича една и съща „дреха“.
Например Афра Сарачоглу е на модно събитие в Париж. Приблизително се знае кога ще се върне. Изглежда като новина, но всъщност това е напълно нормално да се следи.
Друго, което винаги съм се чудила и не мога да повярвам: вярно ли е, че клюките в жълтата преса идват винаги от най-близкото обкръжение на хората?
Не винаги. Понякога човек сам не дава информация и тя не се разпространява. Но понякога идва от много различни места — паркинг служител, ресторант, човек на съседната маса, дори семейството.
Не може да се каже „всичко идва оттам“. И при мен хората си мислят, че информацията идва от един източник, но всъщност има много различни канали.
Един път, докато купувах вода в магазин, научих за смяна на главна роля в сериал. Или в мол, докато хора обсъждат проект за филм, случайно чуваш информация.
Социалните мрежи също са огромен източник.
Но важното е, че журналистът проверява информацията. Понякога в социалните мрежи се разпространяват напълно неверни неща.
Това не е етично, защото зад това стоят семейства и хора, които могат да бъдат засегнати.
Но принципът „не казвай тайната си на приятеля си“ е верен — когато нещо се споделя, то има шанс да се разпространи.
В сериалите е трудно да се пази информация, защото екипите са големи. Но в лични отношения, ако човек е по-внимателен, информацията може да не изтече.
Но както казах, има някои неща, които не можеш да предотвратиш. Някои неща не можеш да контролираш. Животът по принцип е неконтролируемо пространство и затова хората преживяват различни неща. Ако можехме да контролираме всичко, животът ни щеше да е напълно прав и предвидим. Може би именно в това, че не е контролиран, се крие неговата изненада и красота.
Пък ти сигурно получаваш много информация зад кулисите.
Получавам, но вече много я филтрирам. С времето станах много по-внимателна. Понякога се случва нещо и се разказва с всички подробности — като онзи известен момент от „Yaprak Dökümü“ с Хайрие… (смее се). Аз вече минавам всичко през много филтри, защото в социалните мрежи хората имат своя „собствена реалност“ и те атакуват, ако мислят, че си казал нещо грешно.
Има хора, които казват „аз знам по-добре“ и те поставят в ъгъла. После коментарите започват да се натрупват и една тема се превръща в съвсем различно нещо.
Затова, вместо да търся хаос, аз се опитвам да разбера каква е истинската новина, да погледна от всички страни и да разбера процеса. Но това изисква време, а всичко в тази сфера се движи много бързо.
Ако има грешна информация, тя се разпространява много бързо. И да я спреш след това е трудно. Когато ме питат, аз отговарям — но иначе вече всичко се е променило.
Сега всеки се държи така, сякаш е журналист. Дори наскоро в асоциацията на журналистите в жълтата преса имахме избори. Аз вече се бях отдръпнала, но чувствам отговорност към колегите си и към младите хора в тази професия.
Те се сблъскват с много проблеми. Понякога правиш новина, а после кадрите се интерпретират по съвсем различен начин. Някои хора ги обръщат както им изнася.
Например бях заснела видео от сериала „8. Aile“ с Хазал Кая. Там имаше сцена с Халук Билгинер и други актьори. Тя пристигна по-късно, влезе в групата и се появи объркване къде да застане. След това интернет буквално я „разпъна на кръст“, защото уж „прекъснала“ или „минала отпред“. Милиони гледания, огромен линч.
Има и хора, които умишлено преувеличават и манипулират актьори или ситуации.
Това са oportunisti.
Да. Но понякога си мисля, че всичко това се преувеличава. В социалните мрежи хората преживяват емоциите много крайно, но често няма реална основа. Те виждат това, което искат да видят.
Но понякога наистина има слухове за актьори с голямо его и проблеми на снимачните площадки. Не знам доколко е вярно, но от кулисите се чуват такива неща. Има ли актьор, който е известен с най-голямо его и който създава проблеми?
Не мога да посоча конкретен човек, защото това се променя според ситуацията и времето. Например при сериала „Taşacak Bu Deniz“ в началото всичко е много спокойно, но когато проектът стане успешен, започват пари, продажби в чужбина, високи рейтинги — и това увеличава егото.
Човекът от началото и човекът в края на процеса могат да са различни.
Затова не е правилно да се съди един човек отделно. Всичко зависи от динамиката.
Егото е нещо нормално за актьорите — те работят с него. Въпросът е дали можеш да го контролираш или се превръща в гняв.
Например Октай Кайнарджа също има силно его, Кенан Имирзалъолу също — но при всеки е различно и зависи от ситуацията.
Но, както казах, не можеш да предотвратиш някои информации. Някои неща не можеш да контролираш. Животът така или иначе е неконтролируемо поле, затова хората могат да преживяват различни неща. Ако всичко в живота ни можеше да се контролира, щяхме да живеем напълно подредени и еднакви животи. Може би именно това, че не може да се контролира, е изненадата и красотата на живота.
— Добре, мисля, че ти сигурно ти идва много информация „от кухнята“.
— Да, идва много, но вече много я филтрирам. И сега обикновено… аз много често преживявам това: случва се някакво събитие и около него всичко се разказва в детайли, нали има онзи прочут образ от „Листопад“, репликата на Хайрие, която разказва всичко до най-малката подробност [мърмори]. Например там аз се опитвам да преценявам и да минавам през много филтри, защото хората в социалните мрежи имат своя собствена „реалност“ и много лесно могат да те поставят в позиция „ти си дал грешна информация“, и започват да те притискат: „аз знам по-добре“. Много е интересно.
Казваш нещо, а после идва друг, коментира, и цялата ситуация се изкривява. Затова, вместо хаос, трябва да се търси истинската новина, като се гледа от различни страни и се разбира развитието на ситуацията. Но тъй като това е сфера, в която се работи с бързина, ако се даде грешна информация, тя се разпространява много по-бързо. Да я „изпревариш“ — в смисъл да я спреш — става много трудно. Освен ако не става дума за мениджърски ситуации: ако е грешна информация, отговаряш. Иначе вече всичко се е променило — всеки се държи сякаш е журналист.
Вчера също имахме избори в Асоциацията на журналистите по магзини. Аз вече съм се дистанцирал от тази сфера, но го чувствам като дълг към колегите си. Защото имам опит и младите хора, които работят в тази област, имат трудности. Отиваш на събитие, събираш материал, а той се интерпретира по напълно различен начин, хората го обръщат както си искат. И ти казваш: „не, не е така“. Но вече се е превърнало в нещо съвсем различно.
Например веднъж снимах видео на Хазал Кая на снимачната площадка на „Aile“. Халук Билгинер и други актьори позираха, тя дойде по-късно, влезе между тях и не знаеше къде да застане. После имаше невероятен „линч“ онлайн — милиони гледания, защото „се опитала да мине отпред“. В същото време има хора, които умишлено изкривяват нещата.
Някои дори казват, че определени актьори имат голямо его и създават проблеми на снимачната площадка. Не знам доколко е вярно, но се говори за това. В крайна сметка не можеш да посочиш един конкретен човек — зависи от ситуацията, от продукцията, от момента.
Егото е важно, но актьорите така или иначе имат его, защото това е част от професията им. Въпросът е дали могат да го контролират или го превръщат в агресия. Някои изглеждат по-рязки, други по-меки.
Това зависи и от позицията им. Например ако един актьор е и продуцент, той има повече контрол и повече влияние. Тогава думата му тежи повече. Но ако над него има по-силен продуцент, тогава балансът се променя.
(следва продължение в същия разговорен контекст…)
Сериалът „Taşacak Bu Deniz“ например беше един от най-гледаните, но това не беше напълно предвидено. Има много талантливи актьори и добра атмосфера на снимачната площадка. Затова и персонажът на Онур Дилбер се открои твърде много…
— Тогава въпросът е: той напусна проекта заради конфликт с Улаш Туна Астепе?
— Имало е напрежение, но това не е причината. Улаш не е човек, който прави проблем от това — той е много спокоен и професионален актьор. Причината е процесът: с времето героят става много популярен, егото се увеличава, започва желание за повече екранно време и повече влияние върху сценария…
Аз лично съм виждала ситуация, в която чрез мениджър беше поискано дадена реплика или новина да се публикува по определен начин. После актьорът се обиди, че в заглавието се споменава и друг персонаж. Оттам започва проблемът — когато някой започне да се позиционира над структурата на проекта.
Има йерархия на снимачната площадка и ако не я спазваш, възникват конфликти. Но не е правилно да се обвинява само един човек — всичко е комплексно и зависи от много фактори…
Защото именно той дава душата на този персонаж. Ако някой друг го изиграе, може да не постигне същия успех. Може да не се получи същото качество. Изигра го много добре. Много… то е такъв сериал, че сме плакали много пъти.
— Но там дори не успяваш да определиш точката на спиране… според мен всички персонажи са подбрани толкова правилно, актьорите са толкова на място, че имаме чувството, че сме вътре в него. Не е просто сериал, а сякаш го живеем.
— Понякога например се казва, че формулата на един успешен сериал е атмосферата, която създава и това тя да бъде директно усетена от зрителя. Наскоро гледахме един много хубав филм на Йозджан Алпер. Там зрител казал на режисьора: „Чувствах се така, сякаш пътувах на задната седалка заедно с героите.“ Същото е и с „Aşk-ı Memnu“, „Yaprak Dökümü“, с тези семейни истории — чувстваш се като част от тях. Сериалът, който успява да създаде такава атмосфера в съзнанието и душата на зрителя, успява.
— Например при Улаш Туна Астепе… преди съм го гледала в по-ранни проекти, но там не ми беше направил такова впечатление. Тук обаче се издигна невероятно. Според мен е страхотен актьор. Не знам дали е защото се е развил в процеса или защото това е правилният проект за него. В даден момент трябва да се приеме, че те са главните герои на сериала — нормално е да са по-видими.
