⭐️Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги ⭐️ Любими турски актьори - тема 59*

Сутринта забравих да отбележа че много ми хареса споделената природна разходка от Емито на язовира. Добре си се справила, като фотограф.

https://x.com/Zekicanburger/status/2081771294907912624?s=20

В тази поредица нямаше толкова бастард, колкото Йиит; докато Иджлал беше в кома, той отиде, намери Нур, ожени се — добре, Нур дори не знаеше за това, но след като разбра, остана омъжена за него. Иджлал беше този, на когото наистина изневеряваше в тази поредица.

И явно сме на вълната на старите, но златни сериали… ❤️

Ийт и Нур също преминаха през толкова много болка, раздели и изпитания, че имаше моменти, в които сякаш любовта им беше най-трудната битка, която трябваше да водят. Може би най-удовлетворяващото беше, че накрая всичко си дойде на мястото и любовта им успя да намери своя път.

И до днес обаче ми е трудно да приема напълно линията с втората жена и начина, по който двуженството беше представено като нещо почти нормално. Интересното е, че тогава реакциите бяха повече от ревност и страх от загуба, отколкото от самия факт, че това действие е морално проблемно. Сериалът ни караше да гледаме през емоциите на героите, а не да зададем въпроса дали самата ситуация е справедлива, морална и правилна.

Но точно това правеха тези сериали - караха ни да преживяваме с героите, дори когато не сме съгласни с решенията им. Ийт беше мъж с много гордост, силен характер и тежък товар от миналото, а Нур - жена, която трябваше постоянно да доказва, че любовта ѝ заслужава място. Те не бяха идеални, но драматичната им любов задържа зрителите  до края. Добре, че беше щастлив ❤️❤️❤️

Още ги помним, защото не гледахме просто история, а преживявахме заедно с тях всяка раздяла, всяка болка и всяко завръщане. ❤️

Мисля, че интересното в сравнение с Емир и Ферия е точно това - при Ийт и Нур сериалът все пак ни дава усещане за щастие след страданието, докато при Емир и Ферия остава болезненото усещане за пропусната възможност.

О Дени в момента само се вълнувам от 17-ката но сега като огифявам някои Козанчета гледам някои сцени на ЙиНур.

Дени, с удоволствие цитирам целия ти пост, защото много точно и синтезирано си предала усещането ни за сериала и главните му герои.
Благодаря ти!

Аз пуснах коментара заради клипа нямала съм намерение да паля някакви лоши страсти не съм и почитател била на Иджлял много ме нервеше като използваше красивия братовчед. А той горкия всичко ще направи за нея роб в краката и но повече хейтих майка и от нея тя си беше тежка откачалка щерка и просто беше продукт от откачалчеството и тука може да се види разликата при Йешим и Чънар и Иджлял и Ийит там никога не е имало надежда просто е трябвало да стане докато при Йешим и Чънар нещата бяха съвсем други където вика една мацка един лаф:Момчето което така ме гледаше а уж не ми даваше надежди...

Диди, ние разбрахме, че това е коментар към видеото, което си пуснала.
Не се притеснявай. Знаеш, че дори и твое мнение да е, няма никакво значение.
Умеем да уважаваме и зачитаме личното мнение.

Актрисата която играеше Иджлял беше много добра просто се запомня гледала съм я в няколко филма и в Ябълката но там героинята и се похаби буквално иначе много си ме кефеха с Джанер има една осанка в нея но гласът и е много суров но дикцията и е много правилна за сметка на това.Аз съм много сурова на тази тема и преди дни една дама се изказа по тази тема няма да цитирам имена сама ще се сетиш ,че има хора много красиви ама не трябва да си отварят устата и обратното. Актьорството не е само за красивите не е нужно да си мистър и мисис красавица да те забележат въпреки ,че има разни коментатори които ще се хванат за килограмите. Примерно си спомням Езги Мола горката че била над 52 кг не получавала години наред главна роля което за мен беше просто епохално малоумие като го чух ,но сигурно има и други порязани по таз графа. Амине е много красива ,но само толкова с нищо като актриса не ми е въздействала трябва пред мен да се чупи и хвърля и да вярвам на този когото гледам ,но сериала си го следях навремето защото ми беше интересен но и си ми помагаха и за турския много. По едно време всеки ден гледахме по един сериал а даже имаше дни и по няколко на брой няма да забравя по време на Пътят на Емир намерих Лалето тогава просто гледах и се чудех как може да не събират Йешим и Чънар и как може да харчат мъж като Толгахан с тази Селен то беше епохално ...страшно. Тогава развих и фенство към Серенай и тн , но като цяло аз самата не можех да повярвам какво намериха зрителите в Топрак ,че я искаха с Чънар то и аз съм добър човек и вие предполагам и като пълен ахмак се чудех що бяга и се държи като Бехлюл за мене при положение ,че съвсем други бяха нещата с Йешим. После като пораснах малко разбрах ,че накрая манията се превърна в пагубност ,но пак не ми беше интересна Топрак. А и тогава капака със СелГата ми беше ту мъч значи не исках да го видя на обгорена снимка дори Толгахан това може би е единствената раздяла за която вътрешно съм се изкефила на макс на известни личности и съм благодарна ,че си е взел Алмеда като се сетя за Селен ми призлява.А фенките до ден днешен мислят ,че Серенай и затворила пътят на кариерата и. Смях ли е ,че да го опишеш...
Но нищо не може да ме накара да вярвам ,че Чънар не е обичал Йешим! Няма такъв закон на природата годината е 2026г -пак го мисля.

Диди, аз също харесвам Шафак Пекдемир. Не можех да понасям героинята ѝ Иджлял, но това доказва колко добра е актрисата и как умело успява да извае образа на отрицателната героиня.
Ябълката не съм гледала, обаче в "Сладко от смокини 2"/„İncir Reçeli 2“ също ме впечатли.

Здравейтеее

С кафето на морския бряг за релакс и една статия, която разкрива истинския лик на Толга:

Привет момичета!🤍
Хубава статия благодаря за нея!

Благодаря за хубавата и подредена статия с морското кафенце.

Отново скачам при вас. Този път с разхладителни напитки, чай (за болните) и сладолед.
Алкохола ще го оставим за по-късно.
Попаднах на статия за Серенай, която ми хареса: