Работа, CV-та, HR-и, съвети - 107

Не съм сигурна по-ниски ли са заплатите. От това, което виждам, по-скоро са замръзнали. Когато търсех есента на 2024, гледах да кандидатствам само при големи имена и предлагаха заплати 2-2200 лева чисто, пък не съм била с някакъв страшен опит. Сега виждам 1100-1250 евро чисто, което не е чак толкова повече, а предвид инфлацията е чиста загуба.
За човека-оркестър обаче си е така. При нас сега се мъчат да разширяват дейността и всички се оказваме с повече задължения, а парите и работното време същите. На хората им кипва и хвърлят молбата.
На фирмата разбира се не ѝ дреме за напускащите, представителите ѝ си мислят, че кандидати има. Аз обаче не мисля, че този модел на обяви и наемане ще е особено успешен. Както фирмите се държат, все едно не им дреме кой им работи, по същия начин наетите гледат месец да мине, в джоба да влезе и при първия проблем си бият камшика. В един момент покрай новите заминават и дългогодишните кадри с опит.
Хората от провинцията не подбиват чак толкова. Колко ще седят? Месец-2-3, преди да се усетят, че шефът ги цака и парите не стигат.

Това с подбиването не мисля, че е актуално. Хората, които идват от други градове също имат разходи, квартира/кредит. Колко да подбиват? Нали идват уж за по-добро, не е просто да хванат някаква работа, с която в края на месеца ще са на минус. А и мигрирането към по-големите градове е свързано и с други фактори като среда, по-добри възможности за децата като образование и реализация.

Но кой е казал, че утре трябва да хвърли молбата за напускане на бюрото на шефа си? Нищо не й пречи (предполагам) да разгледа обяви, да кандидатства и да отиде на някое и друго интервю. То, ако тя не си помогне, кой? Никой няма да й почука на вратата с по-добро предложение? И ето така хората си кретат в някаква кофти среда.

Чак подбиване на пазара на труда, ми се вижда прекалено. Нали и тези хора от някъде си имат разходи - наем, ток, храна, интернет, деца, може би. То идеята да дойдеш в София не е да взимаш 100/200 евро повече, от колкото в провинцията.

Аз точно поради тази причина след редица безплодни интервюта, в които точно такива човеци-оркестри се търсят за ниска заплата, реших, че явно трябва да се кротна и да погледна на настоящата си работа откъм светлата страна, колкото и на моменти да се дразня от някои неща. Има някакво развитие в положителна насока сякаш, та май ще спра с упражненията си по ходене на интервюта. Особено след последното. Хем малко след като си подадох CV видях негативните коментари за фирмата, а и позната в същия бранш ме предупреди, но си казах - айде, няма да отменям насроченото интервю, дето се вика за разнообразие ще отида. Такива безобразни условия предложи тази компания, че не знам, трябва да си луд или отчаяно да търсиш някаква работа, за да се хванеш на хорото. Без трудов договор, без фиксирана заплата - само каквото заработиш - ама иначе пък административна длъжност. И управителя на филиала...о, Господи! Значи тоя мен ще ме тества ставам ли за търговец, дето първо на човек не прилича, после още с едното Добър Ден го виждаш колко е заспал, монотонен и негативен. И тоя на мен ще ми обяснява как търсели хора с амбиция и хъс....Че той не спря да се прозява докато самия той не говореше. Беше наизустил там някакви въпросчета, дето и ученик би схванал уловката и някакво представяне точно колкото да те разубеди напълно да започнеш. И остави -ако те одобрят - зарязваш всичко и тръгваш на обучение, ама без договор, без нищо и чак тогава граждански. Направо го прекъснах и му казах, че хич не ме интересува ще ме одобрят ли, защото при тези условия никога не бих започнала. Все си мислех, че не останаха вече такива фирми-фантоми, които с трици маймуни да ловят, но явно има достатъчно и бълват обяви за работа. После на интервюто ти става ясно, че това, което са описали в обявата е абсолютно фиктивно.

.....м, да, и после врякат как нямало хора да работят. То хора има, ама не и за такива условия.

Ами те административните позиции не продават. Продават продавачите.

И на мен ми стана странно как административна позиция ще си заработи заплатата.

Ами ето така ми го описаха.

Брокер…. Ясно. Това е достатъчно.
Честно казано, винаги съм избягвала обявите от агенции за недвижими имоти. Няма как да отида на интервю, защото просто няма да си пусна сивито там. Освен, ако обявата не е много замаскирана и не мога да позная, че са агенция за недвижими имоти.

Замаскирана беше, да. То от представянето на компанията по никакъв начин не се вижда, че иде реч за имоти. Отделно и аз малко по инерция кандидатствах.

Намусеният интервюиращ, описан по-горе, вероятно също не вади пари, затова е и намусен.
За мен лично това е работа за такива, които си имат финанси и искат да работят само за забавление и за да са сред хора.

Винаги са си били така със заплащането. Ходиш на огледи за своя сметка. Нямаш твърда заплата, дори и символична, с която да плащаш разходите си за обикаляне докато направиш една-две по-големи сделки та да изплуваш. Навсякъде под сурдинка обаче върви приказката, че сделките са съвсем съвсем малко. Как да направиш по-големи такива за въпросното изплуване... Е, все някога ще направиш, но може да чакаш месеци.

Винаги е било и ще бъде кошмарна работа. Моя близка приятелка беше много години брокер. Добре финансово само защото тогава не ги държаха изкъсо. На няколко сделки си бяха прибирали комисионните без да отчетат пред самата агенция. И периодично го правеха. Въпросните пари ѝ бяха като спестени за черни дни. И за в случаи когато имат по-слаби месеци.
Но това беше отдавна. Сега не знам става ли номерът.

И да е имало златно време за брокерите, когато всичко живо купуваше имоти, то според мен отмина. Беше до преди еврото.

Отделно на това, ако търсиш на зелено, лесно оглеждат квартала и информационните табели на строежите. Свързваш се директно със строител/инвеститор.
Ако търсиш старо строителство, също може да обиколиш квартала и да попиташ бабите пред блока дали някой не продава.
Понякога и по конкретно публикувана обява може да намериш мястото и имота, за да се опиташ да се свържеш директно с продавача.
Просто повечето брокери не са такъв капацитет, че да им дам тази голяма комисионна.
Търсила съм под наем с брокер, но никога не отговаряше на изискванията и ме водеше в нещо подобно или извън бюджета и само ми губеше времето.
За мен това е супер лаладжийска професия и трябва да си много добър в това или от много време в бранша, за да вадиш добри пари. Иначе ще си останеш с картата за градския транспорт.

Аз изобщо и не съм искала да ставам брокер. Ако исках, отдавна щях да се насоча към този бранш.

Пиша го за такива, които са отдавна без работа и може да са изкушени все пак нещо да започнат.

Да кажа предварително, че не съм брокер и не ги защитавам, но изобщо не е лаладжийска професия. Изкарват се много добри доходи, ако си добър и можеш да хванеш чалъма. Изискват се много висока инициативност и умения за продажби. Две неща са ясни още преди да започнеш мисля за всеки, който иска да се занимава с това - че нямаш стандартно работно време и че нямаш стандартна заплата. Въпрос с какво отиваш на оглед също ми е меко странен от кандидат. Пак казвам, не съм в професията, но е ясно, че ти трябва превозно средство. Дали се заплаща от теб или не, вече не съм толкова навътре, но на фона на парите, които изкарват добрите брокери, мисля, че изобщо не им хрумва да питат кой им поема разходите за гориво. Повечето от тях имат по няколко закупени апартамента със собствени средства. Сами може да сметнете колко са 3% от сегашните цени. Пет сделки да направиш за годината и си допринесъл достатъчно за семейния бюджет, хич да не правиш друго. Но да, трябва да си с ясното съзнание, че няма работно време, да си гъвкав, да си проактивен, да говориш добре, да познаваш психологията на хората, да си леко нахален, но и да си съдействащ, да успееш да уредиш това, за което се е запънал клиента, че не иска, да познаваш нормативните документи и т.н.