НОВО: Дигитални асистентиВиж

⭐️Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги ⭐️ Любими турски актьори - тема 59*

  • 10 311
  • 736
# 495 25 юли 2026, 10:18 ч.
Здравейте, момичета!


“В един момент разбираш, че да разполагаш с времето, както ти решиш, е голяма привилегия."
Силви Вартан

Нека този ден бъде ярък, свеж и запомнящ се!
Отпуснете се, хванете вълна от позитивизъм и оставете желанията си да се сбъднат.
Щастлив да е почивният ви ден!



Виж целия пост
# 496 25 юли 2026, 11:14 ч.

 
Скрит текст:
Когато един мъж е с пет жени на кафе,
 във Франция е Дон Жуан... в Дубай е шейх..
а в България е гей!
Joy Joy Coffee
Виж целия пост
# 497 25 юли 2026, 12:04 ч.
Привет!🤍

Виж целия пост
# 498 25 юли 2026, 12:31 ч.


   
Виж целия пост
# 499 25 юли 2026, 13:04 ч.


Приятен Летен Уикенд на всички. 🙂🏞️🏝️🏝️🏝️🏖️🌄🌞🌤️ 

Виж целия пост
# 500 25 юли 2026, 13:49 ч.
Еми аз все едно съм знаела какво ще говорим днес.

ЧАСТ 1

Сутрин като стана, се чувствам много красив.

Той никога не е бил човек, който взема решения, воден от това, и после се крие зад тях, за да продължава живота си.

За сериал ли е, за работа ли е, за актьор ли е, за сценарий ли е? И двете.

Мхм. Тоест, всъщност основното е сценарият. Но да вдъхнеш живот на героите в този сценарий не е лесно постигнато, нито пък нещата са ставали така, че крушата да узрее и сама да падне в устата ни.

Да бъдеш прекалено ласкан е много опасно, особено в периоди, когато рейтингът ти е висок. Тогава около теб се появяват прекалено много подмазвачи.

Получаваш ли неприлични предложения?

Идват ли? Приемаш ли ги? Разбирам.

Хващали ли са те досега, докато правиш нещо? И кое е нещото, от което най-много си се срамувал?

Здравейте! Тази седмица наш гост е Толгахан Сайъшман.

Добре дошъл, Толгахан.

Благодаря, приятно ми е.

Толгахан, ще започна от нещо. Когато човек те погледне отстрани, вижда една прекрасна картина, нали? Красив мъж, хубав брак, да ви е дал Бог здраве и щастие, деца, а след това и успешна кариера. Всичко е просто идеално.

Животът на Толгахан наистина ли е толкова розов и идеален?

Не, не е.

Е, питайте и мен. Животът е борба.

Наистина е така. Нищо не е такова, каквото изглежда отстрани.

Но, разбира се, слава Богу. Това в никакъв случай не е оплакване. Просто нищо не идва лесно.

Нищо от това, което сме постигнали, не е било постигнато лесно или просто така, сякаш крушата е узряла и сама е паднала в устата ни.

Винаги е имало борба. Винаги е имало някакви малки, а понякога и големи проблеми, с които трябва да се справяме.

И след като създадохме семейство, разбира се, с помощта на семейната подкрепа сме преодолявали всичко и сме продължавали напред.

Такива ситуации са били много.

Но в края на деня сме благодарни, нали?

Да, така е.

Мхм. Вече са станали 18 години, откакто започнахме да те виждаме на екрана.

Преди това, както говорихме малко по-рано, всъщност си започнал да се занимаваш с актьорство с малки роли. Вече са минали повече от 20 години, а сякаш си стигнал и до 25.

Какво те научи тази 25-годишна актьорска професия?

25 години не са малко.

Какво ме научи актьорската професия?

Не само актьорската професия, разбира се. Ако ме питаш какво съм научил, след като съм бил част от този сектор — научих се да не се доверявам прекалено много на хората.

И за съжаление, независимо какво се случва, в края на краищата разбираш, че оставаш сам.

Докато се бориш, хората, с които си бил рамо до рамо, всъщност не действат, като мислят особено много за теб.

Не е ли така?

Защото отстрани всичко изглежда мед и масло.

При вас не е ли така?

Не, не, не. Няма нищо общо с това, което изглежда отвън.

А при вас как е?

Добре, много ли си ял шамари от живота?

Много. Разбира се, много съм ял шамари.

Тези удари ме направиха... Мисля за друга дума... направиха ме по-опитен. Направиха ме човек с опит.

Разбира се, благодарение на тях всъщност мисля, че съм успял да постигна някои неща.

Тези удари, които си изял, не са били само в отношенията с приятели.