Но както казваш, понякога има ситуации, които не могат да се управляват. Много сме ги виждали. Например в „Yargı“ също имаше подобни случаи, в които актьорът казва: „Аз съм основният стълб на този проект, незаменим съм.“ Същото се случва и в други проекти.
Аз самата го виждам и в моята работа: правя новина, тя става много четена, и после ако отида при медията и кажа „заради мен съществувате“, това не е така — институцията е създадена много преди мен. Това е неспособност да се управлява егото.
Освен това, ако няма добра комуникация и човешки отношения в екипа, не се получава. Трябва да има желание да се разбират хората.
Ще дам още един пример: в сериала „Halef“ всички живееха на едно място, но Айбюке Пусат беше в различен хотел, защото не успя да се интегрира и в крайна сметка сама напусна проекта. Понякога не трябва да се насилват отношенията.
Тук също — персонажът на Гезеп беше много харесан, но когато започнеш да имаш напрежение с екипа, ако не става — просто не става. И понякога най-доброто е човек да си тръгне.
Има една силна зависимост в нашето общество.
— Освен това не изглежда добре. Тоест ти си създал нещо много красиво, а дори и раздялата според мен трябва да има стил. И това също не изглежда елегантно. Имам много въпроси, които ме вълнуват. Искам да ги задам всичките. Още един въпрос, който ме интересува, всъщност и лично ме вълнува, е за сериала „Taşacak Bu Deniz“. Там много изпъкна героинята Фадиме — Зейнеп Атълаган. Мисля, че и това момиче е невероятно.
— Да, това ще го попитам. Например стана ясно, че тя има връзка с Али Йонер, който играе Гьокхан Фъртъна. В началото не го вярвах, защото толкова много ги бях „свързал“ като екранна двойка, че дори не ми е минавало през ума, че може да има връзка с друг човек. А и се оказа, че неговата годеница е направила някои изявления.
Продуцентската страна има ли проблем с това?
— Не, изобщо не. Защото нищо от това не се отразява на снимачната площадка. Получих и много коментари, много реакции — че не трябва да участват в сериала. Стигна се до едно морализаторство.
Аз специално се отнасям към това така: зрителите имат нужда от този хаос и искат да знаят всякакви подробности. Когато гледам новината, това е една напълно нормална връзка.
Това се е случвало много пъти на снимачните площадки. Например в живота на Серенай, е имало такива периоди — свързват я с един актьор, после се оказва с друг. Същото с Чаатай Улусой, после с Керем Бюрсин… и се появяват обвинения за изневяра и т.н.
Но на някои актьори се дава много висок кредит на доверие, те имат „висок толеранс“, а към други има очакване да бъдат „изтрити от сектора“.
Преди още започнаха коментари за Али Йонер — имаше дори твърдения за тормоз, но такова нещо изобщо няма. Аз също проверявам, питам на снимачната площадка, търся информация дали има нещо, което да изисква реакция или новина. Ако има нещо грозно — разбира се, трябва да се стигне и до правосъдие.
Но в този случай няма нищо такова. Изведнъж просто започват да идват съобщения…
Питат Бирсен Ханъм: „Али Йонер в момента е обвиняван в нещо такова. Какво мислите по този въпрос? Имате ли информация?“
Вие проверявате и се оказва, че такова нещо няма. Просто е хвърлено едно твърдение и то се е разраснало като снежна топка. Хората очакват хаос и смятат, че актьорът трябва да бъде махнат от сериала, защото „подхожда повече на другия“.
Но има професионален и реален живот. Много актьори изпитват трудност да излязат от ролята и преживяват размиване на реалността. Представяш си нещо измислено и започваш да му се влияеш, дори да реагираш неадекватно заедно с него.
Оттам, с натрупаната енергия, човек може да започне да се държи по съвсем различен начин.
— Сега зрителите вече не са пасивни, нали? В социалните мрежи понякога дори променят сценариите. Според реакциите на зрителите нещата се променят.
— Да, зрителят също преживява своеобразно „опиянение от власт“.
След това се преминава към темата за този сезон и се обсъждат слухове за хонорарите: Кенан Имирзалъоглу – 4,5 милиона турски лири, Чаатай Улусой – 3,5 милиона, Афра Сарачоолу – 2,5 милиона, Демет Йоздемир – 2 милиона, Озан Акбаба – 1,5 милиона лири на епизод.
Твърди се, че това наистина е вярно.
Основният въпрос тук е, че основният фактор, който увеличава цените, е продажбата в чужбина. Много сериали всъщност се снимат на загуба. Ако рекламните приходи от рейтингите не покриват бюджета на епизода, каналът покрива част от разходите, а останалото се компенсира чрез дългосрочни международни продажби.
Добавят се и YouTube приходи и други източници, но в основата си моделът е този. Когато говорим за „стар“ или звезден каст, с навлизането на международния пазар актьорите започват да искат допълнителни възнаграждения – не само заплата, а и дял от чуждестранните продажби.
Разбира се, те искат това, което им се полага според договора.
Наскоро съм чувала, че Енгин Акюрек получава близо 5 милиона лири…
Поради това, например, името му се свързваше с проекта „Bereketli Topraklar“ с Джанер Джиндорук. После се говореше за Джанер Джиндорук. Дори аз написах новина, че започваме.
После изведнъж видях, че проектът се е насочил към Енгин Акюрек. Съвсем скоро преживяхме подобно нещо отново.
Например Уур Гюнеш трябваше да бъде главната роля, но три дни преди началото изведнъж решиха: „Нека намерим по-силен актьор, по-голямо име“ и проектът се насочи към Бурак Йозчивит.
Тук се променят и сумите и започват да се правят нови изисквания. Например Уур Гюнеш също беше получил предложение за работа от друго място, където му беше предложена сума. Но тази продукция не прие условията и той започна преговори с друг проект.
Там също се стигна до негативна ситуация и точно когато трябваше да започне снимки, в последния момент друг актьор пое неговата роля.
В крайна сметка тези суми се искат и се получават, най-често обаче това става заради продажбите в чужбина. В последно време продуцентите казват, че изпитват затруднения и затова преговарят с мениджърите за намаляване на хонорарите.
Но това всъщност не променя много нещата, защото отново се искат същите суми и често се плащат. Зависи от ситуацията.
След това се преминава към много обсъждана тема – продуцентът на сериала „Kızılcık Şerbeti“ Фарук Тургут даде интервю и това интервю предизвика голям отзвук. Не само за един човек, а за много актьори…
Всъщност вчера разговарях с един мой мениджър приятел и той каза, че е гледал целия репортаж на Иззет Чапа – от началото до края. (прочиства гърлото) Казал е, че е говорил за напълно правилни и важни за сектора теми, и така го е възприел. И ми каза: „Не съм се почувствал обиден“, но когато прочетох новините една по една, си казах „Защо изобщо трябваше да се казват такива неща?“ и тогава се почувствах леко смутен.
Да, така се случва обикновено. Когато извадиш нещо от контекста на един репортаж, отделни части могат да звучат обидно. Но някои думи на г-н Фарук също са подразнили хората – особено когато има егоцентрични изрази.
Да, най-голям отзвук имаше за Can Yaman. Защото Фарук Тургут използва израза „пуснах му конците“. Това изречение май го провокира въпрос на Иззет Чапа и той каза „да“.
Да, беше попитан защо е прекъснал отношенията си с Can Yaman. Той отговори, че заради неговото поведение, начин на живот и изказ, вече не е бил подходящ за тях. И каза: „пуснах му конците“. След това Can Yaman наистина реагира остро.
Някои мои приятели, които гледаха това, се почувстваха неудобно, но аз смятам, че такива разговори трябва да се водят – защото има много неща, които се крият „под килима“.
Ще те попитам – това личен конфликт между Фарук Тургут и Can Yaman ли е, или става дума за по-голямо, секторно разклащане?
Определено трябва да се гледа като на секторен въпрос, защото е нужно да стане по-конструктивно.
Тук има нещо такова – почти всяка година това се случваше при Тюркер Инанолу. В „Arka Sokaklar“, сериал, който продължи 22 години, всяка година Тюркер Инанолу… в края или има катастрофа на суша, или във въздуха, или в морето, и оттам се решава кой ще остане в сериала според договорите и цените.…чаках. После видях, че актьорът сякаш говори за сериала и процеса спокойно, все едно нищо не се е случило, дори прави някои критики. Тогава се изненадах малко.
В крайна сметка за теб също имаше такава твърдение, но няма нищо потвърдено. Затова се опитвам да бъда много внимателна. Например, ако има чувствителна ситуация – като бременност или здравословен проблем – се опитвам да проверя по телефона, да потвърдя, и чак тогава да публикувам.
Да се отиде на снимачната площадка под въздействие на алкохол обаче е съвсем различен въпрос, но и тук проблемът е, че продуцентът понякога го крие, за да не се разпадне проектът. Колегите си казват: „ако реагирам, ще се провали снимачният процес“. Аз също си мисля: ако напиша това, може да навредя на нечия кариера, затова се колебая.
В такива случаи не винаги е лесно да се получи пълната информация и се разпространява една версия, но реалността може да е различна.
„Видях, че актьорът говори за сериала така, сякаш самият той не е направил нищо, говори спокойно и дори прави някои критики или намеци, които могат да се възприемат като критика. Бях изненадан. В крайна сметка и за теб има подобна ситуация, нали?“
„Аз се старая много да внимавам. Например, ако ще ставам майка, когато се обаждам за последна проверка, да отида на последната проверка и т.н. Когато има чувствителни моменти… сега да отидеш на снимачната площадка пиян е съвсем различно нещо. Но продуцентът го прикрива, защото мисли за оцеляването на проекта. Колегите му гледат психическото състояние на човека и казват ‘не е добре’. Ние ще реагираме оттук, може да му се случи нещо, аз мога да нося отговорност. Ако направя новина за това, мога да му съсипя кариерата. Така си мислех. После видях, че нещата са били решени, не се е разраснало много.“
„Трябва да се внимава с тези неща, защото понякога не можеш да имаш всички детайли и една информация може да се разпространи.“
„Най-много се изненадах от проект, който щеше да бъде прекратен, например ‘Ешреф Рюя’, но той продължава добре.“
„Там имаше много хаос – Чаатай каза това, онова… Имаше напрежение на снимачната площадка, отношенията не бяха много добри. В началото изглеждаха, че се разбират добре, но всъщност не се харесаха много. Въпреки това работят заедно, защото Чаатай е много приятен актьор и работи професионално.“
„Имаше слухове, че всички са спрели да го следват в социалните мрежи, но това не е било вярно – някои изобщо не са го следвали.“
„ Демет и Чаатай също не се разбираха много добре, но въпреки това показаха много добра игра. Това според мен е голямо постижение – да играеш любовна история с човек, с когото нямаш добра комуникация.“
„Като в ‘Черна любов’ – Бурак Йозчивит и Неслихан Атагюл уж се мразели, но играли невероятно.“
„Наскоро Неслихан каза, че ако я попитат дали пак би играла с Бурак – отговорът ѝ е ‘никога’. Тоест не иска.“
„Няма шанс“, каза тя.
# 622
3 юли 2026, 17:56 ч.
Благодаря за превода, Диди! 
С удоволствие изгледах и прочетох интервюто на Чаан. Зрял 18 годишен младеж с почти 10 годишна кариера зад гърба си. Смело преследва мечтите си.
Ще успее...
Виж целия пост
Ето Еми...
Това момче знае какво иска в този живот с кеф изгледах интервюто му.
Скрит текст:
– За какво разказва „Daha 17“?
„Daha 17“ разказва историята на едно момче, чиито родители загиват в автомобилна катастрофа, когато то е още малко, а брат му изчезва. На 17 години той тръгва да го търси.
За да намери брат си, е готов на огромни жертви. Знаеш как е – още с първия проект или много ти харесва, или си казваш: „Не, тази професия не е за мен.“ Аз го разбрах още на осем години. В известен смисъл се припознавам в този герой.
– Значи и той е борбен.
– Да, определено.
– Преди малко си мислех, че съм изпитвал любов, но като се замисля, всъщност не съм.
– Добре, хайде да приключим темата за любовта.
– Добре, и аз така мисля.
– Здравейте! Гостът ни тази седмица е Чаан Ефе Ак от сериала „Daha 17“. Добре дошъл, Чаан!
– Благодаря.
– Всъщност ти си добре дошъл. Аз също.
– Да, вие дойдохте след мен. Аз вече свикнах – все едно вие сте дошли на снимачната площадка.
– Добре дошли.
– Как си? Как вървят нещата?
– Добре съм. Чувствам се чудесно. Работата на снимачната площадка върви много добре.
Има известно натоварване, разбира се, но съм щастлив.
– Свикна ли вече?
– Да. Разбира се, още не сме в най-натоварения период, но постепенно свикнах.
– Това е първото ни интервю. Преди да дойдеш, потърсих информация за теб и прочетох всичко, което успях да намеря. Не знам обаче кое е вярно и кое не, така че сега ще научим всичко направо от теб. Нека започнем от самото начало.
Разбрах, че си започнал да се занимаваш с актьорство на осем години.
– Да.
– Когато прочетох това, си помислих дали родителите ти не са актьори или дали някой в семейството не се занимава с тази професия. Все пак едно осемгодишно дете едва ли само взема такова решение. Как се случи?
– Стана така, че майка ми има много близка приятелка, която беше помощник-режисьор.
Имаше един проект. Не беше голяма роля – играех едно от седемте деца в дом за деца.
– Разбирам.
– Много ми хареса. При първия проект обикновено става едно от две неща – или страшно много ти харесва, или си казваш: „Тази професия не е за мен.“
Аз го разбрах още на осем години. Много ми хареса. Казах си, че това е нещо, което правя с удоволствие. Освен това ми се стори различно и интересно.
След това всичко се разви естествено – реклами, сериали и така започна моят път.
– Ако се върнем към онези първи години – с какво се занимават родителите ти? Откъде си? Къде си роден и израснал?
– Роден и израснал съм в Истанбул.
Всъщност сме родом от Одрин, но никога не съм живял там. Роден и израснал съм изцяло в Истанбул.
– Майка ми е домакиня, но много се интересува от киното и телевизията. Почти всичко, свързано с тази сфера, ѝ е познато. Завършила е специалност „Кино и телевизия“.
Баща ми работи във верига фитнес центрове като генерален мениджър.
– Разбирам.
– Така че в семейството ни няма актьори. Само майка ми е свързана с тази сфера. По-малкият ми брат също е актьор.
– На колко години е брат ти?
– В момента е на 12.
– В какво участва?
– Участва във филма на Netflix „Sen Yaşamaya Bak“ заедно с Aslı Enver и Kaan Urgancıoğlu.
– Точно така.
– Страхотно. Значи сте двама братя?
– Да.
– Чудесно. Излиза, че актьорството вече се превръща в семейна професия.
Добре, започваш на осем години. Следват реклами, после сериали. Почти са минали десет години.
– Да.
– След тези десет години какво ти даде тази професия? Започнал си като дете, прекарал си тийнейджърските си години на снимачната площадка, а сега вече си на осемнайсет и продължаваш да бъдеш актьор.
Какво научи от тази професия?
– Най-вече научих, че въпреки колко много обичам това, което правя, тази работа ме направи по-зрял човек.
Колкото и да ти харесва, в крайна сметка това е професия. Затова смятам, че тя ме изгради като по-зрял човек и това ме радва.
Освен това влязох в този бранш много рано, така че най-вече се научих да работя.
– Да, всъщност да се научиш да работиш е едно от най-важните неща.
– Точно така. Научих се и на дисциплина.
– Разбира се – ранно ставане, графици и всичко останало.
Имало ли е моменти, в които си усещал трудностите на това да бъдеш дете актьор? Често се говори за тях – че си на снимачната площадка, имаш работно време, понякога си далеч от семейството, докато приятелите ти празнуват рожден ден, ти трябва да работиш.
Или например нямаш собствена каравана или гримьорна. Случвало ли ти се е да изпиташ подобни трудности?
– Честно казано – не.
Винаги ходех на снимки с огромно желание. Всичко там ми беше различно и много интересно, затова се забавлявах.
Освен това майка ми винаги беше до мен. Нито веднъж не ме е изпратила сам на снимачната площадка.
А в проектите, в които участвах, като „Tozkoparan“, имаше много деца на моята възраст, така че беше още по-забавно.
Затова не мога да кажа, че съм изпитал трудностите, през които минават много деца актьори.
Може би единственото беше, че през лятото, когато приятелите ми ходеха на почивка, аз работех.
Но това ме правеше щастлив, защото вършех нещо, което обичам. Бях на място, което ми харесваше, затова не ми тежеше.
– Колко години участва в „Tozkoparan“?
– Доста дълго.
– Колко сезона продължи?
– Два сезона по националната телевизия, три сезона за платформата, два филма и един мюзикъл. „Tozkoparan“ продължи доста време.
– Значи голяма част от живота ти е минала с този проект.
– Да. Когато започнах, бях на 13 години, а когато приключихме, вече бях на 16–17.
– Сега имаш страшно много фенове.
– Да.
– Какво е да си известен на тази възраст?
– Странно е. С времето свикваш, но въпреки това понякога все още ми се струва необичайно.
Когато изляза на улицата и хората ме разпознават, това е много странно, но и много хубаво чувство.
Защото човек, когото никога не си срещал, идва при теб с искрена симпатия, иска да се снима с теб и ти показва безусловна обич. Според мен това е много ценно.
– А как беше в училище? Сега си последна година в гимназията, нали?
– Да.
– Когато това интервю бъде излъчено, най-вероятно вече ще си завършил гимназия.
Но искам да те попитам за нещо друго. Един ден си на снимачната площадка, а на следващия – в училище.
– Един ден вървиш по червения килим, а на следващия трябва да си водиш записки в часа по математика.
– Точно така.
– Един ден си на гала вечер, облечен в костюм, а на следващия седиш в класната стая със съучениците си и си записваш урока. Как беше това? И как реагираха съучениците ти?
– Разбира се, хората гледат на теб малко по-различно. Но не е така, както си представят мнозина. Всъщност не си в някакво привилегировано положение.
В крайна сметка и аз съм ученик. За учителите няма разлика между мен и останалите. Отнасят се към мен така, както към всички останали.
Не беше нещо особено.
Знаеш как в американските сериали винаги има едно „най-популярно дете в училище“? При мен изобщо не беше така.
– Значи не беше най-популярният ученик?
– Не, изобщо.
Наистина не беше така. Да, хората те гледат малко по-различно, защото се занимаваш с необичайна професия, но не чак толкова. Не става дума за някаква огромна популярност в училище.
– Видях, че си качил 38 видеа в YouTube. Имаш собствен канал.
– Да.
– И имаш 784 хиляди абонати. Звучи невероятно.
– Да.
– Добре, участваш в сериали, имаш милиони последователи и стотици хиляди абонати...
Никога ли не си се главозамайвал? Кажи честно.
Все пак си млад. На 12–13 години човек понякога започва да се мисли за голяма работа. Никога ли не си минавал през такъв период?
– Не знам защо, но сигурно е заради възпитанието, което съм получил в семейството.
– Разбирам.
– Никога не съм смятал, че съм по-добър или по-важен от останалите заради работата си.
Това, което правя, също е професия. Всеки има своя професия и всяка си има своите трудности.
Единствената разлика е, че хората ме разпознават на улицата. Освен това с нищо не се различавам от останалите.
Затова никога не съм се възприемал като нещо повече.
Наистина го казвам искрено.
– Има ли актьори, които са ти пример?
– Разбира се.
– Кои?
– Напоследък много хора казват, че приличам на Чаатай Улусой. И аз самият донякъде виждам прилика.
И Aрас Булут Инемли.
– Да, наистина има прилика.
– Да, и Арaс ми е сред любимите актьори.
– Да.
– От чуждестранните актьори бих посочил Joaquin Phoenix.
Всички актьори, които са играли Жокера, са ми повлияли много. Например Heath Ledger.
– Точно те ми хрумнаха и на мен.
– Би ли искал да изиграеш отрицателен герой?
– Не точно злодей, а по-скоро персонаж като Жокера – сложен, многопластов герой.
– Добре, след малко пак ще се върнем към актьорството, но има още нещо, което ми направи впечатление – футболът.
– Разбира се.
– Разбрах, че си голям фен на „Бешикташ“.
– Да, и то заклет.
– Така ли?
– Разбира се.
– Значи си заклет привърженик на „Бешикташ“.
И си бил вратар в тяхната школа, нали?
– Да, играех като вратар.
– В школата на „Бешикташ“?
– Да, в юношеската академия.
– Сериозно? На колко години започна?
– Бях доста малък. Играх около четири-пет години.
Започнах някъде на девет-десетгодишна възраст,
а после продължих до около петнайсет.
Играх до пандемията. По време на пандемията вече се наложи да се откажа.
– Защо?
– Защото вече не успявах да съчетавам училището, снимките и футбола. Трите неща едновременно просто станаха невъзможни.
– А и постът на вратаря е доста специфичен. Освен това си бил и добър.
– Да, но тогава си мислех, че съм нисък за вратар.
Започнах да се притеснявам, че няма да порасна достатъчно.
Сам си създавах тези тревоги, въпреки че баща ми е висок 1,90 м, така че беше почти сигурно, че и аз ще порасна.
– Да. Сега си напълно добре.
– Да, но между другото и сега съм малко нисък за професионален вратар.
– Така е.
– В сравнение с повечето вратари съм по-нисък. Тогава започнах да се притеснявам и си казах: „Ще продължа с актьорството.“
Така и стана.
– Липсва ли ти още футболът?
– Разбира се. Всеки път, когато мина покрай мястото, където тренирахме, ставам малко емоционален.
Все пак прекарах пет години от живота си там.
Но сега се занимавам с нещо, което обичам, така че не ми липсва чак толкова.
По-скоро изпитвам носталгия.
– Би било хубаво някой ден да изиграеш вратар или футболист.
– Нали? Може би така мечтата ми ще се сбъдне по друг начин.
– Възможно е.
– Да.
– Добре, работиш в сфера, в която има изключително много актьори.
Постоянно излизат нови проекти и сериали, а всяка година се появяват нови млади актьори.
Ти сега си на 18, скоро ставаш на 19, така че си сред най-младите в професията.
Плаши ли те тази силна конкуренция?
Защото не всичко зависи само от теб. Колкото и талантлив и успешен да си, винаги има още много фактори, които оказват влияние.
– Абсолютно.
– Имало ли е моменти, в които си се тревожил и си се питал:
„Какво ще правя?“
„Ами ако един ден вече не успея да продължа?“
„Как ще се отлича от останалите?“
„Как ще покажа, че съм различен?“
– Честно казано, досега никога не съм мислил по този начин.
Обикновено, когато имам силно усещане за нещо, то се оказва вярно.
И никога не съм си казвал: „Ами ако не се получи?“
Тъй като се занимавам с това още от дете, винаги съм вярвал, че нещата по някакъв начин ще се наредят.
Ще направя всичко, което зависи от мен.
Останалото е въпрос на съдба.
– Хубаво казано.
А какви са мечтите ти за бъдещето?
– Мечтата ми е да продължа по този път.
Да стигна възможно най-далеч.
Да достигна най-високото ниво, до което съм способен.
– Например има ли режисьор, на когото много се възхищаваш и си казваш: „Много бих искал да участвам в негов филм“?
Или актьор, с когото мечтаеш да си партнираш? Имаш ли такива мечти?
– Честно казано, отговорът ми винаги е един и същ.
Искам роля като Жокера.
– О, добре.
– Да, такава роля постоянно е в съзнанието ми.
Ако никога не я изиграя, ще остане нещо, за което ще съжалявам.
– Чаан, ако трябва да се представиш на човек, който изобщо не те познава, как би се описал?
– Като в онези въпроси „Опиши се с три думи“?
– Да, точно така.
– Бих казал... забавен.
Ако се чувствам близък с човека срещу мен, съм шеговит.
Спокоен.
Весел.
И позитивен.
– Много млади хора, които гледат това предаване и те виждат в сериалите, мечтаят да станат актьори.
Отстрани всичко изглежда идеално.
Записваш се в актьорска агенция, получаваш роли, следват успешни проекти и накрая стигаш до главните роли.
Наистина ли всичко е толкова лесно и красиво?
– Не, разбира се.
Навремето съм ходил на страшно много кастинги.
Не е така, че се явяваш веднъж, избират те и след това всичко тръгва гладко.
Може би при някои хора се случва така, но в повечето случаи не е.
Трябва да положиш много усилия.
След известно време много хора се отказват.
Казват си: „Ходя по кастинги, а нищо не се получава.“
Аз не се отказах.
Продължавам всеки ден да се развивам и да давам най-доброто от себе си, за да ставам все по-добър.
– Според теб кое е най-трудното в актьорската професия?
– Не знам...
Може би чакането на снимачната площадка.
– Добре.
Да поговорим за сериала „Daha 17“.
– Да.
– За какво разказва?
– Разказва историята на едно момче, чиито родители загиват в автомобилна катастрофа, когато то е още малко, а брат му изчезва.
То посвещава живота си на това да го открие.
Прави огромни жертви.
Обикаля град след град в търсене на брат си.
А в края основният въпрос е дали ще успее да го намери.
– А твоят герой се казва Арас.
– Да, Арас.
– Как би го описал?
– Спокоен човек.
Човек, който живее с една-единствена цел.
Има ясна мисия в живота.
Всъщност до известна степен се припознавам в него.
– Значи и той е борбен.
– Разбира се.
За да намери брат си, е готов да се откаже от всичко.
Готов е да рискува всичко.
Такъв човек е.
– В сериала има и училищен живот – приятели, хора, с които се разбира, и други, с които не.
Доколко този свят прилича на твоя?
– Разбира се, Арас има много близки приятели.
Но има и другата страна – хората, които тормозят останалите.
Честно казано, в моя живот като Чаан никога не е имало хора, с които да съм бил в лоши отношения.
По принцип се разбирах с всички.
Разбира се, имах най-близки приятели, но като цяло бях в добри отношения с всички.
– А случвало ли ти се е да бъдеш тормозен в училище?
– Да, когато бях по-малък, се случваха такива неща.
Хората понякога се опитват да се заяждат с онези, които смятат за различни. Но това остана в миналото – отдавна вече не ми се случва.
– Когато си различен, хората понякога се опитват да те закачат или да те поставят в неудобно положение. Когато бях по-малък, ми се случваше. Но отдавна вече не.
– Разбрах, че в живота на Арас има и любов, нали?
– Да.
– Какво се случва в тази част от историята?
– Всъщност там нещата са доста сложни.
Арас идва в Бодрум, за да намери брат си.
Но междувременно започва да изпитва чувства към Лейля.
В същото време не трябва да забравя защо е дошъл.
Той е там, за да намери брат си, а не заради любовта.
Точно така.
Не бива да се отклонява от целта си.
Но Лейля му влияе толкова силно,
че го кара да се замисли дали да не промени приоритетите си.
Така Арас постепенно попада в една голяма любов.
– А какво място заема любовта в твоя живот?
– За мен любовта идва след някои други неща.
Например на първо място поставям кариерата и семейството си.
В момента съм изцяло съсредоточен върху себе си.
– Значи в момента няма специален човек в живота ти?
– Не.
– Тогава не ти е било трудно да заминеш за Бодрум.
– Да.
И без това, ако имаше човек до мен, щеше да е трудно.
Това не е нещо, което лесно се съчетава с връзка.
– Имаш ли собствена представа какво е любовта?
– Не знам.
Сигурно има, щом всички говорят за нея.
Но не мисля, че аз лично съм я преживял.
– Значи смяташ, че досега не си бил истински влюбен?
– Да.
– Какъв човек би могъл да те впечатли?
– Не знам.
След като още не съм го преживял,
предполагам, че ще разбера, когато се случи.
– Значи си мислел, че вече си бил влюбен, но сега осъзнаваш, че всъщност не е било така?
– Да.
Навремето си мислех, че съм изпитал любов.
Но като погледна назад, разбирам, че всъщност не съм.
– Хубаво.
Тогава нека приключим темата за любовта.
– Добре.
И аз така мисля.
Да приключим с любовта.
– Когато се погледнеш в огледалото, какво виждаш?
– В огледалото виждам един решителен човек.
– Хубав отговор.
– Виждам човек, който уверено върви към целите си.
– Добре.
– Кажи ми, винаги ли си бил толкова красив?
– Не.
– Питам те, защото има хора, които минават през т.нар. история на „грозното патенце“. В началното училище изглеждат по един начин, после порастват, започват да спортуват, променят се физически и изведнъж започват да привличат много внимание.
При теб така ли беше, или винаги си изглеждал по този начин?
– Не.
Според мен като малък бях сладко дете.
Хората, които ме познават оттогава, вероятно го знаят.
Разбира се, през пубертета минах през промени, както всички останали.
Но като цяло бях сладък.
Днес, особено пред камера, външният вид е много важен.
Това важи както за мъжете, така и за жените актьори.
Какво е твоето отношение към външната красота и физическата форма?
Какво означава за теб един красив или привлекателен човек?
Само външните характеристики ли са важни, или има и нещо друго?
– Имаш предвид според мен или според това как изглежда човек пред камера?
– Според теб лично.
– За мен красотата означава да се чувстваш добре със себе си.
Без значение какво мислят другите.
Ако изграждаш представата си за красота единствено според мнението на околните, според мен това е погрешно.
Аз никога не бих се променил заради чуждо мнение.
Правя това, което ме кара да се чувствам добре.
За мен това е най-важното.
– Сериалът се казва „Daha 17“.
А ти си само малко по-голям – на 18–19 години.
Как би описал хората на твоята възраст?
– Моето поколение е доста сложно.
Има много зрели млади хора,
но има и такива, които се държат по-незряло от възрастта си.
Честно казано, на тази възраст можеш да срещнеш абсолютно всякакви характери.
– А какво най-много те дразни у хората на твоята възраст?
– Може би прекаленото разглезване.
Струва ми се, че в този период има доста хора, които са прекалено разглезени.
Освен това вашето поколение живее много активно в социалните мрежи.
Всеки изразява мнението си.
Някои хора оставят просто негативни коментари.
Понякога са толкова злобни, че сякаш единствената им цел е да наранят някого.
Това не мога да разбера.
Между другото, аз наистина приемам критика.
Изобщо не се обиждам, ако някой ме критикува, стига намерението му да е добро и да ми помогне да се развия.
Но има хора, които пишат коментари единствено, за да накарат другия да се почувства зле.
Личи си, че са написани със злоба и лош умисъл.
– Днес често се говори за т.нар. „култура на линча“.
Актьорите и певците често стават нейна мишена.
Има една група фенове, после друга група фенове, които спорят помежду си.
Едните пишат едно, другите отвръщат с друго.
А ти си точно на възрастта, в която имаш много млади почитатели.
Свикна ли вече с тази култура на онлайн нападките?
Или когато прочетеш нещо лошо, все още те заболява?
Питаш ли се понякога: „Защо хората пишат такива неща?“
– Свикнах.
В началото много ми влияеше.
Мислех си:
„Ние влагаме толкова труд и усилия. Защо хората мислят така?“
Приемах го много лично.
Но с времето човек свиква.
Аз никога не съм бил обект на голям публичен линч.
Имало е дребни неща, което е нормално.
Но човек не бива да им обръща прекалено внимание.
Защото ако започнеш да мислиш само за това,
няма край.
– Да.
Ще стане много тежко.
Ще мислиш само за тези коментари.
– А какви са отношенията ти със социалните мрежи?
– Добри са.
– Да?
– Да.
Но понякога забравям да публикувам.
Например забравям да кача story.
Не съм чак толкова активен,
но обичам да разглеждам какво публикуват другите.
– Повече Instagram или TikTok човек си?
– Не използвам много TikTok.
Повече съм в Instagram.
– Би ли могъл да започнеш любовна връзка с някого чрез социалните мрежи?
– Как така?
– Например в Instagram.
Сигурно получаваш много съобщения.
– Да.
– Представи си, че някое момиче ти направи силно впечатление и започнете да си пишете в DM.
– Не, никога не съм правил такова нещо.
Честно казано, не съм привърженик на такива връзки чрез чат.
Според мен подобни неща трябва да се случват лице в лице.
– Хубав отговор.
– Да.
Всичко през съобщения ми изглежда изкуствено.
Наистина ми звучи неестествено.
Мисля, че такива неща трябва да се случват на живо.
– Добре.
Колко използваш филтри в социалните мрежи?
Защото това е една от темите, за които актьорите често биват критикувани.
– Не знам.
Не обичам да използвам филтри.
Дори ми е странно, когато хората казват:
„От коя страна изглеждам по-добре?“
За мен това няма голямо значение.
– Добре.
Ако днес не беше актьор, с какво щеше да се занимаваш?
– Най-вероятно щях да играя футбол.
– Съжаляваш ли, че се отказа?
– Не.
Изобщо не съжалявам.
Не съм се отказал от нещо, което не обичах, за да правя нещо друго.
Просто избрах другата си голяма страст.
– В момента живееш отделно от семейството си в Истанбул, нали?
– Да.
Но сега дойде тук и живееш сам.
– Да.
(усмихва се)
– Как е животът сам?
– Все още се опитвам да свикна.
Вкъщи майка ми понякога ми се караше, но накрая все пак ми помагаше да подреждам и всичко беше по-лесно.
Тук няма кой да го направи.
Всичко е на твоите плещи.
– Точно така.
– Ако дойдете в апартамента ми сега, сигурно няма да го познаете.
Навсякъде е разхвърляно.
– Наистина ли?
– Да.
Постоянно разхвърлям… и после изведнъж трябва да подреждам всичко наведнъж.
Но постепенно ще свикна и с това.
– Харесва ли ти да живееш сам?
– Да, хубаво е.
По-спокойно и по-свободно е.
Но, разбира се, има и своите недостатъци.
Например – 18 години съм свикнал с домашната храна на майка ми.
– Да, вярно. Домашната храна...
– Понякога ми е трудно, защото ми липсва.
Това е един от минусите.
– В сериала „Daha 17“ участвате със силен актьорски състав.
Как е атмосферата на снимачната площадка?
Свикнахте ли един с друг?
Все пак всички сте дошли от различни места и сега живеете и работите като общност.
– Да.
Мисля, че се сближихме много по-бързо, отколкото очаквахме.
Наистина харесвам всички на снимачната площадка.
Всички са страхотни хора.
Няма човек, за когото да мога да кажа нещо лошо.
Всички са много добросърдечни.
Много харесвам и всички млади актьори.
Както и останалите – например кака Несрим и батко Арман.
Обичам ги всички.
Наистина мисля, че сме чудесен екип.
– Чудесно.
Да оставим за момент футбола и актьорството.
Какви са другите ти страсти?
Какво обичаш да правиш?
– Честно казано, футболът и актьорството заемат толкова голяма част от живота ми, че почти не остава време за други неща.
Обичам да гледам филми.
Освен това обичам да си говоря с приятели.
Харесва ми да излизам.
И, разбира се, много обичам да играя видеоигри.
– Видеоигри?
– Да.
Дори си донесох компютъра тук.
– Значи не играеш на PlayStation?
– Не, играя на компютър.
Играя на компютър.
Какви компютърни игри играеш?
Основно футболни игри. Няма да споменавам конкретни заглавия.
Добре.
Видях, че си качил 38 видеа в YouTube, а след това си спрял. Тогава си бил доста малък.
Защо се отказа? Не искаш ли повече да правиш съдържание?
В един момент осъзнах, че YouTube просто не е за мен.
Забавно е да го чуеш в YouTube предаване – че YouTube не е за теб.
(смее се) Да, звучи така.
Имам огромно уважение към хората, които създават съдържание за YouTube.
Честно казано, това е много трудна работа.
Изобщо не е толкова лесно, колкото изглежда.
Не е просто да включиш камерата, да снимаш и да приключиш.
Изисква много време и постоянство.
Просто осъзнах, че това не е моето нещо.
Моят път е по-скоро актьорството.
Добре.
Кое е качеството, което приятелите ти най-често биха искали да промениш у теб?
Понякога настроението ми се променя много бързо.
И също така съм доста нерешителен.
А ти самият какво би искал да промениш в себе си?
Същото – колебливостта и промените в настроението.
Защо? Случва ли се например изведнъж от весел да станеш мълчалив?
Да.
Понякога се случва.
Осъзнавам го, но не успявам да го променя.
Доста странно е.
Просто понякога се случва.
Може би е заради зодията.
Честно казано, не вярвам особено в зодиите,
но понякога ми се иска да вярвам, защото някои неща наистина съвпадат.
Каква е твоята зодия?
Близнаци.
Близнаци.
Да.
Тогава наистина е възможно в един момент да си един човек, а в следващия – съвсем различен.
Да.
Понякога описанията наистина съвпадат.
Опасна зодия.
Според какво?
Каква зодия според теб е Араз?
Не съм много запознат със зодиите, но...
мисля, че може да е Лъв.
Да, възможно е.
Лъв му подхожда.
Ако Араз беше сега пред теб, какво би му казал?
Бих му казал:
„Браво. Наистина заслужаваш уважение за всичко, което направи.“
Хубав отговор.
Не знам какво повече бих могъл да кажа на Араз.
Чаан, много ти благодаря.
И аз благодаря.
Между другото, предпочиташ да ти казват Чаан ли?
Най-често ми казват Чаан.
Добре, Чаан, благодаря ти, че беше наш гост.
Когато записвахме това интервю, сериалът още не беше започнал.
Пожелавам му огромен успех.
Надявам се да има страхотен път.
И се надявам в бъдеще отново да се срещнем професионално и да имаме още много приятни разговори.
Пожелавам на всички хубав уикенд.
Хубав уикенд!
„Daha 17“ разказва историята на едно момче, чиито родители загиват в автомобилна катастрофа, когато то е още малко, а брат му изчезва. На 17 години той тръгва да го търси.
За да намери брат си, е готов на огромни жертви. Знаеш как е – още с първия проект или много ти харесва, или си казваш: „Не, тази професия не е за мен.“ Аз го разбрах още на осем години. В известен смисъл се припознавам в този герой.
– Значи и той е борбен.
– Да, определено.
– Преди малко си мислех, че съм изпитвал любов, но като се замисля, всъщност не съм.
– Добре, хайде да приключим темата за любовта.
– Добре, и аз така мисля.
– Здравейте! Гостът ни тази седмица е Чаан Ефе Ак от сериала „Daha 17“. Добре дошъл, Чаан!
– Благодаря.
– Всъщност ти си добре дошъл. Аз също.
– Да, вие дойдохте след мен. Аз вече свикнах – все едно вие сте дошли на снимачната площадка.
– Добре дошли.
– Как си? Как вървят нещата?
– Добре съм. Чувствам се чудесно. Работата на снимачната площадка върви много добре.
Има известно натоварване, разбира се, но съм щастлив.
– Свикна ли вече?
– Да. Разбира се, още не сме в най-натоварения период, но постепенно свикнах.
– Това е първото ни интервю. Преди да дойдеш, потърсих информация за теб и прочетох всичко, което успях да намеря. Не знам обаче кое е вярно и кое не, така че сега ще научим всичко направо от теб. Нека започнем от самото начало.
Разбрах, че си започнал да се занимаваш с актьорство на осем години.
– Да.
– Когато прочетох това, си помислих дали родителите ти не са актьори или дали някой в семейството не се занимава с тази професия. Все пак едно осемгодишно дете едва ли само взема такова решение. Как се случи?
– Стана така, че майка ми има много близка приятелка, която беше помощник-режисьор.
Имаше един проект. Не беше голяма роля – играех едно от седемте деца в дом за деца.
– Разбирам.
– Много ми хареса. При първия проект обикновено става едно от две неща – или страшно много ти харесва, или си казваш: „Тази професия не е за мен.“
Аз го разбрах още на осем години. Много ми хареса. Казах си, че това е нещо, което правя с удоволствие. Освен това ми се стори различно и интересно.
След това всичко се разви естествено – реклами, сериали и така започна моят път.
– Ако се върнем към онези първи години – с какво се занимават родителите ти? Откъде си? Къде си роден и израснал?
– Роден и израснал съм в Истанбул.
Всъщност сме родом от Одрин, но никога не съм живял там. Роден и израснал съм изцяло в Истанбул.
– Майка ми е домакиня, но много се интересува от киното и телевизията. Почти всичко, свързано с тази сфера, ѝ е познато. Завършила е специалност „Кино и телевизия“.
Баща ми работи във верига фитнес центрове като генерален мениджър.
– Разбирам.
– Така че в семейството ни няма актьори. Само майка ми е свързана с тази сфера. По-малкият ми брат също е актьор.
– На колко години е брат ти?
– В момента е на 12.
– В какво участва?
– Участва във филма на Netflix „Sen Yaşamaya Bak“ заедно с Aslı Enver и Kaan Urgancıoğlu.
– Точно така.
– Страхотно. Значи сте двама братя?
– Да.
– Чудесно. Излиза, че актьорството вече се превръща в семейна професия.
Добре, започваш на осем години. Следват реклами, после сериали. Почти са минали десет години.
– Да.
– След тези десет години какво ти даде тази професия? Започнал си като дете, прекарал си тийнейджърските си години на снимачната площадка, а сега вече си на осемнайсет и продължаваш да бъдеш актьор.
Какво научи от тази професия?
– Най-вече научих, че въпреки колко много обичам това, което правя, тази работа ме направи по-зрял човек.
Колкото и да ти харесва, в крайна сметка това е професия. Затова смятам, че тя ме изгради като по-зрял човек и това ме радва.
Освен това влязох в този бранш много рано, така че най-вече се научих да работя.
– Да, всъщност да се научиш да работиш е едно от най-важните неща.
– Точно така. Научих се и на дисциплина.
– Разбира се – ранно ставане, графици и всичко останало.
Имало ли е моменти, в които си усещал трудностите на това да бъдеш дете актьор? Често се говори за тях – че си на снимачната площадка, имаш работно време, понякога си далеч от семейството, докато приятелите ти празнуват рожден ден, ти трябва да работиш.
Или например нямаш собствена каравана или гримьорна. Случвало ли ти се е да изпиташ подобни трудности?
– Честно казано – не.
Винаги ходех на снимки с огромно желание. Всичко там ми беше различно и много интересно, затова се забавлявах.
Освен това майка ми винаги беше до мен. Нито веднъж не ме е изпратила сам на снимачната площадка.
А в проектите, в които участвах, като „Tozkoparan“, имаше много деца на моята възраст, така че беше още по-забавно.
Затова не мога да кажа, че съм изпитал трудностите, през които минават много деца актьори.
Може би единственото беше, че през лятото, когато приятелите ми ходеха на почивка, аз работех.
Но това ме правеше щастлив, защото вършех нещо, което обичам. Бях на място, което ми харесваше, затова не ми тежеше.
– Колко години участва в „Tozkoparan“?
– Доста дълго.
– Колко сезона продължи?
– Два сезона по националната телевизия, три сезона за платформата, два филма и един мюзикъл. „Tozkoparan“ продължи доста време.
– Значи голяма част от живота ти е минала с този проект.
– Да. Когато започнах, бях на 13 години, а когато приключихме, вече бях на 16–17.
– Сега имаш страшно много фенове.
– Да.
– Какво е да си известен на тази възраст?
– Странно е. С времето свикваш, но въпреки това понякога все още ми се струва необичайно.
Когато изляза на улицата и хората ме разпознават, това е много странно, но и много хубаво чувство.
Защото човек, когото никога не си срещал, идва при теб с искрена симпатия, иска да се снима с теб и ти показва безусловна обич. Според мен това е много ценно.
– А как беше в училище? Сега си последна година в гимназията, нали?
– Да.
– Когато това интервю бъде излъчено, най-вероятно вече ще си завършил гимназия.
Но искам да те попитам за нещо друго. Един ден си на снимачната площадка, а на следващия – в училище.
– Един ден вървиш по червения килим, а на следващия трябва да си водиш записки в часа по математика.
– Точно така.
– Един ден си на гала вечер, облечен в костюм, а на следващия седиш в класната стая със съучениците си и си записваш урока. Как беше това? И как реагираха съучениците ти?
– Разбира се, хората гледат на теб малко по-различно. Но не е така, както си представят мнозина. Всъщност не си в някакво привилегировано положение.
В крайна сметка и аз съм ученик. За учителите няма разлика между мен и останалите. Отнасят се към мен така, както към всички останали.
Не беше нещо особено.
Знаеш как в американските сериали винаги има едно „най-популярно дете в училище“? При мен изобщо не беше така.
– Значи не беше най-популярният ученик?
– Не, изобщо.
Наистина не беше така. Да, хората те гледат малко по-различно, защото се занимаваш с необичайна професия, но не чак толкова. Не става дума за някаква огромна популярност в училище.
– Видях, че си качил 38 видеа в YouTube. Имаш собствен канал.
– Да.
– И имаш 784 хиляди абонати. Звучи невероятно.
– Да.
– Добре, участваш в сериали, имаш милиони последователи и стотици хиляди абонати...
Никога ли не си се главозамайвал? Кажи честно.
Все пак си млад. На 12–13 години човек понякога започва да се мисли за голяма работа. Никога ли не си минавал през такъв период?
– Не знам защо, но сигурно е заради възпитанието, което съм получил в семейството.
– Разбирам.
– Никога не съм смятал, че съм по-добър или по-важен от останалите заради работата си.
Това, което правя, също е професия. Всеки има своя професия и всяка си има своите трудности.
Единствената разлика е, че хората ме разпознават на улицата. Освен това с нищо не се различавам от останалите.
Затова никога не съм се възприемал като нещо повече.
Наистина го казвам искрено.
– Има ли актьори, които са ти пример?
– Разбира се.
– Кои?
– Напоследък много хора казват, че приличам на Чаатай Улусой. И аз самият донякъде виждам прилика.
И Aрас Булут Инемли.
– Да, наистина има прилика.
– Да, и Арaс ми е сред любимите актьори.
– Да.
– От чуждестранните актьори бих посочил Joaquin Phoenix.
Всички актьори, които са играли Жокера, са ми повлияли много. Например Heath Ledger.
– Точно те ми хрумнаха и на мен.
– Би ли искал да изиграеш отрицателен герой?
– Не точно злодей, а по-скоро персонаж като Жокера – сложен, многопластов герой.
– Добре, след малко пак ще се върнем към актьорството, но има още нещо, което ми направи впечатление – футболът.
– Разбира се.
– Разбрах, че си голям фен на „Бешикташ“.
– Да, и то заклет.
– Така ли?
– Разбира се.
– Значи си заклет привърженик на „Бешикташ“.
И си бил вратар в тяхната школа, нали?
– Да, играех като вратар.
– В школата на „Бешикташ“?
– Да, в юношеската академия.
– Сериозно? На колко години започна?
– Бях доста малък. Играх около четири-пет години.
Започнах някъде на девет-десетгодишна възраст,
а после продължих до около петнайсет.
Играх до пандемията. По време на пандемията вече се наложи да се откажа.
– Защо?
– Защото вече не успявах да съчетавам училището, снимките и футбола. Трите неща едновременно просто станаха невъзможни.
– А и постът на вратаря е доста специфичен. Освен това си бил и добър.
– Да, но тогава си мислех, че съм нисък за вратар.
Започнах да се притеснявам, че няма да порасна достатъчно.
Сам си създавах тези тревоги, въпреки че баща ми е висок 1,90 м, така че беше почти сигурно, че и аз ще порасна.
– Да. Сега си напълно добре.
– Да, но между другото и сега съм малко нисък за професионален вратар.
– Така е.
– В сравнение с повечето вратари съм по-нисък. Тогава започнах да се притеснявам и си казах: „Ще продължа с актьорството.“
Така и стана.
– Липсва ли ти още футболът?
– Разбира се. Всеки път, когато мина покрай мястото, където тренирахме, ставам малко емоционален.
Все пак прекарах пет години от живота си там.
Но сега се занимавам с нещо, което обичам, така че не ми липсва чак толкова.
По-скоро изпитвам носталгия.
– Би било хубаво някой ден да изиграеш вратар или футболист.
– Нали? Може би така мечтата ми ще се сбъдне по друг начин.
– Възможно е.
– Да.
– Добре, работиш в сфера, в която има изключително много актьори.
Постоянно излизат нови проекти и сериали, а всяка година се появяват нови млади актьори.
Ти сега си на 18, скоро ставаш на 19, така че си сред най-младите в професията.
Плаши ли те тази силна конкуренция?
Защото не всичко зависи само от теб. Колкото и талантлив и успешен да си, винаги има още много фактори, които оказват влияние.
– Абсолютно.
– Имало ли е моменти, в които си се тревожил и си се питал:
„Какво ще правя?“
„Ами ако един ден вече не успея да продължа?“
„Как ще се отлича от останалите?“
„Как ще покажа, че съм различен?“
– Честно казано, досега никога не съм мислил по този начин.
Обикновено, когато имам силно усещане за нещо, то се оказва вярно.
И никога не съм си казвал: „Ами ако не се получи?“
Тъй като се занимавам с това още от дете, винаги съм вярвал, че нещата по някакъв начин ще се наредят.
Ще направя всичко, което зависи от мен.
Останалото е въпрос на съдба.
– Хубаво казано.
А какви са мечтите ти за бъдещето?
– Мечтата ми е да продължа по този път.
Да стигна възможно най-далеч.
Да достигна най-високото ниво, до което съм способен.
– Например има ли режисьор, на когото много се възхищаваш и си казваш: „Много бих искал да участвам в негов филм“?
Или актьор, с когото мечтаеш да си партнираш? Имаш ли такива мечти?
– Честно казано, отговорът ми винаги е един и същ.
Искам роля като Жокера.
– О, добре.
– Да, такава роля постоянно е в съзнанието ми.
Ако никога не я изиграя, ще остане нещо, за което ще съжалявам.
– Чаан, ако трябва да се представиш на човек, който изобщо не те познава, как би се описал?
– Като в онези въпроси „Опиши се с три думи“?
– Да, точно така.
– Бих казал... забавен.
Ако се чувствам близък с човека срещу мен, съм шеговит.
Спокоен.
Весел.
И позитивен.
– Много млади хора, които гледат това предаване и те виждат в сериалите, мечтаят да станат актьори.
Отстрани всичко изглежда идеално.
Записваш се в актьорска агенция, получаваш роли, следват успешни проекти и накрая стигаш до главните роли.
Наистина ли всичко е толкова лесно и красиво?
– Не, разбира се.
Навремето съм ходил на страшно много кастинги.
Не е така, че се явяваш веднъж, избират те и след това всичко тръгва гладко.
Може би при някои хора се случва така, но в повечето случаи не е.
Трябва да положиш много усилия.
След известно време много хора се отказват.
Казват си: „Ходя по кастинги, а нищо не се получава.“
Аз не се отказах.
Продължавам всеки ден да се развивам и да давам най-доброто от себе си, за да ставам все по-добър.
– Според теб кое е най-трудното в актьорската професия?
– Не знам...
Може би чакането на снимачната площадка.
– Добре.
Да поговорим за сериала „Daha 17“.
– Да.
– За какво разказва?
– Разказва историята на едно момче, чиито родители загиват в автомобилна катастрофа, когато то е още малко, а брат му изчезва.
То посвещава живота си на това да го открие.
Прави огромни жертви.
Обикаля град след град в търсене на брат си.
А в края основният въпрос е дали ще успее да го намери.
– А твоят герой се казва Арас.
– Да, Арас.
– Как би го описал?
– Спокоен човек.
Човек, който живее с една-единствена цел.
Има ясна мисия в живота.
Всъщност до известна степен се припознавам в него.
– Значи и той е борбен.
– Разбира се.
За да намери брат си, е готов да се откаже от всичко.
Готов е да рискува всичко.
Такъв човек е.
– В сериала има и училищен живот – приятели, хора, с които се разбира, и други, с които не.
Доколко този свят прилича на твоя?
– Разбира се, Арас има много близки приятели.
Но има и другата страна – хората, които тормозят останалите.
Честно казано, в моя живот като Чаан никога не е имало хора, с които да съм бил в лоши отношения.
По принцип се разбирах с всички.
Разбира се, имах най-близки приятели, но като цяло бях в добри отношения с всички.
– А случвало ли ти се е да бъдеш тормозен в училище?
– Да, когато бях по-малък, се случваха такива неща.
Хората понякога се опитват да се заяждат с онези, които смятат за различни. Но това остана в миналото – отдавна вече не ми се случва.
– Когато си различен, хората понякога се опитват да те закачат или да те поставят в неудобно положение. Когато бях по-малък, ми се случваше. Но отдавна вече не.
– Разбрах, че в живота на Арас има и любов, нали?
– Да.
– Какво се случва в тази част от историята?
– Всъщност там нещата са доста сложни.
Арас идва в Бодрум, за да намери брат си.
Но междувременно започва да изпитва чувства към Лейля.
В същото време не трябва да забравя защо е дошъл.
Той е там, за да намери брат си, а не заради любовта.
Точно така.
Не бива да се отклонява от целта си.
Но Лейля му влияе толкова силно,
че го кара да се замисли дали да не промени приоритетите си.
Така Арас постепенно попада в една голяма любов.
– А какво място заема любовта в твоя живот?
– За мен любовта идва след някои други неща.
Например на първо място поставям кариерата и семейството си.
В момента съм изцяло съсредоточен върху себе си.
– Значи в момента няма специален човек в живота ти?
– Не.
– Тогава не ти е било трудно да заминеш за Бодрум.
– Да.
И без това, ако имаше човек до мен, щеше да е трудно.
Това не е нещо, което лесно се съчетава с връзка.
– Имаш ли собствена представа какво е любовта?
– Не знам.
Сигурно има, щом всички говорят за нея.
Но не мисля, че аз лично съм я преживял.
– Значи смяташ, че досега не си бил истински влюбен?
– Да.
– Какъв човек би могъл да те впечатли?
– Не знам.
След като още не съм го преживял,
предполагам, че ще разбера, когато се случи.
– Значи си мислел, че вече си бил влюбен, но сега осъзнаваш, че всъщност не е било така?
– Да.
Навремето си мислех, че съм изпитал любов.
Но като погледна назад, разбирам, че всъщност не съм.
– Хубаво.
Тогава нека приключим темата за любовта.
– Добре.
И аз така мисля.
Да приключим с любовта.
– Когато се погледнеш в огледалото, какво виждаш?
– В огледалото виждам един решителен човек.
– Хубав отговор.
– Виждам човек, който уверено върви към целите си.
– Добре.
– Кажи ми, винаги ли си бил толкова красив?
– Не.
– Питам те, защото има хора, които минават през т.нар. история на „грозното патенце“. В началното училище изглеждат по един начин, после порастват, започват да спортуват, променят се физически и изведнъж започват да привличат много внимание.
При теб така ли беше, или винаги си изглеждал по този начин?
– Не.
Според мен като малък бях сладко дете.
Хората, които ме познават оттогава, вероятно го знаят.
Разбира се, през пубертета минах през промени, както всички останали.
Но като цяло бях сладък.
Днес, особено пред камера, външният вид е много важен.
Това важи както за мъжете, така и за жените актьори.
Какво е твоето отношение към външната красота и физическата форма?
Какво означава за теб един красив или привлекателен човек?
Само външните характеристики ли са важни, или има и нещо друго?
– Имаш предвид според мен или според това как изглежда човек пред камера?
– Според теб лично.
– За мен красотата означава да се чувстваш добре със себе си.
Без значение какво мислят другите.
Ако изграждаш представата си за красота единствено според мнението на околните, според мен това е погрешно.
Аз никога не бих се променил заради чуждо мнение.
Правя това, което ме кара да се чувствам добре.
За мен това е най-важното.
– Сериалът се казва „Daha 17“.
А ти си само малко по-голям – на 18–19 години.
Как би описал хората на твоята възраст?
– Моето поколение е доста сложно.
Има много зрели млади хора,
но има и такива, които се държат по-незряло от възрастта си.
Честно казано, на тази възраст можеш да срещнеш абсолютно всякакви характери.
– А какво най-много те дразни у хората на твоята възраст?
– Може би прекаленото разглезване.
Струва ми се, че в този период има доста хора, които са прекалено разглезени.
Освен това вашето поколение живее много активно в социалните мрежи.
Всеки изразява мнението си.
Някои хора оставят просто негативни коментари.
Понякога са толкова злобни, че сякаш единствената им цел е да наранят някого.
Това не мога да разбера.
Между другото, аз наистина приемам критика.
Изобщо не се обиждам, ако някой ме критикува, стига намерението му да е добро и да ми помогне да се развия.
Но има хора, които пишат коментари единствено, за да накарат другия да се почувства зле.
Личи си, че са написани със злоба и лош умисъл.
– Днес често се говори за т.нар. „култура на линча“.
Актьорите и певците често стават нейна мишена.
Има една група фенове, после друга група фенове, които спорят помежду си.
Едните пишат едно, другите отвръщат с друго.
А ти си точно на възрастта, в която имаш много млади почитатели.
Свикна ли вече с тази култура на онлайн нападките?
Или когато прочетеш нещо лошо, все още те заболява?
Питаш ли се понякога: „Защо хората пишат такива неща?“
– Свикнах.
В началото много ми влияеше.
Мислех си:
„Ние влагаме толкова труд и усилия. Защо хората мислят така?“
Приемах го много лично.
Но с времето човек свиква.
Аз никога не съм бил обект на голям публичен линч.
Имало е дребни неща, което е нормално.
Но човек не бива да им обръща прекалено внимание.
Защото ако започнеш да мислиш само за това,
няма край.
– Да.
Ще стане много тежко.
Ще мислиш само за тези коментари.
– А какви са отношенията ти със социалните мрежи?
– Добри са.
– Да?
– Да.
Но понякога забравям да публикувам.
Например забравям да кача story.
Не съм чак толкова активен,
но обичам да разглеждам какво публикуват другите.
– Повече Instagram или TikTok човек си?
– Не използвам много TikTok.
Повече съм в Instagram.
– Би ли могъл да започнеш любовна връзка с някого чрез социалните мрежи?
– Как така?
– Например в Instagram.
Сигурно получаваш много съобщения.
– Да.
– Представи си, че някое момиче ти направи силно впечатление и започнете да си пишете в DM.
– Не, никога не съм правил такова нещо.
Честно казано, не съм привърженик на такива връзки чрез чат.
Според мен подобни неща трябва да се случват лице в лице.
– Хубав отговор.
– Да.
Всичко през съобщения ми изглежда изкуствено.
Наистина ми звучи неестествено.
Мисля, че такива неща трябва да се случват на живо.
– Добре.
Колко използваш филтри в социалните мрежи?
Защото това е една от темите, за които актьорите често биват критикувани.
– Не знам.
Не обичам да използвам филтри.
Дори ми е странно, когато хората казват:
„От коя страна изглеждам по-добре?“
За мен това няма голямо значение.
– Добре.
Ако днес не беше актьор, с какво щеше да се занимаваш?
– Най-вероятно щях да играя футбол.
– Съжаляваш ли, че се отказа?
– Не.
Изобщо не съжалявам.
Не съм се отказал от нещо, което не обичах, за да правя нещо друго.
Просто избрах другата си голяма страст.
– В момента живееш отделно от семейството си в Истанбул, нали?
– Да.
Но сега дойде тук и живееш сам.
– Да.
(усмихва се)
– Как е животът сам?
– Все още се опитвам да свикна.
Вкъщи майка ми понякога ми се караше, но накрая все пак ми помагаше да подреждам и всичко беше по-лесно.
Тук няма кой да го направи.
Всичко е на твоите плещи.
– Точно така.
– Ако дойдете в апартамента ми сега, сигурно няма да го познаете.
Навсякъде е разхвърляно.
– Наистина ли?
– Да.
Постоянно разхвърлям… и после изведнъж трябва да подреждам всичко наведнъж.
Но постепенно ще свикна и с това.
– Харесва ли ти да живееш сам?
– Да, хубаво е.
По-спокойно и по-свободно е.
Но, разбира се, има и своите недостатъци.
Например – 18 години съм свикнал с домашната храна на майка ми.
– Да, вярно. Домашната храна...
– Понякога ми е трудно, защото ми липсва.
Това е един от минусите.
– В сериала „Daha 17“ участвате със силен актьорски състав.
Как е атмосферата на снимачната площадка?
Свикнахте ли един с друг?
Все пак всички сте дошли от различни места и сега живеете и работите като общност.
– Да.
Мисля, че се сближихме много по-бързо, отколкото очаквахме.
Наистина харесвам всички на снимачната площадка.
Всички са страхотни хора.
Няма човек, за когото да мога да кажа нещо лошо.
Всички са много добросърдечни.
Много харесвам и всички млади актьори.
Както и останалите – например кака Несрим и батко Арман.
Обичам ги всички.
Наистина мисля, че сме чудесен екип.
– Чудесно.
Да оставим за момент футбола и актьорството.
Какви са другите ти страсти?
Какво обичаш да правиш?
– Честно казано, футболът и актьорството заемат толкова голяма част от живота ми, че почти не остава време за други неща.
Обичам да гледам филми.
Освен това обичам да си говоря с приятели.
Харесва ми да излизам.
И, разбира се, много обичам да играя видеоигри.
– Видеоигри?
– Да.
Дори си донесох компютъра тук.
– Значи не играеш на PlayStation?
– Не, играя на компютър.
Играя на компютър.
Какви компютърни игри играеш?
Основно футболни игри. Няма да споменавам конкретни заглавия.
Добре.
Видях, че си качил 38 видеа в YouTube, а след това си спрял. Тогава си бил доста малък.
Защо се отказа? Не искаш ли повече да правиш съдържание?
В един момент осъзнах, че YouTube просто не е за мен.
Забавно е да го чуеш в YouTube предаване – че YouTube не е за теб.
(смее се) Да, звучи така.
Имам огромно уважение към хората, които създават съдържание за YouTube.
Честно казано, това е много трудна работа.
Изобщо не е толкова лесно, колкото изглежда.
Не е просто да включиш камерата, да снимаш и да приключиш.
Изисква много време и постоянство.
Просто осъзнах, че това не е моето нещо.
Моят път е по-скоро актьорството.
Добре.
Кое е качеството, което приятелите ти най-често биха искали да промениш у теб?
Понякога настроението ми се променя много бързо.
И също така съм доста нерешителен.
А ти самият какво би искал да промениш в себе си?
Същото – колебливостта и промените в настроението.
Защо? Случва ли се например изведнъж от весел да станеш мълчалив?
Да.
Понякога се случва.
Осъзнавам го, но не успявам да го променя.
Доста странно е.
Просто понякога се случва.
Може би е заради зодията.
Честно казано, не вярвам особено в зодиите,
но понякога ми се иска да вярвам, защото някои неща наистина съвпадат.
Каква е твоята зодия?
Близнаци.
Близнаци.
Да.
Тогава наистина е възможно в един момент да си един човек, а в следващия – съвсем различен.
Да.
Понякога описанията наистина съвпадат.
Опасна зодия.
Според какво?
Каква зодия според теб е Араз?
Не съм много запознат със зодиите, но...
мисля, че може да е Лъв.
Да, възможно е.
Лъв му подхожда.
Ако Араз беше сега пред теб, какво би му казал?
Бих му казал:
„Браво. Наистина заслужаваш уважение за всичко, което направи.“
Хубав отговор.
Не знам какво повече бих могъл да кажа на Араз.
Чаан, много ти благодаря.
И аз благодаря.
Между другото, предпочиташ да ти казват Чаан ли?
Най-често ми казват Чаан.
Добре, Чаан, благодаря ти, че беше наш гост.
Когато записвахме това интервю, сериалът още не беше започнал.
Пожелавам му огромен успех.
Надявам се да има страхотен път.
И се надявам в бъдеще отново да се срещнем професионално и да имаме още много приятни разговори.
Пожелавам на всички хубав уикенд.
Хубав уикенд!
С удоволствие изгледах и прочетох интервюто на Чаан. Зрял 18 годишен младеж с почти 10 годишна кариера зад гърба си. Смело преследва мечтите си. Ще успее...
# 623
3 юли 2026, 18:48 ч.
Диди , 🫶 Благодаря за отделеното време и преведените интервюта. Много добро интервю и разговор на Чаан Ефе. Личи си какво иска и ще го постигне. Приличат си по доста неща с Чаатай бей , но има и разлики , което е нормално разбира се.
Това на Б. се оказа дълго. Интересни неща са коментирали и говорили от дизи сектора.
Виж целия пост
Това на Б. се оказа дълго. Интересни неща са коментирали и говорили от дизи сектора.
# 624
3 юли 2026, 20:39 ч.
Хич не ща да коментирам Бирсен. В интервюто много говори, но нищо съществено не казва и се прави на света вода ненапита.
Само тя, видите ли, проверявала инфото от различни източници, че да е сигурна какво пише. Айде де, на балъци ли се опитва да прави четящите статиите ѝ. А в същото време привежда примери, с които доказва колко много разчита на клюкарските вести. Твори жълтини, но се "бори" срещу жълтата преса. Много повърхностно и лековато се опитва да излезе от тинята, в която е затънала.
Такива като Бирсен нито могат да ми развалят настроението, нито ще ми променят мнението за страхотната игра на Чачо и Демет. Двамата направиха партньорство, за което дълго ще се говори.
Само един коментар от фенове е достатъчен, за да обори твърденията на Бирсен и тези, които ѝ ръкопляскат:
Виж целия пост
Хич не ща да коментирам Бирсен. В интервюто много говори, но нищо съществено не казва и се прави на света вода ненапита.
Само тя, видите ли, проверявала инфото от различни източници, че да е сигурна какво пише. Айде де, на балъци ли се опитва да прави четящите статиите ѝ. А в същото време привежда примери, с които доказва колко много разчита на клюкарските вести. Твори жълтини, но се "бори" срещу жълтата преса. Много повърхностно и лековато се опитва да излезе от тинята, в която е затънала.
Такива като Бирсен нито могат да ми развалят настроението, нито ще ми променят мнението за страхотната игра на Чачо и Демет. Двамата направиха партньорство, за което дълго ще се говори.
Само един коментар от фенове е достатъчен, за да обори твърденията на Бирсен и тези, които ѝ ръкопляскат:
Човек не може да не изпитва завист, когато вижда такава омраза 🤔😂
Нейната подкрепа и насърчение ❤️🩹
Нейната подкрепа и насърчение ❤️🩹
# 625
3 юли 2026, 21:35 ч.
Не мога да пропусна тази сладост и да не я донеса. 🥰Семейство ТЕК заедно и щастливи дори за кратко го изживяха и имат Спомени.
Виж целия пост
Не мога да пропусна тази сладост и да не я донеса. 🥰Семейство ТЕК заедно и щастливи дори за кратко го изживяха и имат Спомени.
# 629
3 юли 2026, 23:52 ч.
Красиви и талантливи турски актьори. 
Радост за окото!
Сериалът #Gaddar, с участието на Чаатай Улусой в ролята на Дахан Ялчън, ще се излъчи премиерно по HBO Brazil на 20 юли под заглавието „Gaddar: Sem Piedade“.
Междувременно сериалът #Medcezir, с участието на Чаатай Улусой в ролята на Яман Копер, продължава излъчването си в Бразилия под заглавието „Medcezir: Vidas Alheias“.
Третият сезон на сериала ще се излъчи премиерно по HBO Brazil на 6 юли, а четвъртият - на 20 юли.
#cagatayulusoy
Виж целия пост
След 15-та минута клиповете на Ешреф Тек
Радост за окото!Сериалът #Gaddar, с участието на Чаатай Улусой в ролята на Дахан Ялчън, ще се излъчи премиерно по HBO Brazil на 20 юли под заглавието „Gaddar: Sem Piedade“.
Междувременно сериалът #Medcezir, с участието на Чаатай Улусой в ролята на Яман Копер, продължава излъчването си в Бразилия под заглавието „Medcezir: Vidas Alheias“.
Третият сезон на сериала ще се излъчи премиерно по HBO Brazil на 6 юли, а четвъртият - на 20 юли.
#cagatayulusoy
Препоръчани теми