— Да, трудно е. Но според мен човек не трябва да живее прекалено много с това. Това не е здравословно.
— Имало ли е моменти, в които сте си казвали: „Искаше ми се никога да не бях станал известен“?
— Ако кажа такова нещо, ще бъде неблагодарност от моя страна.
Но например аз съм човек, който много обича да се разхожда свободно навън. Обичам да правя обикновени неща.
Но независимо от всичко, не можете да го правите напълно спокойно.
Защото, независимо дали има погледи върху вас или не, вие самият започвате да се чувствате напрегнат.
След известно време, когато хората разберат кой сте, отношението им към вас се променя.
Понякога това може да е положително, понякога отрицателно.
Но въпросът не е дали отношението се променя. Въпросът е, че аз вече не мога да се чувствам напълно свободен.
Например, това е само един пример — да отида с детето си в джамията „Йени Джами“, да седна спокойно и да му дам царевица.
Или просто да правя нормални ежедневни неща.
Това са неща, които би трябвало да мога да правя напълно спокойно, но понякога не можем.
Това са моментите, в които си казвам: „Иска ми се да можех да направя това без всички тези неща около мен.“
Но не е онова чувство: „Ах, искаше ми се никога да не бях станал известен.“
Това са просто малки неща.
— Вероятно като млад, когато сте се борили с медиите и жълтата преса, сте казвали такива неща?
— Не, всъщност никога не съм го казвал.
Дори тогава не съм мислил така.
Разбира се, имаше моменти на умора, когато ми писваше от тази борба, но никога не съм имал бунт от типа: „Иска ми се това никога да не се беше случило.“
— Пазите ли децата си специално далеч от публичността?
— Напоследък повече го правим.
Особено през последните няколко месеца.
— Защо?
— Защото започнахме повече да вярваме в уроки.
Защото постоянно нещо се случваше с децата и ние започнахме да го свързваме с това.
Затова решихме поне доколкото е възможно да не ги показваме в социалните мрежи.
Казахме си също така да не водим децата на места, където има много медийно внимание.
Взехме тези решения като семейство.
— Според мен това е правилното, защото един ден, когато пораснат, може да ви попитат: „Защо ме показвахте пред камерите?“
— Абсолютно. Това също е възможно.
Защото в момента не знаем какво ще мислят след 10 години.
Може един ден да кажат: „Защо ме направи известен?“
И тогава няма да има много добър отговор.
— Ревнив човек ли сте?
— Да.
— Например ревнувате ли съпругата си?
— Съпругата си ревнувам.
Но всъщност ревнувам емоциите си, чувствата си.
Ако някой има успех, повече пари или някакво щастие — изобщо не го ревнувам.
Напротив, искрено се радвам за него.
Никога не съм имал чувството: „Защо той го има, а аз го нямам?“
Такова нещо не съм изпитвал.
Но не мога да споделям хората, които обичам.
Например, дори да е приятел.
Съпругата ми е отделен въпрос, тя е нещо различно.
Но онези моменти на споделяне...
Когато децата ми получават повече внимание от мен, дори тогава ревнувам.
Такова нещо е.
— Някои хора ревнуват приятелствата си. Когато са млади, например трима приятели са близки, но двама от тях стават по-близки и третият ревнува.
— Да, ако трябва да съм честен, и аз съм имал такова нещо, когато бях млад.
Не приятелите като хора, а самото приятелство.
Например трима добри приятели сме, но двама от тях са станали по-близки — това може да те накара да ревнуваш.
Но с порастването човек май оставя тези неща зад себе си.
— Да, изчезват.
— Да, изчезват.
Но въпреки това за мен това идва от едно искрено чувство — да пазиш приятелството, да цениш моментите.
Аз го виждам така.
— Изглежда, че и сериалният сектор в Турция вече се е променил. Няма ги онези дълги работни периоди както преди?
— Да, донякъде.
От доста време не съм бил в телевизията, но доколкото чувам...
– От това, което виждам, в сравнение с нашето време има сериозно облекчение. Но въпреки това пак работят много.
– Това ваш избор ли е – че отдавна не участвате в телевизионни сериали?
– Да, мой избор е.
– Не искате ли?
– Не искам.
– Не искате да работите при такъв натоварен график?
– Искам да прекарвам повече време със семейството си. Иначе почти няма да виждам децата си. А и в момента съм много зает.
Имам продуцентски проекти, които през последната година станаха изключително интензивни. Освен това развивам и собствен бизнес. А в проектите, които сам продуцирам, понякога и играя – например в последния сериал, който заснех. И това също е цял процес.
При цялата тази натовареност аз искам да прекарвам време с децата си. Пътувам много в чужбина по работа. Ако едновременно участвах и в телевизионен сериал, щях да трябва да се откажа от почти всичко останало и практически нямаше да виждам децата си.
– За мен сега това е много по-ценно.
– Да, когато човек стане родител, му се иска да наблюдава как децата му растат.
– Точно така. Познавам се добре. Времето минава толкова бързо. Един ден ще се обърна и ще видя, че вече са пораснали. Дай Боже, разбира се.
И тогава ще съжалявам, защото най-хубавите години са именно тези, докато растат.
Да пропуснеш този период и изведнъж пред теб да стои вече голямо дете... човек не иска това.
– Точно така. Тогава те вече са отделни личности. Отношенията между родители и деца стават съвсем различни.
– Да. Не искам да пропусна тези най-сладки години.
– Според мен постъпвате правилно. Сериалите няма да избягат.
– И аз така мисля.
– Много ви благодаря, че приехте поканата.
– Аз благодаря. Беше много приятен разговор.
– За мен също. Отново ми отворихте вратата към един съвсем различен свят. Благодаря ви много.
– Аз също благодаря. Бъдете здрави.
— Имало ли е моменти, в които сте си казвали: „Искаше ми се никога да не бях станал известен“?
— Ако кажа такова нещо, ще бъде неблагодарност от моя страна.
Но например аз съм човек, който много обича да се разхожда свободно навън. Обичам да правя обикновени неща.
Но независимо от всичко, не можете да го правите напълно спокойно.
Защото, независимо дали има погледи върху вас или не, вие самият започвате да се чувствате напрегнат.
След известно време, когато хората разберат кой сте, отношението им към вас се променя.
Понякога това може да е положително, понякога отрицателно.
Но въпросът не е дали отношението се променя. Въпросът е, че аз вече не мога да се чувствам напълно свободен.
Например, това е само един пример — да отида с детето си в джамията „Йени Джами“, да седна спокойно и да му дам царевица.
Или просто да правя нормални ежедневни неща.
Това са неща, които би трябвало да мога да правя напълно спокойно, но понякога не можем.
Това са моментите, в които си казвам: „Иска ми се да можех да направя това без всички тези неща около мен.“
Но не е онова чувство: „Ах, искаше ми се никога да не бях станал известен.“
Това са просто малки неща.
— Вероятно като млад, когато сте се борили с медиите и жълтата преса, сте казвали такива неща?
— Не, всъщност никога не съм го казвал.
Дори тогава не съм мислил така.
Разбира се, имаше моменти на умора, когато ми писваше от тази борба, но никога не съм имал бунт от типа: „Иска ми се това никога да не се беше случило.“
— Пазите ли децата си специално далеч от публичността?
— Напоследък повече го правим.
Особено през последните няколко месеца.
— Защо?
— Защото започнахме повече да вярваме в уроки.
Защото постоянно нещо се случваше с децата и ние започнахме да го свързваме с това.
Затова решихме поне доколкото е възможно да не ги показваме в социалните мрежи.
Казахме си също така да не водим децата на места, където има много медийно внимание.
Взехме тези решения като семейство.
— Според мен това е правилното, защото един ден, когато пораснат, може да ви попитат: „Защо ме показвахте пред камерите?“
— Абсолютно. Това също е възможно.
Защото в момента не знаем какво ще мислят след 10 години.
Може един ден да кажат: „Защо ме направи известен?“
И тогава няма да има много добър отговор.
— Ревнив човек ли сте?
— Да.
— Например ревнувате ли съпругата си?
— Съпругата си ревнувам.
Но всъщност ревнувам емоциите си, чувствата си.
Ако някой има успех, повече пари или някакво щастие — изобщо не го ревнувам.
Напротив, искрено се радвам за него.
Никога не съм имал чувството: „Защо той го има, а аз го нямам?“
Такова нещо не съм изпитвал.
Но не мога да споделям хората, които обичам.
Например, дори да е приятел.
Съпругата ми е отделен въпрос, тя е нещо различно.
Но онези моменти на споделяне...
Когато децата ми получават повече внимание от мен, дори тогава ревнувам.
Такова нещо е.
— Някои хора ревнуват приятелствата си. Когато са млади, например трима приятели са близки, но двама от тях стават по-близки и третият ревнува.
— Да, ако трябва да съм честен, и аз съм имал такова нещо, когато бях млад.
Не приятелите като хора, а самото приятелство.
Например трима добри приятели сме, но двама от тях са станали по-близки — това може да те накара да ревнуваш.
Но с порастването човек май оставя тези неща зад себе си.
— Да, изчезват.
— Да, изчезват.
Но въпреки това за мен това идва от едно искрено чувство — да пазиш приятелството, да цениш моментите.
Аз го виждам така.
— Изглежда, че и сериалният сектор в Турция вече се е променил. Няма ги онези дълги работни периоди както преди?
— Да, донякъде.
От доста време не съм бил в телевизията, но доколкото чувам...
– От това, което виждам, в сравнение с нашето време има сериозно облекчение. Но въпреки това пак работят много.
– Това ваш избор ли е – че отдавна не участвате в телевизионни сериали?
– Да, мой избор е.
– Не искате ли?
– Не искам.
– Не искате да работите при такъв натоварен график?
– Искам да прекарвам повече време със семейството си. Иначе почти няма да виждам децата си. А и в момента съм много зает.
Имам продуцентски проекти, които през последната година станаха изключително интензивни. Освен това развивам и собствен бизнес. А в проектите, които сам продуцирам, понякога и играя – например в последния сериал, който заснех. И това също е цял процес.
При цялата тази натовареност аз искам да прекарвам време с децата си. Пътувам много в чужбина по работа. Ако едновременно участвах и в телевизионен сериал, щях да трябва да се откажа от почти всичко останало и практически нямаше да виждам децата си.
– За мен сега това е много по-ценно.
– Да, когато човек стане родител, му се иска да наблюдава как децата му растат.
– Точно така. Познавам се добре. Времето минава толкова бързо. Един ден ще се обърна и ще видя, че вече са пораснали. Дай Боже, разбира се.
И тогава ще съжалявам, защото най-хубавите години са именно тези, докато растат.
Да пропуснеш този период и изведнъж пред теб да стои вече голямо дете... човек не иска това.
– Точно така. Тогава те вече са отделни личности. Отношенията между родители и деца стават съвсем различни.
– Да. Не искам да пропусна тези най-сладки години.
– Според мен постъпвате правилно. Сериалите няма да избягат.
– И аз така мисля.
– Много ви благодаря, че приехте поканата.
– Аз благодаря. Беше много приятен разговор.
– За мен също. Отново ми отворихте вратата към един съвсем различен свят. Благодаря ви много.
– Аз също благодаря. Бъдете здрави.
благодаря ви за споделеното. Прочетох постовете ви докато пътувах и много се зарадвах на интервюто, защото точно този разговор с Армаган Чаалаян, който се излъчи само на GAİN преди година не успях да намеря никакъв превод.
Успя внукът ми да ме съблазни да тръгна с тях, но нито той, нито синът ми можаха да ме накарат да се кача на лодката или джета. Бях им фотограф и спокойно си пиех капучиното на брега, наблюдавайки как щуро се гонят из язовира. 
