Отношение на работодателят след връщане от майчинство

  • 676
  • 52
# 15
Ами авторката да си помисли защо така се случват нещата. Може би заместничката е по- добра в работата си. Хубаво, че имаш дете, най- голямото богатство е това, ама за работодателя е важно как си вършиш работата, пишеш ли се често болен и т.н. Ако решат, правят ти един мобинг и ти си тръгваш. Това е положението, колкото и да е нечестно за някои.
Виж целия пост
# 16
Ами авторката да си помисли защо така се случват нещата. Може би заместничката е по- добра в работата си. Хубаво, че имаш дете, най- голямото богатство е това, ама за работодателя е важно как си вършиш работата, пишеш ли се често болен и т.н. Ако решат, правят ти един мобинг и ти си тръгваш. Това е положението, колкото и да е нечестно за някои.
Работат съм си е вършила съвестно през всичките г. Нито съм боледувала, влача стари отпуски доста. По скоро не съм подмазвач и си пазя личното време .
Виж целия пост
# 17
Детето скоро ще стане на 3 и законът вече няма да е само в нейна полза. Да стои там щом е решила, но поне да употреби оставащото време за да си намери друга работа. Да, предлагат се малки заплати за много работа, но това е положението. По-добре с малка заплата отколкото без заплата. На мен ми се струва, че ще я освободят в момента, в който това стане възможно. Поне да е подготвена.
Виж целия пост
# 18
Че искат да напуснете е повече от ясно.
Не ми е ясно обаче какво негодувате.
Искате да останете някъде, където не сте желана?
Защо?
Както казаха и преди мен - аз нарушение не виждам. Майките имат определена закрила и роботодателя очевидно я спазва.
Това, че е длъжен да ви върне на работа след майчинството не значи, че е длъжен и да ви харесва и да ви задържи за неопределено време. Закона ви пази до навършване на 3г., той толкова и ще ви задържи вероятно.
За годините, в които ви е нямало може много неща да са се променили - производство, технологии, методи, изисквания и вие вече да не отговаряте на тях.
А и дори да се абстрахираме от всичко останало приемете, че няма как да сте "най". Винаги ще има някой по-добър, по-бърз, по-организиран и т.н. Незаменими работници (почти) няма. Това е бизнес, не сладки приказки.
Не забравяйте и че дори и без да сте били в майчинство във всеки един момент работодателя може да реши че даден служител вече не му е нужен или изгоден и да си задейства процедура по подбор и съвсем легално да го освободи.
Виж целия пост
# 19
Че искат да напуснете е повече от ясно.
Не ми е ясно обаче какво негодувате.
Искате да останете някъде, където не сте желана?
Защо?
Както казаха и преди мен - аз нарушение не виждам. Майките имат определена закрила и роботодателя очевидно я спазва.
Това, че е длъжен да ви върне на работа след майчинството не значи, че е длъжен и да ви харесва и да ви задържи за неопределено време. Закона ви пази до навършване на 3г., той толкова и ще ви задържи вероятно.
За годините, в които ви е нямало може много неща да са се променили - производство, технологии, методи, изисквания и вие вече да не отговаряте на тях.
А и дори да се абстрахираме от всичко останало приемете, че няма как да сте "най". Винаги ще има някой по-добър, по-бърз, по-организиран и т.н. Незаменими работници (почти) няма. Това е бизнес, не сладки приказки.
Не забравяйте и че дори и без да сте били в майчинство във всеки един момент работодателя може да реши че даден служител вече не му е нужен или изгоден и да си задейства процедура по подбор и съвсем легално да го освободи.
Защо стоя ли? 1.Плащат ми добре. В нашия град такава заплата трудно се постига особено без усилия.
2. мога да си гледам детето още половин г да речем без да мисля дали ще остана на постоянен трудов дог. и без да ми е трудно работа от вкъщи.
3. Няма да ги улеснявам. Като искат да ме махнат те да го направят. За тях е най добрият вар аз да напусна сама- да ама мен не ме устройва в момента.
 В някои случаи като този виждаш че предпочитания колега не става и в никакъв случай не е по добър от теб. Нито имам голямо самочувствие че съм незаменима както и вие казахте, защото абсолютно всеки Е заменим, но за някой който прави елементарни грешки било и вече след две год работа и е мърляв в административната работа, бавен и прочие още мога да изреждам - ами спрямо този човек съм по добър служител.
Но това не се гледа- гледа се мълчаливия без мнение подмазвач- детето ти да е с темп вкъщи само и да стоиш на работа - ами ако това не е подмазване аз не знам кое е. Там не мога и не искам да се боря. Различни приоритети имам.
Здраве да е. На следващото работно място не се знае там какво ще е, но лесни пари кой отказва? Не съм “кариеристка” и съм на мнение, че една шепа хора в България са. Другите караме от заплата на заплата. И да даваш много от себе си на новата работа в даден момент те отказваш да го правиш и пак гледаш заплата да има.. мое мнение
Виж целия пост
