Любители на котки - Тема 214

П.п.: Наскоро загубих един верен другар. Ти представяш ли си, да е било заради един осил, за който толкова съм чувала, пък не съм знаела, пък и явно ветът не познава нито на теория, нито на практика, пък аз да съм му боцкала три дни диуретик, все едно съм го евтаназирала бавно и славно? Та това би било истинска трагедия и огромна грешка и вина! Свършен факт, душичката му почина. Ама ако ми се повтори и аз пак не знам за някакви си осили... Убила съм куче с диуретик, а то било някакъв осил... Пълна трагедия! Ако не се обвиня и не потърся къде е грешката, как ще предотвратя да се повтори същата трагедия?

П.п.: Въобще не ме успокоява, това че съм дала нещо от себе си, ако по погрешка съм му отнела живота... И не е кой да е живот, ами на някой, когото обичам, или по-лошото - някой, който ме обичаше... Предателство и несправедливост - тъпата болезнена истина за душата.

Просто ми попадна една съседна тема днеска, на една жена, дето пита за осил в крак на куче, който крак е подут от дни... Не можели да намеря ветовете осила, който предполагали, че е влязъл под тъканите... И аз веднага свързах с моя другар. Моят другар живееше на улицата, на открито, в треволяците копаеше и спеше... Имаше забити по лапите осили, но въпреки, че го водих на вет кабинет тука, никой не му погледна от близо лапата, не му я почистиха... Пръскахме с някакви спрейове само... После взе да се подува друга лапа... Може още осили да е имало, кой знае... Нищо не разбирам от осили, да му се не видяло! Чела съм, че момичетата тука с дворни котки също са се оплаквали от осили... Но каква беля правят тия осили, не знам. Та това са едни сухи треви, как могат да се пренасят в тъканите?! Пуснах му кръвни, да видим дали няма левкоцити, инфекция, вътрешни някакви проблеми... Само сърце нямаше как да му видим, нито рентген да му се направи на подутите лапи... Записах аз час за събота, щях да го мъкна до Пловдив, където има оборудване, да се изследва всичко от-до... Но дишаше учестено вечерно време и се криеше в колибката си... И ветът даде диуретик да му боцнем. Научих и куче да боцкам, от няма как. Вет не идва на място, едвам го навих да дойде да вземе кръв... Транспорт няма - никой не се навива да си отстъпи багажника на колата за едро куче.... Пък аз с моите съботи... Само в събота ползвам колата на бившия... Ама не стигнахме до събота! След третата инжекция хайванчето не можеше да се изправя на задните си крака, не му държаха мускулите... Останало по обяд на слънце, дехидратирало се е, нямало е кой да му подаде кофичката с водата (той не можеше сам да стане, за да стигне до водата, да пие), да го вдигне, да го премести на сянка... То така се дава диуретик, щото... Ама ветът никакви предупреждения, чатботове се налага да ме предупреждават... Даже беше дал за 5 дни да му боцкаме... Ако всичко е било от някакви забити треви, направо си е нелепо...