Изпратете вашите истории за кърмене!

Здравейте и от мен  
Родих на 30май 2009, точно един месец преди термин. Просто кихнах и ми изтекоха водите по никое време и бегом в болницата. Там окситоцин и след 4 часа кански мъки в 20.20ч се появи моето слънце- нормално, доносено дете, 2990г и 49см. Прибраха ме в стаята, а нея я взеха за изследванията от неонатологичния пакет. Питам аз как е бебето, кога ще ми го дадете, отговорът е един и същ- бебето е чудесно, здраво, утре сутринта ще ви го дадем. Ами как, цяла нощ гладно ли?   Не- даваме му АМ. И аз вярвам, все пак ми е за 1път,а и какво разбирам аз от бебета. Почти цяла вечер изкарах на крак пред аквариума с бебенцата, делеше ни само прозореца.Тя изглеждаше спокойна и щастлива. Сега ако съм директно ще вляза, ще си я взема и ще я сложа на гърда.
На сутринта доведоха дъщеря ми заедно с другите бебоци. Аз съм изключително подготвена на теория за кърменето, ама не знам дори как да го хвана детето, за да суче. Изчаках акушерката, показа ми как се хваща за поза люлка и аз бутам зърното. Да , ама не. Детето ми беше със силно изразена жълтеница, постоянно спеше, отвори за малко устичка и пак заспива. За всеки случай след кърмене му давах по малко и от АМ , което ни оставяха. Тя никога не го изпиваше. Още първия ден ми се разраниха зърната...
Като видях, че бебето нещо не суче много ефективно, си извадих помпата от чантата и на всеки 3 часа помпя здраво. Така ми се отпушиха каналите и мляко тръгна. Колко като количество е друг въпрос, но на 3тия ден си имах кърма.  
Междувременно детето ставаше все по-оранжево, беше цял ден на "солариум" за жълтеницата и аз виждах, че лапа, ама не суче. Оплаках се на докторите, а те си повтаряха - като си отидете вкъщи нещата ще се оправят. Е да , ама не. Изписаха ни, детето още не беше излекувано, то спи постоянно. Аз го будя на 3 часа да яде, суква малко и заспива. Надявах се, че щом спи спокойно през деня, значи кърма има достатъчно.
 Ходихме след седмица на консултация да видим как се развиват нещата и се оказа, че бебето не е наддало нито грам за една седмица. Никога няма да забравя думите на неонатоложката- бебето ви нощем не плаче от колики, а от глад. Единствено нощем плачеше, но аз следвах безусловно съветите нощем да давам вода, за да почива стомахчето.Голяма глупост... Жената ме посъветва да кърмя на поисване, да дохранвам на първо време с 30мл АМ и най-вече да не пропускам нощно хранене.
Прибрах се вкъщи и се наревах на воля, благодаря на бог, че имам много силни приятелки, силни характери, съветваха ме, помагаха ми и най- вече ме подкрепяха да не се отказвам да кърмя. Едната ме свърза с консултантките от кабинета по кърмене на Майчин дом, дойдоха 2 много мили моми4ета и ми показаха как да кърмя. Дадоха ми съвет да кърмя денонощно, всеки път щом ревне бебето. Е, издържах само 1 вечер, след вече 11 денонощия без сън бяха станали, се огънах и реших , че няма как да кърмиш денонощно бебе, което не е гладно и постоянно спи. Заявих на мъжа ми, че след всяко кърмене ще давам по 30мл АМ и така за 2 денонощия бебето се излекува от жълтеницата и започна да суче. Да, ама по час и половина. Не преувеличавам. Докато й сменя памперса и я накърмя, идваше време за другото кърмене. А и след всяко кърмене помпех по 5 мин на гърда, за стимулирам производството. Зърната ме боляха зверски. Но аз исках неистово да успея с това "пусто кърмене".Освен това научин наизуст статиите от Библиотеката и виждах къде греша.  За да спра 30те мл добавка, имах нужда от ел. везна, какво да прави мъжът ми-  купи. Още щом видях, че детето изсуква по 60-70мл, спрях добавката. Бебка започваше да става все по-лакома и по-лакомо да суче. Май нещата започваха да задобряват, само да не болят така зърната. Какво ли не правех- мазах с Гармастан, Лансинох, Дефламол, Мулти мам балм,  розова вода и т.н. и т.н. Четох, че вероятно не си отваря добре устата, зяпах срещу нея, горкото дете какво ли си е мислело- тая лудата, дето зяпа ми е майка. Да, ама не, устичката малка, не я отваря добре. Но пък почна да си наддава на тегло. Първия месец качи 1300г, втория- 2000г. Дори стана шишка. Съкрати времето за ядене на половин час, по 15мин на гърда. В един момент обаче не можех да издържам повече на адската болка, имах чувсто, че някой ми перфорира зърната , а след кърмене болката по ареолите беше като от менгеме. Плачех и кърмех, но не се отказвах.  На всичкото отгоре и на моменти докато суче, започва да й тече мляко от носа. Ама не капка, а река...  Писах във форума, Хедра ме посъветва пак да извикам консултантките, за да видим какъв е проблемът. Бог да ги благослови, сменихме позата- сега кърмя във футболна поза и нещата се оправиха. От голяма лакомия бебето ми беше направило хиперлактация, но с малко търпение кърмата се регулира. Към края на 2рия мес. тя започна да си отваря устичката както трябва и болките спряха. А... забравих да уточня, че според мен кремчето на Авент ми оправи зърната... Ако сега раждам- първо ще си поискам бебето веднага и ще го сложа на гърда, второ никога ама никога няма да му оставя коремчето "да почива" нощем и трето- никакви води и АМ, защото от бибата на шишето се беше научила да си отваря устата минимално и докато свикне пак на нормална захапка й трябваха цели 2 мес. Вече е на 4мес малкото ми съкровище, искам да я кърмя максимално,вече суче по 5-10мин, оригва се веднага и си играем.  Не вярвах,че някога ще спре да ме боли, но ето че успях. Затова и написах този пост, за всички, които срещат трудности да повярват, че в един момент с малко упорство нещата наистина се получават и тогава удоволствието от положените болки, усилия и старание , е двойно.

Здравейте, момичета! Нека ви разкажа и моята история.
mmagi, благородно ти завидях, че след всичко преживяно си се преборила да кърмиш    Защото аз преминах през кажи-речи същото, но не успях... поне не съвсем.
Докато бях бременна, изчетох кърмаческия няколко пъти. Бях решена да направя всичко, което зависи от мен, за да кърмя детето си. Родих моята принцеса Рая нормално, точно както исках: естествено, без упойки, без системи. Дадоха ми я да я гушна и да я сложа на гърда, веднага след като се роди. Тя още тогава не засука добре. Казах си: нищо, полека-лека ще се научи! Не се научи... На другия ден ми слезе кърмата. Държах я на гърда почти непрекъснато. Виждах как малката устичка се отваряше едва-едва и бебето сучеше, но не преглъщаше. Знаех на теория как трябва да е захапало зърното. Но нито аз, нито който и да е от персонала в болницата можахме да накараме Рая да направи това. Тя захапваше и на следващия момент просто го изпускаше, в устата 'и оставаше само върхът на зърното. Оказа се, че е с много тежка жълтеница. От самото начало бях започнала да цедя и да давам кърмата с чашка, уж за да не се отбие. Поне кърма имах в изобилие. След няколко дни детето ми беше спяща парцалена кукла, поставиха я, разбира се, на лъчетерапия. Цедях се на всеки три часа и саморъчно 'и вливах кърмата със спринцовка през сондичка в нослето - сестрите ме научиха как да го правя. Милото ми детенце нямаше сили дори да отвори очички. Когато след ден-два започна да се подобрява, започнаха и наново опитите ни да се кърмим. Теглех я на везна преди и след всяко хранене, след което цедях и дохранвах със спринцовката през сондата в нослето, защото тя почти нищо не изсукваше, макар да я държах на гърдата понякога по час и половина. Така нашият десетдневен престой в болницата бе за мен кошмарен кръговрат от теглене, кърмене, пак теглене, цедене, дохранване, смяна на памперса... и отново... Денонощно. Време за сън буквално не ми оставаше. Трябва да отбележа, че мъжът ми бе до мен през цялото време, от самото ми постъпване в родилното. Подкрепата му беше безценна, без него сигурно щях да се побъркам, макар че всички от персонала в болницата бяха страшно мили и отзивчиви. И така, накрая ни изписаха.
Вкъщи същият кошмар продължи една седмица, като изключим тегленето, понеже просто нямах везна. Рая така и не засука. Играеше си със зърното, ползваше го за биберон, но да преглъща виждах изключително рядко и то за кратко. Дохранвах с изцедена кърма от чашка. Освен болката от разранените зърна (пробвах силиконови зърна, ползвах крем редовно, но пак ме боляха адски) постоянно се притеснявах, дали яде достатъчно. А и умората взе да се натрупва. Втората седмица замених чашката с шише с биберон, все по-малко я държах на гърдата. До края на първия месец съвсем се отказах от кърменето.
Рая скоро ще стане на десет месеца и е бебе мечта, пу-пу  .От самото начало е спокойна, изобщо не плаче, колики е нямала, спи по цяла нощ и наддава повече от добре. Досега не е близвала АМ. Цедя се с електрическа помпа, като първите три месеца ми бяха дали от ДК да ползвам страхотна болнична помпа на Медела, след това си купих малка, пак на Медела. Захранихме се на навършени шест месеца и все още кърмата е основната ни храна, не смятам да замествам напълно хранене до годинката. За тези близо десет месеца многократно чувах, че лактация не се поддържа с помпа и всеки път отговарях: а защо не, какво пречи? 
Понякога ми е мъчно, че не ми стигнаха нервите и търпението да науча детето си да суче и да кърмя. Не защото цеденето ми тежи, ни най-малко. Дори го намирам за много удобен и гъвкав начин за хранене - можеш да оставиш детето да го нахрани друг, а и самото цедене постепенно можеш да си организираш, както ти е удобно. Например сега цедя два пъти на денонощие, а млякото е достатъчно, дори ако реша да не давам друга храна освен кърма през деня.
Зная, че детето ми получава най-добрата за него храна, все пак успях и не го лиших от нещо незаменимо, каквото, вярвам, е кърмата. Винаги има начин, момичета! Нашият беше този - за мен, да съм отпочинала и спокойна, и за малката ми Рая да е здрава, сита и доволна. Но понякога малко ми е мъчно, че съм пропуснала онези мигове на интимност между майката и детето, за които чета тук... Дано ми се случи следващия път .

