Изпратете вашите истории за кърмене!

Не знам. Аз лично не съм имала подобен проблем
Наддава нормално, даже лекарката я нарича "дебеланка" 
Не отричам, че за някои бебета това може да е лош съвет, но на нас ни се отррази добре.

Да взема и тук да се разпиша..първо да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на момичетата, които пишат тук, превеждат и т.н.    Винаги се казва, че във форумите може да се прочетат какви ли не глупости и човек да не вярва, ама аз пък само ползи извличам от тук.

Раждах със секцио, планирано по мед причини, гледам не съм единствената. Мислих си, че кърменето ще си е съвсем по нормите, като родя и айде дават беба и готово (така беше с първото, което се роди нормално и май на същия ден си я кърмих вече), да ама...в болницата бяха решили, че сме "уморени" от цялата работа и няма да ни дават бебоците, пиша в мн.ч. `щото бяхме в стая с 1 приятелка, да ама ние си държахме да видим дечицата и първо ни ги донесоха за час следобяда и после вечерта да ги храним...почти нищо не тръгваше от кърмата, успокоиха ни, че ще им дадат мляко, нп..хе тогава аз умната  схванах, че кърмата не слизала веднага след операцията, а можело да мине и седмица...пууу. Следващата сутрин пак щото си искахме бебоците взеха, че ни ги тупнаха в стаята и да се оправяме (по принцип ги държат в отделна стая тук), идваха само да ги сменят и да дадат биберон с  АМ... е, кърмата сама си тръгна като сложих бебе, постепенно капка по капка, ама си стана гьолчето, не е езеро, ама пък имаше достатъчно за дребосък нямащ и 3 кг, първите 1-2 дни дохранвах с АМ от шишето, но постепенно детето не го искаше и ни го оставяха за следващото хранене, дори срам не срам вечер го хвърляхме  и си искахме по 1 ново мляко, ако по нощите се случи да огладее малката и така излезнахме си по живо по здраво от болницата и си караме на кърма 4ти месец вече пу-пу 
Първоначално гледах да е по часове по болнични инструкции и по спомени от каката, тя пък беше като часовник на 3 часа и готова за храна, макар да помня, че и полуспяща съм я слагала в дадения час. Да, ама дребното беше така само първия месец, после си изгради собствен режим, като педи ни каза да махна нощното хранене и да дам вода в 3ч ...да бе, ама не дойде тя да го направи нали  след час рев си дадох млекце от ц*ца и си заспа детето. Водата/чая, който се мъчих да я карам да пие, а тя не искаше постепенно отпадна, че ми писна само да преварявам шишета, да преварявам води и никой да не ми ги пие    После след 3ти месец се юрнах да давам соци пак по докторски съвети..е тук прочетох, че правя пълни глупости, при положение, че си имам кърма и детенцето си яде винаги когато и където поиска, така че спрях и тях.  Сега бебка си е само на кърма и се надявам да имам още дълго време. Аз съм си слонче и не съм свалила нищо от след раждането, ма пък и по-нататък ще почвам да се мъча, нека като има бебка да яде полезно нещо, защото осъзнавам вече, че по-хубаво от майчината кърма няма. А и не е нужно гърдите да пръщят от мляко ..аз като си видя моите все си мисля,че сигурно нищо няма и какво ли яде това бебе, че чета тук как реки текат  ама при надаване по 1 кг и + на месец, не е като недохранено моето. 

Така че КРЪМЕТЕ, МАМИ И УСПЕХ НА ВСИЧКИ В ТОВА НАЧИНАНИЕ!

Аз също като Макбет си мислих , че кърменето е нещо елементарно , но не се оказа така  Родих секцио и Тони си е бил на АМ , докато аз се опитвах да се възстановя . Когато ми го донесоха в стаята ми дадоха едно шише АМ и ми казаха да го нахраня  аз естествено слушам и изпълнявам , но забелязах , че той повръща не веднъж  На сутринта попитах дежурната лекарка защо така като го нахраня с шишето / до тогава не го бях кърмила / и той все повръща . И тази лекарка като ме почна , да не давам на детето АМ щом имам кърма , да съм си го кърмила и разни такива , едно хубаво конско ми чете и ми каза докато не пойска да суче да не му давам да яде от шише . Каза " Ще си пойска , не се притеснявай "  Слушам аз пак отново така ден , два ,три е той не ще и не ще м/увременно се цедях / по няма и 5 мл  / и от притеснение за дето детето не яде ми спря кърмата . Тогава отидох пак при дежурния педиатър и тя ми каза да купя АМ , но да упорствам да го кърмя  Прибрахме се в къщи и моя като ме грабна до сега не е спрял да се кърми , имало е дни в които даже по цял ден е висял на цицката 

Гърдите на мама са топли и меки,
протягам ръчички и галя ги леко,
пoсле засмуквам зърното голямо
и жадно поглъщам кърмата на мама.

Специално за мен е създадена тя,
най-добрата, полезна и вкусна храна.
Глътка след глътка жадно поглъщам,
любов получавам, с усмивка отвръщам.

Хем пия, хем ям и съм гушнат дори.
И чувам как тихо сърцето тупти
във ритъм със моето малко сърце,
прегърнат от нейните нежни  ръце...

 Биборана, трогна ме! Синът ми все още не говори достатъчно, за да ми каже това, но ми го показва всеки ден  .

Изобщо не съм мислила за кърменето преди да родя, главата ми беше твърде заета с други проблеми, ремонти, работа и така. Даже и за раждането мислех като работа на някой друг, налагаше се да раждам секцио втори път. И така на втория ден ни донесоха бебетата в Шейново и аз като единствената в стаята с второ раждане трябваше да показвам как се прави и да давам пример и съвети. Първото ми дете кърмих до 6-ия месец, беше с тежка форма на АБКМ. Наложиха ми тежка диета, почти нямах разрешени храни, гледах го сама, отслабнах драстично, а бебето не се подобряваше значително и минахме на соево мляко. А и той не беше много по яденето, често изцеждах и давах от шише. Преди 15 г. го нямаше тоя форум, да прочета, че не трябва да суче под час, да не давам сокчета от втория месец и т.н.  и това доведе до всички знаете какво.
А второто ми синче се оказа лакомник, захапа веднага и на третия ден вече си имах достатъчно кърма, изобщо не използвах млякото, което оставяха за добавка в кошчетата. Реших, че в никакъв случай, ако искам да кърмя не трябва да го свиквам от шишето, дори и с риск да остава гладен. Като ни носеха ревящите гладни бебета бях изпълнена с такова вълнение, че ето сега мама ще го нахрани с топло и полезно млекце, ще го гушне и ще му даде всичко от каквото има нужда малкото съкровище. Забравях за болките и притесненията, разранените зърна, стисках зъби.
Прибрахме се в къщи, нямахме помощници баби и и го гледахме сами с тати и бати. Въпреки, че педито още като дойде да ни посети първия път ме посъветва да махна поне едно нощно кърмене за да си почивало стомахчето, аз не можах да устоя на нощния плач на гладно бебе и си го кърмих по 3-4 пъти на нощ, без да ги броя даже. Като ме питаше докторката кърмя ли го нощем й отговарях, че така си стимулирам лактацията, което не е лъжа. Почти веднага след като родих започнах да работя и веднъж-два пъти седмично се налагаше да отсъствам по 5-6 часа от къщи на срещи с клиенти. Изцеждах се през нощта, защото тогава имах кърма в повече, през другото време си бебето си я изсукваше докрай почти. Сега като си спомня как често в 12 ч. изцеждах 50 г, в 2 и в 6ч. сутринта още по 120, преди да изляза в 9 кърмя и изцеждам още 50 г за да стигне за две хранения през деня, направо не мога да повярвам, че съм издържала на тоя режим. Веднъж бях в командировка през целия ден и помолих да ми дадат някоя свободна стая в предприятието за да се изцеждам там. Не съм ползвала помпа, само на ръка, така ми беше по-удобно. Не съм се изцеждала от хипер лактация особено дълго, само в болницата и на няколко пъти в първите дни в къщи. Акушерките