И понеже изпитвяам някаква странна носталгия към усещането за спокойствие, което дори не си спомням си купих книгата "инвентарна книга на социализма". Много е добра. По скоро алманах на изминалото време... снимки на култови неща от кибритчетата, до бозата в бутики, лимонадата, розовите билетчета за влака, ръчна пералня.... Искам дъщеря ми да знае, какво е чавдарче и пионерче, макар че аз не ги хванах.... Но хванах култовия лозунг в стола в училище "когато ям съм глух и ням" 
В този сайт има разкази на различни хора от живота им при социализма. Повечето звучат комично към днешна дата. Разказите са публикувани и в книга. Чрез нея се надявам да мога да обясня на децата си, какво е било някога. Ако ми липсва нещо, това са детските ми години, не социализма.
Най- ранните ми спомени са от началото на 80-те, онези спокойните, когато по централната алея на Димитровград продаваха печени кестени, всяка неделя имаше детско кино в Зелена зала на кино "Дружба", имаше будки за сокчета, манифестациите на 24 май, дъвка Идеал, неповторимия заводски хляб, дъхавото кафе на дядо, лека му пръст, пълният фризьорски салон, където работеше баба, безгрижните ваканции на село........................., наистина тогава живота беше много по-спокоен. Глобализацията не прощава 
и всички близки който не са вече сред нас