записче
Ноеми жестоки очи

Az prosto iskam da popitam neshto i ako se nameri niakoi da mi otgovori i da mi dade savet shte sam mnogo shtastliva.Na 6.10.2009 mi napraviha sekcio po speshnost,prez celia mi prestoi v bolnicata sestri,akusherki mi pomagaha za da moje deteto da zasu4e i za da moje da mi sleze karma no ... taka i ne stana.Sina mi e na 20 dena prodaljavam da opitvam no nishto  .V momenta go hrania s frisolak 1. Moje li niakoi ot vas da mi dade savet ili da me nasochi za nachin po koito karmata mi da sleze.Izkustvenoto hranene mi idva mnogo skapo neznam oshte do koga shte uspiavam da kupuvam.Molia ako znaete na4in pishete mi.Predvariteno blagodaria. 

Никак ли няма мляко, поне капки не успяваш ли да изстискаш? Пусни си една отделна тема, за да я видят повече майки. Разкажи подробно, ще получиш съвети, може и в кабинета по кърмене да се обадиш, ще потърсим решение  Засега се сещам да слагаш бебето на гърдата колкото се може по-често, но не разбрах то успява ли да засуче или не?

v na4aloto uspiavashe no iavno kato i kapka ne puskam ve4e ne iska no az prodaljavam da darpam s pompata i ne se otkazvam da go slagam na gardata si blagodaria za saveta za novata tema   

Първо да благодаря на Бу, която много ме подкрепи, когато в началото от стрес едвам не ми спря кърмата. Със стоически усилия, вяра, билки и напътствията на майките от форума, филмчета, много четене задържах кърмата цели 9 месеца. После се наложи да отбия - вече поради хормонално заболяване.
Тъй като писах в темата за колики и не съм споменавала досега, а смятам, че ще ви е полезно ще се повторя:
Моето скромно мнение на база на моя опит и още две майки, които ми подсказаха тази диета е -
коликите могат да се намалят - има две прости правила:
1/ Внимавайте какво ядете вие, докато кърмите
2/Аз лично пиех чай от билки за лактация. Той през кърмата преминава към бебето и помага за колики / тъй като билките, действащи за лактация, действат благотворно на коликите, газогонни са и т.н./ Ако имате силна лактация, пийте много мъничко от чая.
За тези, които имат желание да опитат цитирам списъка от разрешените и забранени храни при кърмене:
Никакви сурови плодове и зеленчуци, само задушени и печени. Нищо сладко. Без риба и всякакви пикантни, пушени солени храни - особено първите 4 месеца. Без ядки.
Може да се яде извара, кисело мляко, овесени ядки, гречка, макарони, печени ябълки, сушени плодове малко, бисквити малко. Шоколад не, мед не, ядки не.
След четвъртия петия месец почвате да включвате и нови неща, във вашата диета, но бавничко.
Аз лично се придържах към диетата стриктно и момчето ни за 9 месеца е имало колики три пъти - и трите, когато аз се бях съблазнила да наруша диетата. Така, че моето мнение е, че зависи от храненето на майката.
ПП Аз лично смятам, че прясното мляко е много ценно за кърмачката и бебето, но реших да наблегна на киселото за да не рискувам. Ако вие обичате прясното, може да направите само тази промяна в диетата си и да видите дали бебето ще понесе добре тази храна.
 

stela_samyilova,
на този телефон или изброените в по-долния линк момичета могат да ти помагат с всеки проблем относно кърменето. Не се колебай да потърсиш някоя от тях .Пиши какво е станало  
0888 421 306  – всеки ден между 9 и 12 ч.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=205725.0

Шест месеца по-късно кърменето е съвсем друго нещо, затова си позволявам да пусна втора история.

След преодоляване на началния шок и дискомфорт, се сблъсках с още няколко предизвикателства на кърменето. Едно от тях беше- как да го правя на публично място.

В началото си носех шише с изцедена кърма, като непрекъснато си гледах часовника, опасявайки се да не вкисне. След това започнахме да предприемаме по-дълги семейни разходки сред природата и искам-не искам се наложи да кърмя много пъти навън.

След като изработих перфектна техника на 100-процентово скриване и уверена стойка на кърмачка-непукист, вече си кърмя (почти) навсякъде.

Освен техниката, нова е и емоцията- малкият вече не е толкова малък, вече усеща какво се случва и пуска хитри усмивки, докато похапва. Кърменето стана удоволствие, жалко, че вече кърмачето е задобряло и приключва за минути- имам чувството, че почти не кърмя...Оттук нататък очаквам да продължа с кърменето още дълги месеци- ако ни харесва още, и години.

  при мен още кърма няма а вече сме на 1 месец  има ли други мами с моя проблем 

stela_samyilova, имах твоя проблем с първото детенце. Помогнаха ми жените, чийто конкакт ти дадох по-горе. Свърза ли се с някоя от тях 

Нека да разкажа и нашата история или как се кърми на инат.
При нас кърменето тръгна зле, по точно първият месец въобще го нямаше - тя беше на АМ. След като се роди просто не поиска да засуче. А то си и имаше причина роди се с сърдечна малформация, която и откриха на седмия ден, на тринадесетия беше оперирана. На втория ден ми я взеха защото беше анемична и бяха решили че е с пневмония. На третия аз започнах да се изцеждам с идеята че като си я взема ще и трябва силна, качествена кърма. Когато поисках да нося кърма ми се каза, че не била стерилна и не може. Слушах обяснения как не трябва да имам, как да я спра, защото не се знае дали ще оцелее. Виждах учудените погледи когато казвах, че се цедя, виждам ги и сега когато кажа, че е изцяло на кърма. Слушах как няма да и стига и ще трябва да дохранвам, как като свикне на биберон няма да иска гърда, как не се кърми със плоски зърна, а мой те са такива. И въпреки всичко тъпо и упорито цедях. Всички се чудеха защо си усложнявам живота и чакаха аджиба това мляко най-накрая да спре. Да  ама не, мамка му не спря   Мина операцията, аз тъпо и упорито продължавах да се изцеждам. Последва ревизия на раната след която аз почнах да нося кърма и о чудо моето бебе я хареса не го е срам. И в Трета градска незнайно как кърмата ми стана стерилна, за разлика от Майчин дом. Изписаха ни аз продължавах да се цедя и да давам от шише и и стигаше. Започнах да се опитвам да я уча на гърда твърдо решила, че тя трябва да се научи да яде правилно - от мама . Но вначалото бебка беше твърде слаба и така продължихме още месец, през който тя качи почти килограм. И така в един красив ден просто махнахме шишето. Тя беше вече на два месеца, достатъчно заякнала за да се справи. В началото ядеше по около 20-25 пъти на ден. Сега яде по 10-15. Аз отказах да я сложа на режим, отказах да и давам вода и чай, а и тя не ги харесваше. Не ме е срам не и давам и сок, а виждате ли тя е вече голяма. Залъгалките също не са на почит вкъщи. Първите дни не бях сигурна, че се наяжда, чудех се дали и стига, но реших да я оставя тя да ми покаже. И тя ми показа пак качи около килограм. И тъй вече повече от месец напук на всички и на всякаква логика тя е едно щастливо кърмаче и се надявам още дълго да я храня с моето стресирано и нехранително мляко.
Успех на всички майки който са решили да кърмят защото искат ли ще го постигнат.

Здравейте, аз съм нова в този форум и всъщност имам по- скоро проблем отколкото история:(
Имам син на 2 месеца и до скоро нямах никакви проблеми с кърменето, но от около 2 седмици когато дойде време за кърмене детето иска да папка но доближа ли зърното до него започва да се дере зверски и така около 5 минути докато започне да суче нормално.
Питах педиатър-ката и тя каза, че прегладнявал, но дори и 30 минути преди времето му за хранене да искам да му дам пак се започва с рева и чак тогава суче.
Също така ужасно много ме болят гърдите след всяко хранене.

Моля ви мами ако на някоя и се е случвало това нека да сподели какво е и как да го премахнем.
Защото и аз и детенце се изнервяме като плачка.

Благодаря ви предварително и ако мнението ми не е на правилното място моля посъветвайте ме къде да пиша.
 

mama_na_iana, разплаках се от умиление като четох историята ти, възхищавам се на силния ти дух - въпреки ужасните трудности, през които си минала, не си се отказала да кърмиш детенцето, браво на теб 

hei_ti миличка, вашето ми прилича на кърмаческа стачка, но по-добре поговори с момичетата от Консултативния кабинет по кърмене към Майчин дом или Ла Лече лигата, те ще ви помогнат със сигурност. Аз също бях със супер болезнени зърна, плачех и кърмех, извиках 2 пъти консултантките и се оправиха нещата, а се бях отчаяла по едно време. Успех!   

hei_ti, пусни си една отделна тема, за да могат повече майки да се включат, представям си какво ти е, но ще се оправи, ние не сме имали такива периоди досега, така че нямам опит, но искам да те кажа да не се предаваш