И финансово също съм бил прецакван.

Заради неопитността ми имаше трудности, които преживях, докато се учех на някои неща.

Имах една фраза...

Познавах много хора в този сектор, които за три стотинки повече биха загубили човечността си.

Разбира се, това доведе до различни преживявания.

Сега, когато разговаряш с хората, по поведението и отношението им, по изреченията, които използват, можеш горе-долу да усетиш какво замислят.

Вече мога да го разпознавам.

А хората сега? В крайна сметка ти си много опитен човек в този сектор, главен актьор си, имаш много успешни проекти. Опитват ли се и на теб да ти забиват нож в гърба?

Не се ли притесняват?

Не, не се притесняват.

Разбира се, правим това интервю и някой, който го гледа или чете, може да си помисли нещо.

Но аз не говоря само за актьорите. Говоря по принцип, за всички хора.

Защото аз...
Не съм човек, който общува само с тях. Имам контакт с много хора.

С ръководители на телевизионни канали, продуценти, актьори, сценаристи, хора, работещи в сектора — от режисьори до собственици на кастинг агенции и мениджъри. В контакт съм с толкова много хора, че не мога да ги изброя.

Общувам и с хора от най-високите социални и финансови среди, но имам контакт и с хора от най-ниските прослойки на обществото. Всъщност не съм само в определен кръг.

Затова имам възможността да познавам много различни хора, да чувам много различни мнения и да виждам характера на хората от различни среди и реакциите им към различни ситуации.

Добре, на какво най-много си се натъквал в тази работа?

Като казваме „тази работа“, имаме предвид актьорството, защото върша много различни неща и хората се объркват. Правя разни неща, но не знаят точно какво. Затова питам.

Актьорството.

На какво най-много си се натъквал в актьорството?

Прекаленото ласкателство е много опасно. Особено в периоди, когато, така да се каже, рейтингът ти е висок. Тогава около теб се появяват прекалено много подмазвачи.

Трябва много да внимаваш с влиянието и насоките, които ти дават.

Това е едно от нещата, на които съм се натъквал.

Другото е да бъдеш използван.

Мхм.

Случвало ли ти се е да се поддадеш на влиянието на тези хора, които наричаме, така да се каже, „подмазвачи“?

Разбира се, случвало се е.

Имало е периоди, в които съм се поддавал и съм се оставял да ме повлекат.

Преди „Елиф“ това се случваше много често.

Мхм.

Според теб, когато направиш равносметка на живота си, в какво си бил най-погрешно разбран?

Тоест хората са си мислели за мен нещо, което всъщност не е било така.

Но можем да говорим по принцип. Нека не говорим за конкретна клюкарска новина.

Да, това е останало в миналото.

Няма смисъл да отваряме старите страници.

Иначе тук има страшно много материал.

Да, има много.

Може да стигнем до доста неприятни места.

Няма нужда да променяме дневния ред.

Но като цяло...

Виж сега, понякога за много кратко време — може би за няколко минути, дори за секунди — се налага да се обясняваш в отговор на определени въпроси.

А това е много трудно.

Особено когато си на улицата и например изведнъж някой дойде с молба за интервю. Тогава задължително можеш да се изразиш погрешно.

На мен това ми се е случвало много пъти.

И в края на краищата, въпреки че всъщност съм много креативен човек...

Аз завърших бизнес администрация в университета, след това направих магистратура по радио, телевизия и кино.

Не обичам много да използвам тази дума — „известен“ — но нека кажем, че в периода, когато бях много известен, или когато звездата ми изгря най-силно...

Например тогава, без никой да знае, снимах реклами, снимах клипове, режисирах и по свой начин се занимавах с продукция.

Всъщност сам подготвях себе си за тези години.

Това беше преди повече от 15 години — около 2009, 2010, 2011 година. Това бяха неща, които правех тайно от всички.

Но никой не знаеше за това.

А моето... как да го кажа по-просто...

Имах проблем с това, защото не можех да се изразявам достатъчно добре.

Както казах, участваш в токшоута, ставаш част от тях, но там нямаш възможност да разкажеш собствената си житейска философия.

В крайна сметка ставаш част от играта само с две-три изречения, нали?

По някакъв начин се показваш в рамките на забавлението.

Или в светските предавания ти подават микрофон и те питат: „Какво ядохте вечерта?“, „Къде бяхте сутринта?“ и така нататък.

Нямаш възможност да изразиш себе си, отговаряйки само на такива въпроси.

А освен това, по телевизията, в по-студените, по-оперативни като стил предавания...

Разбира се, тъй като с това си изкарвах прехраната, не можех да се покажа пред хората в творчески план така, както ми се искаше.

Мхм.

Всъщност това исках да кажа.

А сега... един намек, една промяна на сектора по свой начин...

Не точно промяна на сектора, а всъщност се опитвам да създам допълнителна сфера, чрез която да покажа креативната си страна.

Да, до тази част ще стигнем. Но ти имаш минало като участник в „Best Model“. След това си бил избран и за „Best Model of the World“, нали?

Имаше конкурс „Mr...“, там аз станах световен победител.

Питам те заради следното: сблъсквал ли си се с предразсъдъци в актьорството?

Защото тогава съществуваше и това схващане: „От модел не става певец“, „От модел става ли актьор?“.

Сега, като погледнем, вече се появиха страшно много талантливи имена и тези спорове приключиха. Въобще не са на дневен ред.

Със социалните мрежи вече всеки започна да прави всичко. И това възприятие също изчезна.

Но по онова време сблъскваше ли се с предразсъдъци? Имаше ли неща, които си преживявал на снимачната площадка или си виждал от други актьори, без да споменаваш имена?

Разбира се.

Когато тепърва започвахте, когато бяхме нови като мен, говорим за началото на 2000-те, тогава опитните актьори не ви гледаха като актьори.

Изобщо не ви приемаха като такива.

Имаше много ясна, остра граница, ясно разделение.

Сега това вече го няма. Приключи.

Мхм.

А сега ти започна и с продуцентството, нали? „Хан Медия“?

Мхм.

В „Хан Медия“ правиш игрални филми, които излизат по кината, произвеждаш дигитално съдържание, сериали, дигитални филми...

Мхм.

Защо стана продуцент?

Полудя ли?

Полудях. Скучно ми стана. Исках промяна.

Освен това, както казах, самият аз...

Братле, ти си живей спокойно, ходи да играеш, печели си парите. Защо ти е да ставаш продуцент?

Не, аз просто не съм такъв човек. Не мога да стоя без работа.

Имам страст към адреналина. Харесва ми, разбираш ли?

Харесва ми тази борба, харесва ми да се занимавам с нея.

И както казах, аз съм човек, който иска да бъде полезен на всички.

Създавам работни места, споделям.

Когато има снимачна площадка, стотици хора изкарват прехраната си от този проект.

И не говоря само за семейството си.

Като казвам „голямо семейство“, нямам предвид само майка ми, баща ми, сестра ми и така нататък.

Говоря за всички хора, с които работя.

И не само тях — целият екип.

Когато работя, целият екип е част от това.

Това е сериозно нещо. Всеки по някакъв начин печели нещо от него.

И да бъдеш човекът, който стои начело на всичко това, ми носи огромно удоволствие.

Освен това, от творческа гледна точка, имам възможност да изразя себе си.

Виж, тази история е моя. Аз я написах.

В същото време не твърдя: „Вижте, докато правя това, след мен ще тръгнат много хора“.

Въпросът не е в това.

В Америка и без това има много примери за подобно нещо, но не това е идеята.

Моята идея е съвсем друга.

Можеш да получиш етикета „продуцент“, а след това останалите ти колеги също могат да станат копродуценти на даден филм.

Разбираш ли?

Но въпросът не е в това.

Продуцентството само по себе си не е това.

Става дума за нещо друго, за друга амбиция.

Но както казах, в момента все още не съм на етапа, в който да кажа: „Ще заснема наведнъж седем-осем сериала за телевизията“.

Разбираш ли?

Просто съм много натоварен...


Цитат на: Emiliya в сб, 25 юли 2026, 12:31


 
Виж целия пост
# 501 25 юли 2026, 14:23 ч.
Дидко , Flowers Sunflower Тенкю за превода и отделеното време.
Виж целия пост
# 502 25 юли 2026, 14:32 ч.






Виж целия пост
# 503 25 юли 2026, 14:38 ч.
Не съм човек, който просто иска да влезе в някакъв бизнес.

В момента по-скоро искам да правя и продуцирам проекти, които ми доставят удоволствие и в които вярвам, и да печеля нещо от тях.

Например последните ти два проекта са дигитални. В единия от тях ти не участваш като актьор.

Не, не участвам.

А в другия участваш. След това имаш и доста бойни сцени.

Да, доста. Продукцията беше много мащабна, проектът беше много силен и амбициозен. И реакциите към него също са много добри.

Наистина ли можеш да се биеш? Наистина ли правиш сам тези движения?

Точно така.

Нали тренираш бокс? Невероятно добре се справяш.

Добре, кое е по-комфортно — актьорството или продуцентството?

И двете имат различни страни.

Има актьори и актьори, разбираш ли?

Ако си актьор, който просто изпълнява това, което му кажат, тогава е по-комфортно и по-лесно, защото не се занимаваш с много други неща.

Но като продуцент отговаряш за стотици хора.

Не се занимаваш само с творческата страна на работата, а и с всички останали сметки, организацията, последствията и всичко останало.

Но там, разбира се, ти си човекът, който взема решенията.

Точно така.

И това също носи известно спокойствие — не се отчиташ пред никого, а пред себе си.

Само пред себе си.

Добре, а ти като продуцент Толган как се разбираш с актьора Толган?

Добър въпрос.

Честно казано, бих се опитал да се ръководя от взаимно разбирателство.

Имам способност да убеждавам, но от друга страна мога и да бъда убеден.

Работя чрез диалог и разговори от двете страни.

А ти например в тези проекти обикновено сам ли играеш главната роля, или ролите са отворени за всички?

Отворени са за всички.

Сега например имаме един филм, всъщност няколко филма, които подготвяме както за дигитални платформи, така и за кината.

Работя и по сценариите им.

Те скоро ще бъдат реализирани.

В един от тях например има няколко актьори, които бих искал да участвам.

Но програмата на тези хора е много натоварена.

Ако те не могат да участват, не искам да взема някой, когото всъщност не желая особено, да го сложа във филма и после да пусна проекта по кината.

Вместо това по-добре аз ще играя.

Всъщност, ако аз играя, е и по-печелившо във всяко отношение.

Така че е логично.

Но не е и точно така, че правя проекти специално за себе си.

Нямам такова разбиране.

Има и едно такова възприятие: сега, след като се занимаваш с продуцентство, сякаш Толган, като продуцент, ще играе само във филмите и сериалите, които сам продуцира.

Че няма да правиш други проекти, няма да участваш в сериали за телевизията...

Вече затворен ли си за такива предложения?

Не, всъщност не съм.

Онзи ден пак стана дума за същото. Те се притеснявали да се свържат директно с мен и казали на наш общ познат.

Аз казах: „Защо да не?“

За мен е важно да бъда убеден в проекта.

Говоря за кино или за някакъв друг дигитален проект — разбира се, че бих участвал. Защо да не участвам?

Но при телевизионните сериали ситуацията е малко по-сложна за мен.

Причината е, че имам и други бизнеси.

Налага ми се да съм много в чужбина и да ги следя отблизо.

Мисля да взема решение, след като приключа с тях.

Какви са те?

Това ще си остане за мен.

В момента са лична работа.

Но развитието им е важно. В зависимост от това как вървят нещата там, ще реша.

Всъщност вече не искам да присъствам толкова много по телевизията.

Добре, а сега, като човек, който участва и в продуцентската страна на този бизнес — какво наистина кара една поредица или един проект да се гледа: актьорът или сценарият?

И двете.

Мхм.

Тоест, всъщност основното е сценарият.

Но е много важно да вдъхнеш живот на героите в този сценарий, актьорът да пресъздаде правилно персонажа и той да намери отзвук у публиката.

Може да имаш добър сценарий, но да го провалиш с лош кастинг.

Мхм.

Но има и друго — колкото и добри актьори да сложиш в лош сценарий, нищо няма да се получи.

Мхм.

На първо място сценарият трябва да е добър, това е задължително.

Но именно актьорите го правят интересен.

Мхм.

Затова трябва да се изберат правилните актьори.

Добре, а ако един актьор има много силно присъствие в социалните мрежи...

Може ли един актьор с много силно присъствие в социалните мрежи да накара един филм или сериал да се гледа?

Не, това просто не е възможно. Вече видяхме достатъчно примери за това и затова го казвам много по-спокойно. Преминахме през този процес.

Продуцентите опитваха такива неща години наред. Взимаха хора с невероятно много последователи и ги слагаха във филми, но резултатът в боксофиса беше разочароващ.

Не говоря конкретно за актьорите, а по принцип.

Защото има много хора, които заради огромния си брой последователи си позволяват да се занимават с различни неща, дори когато това не е тяхната работа.

Могат да го направят, разбира се. Аз не съм против това и не го критикувам, не ме разбирайте погрешно.

Но вероятността да се провалят е по-голяма.

Добре, да оставим малко актьорството и да минем към по-забавни теми — към светските новини.

От 7 години сте заедно с Алмеда. Как върви бракът?

Много добре.

Не са 7 години, а 10 години сме заедно.

10 години?

7 години сме женени, нали?

Да, женени сте от 7 години, а сте заедно от 10.

Да, 7 години сме женени.

Да ви даде Бог още много години.

