Роднини, навлизащи твърде много в личното ми пространство. Да се примиря или ..

Сериозен разговор между авторката и мъжа ѝ. Тя трябва да изложи своето виждане и да отстоява своята позиция. След което да намерят приемливо решение и за двамата.

Да, и всичко това за четири години. Респект.

И това, да.

Цялата работа много фейк ми звучи. Всичките имотни и успешни, а имигрират по чужбина.

Не разваляйте кефа сега, сюжетът с нахалните роднини и моята майка е и твоя майка е много обичан тук. В случая не е майка, а брат, ама то е много подобно.

Аз не разбрах защо братът продава всичко в България, без още да има нищо насреща във въпросното неизвестно чужбинско градче. Нито работа имат уредена, нито жилище, че и език не знаят, а вече продали всичко и живеят в чужда къща, където са направили промени и са натискали нещата на собствениците по кашони, все едно планират да си останат да живеят там.
Защо действат наопаки? Първо къща ще купят, после ще търсят работа, а накрая ще учат език. И това с малки деца(поне 2).  Ами ако не им потръгне в чужбина? Къде ще отидат? Кой ще ги издържа?

Та авторката изчезна !

Явно очакваше други реакции и сега не ѝ е интересно.

Блокираха ми профилът, предполагам и този коментар няма да стигне до вас, но ще се пробвам.
Благодаря на всички за мненията, проблемът наистина е в мен и в това, че се примирявам с отношения, които не са ми приятни. Мъжът ми е много добър и емпатичен човек и не би отказал абсолютно нищо на брат си. За него да дадем жилището си на тях за временно ползване е най-нормалното нещо на света, особено щом ние вече не живеем в него. Проблемът ми е, че ми стана гадно и все още ми е, от инвазивният начин, по който го направиха.
Относно последните коментари - имигрирали сме "по чужбина" за по-добро качество на живот. Успешни професии и пари в България си имахме предостатъчно, но не ми се навлиза в тази обемна и необятна тема какво не ми харесва в България и защо решихме да разберем, дали няма да сме по-щастливи на друго място.
Ако на някои от вас им се струва невероятно това, което сме постигнали за 4 години, явно се пропуснали момента, в който споменах, че това ни е коствало много учене и много труд. Жилището в България запазихме умишлено, защото нямаше кой да ни гарантира успех и спокойствие в новата държава и бяхме готови да се приберем, ако видехме, че децата ни не се вписват, ако не се справяме с езика, ако работата не потръгне.
milenaka, не е особено коректно да разместваш реда на нещата. Бизнесът стартирахме преди 2 г, а роднините на мъжа ми не ми бяха притеснение до преди 1 г., дотогава смятах, че проблемът с тях е решен. Историята ми ти куца защото я преиначаваш.
Езикът уж вече го учат, работа - възнамеряват да продължат да работят в компаниите, в които са сега, тъй като са изцяло home office. Все още обаче не са говорили с работодателите си.. не знам там как ще се развият нещата. На този етап изглежда, че идват, просто за да сменят гледката.

Ако мъжът ти е добър и емпатичен човек би трябвало да вземе и твоята гледна точка предвид. И моят мъж е добър и емпатичен, но когато моите роднини му навлизат в личното пространство доста ясно си слага границите. Ако не си изкажеш какво те мъчи, той няма как да знае, че си против. 100% не си казала, че не си съгласна да се нанасят у вас. Ами като си мълчиш - така става. Хората приемат, че си съгласна.
П.С. Когато баща ми остана сам и му се засилиха болестите, се задържа у нас доста повече допустимото (живееше в друг град и застояването у нас значеше, че окупира изцяло хола само за него с месеци). На мъжа ми като му писна каза, че той с баща ми няма да живее, но няма против да плащаме квартира близо до нас. Баща ми в началото уж не беше съгласен, ама като му поставих въпроса ребром, нямаше какво да прави. Сега всичко е наред - хем е на близо, хем не е у нас, а мъжа ми даже ходи да го посещава и си говори с него повече от мен. Та всяка ситуация си има решение, понякога даже неочакванотакова за нас.

Както го описваш те са свикнали да висят на врата на някой друг. Абсурд е синът ти да гледа детето им. Абсурд е ти да го правиш.  Той си има своите задължения, както и време за разпускане , както на него му е приятно.
Трябва да си изявиш мнението ясно. В началото може да има разправии с мъжа ти , но в крайна сметка няма къде да ходи и ще се съобрази с теб.
Била съм в подобна ситуация с мои роднини. Там нямах проблем да сложа граници, те се цупиха известно време, но им мина.
Както и с роднини и приятели на мъжа ми. Там имаше нееднократно  голям скандал с мъжа ми, но в крайна сметка, колкото и да му беше неприятно постави граници.

Не е случайно - мултиакаунтигъг е забранен.
Иначе си продължавай с пързалката.

Разбирам, че хобитото ти е да обявяваш теми за пързалки, когато нещо не ти хареса в тях, но няма смисъл да се хабиш..
Да, разбрах, че мултиакаунтинга е забранен, но не исках да пускам точно тази тема с основният си профил. Ще си понеса последствията.

Как се учи чужд език, за да развиеш бизнес и то, доколкото разбирам, да работиш в офис...пързууул...

Нямам желание и намерение да ви чертая бизнес планът ни, но ще бъда така любезна да разясня - бизнесът е с две направления, и офисната част е моята - логистика, поръчки, пратки, фактури, комуникация с клиенти и провайдъри, подготвяне на сметки, инвентаризация и пр. - с това се занимавам аз. Друга част е физическа професионална услуга, с това се занимава мъжът ми. Клиентите оценяват неща като професионализъм и отношение, а не дали имам 20К думи пасивен речник.
Съжалявам, че ви се струва толкова невероятно за 2 г. човек да достигне до добро езиково ниво, за да управлява собствен бизнес, но това са лично ваши ограничения.
От дребнавост успяхте да обърнете темата в съвсем друга посока.