Проблеми с мъжа, може би развод

Започне ли караница се обръща на развод. Един нормален разговор в спокоен момент, а не скандал в напечен момент евентуално може да ги сближи. Ако иска да закърпи брака. Няма какво да се лъжем, тоя човек не е бил читав, обичлив и годен за съжителство нито преди децата, нито когато и да било. Може само да се кърпи положението с такъв.

Добре де, за 10 години този мъж нищо ли не е правил в домакинството, че сега се налага тепърва да се учи. До момента не е ли говорено? Обикновено малки деца се научават на едно, друго-прибиране на играчки, сгъване на дрешки и тн, а голям човек, все така ли е било.

Поговори, ако е възможно нормално да се говори с него, че ти тежи и той да предложи какво да поеме. Поне пазар, за да не излизаш с торбите и с децата. Ориентирай се към прости ястия, не е нужно тристепенно меню, щом нямаш помощ.

Откровено казано, щом някой ми заговори за развод, не съм сигурна колко бих изтърпяла. Веднъж може да е случайно, но втори, трети път, вече не. И не бих живяла с такъв човек, за какво ми е, само за спонсор ли. Деца са се отглеждали и по време на войни,бедствия,епидемии, няма да е чак апокалиптипна картината.

Викове и крясъци също не са нужни, говори спокойно, ако не вземе от дума, тогава се замисли струва ли си този брак.

Не зная как е в случая, но има жени, които ще си счупят краката в началото да обслужват, за да се харесат, ама после като дойдат децата става трудно. И едва тогава се сещат, че имат нужда от помощ. Както и да е, все пак пробвай в спокоен разговор, със спокоен тон и тогава решавай .

Не разбирам съветите за детегледачка и хвърлянето на децата мъжът да ги погледа. А обяснението защо и двете идеи не стават е твърде просто и дълго да се дава на тази аудитория.

Сама с едно дете не ми беше лесно, а имам жилище и помощ в лицето на баба и дядо. С две малки деца, кофти заплата и без жилище и помощ съвсем ще прокопса не ще и дума.

С това в никакъв случай не казвам, че трябва да си наляга парцалите и да му подгъзува на този. Аз свободата си я ценя много високо, детето порасна и много от трудните моменти са зад гърба ми. Помня какво ми е било, но смятам, че си заслужаваше. Просто добре да обмисли нещата преди да действа. А че ще трябва да действа, спор няма.

А преди децата, и след първото различен ли беше?

Спрете да правите, каквото ви е в повече. Осигурете си удобни уреди и търпение. Не обръщайте внимание на събралите се чинии, липсата на салата и вечеря, живейте си спокойно. Обикновено това много помага. Мъжете се активизират и започват да се обслужват.

Спри да му натякваш, че нищо не прави. Започни да му възлагаш задачи и то така, че да не може да откаже. Тихо, спокойно, но твърдо.
Тръгва за работа – връчваш му боклука за хвърляне и списък с продукти, които да купи след работа. Ако се дърпа, спокойно обясняваш, че с децата ти е трудно – не слушат, правят бели в магазините, тежко ти е да носиш...
Вечер му връчваш децата да ги изведе навън, докато готвиш/чистиш. Ако се дърпа, му предложи той да сготви и изчисти, докато ти се занимаваш с децата.
Вечер му ги връчваш да ги изкъпе и сложи по леглата.
И т.н., и т.н.
Обясни му, че не можеш да работиш 24/7 и също имаш нужда от почивка. Извоювай си я, но со кортце и со благо. Не бързай с кьотека.
И накрая – стисни още малко зъби и наесен пращай малкото на ясла. Започни работа. Разпредели домакинските задължения между двама ви. Обясни му, че досега може да си била само вкъщи, но вече не е така. Цялата домакинска работа и грижите за децата остават за вечерните часове и сам човек не може да се справи с всичко това. Предложи му да си разпределите задачите така, че на всеки от вас да му останат някакви часове за почивка. Дали ще се храните навън по-често, дали ще поръчвате готова храна, дали ще наемете човек, който да помага за чистенето, дали нещо друго – сядате и обсъждате по най-деловия начин. Поставяш проблема и търсите решения. Без обвинения, обиди, натяквания и т.н. Спокойно, но твърдо.
Не сте само вие. Много семейства са в същото положение. Особено втората година на майчинството много натежава, но мъжете рядко го осъзнават. Нали жената по цял ден си е вкъщи, какво толкова се оплаква. Цял ден на разходки, кафенца... Е да, ама не. Като му връчат децата за цял ден, започва да се усеща, че майчинството не е баш курорт, както изглежда отстрани.
И почват скандалите, последвани от разводите. И защо? Защото хората се оставят на битовизмите да ги победят. Вместо да се разберат като зрели хора, почват натяквания, обиди, сръдни... И любовта си отива.
А нещата изобщо не са непоправими. Стига да има желание, винаги може да се намери решение, което да устройва и двамата и да им помогне да преминат през този критичен период.

За мен е недопустимо да поставя въпроса за развод при всеки скандал. Мъж, който обича жена си, не говори така. И ние сме имали тежки периоди, с малки деца, близнаци, но никога не се е поставял въпросът за раздяла. Иначе да, говорете, постави условия и му дай отговорности, но за мен проблемът е по-сериозен от това.

Трябва и разум, не само емоционални решения. Къде и как ще се живее е минимума да знае жената. Иначе след развода - какво?
Малка заплата как би покрила наем, гледане на децата съвсем без никой друг и т.н.

Тук да четат и все още необвързаните. И да мислят и планират, а не да се носят по течението.
1. Явно имаме мъж, попил в семейството си патриархален модел, че жената прави всичко вкъщи. Ми авторката не е ли живяла с него преди брака? Не е ли видяла? Не се ли е възползвала от това време на необвързана любов и пеперуди за да разпредели задачите? Или е гледала да се докара каква въртокъщница е?
2. Неумение за общуване. Не са ли обсъждали организацията на живота си, особено след децата? Не е ли изказала все пак някакви претенции, да постави условия?
3. Грешна тактика да събира вътре в себе си и да мълчи, а като не може повече да избухва. Това събира очите на всеки мъж. Те не го разбират това, виждат скандалджийка.
4. Лошо планиране. Защо се е стигнало до второ дете след явната тежест и на едно само? Най-малкото преди да се започне "работа" за второ е трябвало да се обсъдят плановете за живот с две деца. Да се поставят условия за да се роди второ.

Изобщо любовта може да е само пеперуди, ама бракът е стратегия, анализ, планиране, преговаряне... Хубаво е да се знае това.

Децата не са стока.
Но майката е човешко същество, ако не си забелязал. Не робот. И тия деца ги гледа 24 часа, не от 9 до 18 и после да е свободна.
 Разбирам, че си мъж, ама вземи малко помисли.
Бащата е родител и е длъжен да може да си гледа децата. Даже не трябва и да го пита. Направо му казва. Излизам за 3 часа. Гледай децата. Хлопва вратата и това е.
Този метод да си връчи детето на мъжа и да изчезне за известно време е изпитан и проверен и то не от един човек на тая планета. И е напълно нормален, ама напълно.
Тогава се разбира мъж ли има в къщата или мухъл.

Делегирането на елементарни битовизми е трябвало да започне преди 10 години.
Щото тя каза, че 10 години са заедно.
Къде е бляла е въпроса?

Според мен човек, особено мъж, изваден от равновесие е способен да каже много неща без да ги мисли. Дори да не каже, когато ги мисли. Сега, той може и тънкообиден да е, може да не е сподобен да решава проблеми и да избяга конфронтация за това да се цупи, може да му писва от недоволството на жена му и в изблик на гняв да ѝ предлага да се разведат. Не знаем как е точно. Със сигурност знаем, че той присъства там, ходи на работа, издържа ги, прибира се вкъщи. Не е като да се е отказал, да обикаля по барове и заведения, да го няма през почивните дни …

Ако мъжът ми осигурява финанси и децата ми са малки, аз екстра бих си ги гледала, дори той да се скатава. От друга страна, сама и с малко средства, не знам как бих ги гледала. Затова е добре да се гледа отвъд обидата от неговия домашен мързел. Как да се справи авторката сама е нещо, което ще се случи на нея, не на нас в същата ситуация. Само с гордост и натякване колко той е лош, тя просто не печели нищо. Да си прави план и да действа.

Някой да ме поставя пред свършен факт, да ми поставя задачи и да ми тръжка вратата в моя дом и на моя издръжка... Това вече би било за развод и без цупене.

Спокоен разговор, преговори - разбира се - да. Наемане на детегледачка/ домашна помощничка - според мен - да. Поканване на тъща или свекърва - за кратко - защо не?

Абсолютно е така.
После след години реват и пускат теми в бг мама,  че мъжо си чеше топките и само цапа.
Работата е кой ми сра в гащите.
Ама точно преди децата трябва този мъж дали е мъж или букова шума.
А не да викат - ама като дойдат децата той ще се промени.
Тези думи е изяла главите на много жени и явно и на авторката.