Роднини, навлизащи твърде много в личното ми пространство. Да се примиря или ..

Публикувана: 20 юни 2026, 13:58 ч.
Последно мнение: 21 юни 2026, 04:07 ч.

2 206
65

MichiLu - Новак

# 15 20 юни 2026, 14:50 ч.

Отсядали са в тях, когато са им ходили на гости в чужбина, не в България.

Авторке, а тези хора като не знаят език, какво ще работят? Да не очакват да ги наемете вие?

Цитат на: Как' Сийка в сб, 20 юни 2026, 14:35

Как се нанася цяло семейство, било то и роднини, в чужд дом, ако собствениците не са ги пуснали?
А ако са ги пуснали, защо е този плач сега?

Подозирам мъжът й се е съгласил, а авторката както обикновено е имала сливи в устата.

Виж целия пост

Пристрастен

# 16 20 юни 2026, 14:53 ч.

Авторке, от колко години си с мъжа ти? Предполагам не са малко, щом едното дете е голямо. На какво се дължи притеснението ти да си изразяваш мнението пред него? Изпитваш ли някакъв страх?

Виж целия пост

Ветеран

# 17 20 юни 2026, 14:55 ч.

Цитат на: Tessaria в сб, 20 юни 2026, 14:50

Отсядали са в тях, когато са им ходили на гости в чужбина, не в България.

Скрит текст:

Авторке, а тези хора като не знаят език, какво ще работят? Да не очакват да ги наемете вие?

Цитат на: Как' Сийка в сб, 20 юни 2026, 14:35

Как се нанася цяло семейство, било то и роднини, в чужд дом, ако собствениците не са ги пуснали?
А ако са ги пуснали, защо е този плач сега?

Подозирам мъжът й се е съгласил, а авторката както обикновено е имала сливи в устата.

Не, в България са отсядали в тях:

Цитат на: MichiLu в сб, 20 юни 2026, 13:58

Скрит текст:

Регистрирам се, за да разкажа какво ме тормози от месеци, с ясното съзнание, че няма решение на проблема ми. Но пък може би просто ще ми олекне и ще приема нещата такива, каквито са… А няколко трезви и безпристрастни мнения ще ми дойдат добре.
Малко предистория- аз и мъжът ми, заедно с двете ни деца, преди четири години се преместихме да живеем в чужбина, в държава от ЕС. Бързо се интегрирахме, чувстваме се супер, създадохме собствен бизнес, който върви отлично, децата са щастливи, имаме добри и верни приятели.
За да сме в това положение обаче, учихме много, защото никой от нас не беше учил точно този език преди. Проучвахме и четохме много, запознахме се подробно с административните особености на държавата, изкарахме документи и купихме жилище без чуждо съдействие. Стартирахме бизнеса по същия начин. Установихме се съвсем сами и започнахме живота си наново. Дотук чудесно. Simple Smile

Simple Smile

В България живеехме в града, откъдето е мъжът ми, съответно неговото семейство беше около нас. В един момент единият от братята му се нанесе в къща на една минута от нас и започнахме да прекарваме повече време заедно. Родиха им се деца и тогава, лично за мен, започна известно навлизане в личното пространство. Постоянно искаха да сме заедно по площадките, висяха пред нас, за да излизаме, или просто идваха на гости, без да са предупредили, че ще го правят. Не ме разбирайте погрешно – интелигентни и успешни хора са, добра компания, но не за всеки ден. Още по-притискащо ми стана, когато започнаха системно да искат да оставят децата си на мен. Понякога отказвах, понякога не, но истината е, че ако не ми беше неудобно, щях да отказвам винаги. Харесвам децата, харесвам и техните, все пак са ми племеници, но не искам да гледам чужди деца. Не ми е приятно, не съм от този тип хора.
Тук ще вметна, че те активно и до ден днешен разчитат много на бабите и дядовците и от двете страни. Общо взето, всеки уикенд, с повод и без повод, оставят децата си при някого. Така са си свикнали, така им харесва. Реално мен грам не ме бърка какво правят и на кого си ги оставят (стига да не съм аз)
Както и да е, имайки предвид, че вече сме в различни държави, моите драми с тяхната близост не бяха на дневен ред от няколко години. Освен в случаите, когато се прибирахме в България, и когато те ни идваха на гости, като отсядаха в дома ни. Нищо че имат финансовата възможност да си наемат апартамент, нищо че вкъщи няма достатъчно места за спане и трябва да се сгърчваме по леглата, а през деня да нямаме и секунда лично време. Нищо, все пак беше за по седмица-две..
Преди около две години започнаха да говорят как и те много искат да напуснат България, как не виждали бъдеще и т.н. Първоначално обсъждаха държави, за които и двамата са подготвени езиково и не е необходимо да учат езика от нулата. В един момент обаче заявиха, че са решили да идват там, където сме ние. Не просто в държавата, а в нашия град (градът не е голям, аз дори не бях чувала за него, преди да започнем да проучваме).
Заявиха, че ще продадат къщата си

Скрит текст:

и че ще се преместят в нашето жилище в България, докато продажбата се осъществи (това вече е факт). Няма да лъжа, приех това нанасяне тежко. Обичам този дом, направихме го с голяма любов, отгледахме децата си в него, а те просто влязоха и прибраха вещите ни в кашони. Вероятно има и големи промени, ако съдя по снимките. Съответно това лято нямаме дом, в който да се приберем за седмицата, която ще прекараме в България. Не можем дори се се сбутаме там с тях, тъй като там са животните им, към които децата ми имат алергия.
Друг прекрасен факт е, че искат да си купят апартамент не къде да е, а в нашия квартал. Не желаят да разглеждат никакви други зони. Разчитат изцяло на нас за каквато и да било информация, за помощ с документи, за намиране на брокери и адвокати…
И от всичко, което избълвах дотук, идва и голямата ми драма- догодина те вероятно отново ще живеят на минути от нас. Ще осъзнаят, че баби и дядовци вече няма. Безгрижните бездетни уикенди и почивки в планината и на море без деца вече няма да са им опция. Страх ме е, че ще ми стоварват децата си. Още повече ме е страх, че ще карат голямото ми дете да гледа техните, а той заслужава цялата свобода на света, след като през последните няколко години разчитахме много на него да прекарва време с по-малкия си брат, докато ние сме по цял ден в офиса. Страх ме е, че ще ни дебнат и ще искат да прекарваме вечерите и уикендите си с тях. Страх ме е, че не мога да отказвам. Страх ме е, че ще изперкам и че мога да разваля отношенията, а мъжът ми не подозира как се чувствам. Той се радва много, че брат му ще бъде тук. И го разбирам.
За съжаление, сигурно звуча като луда. Благодаря на всеки, който изчете всичко това. Не е подредено и вероятно звучи глупаво.
Но съм толкова щастлива в момента. Имам най-разбиращите приятели. Понякога се виждаме всеки ден, понякога не се виждаме по две седмици и това е съвсем окей за всички. Никой не ти се натрапва, никой не се сърди, ако кажеш „не“, никой не се притеснява да каже „не“ на теб и така…
Изпитвам ужас, че спокойствието ми ще бъде нарушено…

Значи всички сте живеели в един град, те били в къща близо до вас, но въпреки това вместо да си наемат апартамент (въпреки че къщата им била до вас), отсядали във вас и било много тясно за всички. Това преди да продадат къщата.
Определено не ми се връзва.

Виж целия пост

Пристрастен

# 18 20 юни 2026, 14:59 ч.

Навлизали са им в пространството, когато авторката са се прибирали в България. И по време на гостуванията на братовото семейство за по няколко седмици във въпросната чужбина и авторката.
Просто не е написано ясно.

Виж целия пост

# 19 20 юни 2026, 14:59 ч.

Напротив. "Когато се прибирахме в България" и "когато те ни идваха на гости" са отделни събития. Гостито е в сегашния им дом в чужбина. Авторката не се е изказала съвсем ясно, но не е чак толкова неразбираемо.