Дано.

Променя ли се любовта?

Има толкова много книги и филми, които казват: „Бракът убива любовта“, „Любовта трае три години“.

А когато се появят и деца, казват: „О, Боже!“

А при вас има и две деца.

Какво стана с любовта? Продължава ли?

Защо да не продължава?

Просто с времето, заедно с брака, първоначалното вълнение се превръща в нещо различно.

И това също се нарича любов.

Но според мен тук има известно объркване на понятията.

Тя става по-зряла и поражда други, различни очаквания.

Разбираш ли?

Просто... как да го кажа... променя се самото усещане.

Не знам точно как да го нарека.

Има промяна, но както казах, ако тази любов приключи, това означава, че и бракът ти вече е приключил.

Как би описал любовта си към Алмеда с няколко изречения?

С няколко изречения?

Може и с няколко думи.

Честно казано...

Преди всичко тя е моето спокойствие.

Мхм.

Това е най-важното.

Когато се прибереш вкъщи и усетиш енергията на дома, когато почувстваш това спокойствие и се откъснеш от борбата навън — тези моменти са много ценни.

Ако съпругата ти не ти дава тази подкрепа, тогава именно там ще изпиташ най-голямата трудност в житейската си борба.

Според мен много хора имат точно този проблем.

И това важи и за двете страни. Не говоря само за мъжете.

Особено в последно време, когато темпото на работа и натоварването са толкова големи, вкъщи, освен взаимната подкрепа и разбирането към другия...

Ако съпругата ти ти дава спокойствие като усещане, както казах, ти вече си спечелил с 1:0 срещу света навън.

Има много хора, които нарочно проточват работата си, за да не се прибират вкъщи.

Аз, например, съм точно обратното. Много обичам да прекарвам време вкъщи.

Тя ми дава това.

А преди, когато сме говорили, ти беше казал нещо — още ли продължава?

Алмеда още ли ти казва „Аруч“?

Да, казва ми.

Наистина ли? Да не би да е престанала?

Какво означава „Аруч“?

„Меченце“.

А защо ти казва „меченце“?

Това е много дълга история.

Защото си много сладък ли?

Честно казано, не знам.

Трябва да я питаме.

Онзи ден пак стана дума за това.

Само да не бъде разбрано погрешно, тоест...
Виж целия пост
# 504 25 юли 2026, 14:48 ч.

Nature ZapДва пъти прочетох интервюто и немога да разбера
от какво точно и конкретно е недоволен и иска да избяга Толга..
тоз го предал, онзи не го разбрал,трети го ласкаел,четвърти за 3 ст повече
го подминавал и все в този дух..а пък с продуцентската му компания
съвсем се обърках, искал да продуцира седем/осем сериала за телевизита
ама още не му било дошло времето..ами почни с един/два като начало
и ще ти се получи..незнам и кой е този "Елиф" който е време разделно за него.. Thinking

Виж целия пост
# 505 25 юли 2026, 14:52 ч.
Още има продължава Еве.



Не казва „мечка“.

Или примерно, докато сме на масата, да кажа: „Подай ми чашата“, тя не ми казва „мечко“.

Не е нещо такова.

По-скоро е едно мило обръщение, както понякога и на детето си казваш нещо подобно.

А ти как я наричаш? Имаш ли някакъв прякор, с който я наричаш?

Нейният е „Юмош“.

Мхм.

Е, защо все към мечките отивате?

Всъщност не е защото е мечка. Майка ѝ едно време я е къпала с този... шампоан.

Омекотител.

Омекотител, да.

В Албания го използват заради това. Затова така ѝ казваме.

Много яко.

А вие забавна двойка ли сте?

Много сме забавни.

Хм.

Ти по принцип не го показваш много, но според мен си тайно много смешен.

Да, така е.

С годините, докато те опознаваме все повече, и колкото повече си говорим, го виждам.

Отстрани изглеждаш по-суров.

Да, характерът ми е такъв.

Имам вид на сериозен човек, на някакъв „cool“ тип.

Но когато навлезеш във вътрешния ми свят, там има един много забавен човек, който може да се шегува и със самия себе си.

Правиш ли го и вкъщи?

Разбира се.

И то постоянно.

Когато съм в добро настроение, още повече.

Но когато не съм в настроение, понякога ставам направо непоносим.

А Алмеда е страшно бъзиклива.

Ужас.

Затова всъщност много добре се разбираме.

Особено много се бъзикаме един с друг.

По-точно тя много го прави. Много обича да се шегува.

С какво се шегува?

С всичко.

Няма значение.

Например ще сподели някакво видео и ще каже: „Виж, това си ти“.

Знаеш ги онези неща в социалните мрежи — комедиантите, които постоянно правят такива видеа.

Тя много обича да ги следи.

И после, ако види дори най-малка прилика с мен в някое видео, веднага ми го праща и казва: „Ето, виж, това си ти!“

Има страшно много такива неща.

Добре, а за какво най-често се карате вкъщи?

Не знам.

Аз съм човек, който във всеки един момент е готов да се скара.

Аз съм такъв.

От мен обаче не тръгват караници.

Помислих, че ще кажеш: „Ти си от онези, нали?“

Не, от мен не тръгват караници.

Точно онзи ден тя беше споделила едно видео. Някой беше направил видео за „човека, който излишно напряга обстановката“.

Ти от онези хора ли си?

Ти ли си такъв?

От онези, които могат да напрегнат обстановката без причина?

Да, наистина съм такъв понякога.

Понякога се вкопчвам в напълно излишни неща.

Хубаво.

А има ли ревност? Ревнувате ли се?

Кой? Аз ли?

И ти, и тя.

Е, разбира се. Нормално е.

Колко последователи имаш в социалните мрежи?

Два милиона и не знам колко хиляди.

Имаш ли фалшив профил?

Не. Занимавам се с други неща, братле. Аз дори не мога да следя собствения си профил, не мога да се справям с него.

Получаваш ли неприлични предложения?

Получавам ли? Идват ли?

Неприлични предложения?

Идват, а ти ги приемаш? Разбирам.

Не, не ги приемам.

Неприлични предложения и такива неща...

Преди получавах.

В директните съобщения, в съобщенията...

Как да ги следя всичките, братле? Честно казано, не се занимавам с това.

Преди ли? Когато беше необвързан?

Не, не става дума, че съм ги търсил.

Просто получаваш всякакви съобщения от най-различни хора.

По всякакви поводи.

Не става дума само за това.

Има хора, които искат помощ, има хора, които имат различни проблеми, разбираш ли?

Има и такива, които например пишат обидни неща и така нататък.

Защо да си развалям настроението през целия ден, като ги чета?

Точно така.

Добре, а кое е най-интересното или странно комплиментче, което си получавал досега?

Нещо, за което си си казал: „Това пък откъде се взе?“

Не ми идва нищо наум.

Със сигурност е имало, но трябва малко да помисля.

Като ме питаш изведнъж, нищо не мога да се сетя.

Добре, сега имаш две деца.

На колко години са?

Едното е на 5, другото на 3.

Момичето е на 3, а синът ти е на 5.

Първо ще те питам как бащинството промени живота ти, а след това ще те питам и нещо друго.

Като баща на момче и момиче със сигурност има разлики — емоционално, по отношение на привързаността.

Каква е разликата за теб?

На първо място, бащинството много ме направи по-зрял и увеличи чувството ми за емпатия.

Преди всичко човек започва да изпитва повече емпатия към всички социални ситуации.

Например, когато гледаш видеа или попаднеш на някакви новини — за инциденти, за неприятни случки от ежедневието...

Започнахме да ставаме по-чувствителни към такива неща.

И когато вземам решения, мисля за тях.

Преди да направя крачка, ги имам предвид.

Преди бях по-приключенски настроен и по-смел човек.

Сега постепенно започнах да бъда малко по-предпазлив.

Започнах да обмислям всичко през призмата на децата.

А това, че имаш и момиче, и момче, е невероятно усещане.

Какво да кажа — нека Бог даде деца на всеки, който иска да има.

Разбира се, някои хора не искат деца. Няма смисъл да налагаме на всички, че задължително трябва да имат.

Има и хора, които много искат, но не могат да имат.

Дано Бог даде на всички това, което желае сърцето им.

Но е нещо невероятно.

Да бъдеш баща на момиче е съвсем друго усещане.

Наистина е нещо невероятно.

Искаш ли още деца, или вече две са ти достатъчни?

Може и да има още.

Хубаво.

Какво беше най-голямото ти предизвикателство?

Какво беше ли? Животът ми така или иначе минава в предизвикателства.

Мхм.

Тоест няма едно най-голямо или най-малко.

След университета да започна тази професия с епизодични роли — това беше предизвикателство.

Да участвам в конкурси — предизвикателство.

Спечелихме конкурсите, а след това да вляза в този сектор — също беше предизвикателство.

Да стана главен актьор — предизвикателство.

Години наред всичко това всъщност не е никак лесно.

Дори когато човек погледне отстрани — колкото и дълго да съм бил далеч от телевизията и дори когато съм се занимавал със собствените си проекти, аз все пак съм част от тази работа, от този сектор.

От момента, в който започнах, са минали 25 години.

Но откакто започнах да получавам роли, а след това и главни роли, са минали 16–18 години.

Виж целия пост
# 506 25 юли 2026, 15:06 ч.
Ох ще ме умори с този израз " Joy Алмеда е страшно бъзиклива".

Хубаво е да има шеги и закачки.
Виж целия пост
# 507 25 юли 2026, 15:12 ч.
Joy О-нее, Аруч, защото майка и я къпела с омекотител вместо шампоан,
на мен по-ми харесва Коколино, звучи ми красиво,машаллах..
честно да си кажа май го е хванала кризата на средната възраст.. JoyJoy
Виж целия пост
# 508 25 юли 2026, 15:15 ч.
След 18 години да дойда тук и все още да давам интервю на важен журналист, за нещо, което се чете, за вестник, който се следи, и да бъда в тази позиция — дори самото това според мен е голямо предизвикателство.

И не говоря просто за проява на скромност.

Говоря за това да продължаваш по някакъв начин, да останеш в играта.

Освен това да се захвана с бизнес е друго предизвикателство.

Да стана продуцент е съвсем различно предизвикателство.

Всички тези неща според мен са предизвикателства.

Благодарим ти, че дойде при нас.

Всъщност за нас е голяма чест и удоволствие, че си тук.

Всеки път е удоволствие да си говорим с теб.

Благодаря.

Да, казахме, че всички тези неща са предизвикателства. Животът ми минава в такива.

Добре, вече навлезе в 40-те — на 42 си.

За 40-те винаги се говори като за повратна точка.

За 30-те също се казва, че тогава нещо в живота се променя. Същото се говори и за 20-те.

Но на 40 наистина ли нещо изведнъж започва да се променя в живота? Сякаш нещо се прещраква в ума или в душата?

Честно казано, така е.

Около мен постоянно има млади, много импулсивни хора.

Мхм.

Виждам накъде ще тръгнат.

Например, когато става дума за някакъв въпрос, виждам какво ще последва.

Но знам, че не мога да променя начина им на мислене.

С времето натрупаният опит започва да носи на човек известно спокойствие и уравновесеност.

Започнах да се въздържам от излишни спорове и ненужни конфликти.

Под „спорове“ нямам предвид точно спорове, а по-скоро да се намесвам в живота на другите или да им давам съвети.

Започнах да се държа по-назад в това отношение.

Добре, а ти винаги ли си бил красив мъж?

Как да го кажа...

Тоест, нали... още от онзи период с моделството...

Още тогава те познавахме като красив човек. Още от средното и гимназията това винаги се е казвало за теб. Тоест, винаги ли си бил късметлия? Особено по отношение на жените, във връзките си си бил късметлия.

А какво е да живееш живота си като толкова красив мъж?

Ти ставаш Best Model, след това печелиш световната титла, връщаш се обратно в Турция и се превръщаш в звезда. Какво е да живееш с този етикет?

Всъщност наскоро интервюирах Айшегюл Алдънч и тя каза: „Това е проклятие. Нещо красиво, което ми се е паднало в живота, но се превърна в проклятие, защото винаги трябваше да го пазя и да поддържам този образ.“

Какво беше за теб през годините да живееш по този начин, постоянно с този етикет?

Честно казано, никога не съм го възприемал така. Това е красив Божи дар, но аз не съм човек, който живее чрез него. Никога не съм се събуждал сутрин с усещането: „Много съм красив“...
Никога не съм бил човек, който взема решения и после се прикрива зад това и живее живота си благодарение на него. Не го възприемам по този начин. Но виждам както предимствата, така и трудностите.

Особено в социалните среди — не само това да си красив, но и да си известен или да имаш високи финансови доходи носи определени социални предимства.

А какви са трудностите?

Да бъдеш завиждан. И то от хора, от които изобщо не си очаквал. С напредването на възрастта човек започва да го разбира и да го вижда.

Всъщност, когато погледнеш назад към много от приятелствата си, разбираш, че зад някои от грешките, които са били допускани, в основата си е стояло едно от най-простите човешки чувства — завистта.

Човек го осъзнава чак години по-късно. Поглеждаш назад и си казваш: „А, ето защо е било така.“

Но това е част от живота и трябва да се научиш да живееш и с него.

Когато всичко това дойде наведнъж — успехът, красотата, привлекателността, парите — трябва да разбереш, че това са неща, които понякога можеш да изгубиш и после отново да спечелиш.

Ако направиш нещо и си много успешен — чудесно. Направиш друго и се провалиш — след това можеш да направиш нещо ново и да бъдеш още по-успешен. Така стоят нещата.

Поглеждаш се и красотата ти продължава да е там и т.н. Докато преживяваш всички тези неща, в един момент разбираш, че ще има хора, които ще ти завиждат през целия ти живот.

Аз съм го видял и затова хората, които мога да нарека истински приятели, не са повече от пръстите на едната ми ръка. Даже и толкова няма.

— Да, точно това щях да те попитам. Имаш ли много приятели в живота си?

— Много малко.

— Човек очаква, че при толкова голям кръг от хора около теб ще е обратното.

— Да, да. Но аз през целия си живот, особено в този сектор, сред огромни тълпи от хора съм изпитвал огромна самота.

И когато погледна назад, наистина си казвам: „Колко самотен съм бил.“

Особено през последните няколко години — последните три-четири години — след всичко, което преживях и след като промених някои неща в живота си, си казах: „Колко самотен съм бил всъщност.“

И това не е случайност. Много, много години си казвах: „Винаги ще вървя сам.“

Но го казвах почти несъзнателно, без наистина да знам какво означава да вървиш сам.
Казвах си това, защото винаги около мен имаше много хора. Винаги беше страшно оживено и имаше огромен кръг от хора около мен.

Но сега виждам, че всъщност не е било точно така. И в един момент си казваш: „Ами къде отидоха всички?“

Както казах, постоянно има някакво движение — хора идват и си отиват. А с успеха, когато нещата се променят, те постепенно сами се отсяват.

Започват клеветите, започват слуховете зад гърба ти. Не знам как ще го наречете — карма ли, нещо друго ли — но в крайна сметка това са нещата, които стигат до мен.

В началото преживявах всичко това като голямо разочарование.

— Добре, а сега да преминем към бързите въпроси. Готов ли си?

— Готов съм.

— Ако трябва да нарисуваш картина на щастието, какво би сложил в нея?

— Семейството ми. Веднага бих сложил семейството си.

— Чудесно. Коя известна жена беше първата, в която си се влюбил?

— Първата известна жена, в която се влюбих... Имаше една Мануела.

— Някой помни ли я? Имаше един сериал „Мануела“. Май беше русо момиче?

— Не, Мануела беше брюнетка.

— А, добре, разбрах, разбрах. По телевизията?

— Да, телевизионен сериал. Беше бразилски сериал.

— Бразилски сериал, да. В Мануела ли беше влюбен?

— Точно така.

— А, хубаво. Добре. Представи си, че си затворен в асансьор за един час. Кой искаш да бъде с теб, освен съпругата ти?

— Алина.

— Дъщеря ти?

— Да. С нея времето ще мине много бързо, защото е приятно да си с нея.

— Добре. Кажи ми нещо, което започнеш ли да правиш, не можеш да спреш.

— Да ям.

— Коя е любимата ти храна?

— Всичко, което е приготвено добре. Много е променливо. Например лозови сарми, карниярик, манти — тези три със сигурност. И баница със спанак — четири.

— Добре. А ти самият влизаш ли в кухнята и готвиш?

— Не, разбира се, че не.

— Защо?

— Че аз с всичката тази работа кога ще имам време да влизам и в кухнята? Няма такова нещо като: „Гладен съм, ще сготвя нещо.“

— Кое е най-неудобното нещо, докато си го правил, на което някой те е хващал и от което най-много си се срамувал?

— Какво да е?

— Да, каквото ти дойде наум.

— В средното училище ходех на частни уроци. Докато си бършех носа, дойде една... Точно тогава дойде и училищният психолог. Беше много красиво момиче. А аз бях в онзи период, когато тепърва навлизах в пубертета. Когато ме видя в такова състояние, много се засрамих. Това ми дойде наум.

— Добре. Кажи ми нещо, което можеш да гледаш, без да откъснеш очи от него.

— Обикновено неща от природата. Когато остана насаме с природата и видя някоя красота или усетя атмосферата на момента, мога просто да се загледам и да се изгубя в нея.

— Красиво. Толгахан, много ти благодаря.

— Аз ти благодаря.

— Това беше. Благодаря ти много.

— Благодаря.

— Беше много забавно и приятно. Очакваме и новия ти филм.

— Дано. Когато има развитие, пак ще се срещнем и ще се чуем.

— Благодаря ти още веднъж, че дойде.

— Благодаря много. Бъдете здрави и хубав уикенд на всички!
Виж целия пост
# 509 25 юли 2026, 15:41 ч.


Joy Много благодарности много нещо..
и това че не влиза в кухнята да сготви нещо е типична
турска черта..и аз не съм виждала турчин да готви
 ако не му е професия.. Joy Joy

Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало