Проблеми с мъжа, може би развод

Разпределете си задълженията. Изговорете го без да му натякваш как не помага. Вероятно си права, но като му го кажеш, оттам нататък нормален диалог трудно ще се получи. Изговорете ясно кое на кого е задължение и после няма аз съм уморена, на мен ми се пуши и прочие, всеки да си поема нещата. За това се сещам като вариант.

Давай му задачи, не чакай сам да се сеща.
Давай списъка и да ходи на пазар, може да пусне прахосмукачка, да разтовари съдомиялна, да простре, да изкъпе децата, да се м измие зъбите, да направи салата...има и още опции. Оставяй го с децата и излез за час.
Все ще се оправят.
Няма нужда да си мълчиш, говорете и се разберете.

И аз ще напиша да поговорите и да си разпределите задълженията или да потърсите алтернативи, като домашна помощничка и пазар онлайн през седмицата, а през уикенда или да имате време заедно, или той да оставя с децата, я ти да почиваш сама.
Не е добре това, което описваш, защото така ще се изнервяш все повече.
Той кога общува с теб и/или с децата?
Нищо ли не правите заедно поне през уикендите?

Ми  като ти каже другия път развод, ти кажи нещо различно.
Например - добре, време е. Да се развеждаме.
И се развеждате.
За какво ти е всъщност този човек? Той ти е в тежест.

Колкото до децата, той няма как да спечели, щото може уж да се бори, но като му дойде на главата как всъщност се гледат деца, много бързо ще ти ги връчи с думите - ти си майката, ти си ги гледай.

А ти работа имаш ли или си домакиня само?

Ама ако иска децата връчи му ги. Няма да ги загубиш. Ще си ходиш на работа, ще имаш свободно време, той ще ги гледа. Сама пишеш, че ти тежи всичко да правиш.
Развода е идеалното решение.
Може и споделено родителство.

Mи съвсем нормално е да реагира така. Много лош женски навик е жената да си трае и да събира па по някое време да избухне. На мъжете това им идва като гръм от ясно небе и го приемат за истерия, скандалджийство и прочее такива неща. Сигурна съм, че ако навреме, с усмивка и такт му поискаш някаква помощ ще се включи, стига да е ясно дефинирана, без агресия и предизвикателство и да не е "на момента" . Просто се искат женски усет и такт. Не забравяй, че в неговото съзнание той е осигурил дом, покрива материалните нужди, ходи на работа и не се чувства лентяй.  И не вярвам да откаже да погледа децата докато сготвиш вечерята, да разтреби масата и да пусне миялната докато ги приспиш, а после да предложиш да пийнете нещо и да гледате телевизия. Разказвай му как се развиват децата, въвличай го в живота им и провокирай интереса му...
Според мен в момента си истерясала от стоене вкъщи и монотонно ежедневие, но трябва да събереш сили. Идеята за развод ми се струва абсурдна, с оглед на споменатите проблеми. Ще се озовеш от трън та на глог, че е по-висок.
Не пропускай и гушкането и секса в никакъв случай!
Иначе не знам всеки мъж как е бил, но повечето помагат в някаква степен и си намират баланс в семейството.  Моят някога като се върнеше първо цунки и гуш, после пита как е било бебето, споделям какво ново се  случило, играеше си с нея докато се погрижа за себе си, излизахме заедно в парка, там се срещахме с други като нас, мъжете пият биричка, жените кафе или кола и си приказваме. Като пораснаха децата си купихме семейно ролери и карахме заедно. Вкъщи основно мъжът е завеждал разни конструктори и прочее интелектуални играчки. Навън той беше инструктор по спортните неща.  Като се замисля винаги сме били отбор, но никога не е ставало с натякване, дуднене и скандали.

Сега сигурно ще ти кажат, че той е най-черен, а ти си светица и той е виновен за всичко, ама аз не мисля така. Не забравяй, че спасението на давещите се е грижа преди всичко на самите давещи се.



Как ли пък не познах, че ти си го написала това. Твоите съвети са все такива, ама няма ти после да живееш с нейното идеално решение.

Е вие пък ако за това ще се развеждате …. 🙄🙄🙄
Не трябва да чакаш, а да искаш помощ. Сама казваш, че чакаш да ти накипи.
Той също казва, че прави каквото се сети. За жалост мъжете не винаги се сещат.
Аз нямам никакви задръжки да искам помощ и да разпределям задължения. Ама никакви!
Това с пушенето и мен ме дразни. Просто като се прибере от пушене ти си вземи 10-15 минутна почивка.
Пореден пример как жените сами се поставят в положение на всичкоможещи и “не е голяма работа” докато положението стане нетърпимо. Аз разбиране от моя мъж започнах да срещам когато той започна да върши доста домакински неща. От тогава активно се включва. Понякога казва, че е много изморен и не може, понякога аз казвам, че съм много изморена и не мога.
Важното е да има редуване.
Като се прибере го остави малко да си почине и не го занимавай. След това му кажи какво има за вършене и той да си избере какво ще направи. Ако искаш нещо конкретно да направи направо му казвай - това и това е да се върши, или вземи децата и излезте за да се изкъпя спокойно. Просто делегирай задачи. С времето сам ще започне да се сеща.

За развод е абсурдно да мислиш. Доколкото разбирам той ви издържа, живеете в негово жилище. С какво ще  ги хрраниш тия деца? Не е и лентяй - 9 - 18 часа работи. Разберете се за разумна част от домашните задължения,  които да поеме след работа и през почивните дни. И виж там, редуцирай каквото може от домакинството, само минималното, и така.

Той ако сега не помага, едва ли ще може и тръгне сам да гледа децата. Ти обаче можеш ли да ги издъжаш без него? Напълно разбирам фрустрацията ти, виждам че освен, че въртиш целия дом, и работиш. Той явно пък работи доста и вероятно смята, че е заслужил да не прави нищо друго. Май имате нужда от спешна реорганизация, но това ако изобщо ще стане, няма да стане с нерви и скандали.

Това с помагането може да го пробва още този уикенд.
Уведомява го, че в събота от 11 до 15 часа има ангажимент с приятелка. Той  ще е готвачка и детегледачка. И толкова.

Аз не знам как стигате до развод?
Ти му кряскаш, че не мие чинии, той ти вика - като не ти харесва да се разведем!
И ти се чудиш дали ще ти е по-добре сама с 2 деца и домакинска работа или да се разберете за домакинската работа и да си я делите?

Естествено, че ще се държи така. След като спомене думата "развод" ти изпадаш в ужас и започваш да стъпваш на пръсти около него. Я, пробвай другия път с думите "Добре, щом искаш. Но имай предвид, че с децата оставаме в жилището, защото и на мен ми писна да се грижа за всичко. Или ще започнем да се държим като семейство, разделяйки си правата и задълженията или който-откъдето е". Единият вариант е да приключите и той да зареже всичко, но тогава поне няма психически да се измъкваш и да мислиш и  за него ( изпробвано - докато е малко детето не му пука изчистено ли е, изгладено ли е, сготвено ли му е, тоест няма да си така самовзискателна, защото в момента се доказваш пред мего. Вторият вариант е да се стегне, да реши, че не иска да загуби децата си и жена си и да се поправи. Ама трябва да си смела, за да се отстояваш. Защото иначе вероятно пак ще стигнете до развод, ама с много съсипани нерви от твоя страна и по-тежка психическа травма за децата.

Какъвто казуса, такъв и съвета.
И защо аз трябва да живея с това решение. Що за глупост?
Нима казваш, че ти живееш с всяко решение което даваш във форума. Уау
Пита жената, отговаряме и. Всеки си казва мнението.
Пиша си мнението спрямо казуса.
Ако нещо ти пречи мнението ми, подминавай.
За мен не нормално жената да влачи всичко, а мъжа да живее като тийн, но ето, не ти държа сметка за твоето мислене.

Иначе тя не може да общува както е видно.
Много е странно уж най-близкия човек трябва да е съпруга, ама не може да говори с него.
10 години търпи, мълчи и накрая крясъци и викове.

И що за съвети да се включвал. Явно като му го казва и той вика веднага - развод.
Не иска момчето, не разбирате ли.
Плюс и с тези думи я манипула здраво и вижда, че работи номера.
Седи си после  в ъгъла кротка и послушна. Намерил и цаката.

Елора, колко деца имаш?
Нека позная 0 деца.
Твърде идеалистични са ти постовете.
Ще цъфне и ше върже сама, без помощ от никой, с две деца.

Втора година майчинство съм, скоро свършва, след това се връщам на работа, но с не особено добра заплата.

Ами аз на много неща съм склонна, той иска развод щот да не му мърморя. Той е кръвно обиден, че съм казала че не помага