Виж целия пост

# 20 20 юни 2026, 15:00 ч.

Маркираното с червено, се отнася за гостуването на брата при тях в чужбина.

Всичко си се връзва. Била съм в подобна ситуация.
Авторката е от хората, които трудно отказват.
Чакат другите да са досетят, че пречат.
Има такива семейства, където съпругът не отказва нищо на брат или сестра, даже и ако натоварва живота на собственото си семейство.
На мен ми отне много време и обяснения. Накрая сам разбра, кои хора са винаги до него,
Но наистина много време отне.

Виж целия пост

Корова Лола

Почетен член

# 21 20 юни 2026, 15:03 ч.

Ами, не, не се отнася за чужбина, щом се оплаква, че са им завзели жилището и те няма къде да се приберат, като се върнат д България

Виж целия пост

# 22 20 юни 2026, 15:06 ч.

Сега в България са в тяхното жилище, защото са продали къщата си.

Виж целия пост

V

# 23 20 юни 2026, 15:07 ч.

От разказа ти излиза, че си омъжена за цялото семейство и от години решенията ги взема друг, а не ти и мъжа ти заедно. Дори не можеш да разговаряш с него какви и колко много неща те тревожат!...

Това показва, че или се страхуваш поради финансова оплетеност между роднините на мъжа ти и взаимност във всякакви решения между тях (съответно ти си "чуждият" човек), плюс патриархалните им разбирания за личен периметър и свобода.

Много е късно. Каквото и да предприемеш, едва ли ще имаш смелост да го доведеш докрай. Това са толкова много случили се неща, мълчала си за всичко досега.

Погледни си само въпроса с многоточие: "Да се примиря или..."
Или-то включва много сценарии, за които няма да ти се иска да ни споменеш, не е и необходимо.

Трябва сама да решиш онова, което за теб и децата ти е добре. Разбира се и за мъжа ти, ако умее да прави разлика между семейството, от което произлизаме и това, което създаваме.
И разбира се, да имаш силата и мъдростта да го доведеш докрай.
Успех!

Виж целия пост

D

Потребител

# 24 20 юни 2026, 15:08 ч.

Аз те разбирам напълно. И за това как се чувстваш, и за това, че не можеш да кажеш, и за страховете.
Това семейство определено тръгва за чужбина по грешен начин. Те си мислят, че щом вие сте добре и интегрирани те също ще са. Интеграцията не работи така. В един момент може да се окажат с жилище във вашия квартал, да не им е добре и да искат да се връщат в България, а там да нямат нищо.
Няма смисъл да ти обяснявам, че е трябвало да споделиш тези неща с мъжа си и дори да отказваш да си гледачка. Ти вече може би го осъзнаваш. Точно този тип хора, на които бабите им гледат децата и които все са някъде, точно за тях в чужбина е много трудно.
Ако чакаш да дойдат, че да започнат страховете ти и тогава да реагираш ще бъде вече твърде късно.
Проведете един разговор първо с мъжа ти и после с тях. Напълно нормално е да им помагате, но не и да вършите нещата вместо тях. Докато се в България започнаха ли да учат езика? Да търсят работа? Имат ли изобщо план как ще се издържат?
Най-правилното е първо да дойде единият и да подготви всичко за семейството. После да дойдат и останалите.
Като са на място си живееш живота както преди и си го искаш и отстояваш такъв, какъвто е бил преди да дойдат. Ей тогава ще стане така, че те ще кажат, че изведнъж си се променила, че си им завидяла, че си искала само ти да си добре и не си искала те да са добре… това е сценария по който се развиват нещата. За жалост. В един момент ние ставаме големите “европейци”, забравяме от къде сме тръгнали и им завиждаме, пречим и не помагаме, на тях горките, които също търсят щастието
… ама ако може ние да им го дадем на тепсия.
Не виждам как ще се измъкнеш. Поне започни един честен разговор с мъжа ти “Какво ако дойдат, купят жилище и живота не им хареса? Кой от нас ще работи и кой ще ги придружава в ежедневните им дейности и формалности? Какво правят те сами и какво се очаква от нас?”
Успех! Живота в чужбина не е за всеки. Може па да се изплашат и да не тръгнат.

Виж целия пост

Нарцùса

Почетен член

# 25 20 юни 2026, 15:13 ч.

Когато преди време за първи път го споменах, хората останаха много възмутени, но - неговите близки не са непременно твои близки. И обратно. Не разбирам какъв е този зор да ставаме едно голямо сплотено семейство ей така, защото сме се случили в отношения с някой от него. Забелязвам, че на мъжете им е много по-трудно да разберат, че мама, татко, батко са си техни, не на жената, тя си има свои.
По твоя казус - не, не се примирявай. И понеже ми е ясно колко ще ти е трудно просто да кажеш твърдо НЕ, съветът ми е да се изнизваш и да си измисляш лична работа. О, съжалявам, в работна среща съм/отивам на преглед/фризьор/маникюр/детето на рожден ден/сервиз на колата (тука даже ако успееш да си достатъчно нагла да пробуташ колата те да ти я закарат на сервиз, няма да те потърсят известно време Simple Smile

Simple Smile

).
Другият ми съвет, който аз лично трудно мога да последвам, защото просто не съм толкова нахална - почваш да ги работиш по техния начин. Звъниш, че отивате с децата. Имаш адски спешна задача, мъжът го няма, ще оставиш децата за час. Явяваш им се на вратата, защото са ти били по път. Не питаш дали може, всичко е в съобщителен режим. Хубавото на това поведение е, че може да включиш и мъжа си всеки път и ако някой изреве - гледаш невинно и се чудиш на глас защо са такива темерути; но ако толкова държат, може да разредите срещите…
Нямам наблюдения нещо друго хем да ти спестява семейните скандали, хем да дава резултат.

Виж целия пост

# 26 20 юни 2026, 15:13 ч.

Страховете ви са напълно разбираеми. Трябва да говорите с мъжа си, за да може да разкара тези нахалници по-деликатно. Също така трябва категорично да заявите, че в противен случай чашата ще прелее и ще развалите отношенията си с тях.

Виж целия пост

S

sunlight_eli

Ентусиаст

# 27 20 юни 2026, 15:14 ч.

"...Освен в случаите, когато се прибирахме в България, и когато те ни идваха на гости, като отсядаха в дома ни."

За всички, които още не са разбрали - това са отделни случки. В България са живели наблизо и когато авторката си е идвала в България непрекъснато са висели при тях. Вторият случай е бил когато братът е идвал на гости в чужбина и е отсядал в тяхното малко жилище, вместо да си наеме апартамент. В последствие братът продава къщата си в България и се настанява в българската къща на авторката.

Виж целия пост

F

# 28 20 юни 2026, 16:09 ч.

Значи вие отивате в друга държава, научили сте езика (колко ли добре?), правите собствен бизнес, купувате си къща, намирате близки приятели... За мен това е супер неправдоподобно. И толкова успешна дама не може да се справи с роднините на мъжа си. Много, много куца цялата история.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 29 20 юни 2026, 16:15 ч.

За да се настани братът в българската къща на авторката, той трябва да има ключ от нея, не допускам да е влязъл с взлом...Кой му даде ключа, авторке? Ти знаеше ли, че те ще се нанасят в дома ви, или го научи постфактум? Имаше ли против други хора да се настанят в жилището ви, и ако имаше, защо не го изрази гласно? Имаш ли финансово участие в купуването на този дом? Някой пита ли те изобщо за нещо и ако не, по какви причини си изключена от взимането на решения?

Виж целия пост

Препоръчани теми

Разводът и след него. Запознанства след 50 г.

10 828
477

Лични и семейни отношения

С какво ви дразнят свекървите? - 174

6 173
154

Лични и семейни отношения

Да се разделим ли? Какво да правя?

2 931
32

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.