в болницата ни съветваха да се изцеждаме задължително след всяко кърмене докрай, едва ли не капка мляко да не остане в гърдите. Голяма глупост! Донякъде и от мързел не се изцеждах особено настойчиво, гледах да нямам бучки и голямо втвърдяване. Само веднъж или два пъти имах бучка и страшно ме болеше, но пак благодарение на форума, топли компреси, често слагане на гърдата и най-вече спокойствие се оправих. Пак така няколко пъти нямах достатъчно кърма, но четох че повече сън, течности и кърмене през 1-2ч. ще реши проблема и така наистина стана.
Драмата започна на 40-я ден, правихме погача. Предишната вечер бебо яко се изрина, сутринта вече си чешеше яростно лицето, покрито с рани, които бързо се възпалиха. Страшно бързо се развиват обриви при бебетата. Вероятно съм яла шоколад предишните дни и лекарката прецени, че е АБКМ. Обривите овладяхме с кортикостероиди, но трябваше да се премахне причината и минах на диета. Без никакви млечни продукти, сладки неща, месо освен пилешко, цитрусови плодове, ядки, яйца. Докторката каза, че тази диета трябва да я спазвам докато кърма /защо ли я подозирам че искаше да се откажа да кърмя/ И това ми се случи при положение, че бях родила преди 40 дни и работех. Точно по Нова година. Бях ужасно гладна. По цял ден нагъвах фурми, сушени сливи и пиех вода. Пиле с картофи и пиле с ориз бяха от малкото безопасни храни. И тогава много ми помогнаха мамите със същите проблеми от форума, особено деси. Просто ме спасиха с идеи какво може да се яде. Сега като си отворя деловия тефтер виждам, че вътре съм си записвала какво съм яла - 11 януари грейпфурт, на 12-ти - не се обрина. Тогава си мислех, само да устискам до 4-я месец, тогава го отбивам. Така постепенно започнах да хапвам козе сирене, това значително увеличи възможните храни, можех да закусвам нещо прилично. Отслабнах 4 кг от кг, които бях преди да забременея. Лека полека, може би и защото работих и нямах време да мисля за ядене, минаха 6 месеца. Почнах да го захранвам и него и себе си с разни храни. Слава богу май с малки изключения под формата на обриви прие добре храните. Понякога се обриваше от някой неща, които аз ядях, но отминаха сравнително бързо. Казах си, че поне до 6-я меце да изкарам герой ще съм, но като дойде 6-ия проблемите намаляха, даже кърменето стана лесно и приятно, много по-лесно и от миенето и стерилизирането на шишета и бъркането на млека. И така вече го кърмя девет месеца, с голямо удоволствие и мисълта, че във всеки момент давам безценна любов на най-любимото ми същество. Тъй като ще се връщам скоро на пълен работен ден, а и мама ще го гледа една седмица за да се си почина, за първи път от както се е родил ще ми помогне, ще го отбивам до края на август. Сега го кърмя само нощем като се разплаче и само от едната гърда, другата се загуби по трасето. А и той вече си хапва добре от твърдите храни. Поначало си беше шишко, на 6 мес. беше 10 кг, сега е 11. Малко ми е тъжно, че вече няма да го кърмя, но това е, за мене беше подвиг и в същото време най-естественото и лесно нещо на света. Благодаря за вниманието, за тези които изчетоха докрая!

biborana, трогателно....   

Здравейте! Най-сетне реших и аз да напиша своята история!
Малко с носталгия си спомням времето, когато кърмих моя син, но така или иначе това е един от най-прекрасните ми моменти с него.
Кърмих моето съкровище в продължение на 1 година и 1месец.
Родих на 15.06.2007г. 21 дена преди термин ми изтекоха водите и трябваше да вляза в родилното, независимо, че нямах болки и разкритие!
Преди това бях изчела книжки за бременността и раждането, но за кърменето не бях се образовала, казвах си че имам време, но изненада  бебчо е искал да ни види по-рано.
На втория ден след раждането кърмата беше започнала да слиза, защото чувствах подуване и дискомфорт в гърдите. Опитвах се да нахраня бебчо, но нищо не се получаваше.
Беше жега, той с жълтеница и само спеше, на практика нямаше сили да суче. През нощта акушерките прибираха бебетата и съответно ги хранеха с АМ.
Беше ми много криво, изпитвах болка, гърдите щяха да ми се пръснат, а най-вече бебо оставаше гладен и пак спящ На една от визитациите ми казаха, че детето ми не се храни добре и за да ми се оправят гърдите трябва с ръце да се изцеждам.
Това ми прозвуча толкова абсурдно, но опитвах, въпреки адската болка. Резултатът беше няколко капки. Поплаках си доста, чувствах се неспособна да нахраня детето си, ужасно е това чувство!
Поръчах на съпруга ми да донесе помпа, за да опитам и с нея. През това време, изследваха бебчо и се оказа, че жълтеницата му е много сериозна и трябваше да бъде на апарат - фотолъчение. Отново не можех да го кърмя!
От помпата имаше резултат, гърдите ми се поуспокоиха, но пак ме тревожеше това, че бебо го хранеха с АМ. Съответно никаква помощ, съвет или подкрепа не получих от акушерките относно опитите ми за кърменето!
Прибрахме се в къщи и аз започнах да го кърмя, но не бях сигурна колко яде, защото бяха минали 8 дни в болницата. А и бебо не плачеше, за да ми покаже дали е гладен, а само спеше. Така след седмица отидохме при нашата педиатърка, след като го претегли тя ме посъветва да започна да го дохранвам с АМ, защото е качил много малко.
Какво да правим, послушахме я. Купихме АМ и започнаха мъките. Кърмех и след това давах АМ с лъжичка, за да не го отбия. Не знаех колко кърма е изсукал, както и колко добавка да давам. Ужас, само като се върна назад и си спомням кошмарните нощи, в които дохранвам детето си с АМ, не с биберон, а с лъжичка.
Бях се побъркала, а и близките ми също. По-късно осъзнах, че незнанието за кърменето ни доведе до това объркване. Трудно ни беше първия месец - кърмех по-малко, давахме добавка с лъжичка, чудехме се малко ли е или много, наддава ли, търсихме електронна везна и глупости от този род.
Така мина един месец. Аз постоянно имах угризения, че не се справям. Чудех се: Как другите майки си кърмят бебетата, а при мен нещо не се получава?
Не исках и не можех да повярвам, че нямам кърма. Казвах си: Не може да съм некадърна майка, трябва да има друг начин!
Един петъчен ден докато бебо спеше реших да прочета в Интернет какво пише за кърменето. Намерих една много подробна статия и започнах да чета. Пратих я и на моя съпруг.
Разбрах, че сме далеч от истината и сме в грешна посока. Попитах съпруга ми какво мисли за статията. Неговото мнение беше, че всичко звучи доста логично, но ми каза: хайде ще го обмислим и от понеделник, ще опиатме по този начин!
Толкова се зарадвах, че открих тази статия, бях готова да опитам на всяка цена! Дори не изчаках да обсъдим с таткото!
Зарязах на момента АМ, вода, залъгалки и след като се събуди бебчо го кърмих. Кърмех го винаги, когато той искаше! Независимо, че в началото периодът беше много кратък - през половин час. Кърмехме се денонощно, през половин час и така две седмици!
Всичко си влезе в реда на нещата, сега бях убедена че имам достатъчно кърма и можех да кърмя! УРА!
Бях много доволна от себе си, че се справих. Така продължих и кърмих в продължение на 1г.и 1м.
Редовно го правех и в парка, излизахме на разходка и вместо да бързаме да се прибираме, аз кърмех сина си и след това продължавахме да се разхождаме.
Много ценни моменти. Моменти на близост с малкото съкровище. Мога да кажа, че кърменето е най-полезния и най-удобен начин на хранене при малките бебета.
А аз съм щастлива, че се наслаждавах на най-ценното - да бъда близо до рожбата си!
Почувствайте го и Вие това щастие!

Моят прекрасен син се роди тази година на 13 март.
Четири мои приятелки преди мен не успяха да кърмят децата си повече от 3 месеца и то с дохранване въпреки голямото желание, което имаха.
Затова аз си мислех, че това да кърмиш детето си не е лесна задача.
По време на бременността си четях, ходих и на две лекции. Изобщо на теория бях подкована и чаках с нетърпение практиката.
В последния момент се наложи да раждам секцио.
На 14 март моето съкровище вече беше при мен. В първите минути не знаех какво да направя, как да го хвана. В този момент влезе моята лекарка и ми каза " Какво чакаш, хайде бързи слагай го на гърда!". И бонбончето засука!
Теорията казваше, че няма значение вида на раждане - кърмата идва еднакво бързо. Обаче при мен бяха 3 дъъъъъъъъълги дни без капка. Давах АМ, бебчето ми беше все по-гладно, почти нон стоп го държах на гърда и нищо.
От историите, които бях чула - чаках напрягането на гърдите, чаках болката и въобще всички тези симтоми за така желаната кърма, но нищо ... Гърдите ми бяха меки.
На четвъртия ден вечерта след поредната порция рев дежурната акушерка стисна зърната ми и о, чудо - кърмата запръска. Без болка, без напрягане, просто ей-така.
На следващия ден вече бяхме вкъщи - и започна нашето чудо. Да, имаше малко болка и разранени зърна в началото, но миговете на интимност с моето дете, които ми дава кърменето са безценни.
Възможността да виждам сладката му муцунка, притварянето на очите, докато суче; да си играя с ръчичката му - безценно е това, което майката природа ни е дала.
Надявам се да опазя това богатство максимално дълго!

       Много се радвам,че има такава тема!Тя ще е полезна на много бъдещи майки,които имат желание да кърмят.Аз самата бях събрала много информация за кърменето още преди да родя.Ходих на курс за бременни,четях статии,книги,разговарях с много мамчета по въпроса...
        Моята дъщеричка се роди по нормален път,един ден преди термина в болница,която избрах поради ред причини,най-важната от които бе,че бебчетата бяха в стаите с майките си,а не отделно.Дадоха ми я 2 часа след раждането.Тя спеше и аз и се наслаждавах,в очакване да се събуди и да видя колко успешно ще приложа наученото за кърменето и дали няма да има някакъв проблем...Слава Богу,нямаше!Моето бебче се оказа голяма лакомница.
          Трябва да отбележа,че голяма заслуга за успешното кърмене при мен имаше д-рТилкова от МБАЛ"Пловдив".    Много съм и благодарна!!!Още ме е яд,че почерпих кой ли не,само не и нея. Лекаря,акушерката,сестри,санитарки...а,не и човека,които ми помогна за упешното кърмене.По внушение на момичето,което беше в една стая с мен реших,че кърмата ми е малко и не достига на бебчето и отидох да поискам АМ от сестрите.Благодаря на Бога,че се случи там да е д-р Тилкова,а не някоя от другите лекари,които с лека ръка биха ми дали шишето с адаптирано мляко,както се убедих в последствие,тъй като останах малко по-дълго .Тя дойде при мен в стаята и провери дали имам кърма като ми изстиска гърдата.Увери ме ,че имам и за разлика от другите лекари не беше привържеичка на кърменето на точен час.

Ето и един съвет от мен:Не ползвайте помпа за изстискване,за да се доизцеждате!Това ще увеличи кърмата ви повече от необходимото.Може да я ползвате когато вече бебчето е по-голямо и кърмата не е основната му храна.Аз установих това от личен опит (Без да искам стопих  помпата за кърма в микровълновата печка ,а беше бая скъпичка ),но два дни след това  прочетох в един сайт,че ползването на помпа за кърма увеличава излишно лактацията и кърмата потича като за близнаци или като за едно изключително лакомо бебе и се успокоих.Получава се един порочен кръг:Изтискването увеличава кърмата и после трябва да се изстискаш,за да не се препълва гърдата....Откакто си унищожих, без да искам скъпата помпа съм много доволна .Най-малкото не си губя времета да се изстисквам ,вместо да правя нещо друго...Лактацията ми се нормализира,вече не ми се препълват гърдите и не ме болят от това,а в същото време имам достатъчно кърма и бебче наддава доволно
           По-късно,живот и здраве пак ще си купя,за да се изцеждам,когато се налага да съм далече от бебка.Все пак и ние с тати  имаме нужда да излезем някъде без нашето сладко бебче,нали?

Ето я и моята история.
Забременях след 10 месеца опити, лечение с хормонални препарати при диагноза СПКЯ и стимулация с Клостилбегит, Дуфастон, Прегнил и Пурегон.
Родих със секцио.Два дни след това имах вече някаква кърма.
В родилния дом никой дори не ми показа как се кърми.На мой въпрос по тази тема , дежурната сестра отговори :”Хубава работа!Имате интернет, четете книги, ние ли да ви учим!”Ако някой тогава ми беше дал поне някакви напътствия , може би битката ми с липсата на кърма щеше да е малко по-лека.
През първите дни бебето спеше много и аз започнах да пропускам някои кърмения.Това беше първата грешка, която допуснах.Гърдата ми започна да се подува, втвърдява и да се образуват бучки.Бебето започна да пищи и не искаше да суче от тази гърда, а млякото в другата е било не достатъчно. Ако някой тогава ме беше посъветвал да се изцеждам по малко, преди да му дам да засуче....Ако някой ми беше казал да изцеждам с помпа млякото, което остава , когато бебето пропуска кърмене, защото спи....Тогава , щях да имам едно по-малко плачещо и определено по-щастливо малко момиченце.Казаха ми да му купя биберон-залъгалка.
Никой не ми направи контролно кърмене.Никой от лекуващите и следящи бременността ми лекари дори не спомена, че при диагноза СПКЯ , лечение с хормони и стимулация, може да се появи проблем с кърменето.
Месец след изписването ни от родилния дом, аз все още не предполагах, че имам такъв проблем.Малкото ми слънчице все повече се уморяваше, опитвайки се да си набави необходимото количество мляко.Единственото подобрение беше, че с масажи успях да премахна бучките и втвърдяването.
На преглед при педиатъра се установи, че бебето не само не е наддало, но е загубило от теглото си при раждането.След контролно кърмене разбрах, че имам само 20 грама кърма.Педиатърката отсече :”Забрави за кърменето !” и препоръча адаптирано мляко.
След няколко дни на отчаяние пуснах тема в този форум.Благодаря на всички мами, които ме окуражиха и ми дадоха полезни съвети!Благодаря на момичетата и на доктор Попиванова от кърмаческия консултативен кабинет към майчин дом! Подкрепата ви и информацията , която получих от вас ми помогнаха страшно много за да  продължа да кърмя.
Само за месец малкото ми момиченце достигна необходимото тегло.Продължих да дохранвам с адаптирано мляко, но успях да я кърмя в продължение на 8 месеца.Благодарение на всички мерки, които взех , и въпреки медицинския проблем, от 20 гр. кърма в началото, достигнах до 120 грама на кърмене.Мисля, че успях да направя най-доброто за моето дете.
Надявам се сега аз, на свой ред да бъда полезна на мами с подобен на моя проблем.
Ето какво ми помогна най-много:
1.Сън, спокойствие, разходки на открито и слънце.
Пропусках едно кърмене през нощта , но не пропусках сутрешното кърмене между 5 и 8 , когато кърмата е най-много.Когато започнах да се наспивам, кърмата започна да се увеличава.
2.Доизцеждане.
Кърмех.Цедях се от 15 минути до половин час и давах кърмата на мъничето.
3.Топли компреси и масаж на гърдите –против бучки.
4.Избрах подходящ биберон, който да не откаже бебето от кърменето.
Отново с помощта на мамите от форума открих бибероните на www.pigeon-bg.net
5.Лактогонни средства  и диета :
Ограничих сладките и мазните храни.
На мен най-много ми помогнаха :чай от ЖАБЛЕК –galega officinalis,
Лактогонен чай на hipp, сок за кърмачки на hipp, супа от коприва, компот от малини, прясно мляко, соево мляко, соев лецитин (помага и при бучки ),пилешка супа,бирена мая (много напълнях от нея и я замених с истинска бира ,съдържаща хмел – schoenhofen, например),черен дроб, пресен лук, пшеничен зародиш , пълнозърнести продукти.Сметана и маков сладкиш бяха единствените калорични неща, които си позволявах веднаж седмично.
Кърмаческите стачки преборихме с кърмене разхождайки се, кърмене на голо бебе и още повече любов и нежност.
Сега съм отново бременна и се надявам този път кърменето ми да е още по-успешно.
Пожелавам на всички кърмещи мами успех.Не се отказвайте.Най-добрият начин да обичате своето кърмаче е да не го лишавате от невероятното щастие на кърменето.