Аз съобщих рано, защото хем не искам да си измислям все, че съм болна или нещо подобно като трябва да остана вкъщи, хем работата ми е в голям обем и не искам изведнъж към края да ги оставя без човек за толкова задачи. Ако ме готвеха за по-висока позиция хептен нямаше да ми е спокойно да крия.
Не е упрек към вас, всяка жена преценява кога на кого да каже, но с работодателя според мен трябва да се пазят максимално добри отношения понеже и занапред ще си трябват компромиси.
Аз от 4 години чакам повишение или вдигане на заплата с инфлацията, но такова не съм видяла. Ако не ме повишат сега, просто после изобщо няма и да се връщам.
Не говорим за нечовешко отношение, няма нито да се караме, нито да ги притискам в ъгъла, нито да чакам да родя, за да им кажа. Разбирам да започваш на ново място, но тук не смятам, че е некоректно да споделиш, когато се чувстваш готова. Нали разбирате, че ако сега не се случи, после ще се върна от майчинство и нито ще ми пипнат особено заплатата, нито ще помислят да ме повишат още 1-2 години поне и ще се доказвам наново. Тоест, според вас, аз да не мисля за себе си и за нуждите на семейството ми (защото за пари работя, изработила съм си и съм заслужила). Не говорим за некоректност изобщо да не им кажа, а да не позволя да бъда дискриминирана и да ми бъде отнето нещо, което иначе е щяло да ми се предложи.
Абсолютно съм съгласна с ReYaf. Аз болничен няма да ползвам преди 45-дневния, дай Боже всичко да е наред. На мен пък са ми странни бременните, които излизат веднага в болничен, без сериозни оплаквания, все едно им се полага. За мен е по-некоректно от това да не споделиш на работа в момента, в който видиш 2 чертички.
