Ревност

  • 2 414
  • 79
# 75
Ревността е вид страх. Базово казано - от изоставяне. Всеки страх, от една страна е ирационален, от друга страна си е съвсем рационален.
Възможността един човек да се върне или поне да се завърти пак покрай бившия/бившата си е съвсем реална.
Виж целия пост
# 76
Подкрепям Нарциса и нейното мнение.

Нормалните хора изпитват ревност, без значение в какво точно я обличат, за да им е приемлива, ако толкова се страхуват да показват отрицателни чувства и да го играят - добри и бели.

И това някой да те прибере в 2 през нощта го нарича загриженост, но е ревност, да не те прибере някой друг.
Не е болка за умиране, напирам го за крайно глупаво някой да твърди, че е много над нещата и лошите човешки качества и разрушителните чувства не му били в характера ...хубу...но реалността е друга.
Виж целия пост
# 77
Имах аз едно гадже, изключително неревниво. Ама нито гък. Аз в началото бях - уау, колко хубаво! Виждахме се 2-3 пъти седмично. През останалото време - дори да не му отговоря някоя вечер - нищо. Ами накрая се оказа, че той тихомълком си плете други неща и хич не му дреме за мен.
Виж целия пост
# 78
Липсата на всякаква ревност и за мен е, че ти е през оная работа за този човек и хич не е повод за радост. Сега другата крайност, безпричинна патологична ревност е много сериозен проблем, така че истината е някъде по средата
Виж целия пост
# 79
Някой като каже колко много е неревнив и се сещам за един филм преди сто години - семейство ескимоси, един им дойде на гости, ядоха, говориха си и на лягане домакина прати жена си да "забавлява" госта. Нещо подобно беше.
Много печен ескимос. Как да не му ходиш всяка седмица на гости.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия