Най-приятна и най-просташка ТВ РЕКЛАМА - тема 25

(покрай разказа на Дизи) за стоките и парите. Вече бях в Дарик. Синът ни беше на 3-4 годинки. В съб/нед ходех сутрин рано пред Президентството да чакам за помощи - детски храни и млека. Понеже нямаше никъде. А същевременно, взимахме добри пари (ей, да не си мислите, че и ни осигуряваха на тях? ), и от Илиенци, с долари - купени вече "по-официално" и въпреки, че държавата се беше вързала за марката - си взехме първия по-истински и голям цветен телевизор. Т.е. различен от руски и от български Респром или Търновски. А по време на лукановата зима в радиото ни раздадоха "помощи" - един плик с по пакет брашно, ориз, боб, бутилка олио и... няма да го забравя - пакетирана мас 1 кг. Същевременно вечер по късните предавания си черпехме гостите с шампанско и скъпи коняци. Когато пък - специално "мои фенки" на Муз.кутия ни носеха домашни баници или кексове - беше огромен жест и връх на сладоледа, понеже тия хора у дома са ги приготвяли в недоимъка на продукти... Ееех, времена. Но не си разменям младостта, да знаете.

С извинения, моля, не е за хвалбата, част от реалността е: понеже в моето предаване имах поне 30-тина сигнали/джингли и знаеха, че си правя нещата сам, т.е. можех и бях на ти с тогавашната аналогова техника... Повечето реклами се правеха "на едро" в БНР или в някое от частните студиа (не музикалните - които вече се бяха появили в Сф) на "радиата". Където има по-хубави или известни гласове от програмата и е по-евтино. При нас чорбаджията ми беше рекъл: идват за наша реклама, уговарям се за излъчване и плащане - а ти си им ги прави и се оправяй с тях. Тъй и се случваше: записвах и "външни гласове", където не искаха да се охарчват - с когото намеря: разбирайте - моят, и на колеги от радиото, които в момента на правенето са "под ръка". Ами... поне 2 г. всички аудиоклипове на Мото Пфое бяха не само мои, ами и с гласовете на малкия ми син, моя и на една от муз.редакторки със строг, ала секси глас:
Аз изреждам: "Ммм, елегантна, красива... не-знам-какво-си в женски род". За кого говориш, скъпи?" - пита строгия дамски глас. А малкият пояснява: Ааа, тати е влюбен в новата Фиеста."
Или за поредния модел на "Ка". Синчето: "Значи Форд Ка е като духът на живота ли?" Той ли е нашият добър дух?" Най-естествено, с неговото "френско-детско" "Р".
Така 2 г. радиорекламите на Мото Пфое бяха "семейна" изработка. Е, почти. И се въртяха навсякъде. Но не само те и - разбира се - не само за коли; каквото "дойдеше". Пазя си само още няколко.
Детското гласче: "Мамо откъде купихме новите ми панталонки и оня много шарения ми гащеризон?" А вече ласкавия глас на колежката отвръща: "От Разноизнос, там има всичко за малки деца, и за послушни и за непослушни..." Мн.вероятно да съм запазил чудесните спомени и заради факта, че ме оставяха да правя всичко (вкл.текстовете - след като са се уверили, че разбирам какво искат) и не ми се бъркаха.
Имаше и друг сегмент реклами. Авторекламите за програма и предавания. Там вече и аз, и по др.станции се вихрехме, ала малко по-обрано (според жанра на предаването), или пък съвсем във "фентъзи" дух.
Тъй синчето ми "прикани" даже деца-слушатели да не пропускат някои от муз.предавания, които пускаха "музика за всички поколения" или новия албум на Дони и Момчил. ("Слушаме шлагерите на нашето поколение" - казва Дони, след като от Параноид на Сабат сме "прелели" в тяхно с Момчил парче; още 1-2 музикални дженка, несъвместими, но случващи се по онова време... и детския гласец довършва: "Това е музиката и на моето поколение." То с такива бащи, каква друга да е. )
Не мислете, че по другите частни станции (Дарик тръгна 5-то радио подред, след Експрес, ФМ+, "Девятките" и вече побългареното Витоша - екс-VOA Europe) беше по-различно.

А рекламодатели различни... Около протестите бяха спрели "Ку-ку" и ние поканихме кукувците да направят един "радио брой". Бях им музикален редактор. Много се прочухме. Търчат в следващите дни собственици (лично) на телекоми при нас: едни КрасиСтойчевци, Грашновци..., мъкнат по стълбите кутии с апарати, увесили около врата кабели и зарядни - точно такава картина помня; задъхани, но някак нахъсани и те. И там някъде - и ония хран.помощи за екипа с килограма мас.