Проблеми с мъжа, може би развод

Авторката, свеждаш домакинството до абсолютния минимум.
Работещият да купи всички възможни помощници - миялна, сушилня, прахосмукачка робот и каквото друго се сетиш.
Разпределяте си домакинските задължения, като цяло мъжете обичат да се забавляват с техниката.
Докато си почива на дивана да пусне прахосмукачката да обикаля.
Докато пуши на терасата да пусне робота за миене на прозорци.
Като тръгва сутрин за работа да хвърли боклука. И т.н.
Оптимизирай останалата работа - гладене, готвене...
Малки са ви децата, имат нужда от спокойни родители. Не им прави впечетление дали блузките са огладени или праха забърсан.
Ще мине и този период, само спокойно!

Абе, май пак нещата се свеждат до това, че днешните млади са неподготвени за отговорности и трудности, много лесно решават за раздяла/развод, имат слаби умения за комуникация...
И се сещат за проблемите като се обърне колата. Ако на авторката и е толкова трудно с две деца, може би още като е била с едно е трябвало да се усети и да не ражда второ, поне за момента. А ако мъжът и настоява това е идеалният момент да се договорят как ще посрещнат новите трудности - ако иска второ, да поеме следните ангажименти...  А не след дъжд качулка.  И да се решават проблемите навреме, не като загноят. И с такт, не със скандал или дуднене. Бабите ни казваха, че душата на мъжа се вади с памук

Започвам от края на първия пост. По кой начин ще ти е по-лесно с развод? Сега той поне нещо прави. После ще плаща нещо мизерно за издръжка и това ще е! Даже няма да има с кого да се скараш.

Извинявай, но да му броиш пушенето и ходенето до тоалетната ми е малко като издребняване от шеф-маняк. Ти не си му шеф, да ти кажа. Според мен на него му е по-лесно на работа, там си има фиксирани задължения, докато вкъщи не е ясно какви са му задълженията и все той виновен. Никой не би искал да се прибира у дома, за да го овикват. Разбирам колко ти е писнало, и аз съм била в дълго майчинство, но просто не е той виновен.

Не знам доколко са ви ескалирали лошите отношения, пишеш, че вече говори съвсем сериозно за развод. Това не е в твой интерес, убедена съм. По някакъв начин би трябвало да можете да се разберете.
Аз бих заложила на три неща. Едното - така да си разпределите задълженията, че хем той да има задължения, хем да не се подразбира, че няма право да излезе на балкона за една цигара време  - да не се очаква, че в почивните дни той трябва да се занимава само с домакинство като някакво перпетуум мобиле. Нито пък ти.
За целта втората мярка - да намалите до възможния минимум домакинските престаравания. И третото - в почивните дни да правите неща заедно, за да се усетите отново едно цяло, излизания, забавни неща, както е било, когато сте решили да имате общи деца.

Не е лесно с малки деца, на никого не е лесно. Но вашите вече са поотрастнали донякъде. Не позволявайте да се обърне корабът баш сега. Наистина това може да ви е най-щастливото време - или поне така да си го спомняте после.

Супер пост, подкрепям на 100%

Опция да си е намерил гадженце има ли?

Разбирам я много добре с преумората и нагърбването авторката.
Но си звучи доста дуднещо и истерично също, да.
Има си начин да го подхванеш един мъж и то не е с пискане, крясъци и натякване/обиди.
Лично аз ненавиждам някой да мърмори и намила нон стоп. И аз не го правя.

То само тва и липсва така като гледам, ама тва е друга тема.
С две малки деца и ниска заплата като се разведе хептен ще ги окряка нещата, не знам що толкова се шири това мнение, че всичко ще и стане по -лесно. Няма да стане.
Грешката на мъжа е, че както са казали умните хора, покрай жена и шеф не се заседявай много, че все ще ти намери работа. И тук така.

Проблема е, че той работи от 9 до 18.
После си почива, не прави нищо. А тя нон стоп ги гледа тия деца. Включително и дома. Включително отглежда и него.
Тя ще започне работа скоро и ще работи от 9 до 18.
Но като се прибере всичкото дето е трябвало да се свърши през деня ще падне на нейните плещи.
Е кажете ми, кога да го изчука и защо да го прави

Подкрепям идеята да му остави децата за известно време да види той какво е.
Моя приятелка го е правила. Направо си избяга за часове. Та да види онзи как се гледа бебе.
Просветнало му е.

Пробвай с добро. Хвани го за ръка и го покани да седне да поговорите. След като му мине стъписването от шока, преразкажи му поста на Uncommon с твои си думи.

Ако реакцията му е добра можеш да продължиш по-лично. Да споделиш не какво искаш да се направи сякаш е сделка, а защо се налага. Да си излееш как се чувстваш ти. Но това само ако усетиш загриженост, а не че те слуша насила. Събрали сте се все пак, предполага се, че поне някога те е обичал. Че му е пукало, че си му била мила. Може това да се събуди, а на теб да ти се доплаче от облекчение още пред него. Пък ако разбереш, че всичко е в минало свършено време поне ще знаеш, че каквото си могла си направила. От скандал между крещящ и обиден трудно ще се роди нещо градивно.

Има да се чуди "Какво е искал да каже авторът?"
Куп хора не си дават сметка, че с това "- Нека седнем да си поговорим сериозно." - сами се прострелват в крака.
Ако нещата ставаха с говорене, а не с действие, Земята щеше да прилича на планетата на фризьорите и счетоводителите от "Ресторант на края на света", на Дъглас Адамс.

Ей, чакай бе, ама не беше ли точно Земята тази планета там?

Не си прав! Щом мъжа се е хванал да го играе "семейство", ще трябва да положи мааалко повече усилия от това да ходи на работа от 09 до 18 часа. Това да си пълноценен партньор и баща на две деца, далеч не се изчерпва с ходенето на работа.

Един мъж, който си тежи на мястото, няма при всеки скандал да вади картата с развода, а ще го направи още първия път. Според мен, на него не му стиска да го направи, защото малко или много осъзнава какви ще са последствията - финансови, родителски права и т.н.

Много ми хареса изказването да му се обясни защо се налага.
Така си е, за някои семейният живот е поредица наложителни действия, за други е тъпи лафчета, въоръжена некомпетентност и съсредоточение на пеперудка. И когато първите решат да свалят хомота с малко повечко шум, вторите се чудят ама какво стана сега.

Ами аз развод не търся, търся помощ и разбиране ама зор ги дава...

Лека полека с годините виждах как с нежелание прави някакви неща из дома, а за всякъде другаде е топ. Започнах все по- малко неща да искам от него да прави ама сега с двете деца спряха да ми стигат силите.

И децата не са от тези които сами се заиграват, нон стоп съм на педал, през нощите все аз ставам като имат нужда.

Не съм натискала да помага, защото после или много мрънка и виждам как с нежелание прави някакви неща. Не винаги и не всичко ама повечето случаи.

От последните няколко пъти като е казвал развод имам чувството, че ще изпитаме облекчение и двамата може би...

Не искам да разваляме семейството ама той сега е много обиден щото пак съм била казала, че нищо не прави...Еми ..не се убива от правене на неща из вкъщи... И децата двете сам не ги е гледал никога повече от два часа след като съм се постарала да му осигуря всичко да му е лесно...

Да, той всъщност осъзнава, че ситуацията му е win-win. Няма да му оставиш децата при евентуален развод да ги гледа, зависима си и не искаш да се развеждате, затова все по-малко неща изискваш от него, като стане дума за развод. Това, ако продължава от много време, използвай, сега нали са сборни групи в детската градина, ти на работа не ходиш, замини сама или с малкото дете на гости у родителите си за седмица. Остави му поне едно дете да гледа. Като повдигне въпроса за развод, му кажи, че заминаваш, да пробвате как ще е, ако се разведете. Не стана ли време за кандидатстване за ясла? Поинтересувай се и от програмата за детегледачки, може да започнеш работа до 3 месеца след започването на детегледачката. Той да ѝ доплаща, че по програма са на МРЗ май.

Лошото е, че си си подложила доста зле за развод. Нямаш дял в жилището, работиш за малко пари, а и сега трудно се справяш с всички отговорности. Иначе разбираемо, че мисълта за развод ви носи облекчение - явно има натрупано много напрежение между вас и двамата вече не издържате. Аз те разбирам много добре и смятам, че си в правото си да искаш по-активно участие от негова страна, но ако насреща не желаят да ти дадат, са ти нужни някакви механизми. А ти нямаш много.

Според мен едната ти опция е да намалиш на абсолютния минимум това, което правиш, за да можеш да поемеш въздух. Как мислиш, че ще реагира той на това?

Друга опция е да седнеш да поговориш открито с него, да му кажеш, че не издържаш на натоварването и просто няма как да продължиш да се справяш сама. Че не желаеш да има напрежение между вас, но имаш нужда от неговото разбиране и подкрепа. Смяташ ли, че би откликнал?

Трети вариант е да се снишиш и да започнеш да планираш как да се справиш сама. Мислиш ли, че ще можеш?