# 20
Ами не ходим ли всички за заплата на работа всъщност? Аз за удоволствие си имам други неща.
Виж целия пост
# 21
Ами не ходим ли всички за заплата на работа всъщност? Аз за удоволствие си имам други неща.
Оо някои се правят, че имат кариери, че искат  развитие, повишение и т.н.
За сметка на личния живот е безсмислено.
Ако може някои да ги балансира - браво
Виж целия пост
# 22
Защо стоя ли? 1.Плащат ми добре. В нашия град такава заплата трудно се постига особено без усилия.
2. мога да си гледам детето още половин г да речем без да мисля дали ще остана на постоянен трудов дог. и без да ми е трудно работа от вкъщи.
Е, всеки иска на хляба мекото, ама невинаги се получава.
3. Няма да ги улеснявам. Като искат да ме махнат те да го направят. За тях е най добрият вар аз да напусна сама- да ама мен не ме устройва в момента.
То никой не ви кара да ги улеснявате. Те си спазват закона - върнали са ви на работа след майчинството. Оттам нататък нямат задължение да ви задържат.
Разбирам, че се гневите, защото работата ви е изгодна и финансово ("лесни пари", както вие я нарекохте), и не е трудна и напрагяща и имате възможност за хоум офис и т.н. привилегии, но разберете, че никой не ви е длъжен. Отношенията работодател-работник са двустранни и договорни и съществуват до когато устройват и двете страни. Както всякакви други такива двустранни договорни отношения - например наемодател-наемател - всеки от двамата може да прекрати договора, спазвайки условията в него и закона. Ще съдите наемодателя си, че ви е отправил предизвестие да освободите апартамента ли? Или ще съдите мобилния си оператор, че след изтичане на договора не ви предлагат същата ниска такса? Или пък оператора да ви съди, че отказвате да подпишете на по-високата такса?
Хайде стига претенции. Всеки си гледа интереса, вие вашия, но и работодателят ви - неговия.
И да, всички работят за пари, въпрос на приоритети е кой как балансира работа и семейство.
Виж целия пост
# 23
Защо стоя ли? 1.Плащат ми добре. В нашия град такава заплата трудно се постига особено без усилия.
2. мога да си гледам детето още половин г да речем без да мисля дали ще остана на постоянен трудов дог. и без да ми е трудно работа от вкъщи.
Е, всеки иска на хляба мекото, ама невинаги се получава.
3. Няма да ги улеснявам. Като искат да ме махнат те да го направят. За тях е най добрият вар аз да напусна сама- да ама мен не ме устройва в момента.
То никой не ви кара да ги улеснявате. Те си спазват закона - върнали са ви на работа след майчинството. Оттам нататък нямат задължение да ви задържат.
Разбирам, че се гневите, защото работата ви е изгодна и финансово ("лесни пари", както вие я нарекохте), и не е трудна и напрагяща и имате възможност за хоум офис и т.н. привилегии, но разберете, че никой не ви е длъжен. Отношенията работодател-работник са двустранни и договорни и съществуват до когато устройват и двете страни. Както всякакви други такива двустранни договорни отношения - например наемодател-наемател - всеки от двамата може да прекрати договора, спазвайки условията в него и закона. Ще съдите наемодателя си, че ви е отправил предизвестие да освободите апартамента ли? Или ще съдите мобилния си оператор, че след изтичане на договора не ви предлагат същата ниска такса? Или пък оператора да ви съди, че отказвате да подпишете на по-високата такса?
Хайде стига претенции. Всеки си гледа интереса, вие вашия, но и работодателят ви - неговия.
И да, всички работят за пари, въпрос на приоритети е кой как балансира работа и семейство.
Не знам къде казвам че някой ми е длъжен. Да всеки си гледа интереса, но всички тези уж малки неща на липса на човечност са ни докарали до това положение на омраза и егоизъм. Аз гледам по мащабно на картинката. От малките неща се почва, за да оправят големите. Но в бг няма никаква съпричастност към никого. Всеки гледа да стъпче другия той да е отгоре, той да е добре, нищо че ще му причини някакво зло. Както е модерният лаф- какво ти пука? Кога ще почнем малко да се поставяме на мястото на другия?
Извинявам се, друга тема е това, просто ме вълнува и какво общество сме.. и всяка една малка общност като част от голямата показва какво “светло” бъдеще ни чака нас и най вече децата ни..
Виж целия пост
# 24
Вълнува те, защото си потърпевша. Ами другата, заместничката? Тя също си иска хляба. И щом я предпочитат значи по някакъв начин е по-подходяща.
Когато счетоводителката на половинката излезе в майчинство имаше ох и ах, защото трябваше да се търси заместничка. Намериха и се оказа, че новата е класа над старата. И сега се молят старата да не се връща. Безчовечни ли са? Грешно ли е да искат по-големия професионалист, от когото има повече полза?
Виж целия пост
# 25
На мен работа почти не ми дават, лаптопа е стар (нашата фирма не позволява да се ползват толкова стари), нямам служебен номер (в заместничката ми е ), нямам телефон съответно, имейли даже рядко и колегите пращат.

Защо стоя ли? 1.Плащат ми добре. В нашия град такава заплата трудно се постига особено без усилия.

Без да ви нападам, но вие стоите на място, където не вършите почти нищо и все пак не ви освобождават, а ви плащат добра заплата според собствените ви думи. И говорите за липса на съпричастност и човечност...

Пп. Не съм работодател, прост бачкер съм.
Виж целия пост
# 26
Не знам къде казвам че някой ми е длъжен. Да всеки си гледа интереса, но всички тези уж малки неща на липса на човечност са ни докарали до това положение на омраза и егоизъм. Аз гледам по мащабно на картинката. От малките неща се почва, за да оправят големите. Но в бг няма никаква съпричастност към никого. Всеки гледа да стъпче другия той да е отгоре, той да е добре, нищо че ще му причини някакво зло. Както е модерният лаф- какво ти пука? Кога ще почнем малко да се поставяме на мястото на другия?
Извинявам се, друга тема е това, просто ме вълнува и какво общество сме.. и всяка една малка общност като част от голямата показва какво “светло” бъдеще ни чака нас и най вече децата ни..
Съпричастност, човечност, "малките неща", "да се поставиш на мястото на другия" - тези неща може да ги търсите в безвъзмездни отношения - между приятели, семейство, роднини, съседи, познати. В бизнеса важат закони и други правила и е съвсем нормално и логично всеки да гледа собствения си интерес.

Когато работник напуска, (особено такива дето си тръгват от днес за утре и дори и не спазват закона и предизвестието), никой не роптае този работодател как ще намери и обучи кадърен заместник без да прекъсва работния процес и без да пострада бизнеса. Но работника си е в правото да си намери по-добра работа с условия, които го устройват повече от досегашните и никой не му държи сметка защо новия шеф е по-добър от стария и защо иска да се махне (разбира се редно е да е коректен и да спази закона). И това е нормално. Но стане ли въпрос служител да бъде освободен по инициатива на работодателя всички скачат като бесни кучета.
П.С. и аз не съм работодател. Просто ме дразни двойния стандарт в нещо, което би следвало да е реципрочно. Целия Кодекс на труда общо взето е защитата на работника. Работника има права, права, права, права и тук-таме задължения. Работодателя има един изпитателен срок, дето е в негова полза и една камара задължения към работника.

Няколко човека в темата ви казаха, че не сте права, вие продължавате под вола теле да търсите. Хубаво го е написала съфорумката преди мен - хем нищо не искат от вас да правите, хем вземате добри пари, хем мърморите.
Виж целия пост
# 27
На мен работа почти не ми дават, лаптопа е стар (нашата фирма не позволява да се ползват толкова стари), нямам служебен номер (в заместничката ми е ), нямам телефон съответно, имейли даже рядко и колегите пращат.

Защо стоя ли? 1.Плащат ми добре. В нашия град такава заплата трудно се постига особено без усилия.

Без да ви нападам, но вие стоите на място, където не вършите почти нищо и все пак не ви освобождават, а ви плащат добра заплата според собствените ви думи. И говорите за липса на съпричастност и човечност...

Пп. Не съм работодател, прост бачкер съм.
Спокойно, не бъркам в джоба им
Чужда фирма е - муха ги в ухапала за мойта заплата
Мърморя защото си харесвах работата, която ми взимат под носа заради нещо нормално в живота - да родиш дете и да си го .гледаш .
Както и да е, благодаря на вс за коментарите имаше доста смислени и незлобни нападателни изказвания (малко но имаше).
Скоро ще се отказвам от бг форумите.
Вместо адекватни съвети поне половината те нападат, че видиш ли не ставаш и ти си зле щото искаш нормално отношение и нормално ежедневие и защото работодателят е прехвърлил работата към друг човек.
Айде със здраве Wink и весело лято и по малко злоба моля ви се- всичко отива към някой друг и после се връща пак към първоизточника
Виж целия пост
# 28
Да, вероятно е така. Щом положението ги устройва. Като гледам, и вас ви устройва. Изкарайте си трите години на детето и се подготвяйте за после.
Виж целия пост
# 29
Всъщност знам за доста сходни ситуации. Едната е в банка. Точно след майчинство. Изолират служителката не и дават работа и се държат гадно. Повечето не издържат.
Кой си върши работата и как е спорно. Доста често има и връзкари, дори в частните фирми.
Просто повечето бг работодатели като чуят майка с малко дете и ходят да им леят куршум.
Има изключения.
Съветвам авторката да не се оставя да я тормозят и да си използва всичко, което и се полага по закон. Работа пак може да си търси, но бавно и внимателно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия