Как преудоляхте страха от раждането,ако знаете какво е и ви е за втори път..?

  • 1 948
  • 45
Мили момичета..наречете ме пъзла,но колкото повече наближава големия ден,толкова повече започвам да се шашкам.. Praynig
Дъщеря ми  съм раждала преди 8 години и беше доста зор..МОже би затова се страхувам..още ми е жив спомена от първото раждане..
Хем родих за 3 часа,но всичко бе предизвикано и много болеше..
Вие страхувате ли се и как се борите  с този страх..?Много чакаме бебо и с голяма любов..но как ще раждам незнам.. Praynig
Виж целия пост
# 1
Първия път раждах 11 часа -предизвикано раждане , но бях си казала -"каквото и да е ще е само днес и после ще гушкам бебче!"След 13 години родих много по бързо и през цялото време нямах търпение да видя и прегърна бебчо , това ми даваше сили и болките , които помнех не бяха нито толкова страшни нито толкова нетърпими!Мисля , че всичко е въпрос на психическа  нагласа!
Бързо и безпроблемно раждане ти желая! Hug
Виж целия пост
# 2
Родих преди малко повече от 3 месеца и вече съм забравила какво беше  Blush Толкова се подготвях за този момент, знаех как да дишам, как да напъвам  Sick , пък накрая се наложи секцио по спешност...Само още не мога да забравя първия път, когато видях моето 2-килограмово бебче.....колко мъничко беше  Cry и колко бавно минаваха дните докато го изпишат от болницата  Cry
Виж целия пост
# 3
Втория път ме беше страх повече . Страх от известното. Децата ми имат малка разлика, не бях забравила и минута от първото раждане, предполагам затова изпитвах по-голям страх.
Виж целия пост
# 4
Втория път ме беше страх повече . Страх от известното. Децата ми имат малка разлика, не бях забравила и минута от първото раждане, предполагам затова изпитвах по-голям страх.
И аз така. Първият път всичко продължи 12 часа,вторият 24 ,добре че решиха да ми помогнат да ускорят раждането. Страха ми отмина след като се появи бебето. Мислех за бебето и така ставаше по-леко.
Виж целия пост
# 5
 И двата пъти раждах ухилена до уши.Ами боли,какво да правя,ама акушерките бяха майтапчийки и забавни  Mr. Green.Попиляхме се да се хилим,особенно втория път.Спокойно,не си насаждай страхове предварително,гледай позитивно. Peace
Виж целия пост
# 6
И двата пъти раждах ухилена до уши.Ами боли,какво да правя,ама акушерките бяха майтапчийки и забавни  Mr. Green.Попиляхме се да се хилим,особенно втория път.Спокойно,не си насаждай страхове предварително,гледай позитивно. Peace

И аз бях родилка "купонджийка". Много се майтапихме с докторите, особено последния път. Тъкмо се бях върнала от море (около 2 седмици преди Големия ден). И си представете гледката: един огромен черен корем, между две бели ивици. Не е истина колко смях падна.
Моята рецепта е: Никой не е останал вътре.Всички сме дошли на света по този начин. В наши дни медицината може толкова много, а раждането си е един съвсем естествен процес. Е, болка има, но тя просто трябва да се изтърпи (не знам как стои въпросът при секциото). Само дето първия път не знаех точно какво трябва да правя, но след това вече е лесно. Знаеш какво се иска от теб и си го правиш (макар че второто ми раждане беше по-дълго от първото, защото бебо го мързеше да излезе  Laughing ).
Успех, миличка, и леко раждане. Все пак вече имаш един успрешен опит зад гърба си - знаеш как става.
Виж целия пост
# 7
Ще следя с интерес темата.
Засега мога да кажа, че не ме е страх. Надявам се вторият път да е по-лесно или пък ако се окаже, че сега бебо е по-голямо и от батко си лекарят да ме прати за секцио. Но като наближи терминът не знам как ще се чувствам. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 8
И двата пъти раждах предизвикано. Първият път болката беше нечовешка, втория очаквах да е пак така ...е не беше. Беше много по-леко, а бебо беше 4100, имах и само 2 шева, а първия път нямах място дето да не съм шита с бебе 3200  Hug Смело напред , дано и при теб да е по-лесно  Simple Smile
Виж целия пост
# 9
Гледай малко по - позитивно. Аз родих преди 20- ина дни второто дете пак нормално. Беше 100 пъти по- лесно от първото и по- безболезнено. Даже като казвах на доктора , че бебето излиза той се смееше и викаше " а не може още много е рано" , а то взе че излезе. Аз вторият път бях по- спокойна от първият. Естествено знаех за болката и всичко останало , но поне бях психически подготвена какво ме очаква , какво трябва да се прави..... и бях много спокойна. Даже дремнах малко преди да ме сложат на система след като ми бяха изтекли водите. Успех и малко повече позитивна нагласа!
Виж целия пост
# 10
Втория път ме беше страх повече . Страх от известното. Децата ми имат малка разлика, не бях забравила и минута от първото раждане, предполагам затова изпитвах по-голям страх.
И аз така.Но имах късмета,че родих  много бързо и двата пъти.
Виж целия пост
# 11
не зная защо но хич не ме беше страх от раждането. А то не беше от най леките - 12 часа се потих. Тревоги и опасения съм имала, но страх не. Даже сега съм готова да ида още едно да родя... още две даже. Казват че второто раждане е по лесно. Имай кураж и мисли само хубави неща. Стискам палци всичко да е наред.
Виж целия пост
# 12
Първият път раждах много дълго и болезнено,защото беше предизвикано и по ред други причини.Втория път родих с епидурална беше определено по-добре,но следващия път ще е секцио.
Виж целия пост
# 13
Аз родих за 2 часа. Имам един шеф, но честно много ме е страх,ако забременея с второ. Може би защото сега съм по информирана от преди.
Виж целия пост
# 14
И аз се чудя как ще раждам втори път, ако забременея отново. newsm78. Май още ми държи влага. Simple Smile
Отидох да раждам с усмивка, акушерката ме питаше не ме ли боли, че не охкам, а се хиля. После не ми беше до смях, нещата се закучиха. Май сега ако трябва да раждам......абе, не ми се мисли Grinning!
Виж целия пост
# 15
Уффф, мен първия път ме беше много страх. Стахът почна да ме тормози към осмия месец, а през целия девети месец, просто не правех нищо друго освен да се страхувам. Мисля, че е защото бях много информирана, завърших акушерство навремето и съм виждала десетки раждания и операции, знаех за абсолютно всичко, което може да ми се случи. Голям тормоз беше.

Сега още не ме е подгонил страхът и се надявам да не го допусна до себе си този път, просто няма никакъв смисъл от него - не знам как, обаче Simple Smile
Виж целия пост
# 16
Нормално е да те е страх! Мен също ме беше страх повече от първия път.
Първото ми раждане беше сравнително кратко, но ужасно болезнено!
Вторият път беше почти идентично по времетраене, но с епидуралната упойка нищо не усетих! Нямам нито един шев, абе въобще песен! Пожелавам и на теб да запазиш един прекрасен спомен от второто си раждане!  bouquet
Виж целия пост
# 17
С позитивна нагласа за първото. Може би за второто ще ме е страх повече. То това е като при парашутните скокове- първият път не знаеш какво е, ама вторият #Crazy Shocked
Виж целия пост
# 18
Вече не помня раждането си, макар че два дни след него се кълнях, че повече деца по естествен път няма да раждам. Сега пазя само хубавите спомени. Не виждам, честно казано, от какво трябва да се страхувам, ако забременея втори път. При първото страхът беше единствено от непознатото. Сега вече знам какво е и място за страх не намирам.
Виж целия пост
# 19
Моята дъщеря я родих 9 години след баткото и не се страхувах изобщо знаех какво е било и си казвах справила съм се веднъж ще се справя пак. Мисли позитивно.
Леко раждане Peace
Виж целия пост
# 20
Като си помисля че след 4-5 месеца ще трябва да раждам ме хваща повече страх отколкото първият път.Не си единствената с този проблем.Добре е че поне бързо се забравя.
Виж целия пост
# 21
При първото ме беше страх от неизвесното,а при второто ме беше страх още повече този път от известното.Но пък затова второто раждане беше много лесно и много бързо.Мисли позитивно Peace
Виж целия пост
# 22
Не ме беше страх от раждането изобщо, може би защото първото беше като по учебник - безпроблемно, а също и много бързо и сравнително безболезнено. Вторият път не беше точно така, но се забравя бързо. Peace
Успех Hug
Виж целия пост
# 23
Наистина втория път е по-страшно, защото знаеш какво предстои. Но се стараех да не мисля за болката, а за това че скоро ще гушкам малко, сладко бебче и че това е най-хубавото нещо на света  Heart Eyes
Виж целия пост
# 24
Мен първият път въобще не ме беше страх. Но вторият път и аз треперех отвътре въпреки, че знаех че пак ще е секцио и всичко трябваше да бъде точно като първия път. Да, ама не беше. Получи се един проблем, за щастие всичко завърши добре. За моя изненада се възстанових  по-бързо от първия път.
Виж целия пост
# 25
Не знам  Confused Въпреки, че секциото ми и възстановяването след него бяха много леки, още не мога да се навия на втора бременност  Confused
Виж целия пост
# 26
Моето раждане също не беше мн отдавна, а вече искам пак
Виж целия пост
# 27
Не ми се е налагало да преодолявам страха защото такъв нямаше-нито първият път ,естествено раждане за 2 часа,нито втория път секцио.И при двете раждания бях спокойна и позитивно настроена!Имала съм късмет всичко да мине ок.Пожелавам го на всички бъдещи майчета newsm10
Виж целия пост
# 28
При мен първото раждане мина много бързо и почти не ме е боляло ,и за това сега не изпитвам страх.
Виж целия пост
# 29
Всичко е психическа нагласа. Повтаряй си че ще мине добре и така ще бъде.

Освен това доказано е че второто раждане минава наполовина по-бързо от първото. Можеш да ползваш и епидурална ако искаш.

Аз пък искам да забремененя пак и хич не ме е страх. Още веднага си казах че съм навита за второ. Раждането ми беше бързо, с епидурална и нищо не усетих, имам само хубави спомени. Дай боже всекму и дано и в бъдеще да е така.
Виж целия пост
# 30
Много мерси за подкрепата мили мами.. Hugнаистина ми става по леко...явно трябва да реша,че всичко ще мине както трябва и наистина да мисля само положително.Сигурно съм изнервена,защото повярвайте, вече наистина нямам търпение да гушна бебо... Hug
Виж целия пост
# 31
ragdala s6m 2 p6ti.za s6galenie s 1 -ia beb4o ne mogahme da se vidim<po4ina sled ragdaneto>sled tova godina po k6sno rodih givo i zdravo momi4ence.i v dvata slu4aia imah mn.leki ragdania.nadiavam se i tova sega 3-to da mine taka leko.i v6preki vsi4ko mn.me e strah.naistina. ooooh!
Виж целия пост
# 32
Точно днес това дискутирах, не изпитвам никакъв страх, родих преди година, имам само прекрасни спомени.
Единствено бих се тревожила дали ще имам късмет да е толкова лесно както преди.
Виж целия пост
# 33
Вторият път ме беше страх, з-то знаех какво е Simple Smile, но честно-втория път е много по-лесно и бързо. Даже не ми се вярваше, че всичко мина толкова бързо. Успех!
Виж целия пост
# 34
Не ми се е случвало, но... Ами мислила ли си да смениш метода а раждане? Тогава поне страха ще е не повече от първия път - в смисъл, че пак няма да знаеш какво точно те очаква... Пък може да е за добро...
Виж целия пост
# 35
Моята разлика между двете раждания е 18 години. Второто си момиченце родих миналата година на 3.07., на 41 години бях, родих го нормално и само с един шев, за разлика от първия път, когато бях на 23 години. Всичко е много индивидуално, но си ме беше страх, колкото и да бях позабравила. Така, че страхът си е нещо нормално в една такава ситуация. Стискам ти палци и успех.
Виж целия пост
# 36
Родих преди 25дни секцио, но само защото след няколко часа болки и контракции и получено пълно разкритие се оказа, че бебето се е завъртяло и няма да може нормално раждане  ooooh!
Изпитах и болките, и секциото на гърба си и честно казано искам и второ дете, но от сега много ме е страх и не знам кога ще се навия...Рано ми е да го мисля, но наистина много ме е страх от второ раждане  Blush
Виж целия пост
# 37
Нямаше страх първият път, няма и сега. Вивка е много права, психическата нагласа е много важна.
Виж целия пост
# 38
Мили момичета..наречете ме пъзла,но колкото повече наближава големия ден,толкова повече започвам да се шашкам.. Praynig
Дъщеря ми  съм раждала преди 8 години и беше доста зор..МОже би затова се страхувам..още ми е жив спомена от първото раждане..
Хем родих за 3 часа,но всичко бе предизвикано и много болеше..
Вие страхувате ли се и как се борите  с този страх..?Много чакаме бебо и с голяма любов..но как ще раждам незнам.. Praynig
защо не опиташ с епидурална така поне болката няма да усещаш?
Вили
Виж целия пост
# 39
Ами аз първия път умирах от страх - изкачаха ми очите от шубе. #Crazy #Crazy #Crazy Сега, като знам какво е, изобщо не ме е страх. Първото ми раждане беше много дълго и трудно, но сега поне знам какъв ще е резултатът. Преди само знаех, че нещо ме мъчи и как това нещо ще излезе от мен с тая огромна глава. Сега знам, че ще имам още две съкровища и нямам търпение да дойде моментът, в който ще ги гушна още на стола веднага след раждането...  Hug И като си представя колко горда и щастлива ще бъда, да не говорим за мъжа ми и каката - голям кеф. Мисли си такива работи.  Hug
Виж целия пост
# 40
и аз съм в това положение.много ми се иска второ дете но като си спомня първото и ме хваща страх.въпреки че много лесно и бързо мина.но като си спомня пред родилните болки и хич не ми се иска да ги изпитвам 2 път.не знам дали скоро ще се навия пак а много ми се иска
Виж целия пост
# 41
Първият път бях изпълнена с ентусиазъм как ще се справя, как ще шашна всички със самобладание и как всичко ще бъде идеално. Да, ама не. Започнах да раждам нормално, но доктора реши че раждането не вървяло достатъчно бързо и ме резнаха. Защо, това е отделна тема. Втория път направо умирах от страх, защото знаех какво ме чака - пак секцио. Не ме беше страх точно от самата операция, щото си под упойка, бяха ми отвратителни всички процедури преди и след това. Радвам се, обаче, като чета тук че има много майки за които раждането е било това, което трябва да бъде,  огромна радост и щастие.  Hug Пожелавам ти всичко да мине и да се радваш на едно прекрасно бебче.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 42
Успокоявах се, че ще имам Епидурална и ще родя по-бързо и лесно. Така и стана.
Виж целия пост
# 43
Аз пък и при второто и третото раждане бях сравнително спокойна.Всъщност болките изобщо не ме плашеха, по скоро ме беше страх дали всичко с децата ще е наред.Спокойно, няма от какво да се плашиш, раждането е един съвсем естествен процес
Виж целия пост
# 44
И аз бях по- спокойна при второто раждане. Въпреки че първото беше кошмарно- дълго, болезнено, епизиотомия и т.н. Бях настроена много положително, всичко, което исках е да си гушна детето.
По- скоро първият път ме беше страх от неизвестното. За второто раждане си мислех, че няма начин да е по- зле  Grinning Така и беше.
Виж целия пост
# 45
Гледам да не го мисля от сега.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия