Кралски работи и клюки - юли 2026

След темата за Луи XIV - Краля Слънце, да разгледаме и неговия великолепен дворец.
Обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО, дворецът Версай е едно от най-красивите творения на френското изкуство през 17 век. Това огромно имение, което се развива около кралската резиденция, се гордее с великолепни градини, фонтани, тераси, канали и алеи, обогатени със скъпоценни цветя. Бившата ловна хижа на Луи XIII е трансформирана и разширена от неговия син Луи XIV - Кралят Слънце, който установява своя двор и правителство там през 1682 г., създавайки по този начин място на власт, церемонии, фестивали и гибел до Френската революция.


Всеки крал на Франция, който е отсядал тук е допринесъл за подобряването, разширяването и разкрасяването на замъка. Версай е не само замъкът, обитаван някога от крале и кралици, но и невероятен музей, посветен на историята на Франция, който съхранява колекция от около 60 000 творби. Дворецът се състои от различни зони: кралският дворец, прекрасните градини, малките дворци на Големия Трианон и Малкия Трианон, селото на кралицата и конюшните. Дворецът Версай в своята окончателна версия съдържа над 2300 стаи, 352 камини, 67 стълбища и 483 огледала. Покривите му покриват приблизително 13 хектара площ. Друга особеност на двореца Версай е броят на статуите отвътре и отвън: има 372 и разглеждането им може да отнеме цял ден.


Дворецът Версай със сигурност е едно от най-елегантните и завладяващи места в Европа. Дори днес тази фантастична структура е в състояние да очарова милиони туристи, които  идват от цял ​​свят, за да могат да се възхищават отблизо на славата на една толкова далечна, колкото и очарователна епоха. Имайте предвид, че той съдържа около 2300 стаи, от които 1000 могат да бъдат посетени, разположени на 63 154 м2.
Този великолепен ансамбъл от сгради е домът, избран от кралете на Франция, по това време сред най-влиятелните суверени в света, за да могат да избягат от "вулгарния" град и объркването на Париж. За мнозина този много противоречив избор предизвика процес на разделяне между богатите и бедните хора и дава началото на Френската революция, събитие, което буквално повлия (и продължава да влияе) върху историята на човешката цивилизация.


Отвъд историческия интерес с безгранични пропорции, дворецът Версай е наследство с огромна артистична и културна красота. Сградите, макар и датиращи от 17-ти век, са примери за все още авангардна архитектура, както и сложните и изискани интериори и произведенията на изкуството в стените. Градините са истински символ и предлагат фантастична обстановка за сградите.
Не трябва да се забравя, че този дворец е създаден с основната цел, да се превърне в постоянен дом на кралете на Франция и като такъв е замислен с цел да демонстрира на света силата на френските чрез демонстрация на разкош, лукс и богатство.  
Ще трябва да изчислите около 1 час и половина  само за посещение на сградата. Разглеждането от вътре е задължително и ще ви позволи да се насладите на някои наистина изненадващи части, които ще ви оставят без думи пред пищността и елегантността на живота в двора. Нека видим заедно най-важните и известни пространства.

 
Този престижен апартамент, съставен от седем стаи, е имал представителна функция, тоест място за официални и публични прояви на суверена. Поради тази причина тя получи украса със значително богатство, според италианския модел, който тогава беше много популярен в двора: мраморни боазери и боядисани тавани. През деня Големият апартамент беше отворен за всички придворни, които можеха да видят краля и кралското семейство. В седемте стаи, със символични имена, взети от класическата митология, Херкулес, Изобилие, Венера, Диана, Марс, Меркурий и Аполон, се организираха страхотни партита. Недалеч ще видите и Petit Appartement du Roi , където са били разположени най-интимните му предмети: съставен от шест стаи с две преддверия и спалнята, богато декорирана, апартаментът на краля е оборудван с офис, Кабинет на съвета и Кабинетът на условията, използван от краля, за да смени костюмите и перуките си далеч от очите на двора.


Това е централната и най-известна зала на двореца Версай, разположена на първия етаж на огромната сграда. Тя заслепява и очарова посетителите с впечатляващата си гледка: построена между 1678 и 1684 г.,  дълъга повече от 73 метра и широка 10 метра, има 17 прозореца и 357 огледала, от които носи името си. За да подсили допълнително яркостта и красотата на мястото, стаята е с изглед към величествените градини на Версай. Залата на огледалата се използва ежедневно като място за преминаване, аудиенции и срещи. Използвана е само по изключение като зала за церемонии, когато владетелите са искали да осигурят максимален блясък на забавленията (танци или игри), предлагани по случай  сватби или дипломатически приеми. Освен това по време на тези събития изящната зала напомня на чуждестранните гости за политическите, икономическите и художествените успехи на Франция.


От другата страна на Залата на огледалата е жилищното пространство на кралицата. Подобно на съпруга си тя притежавала служебни и други по-лични апартаменти, където са живеели децата им. Днес има останали пространства на различни кралици живяли там. Запазени, по-специално са стаи на Мария Тереза ​​(съпруга на Луи XIV), Мария Лешчинска(омъжена за Луи XV) и, разбира се, Мария Антоанета. Спалнята е основната стая на апартамента, където кралицата прекарва по-голямата част от времето си: това е мястото, където тя спи, често посещавана и от краля. Сутринта той приемал придворните по време и след тоалета си, което представлява момент на различни ритуали, регулирани от етикета. В тази зала са се провеждали и публични раждания: тук са родени 19 „синове на Франция“.  


Затворени за обществеността, тези стаи на двореца са достъпни само с обиколка с екскурзовод на Апартаментите на фаворитите на краля. Любимките на краля, или по-скоро неговите любовници, Мадам дьо Помпадур, а след това и мадам Дю Бари, са заемали луксозни апартаменти в непосредствена близост до Маликите апартаменти на крал Луи XV. Апартаментът на мадам дьо Помпадур, от който можете да се насладите на прекрасна гледка към гората Марли, се намира в мансардата на централната сграда, над залите на Марс, Меркурий и Аполон. За да има достъп до стаите си и да си спести неприятностите да се изкачва по стълбите, херцогинята е инсталирала „летящ стол“, наистина малък асансьор, който се управлява с помощта на колело и противотежест. Вместо това, апартаментите на мадам Дю Бари, последната фаворитка на Луи XV, са известни със скрито стълбище, което комуникира директно с личните стаи на суверена.



Тази част от имението се състои от няколко части. Големият Трианон е единствена по рода си сграда, чиято централна лоджия или перистил осигурява истинска прозрачност между двора и градините. Повечето от апартаментите са запазили оригиналната си резбована украса и днес съдържат мебели в стил ампир от времето. Що се отнася до градините, цветните лехи са истинска експлозия от цветя, както по времето на Луи XIV, когато Трианон е наричан Двореца на Флората.


Считан за един от шедьоврите на неокласическата архитектура, Малкият Трианон е поръчан от краля, за да може да следва една от страстите си, ботаническите науки. Всъщност сградата се намира в центъра на градините, които Луи XV се е опитвал да развие от 1750-те години и които при смъртта му са били сред най-богатите в Европа. В допълнение към сегашната френска градина, помещенията след това са били драстично променени  от Мария Антоанета, която от 1775 г. имала огромна зимна градина, разположена там. Това било най-обичаното място от кралицата, където намерала убежище, за да се измъкне от ограниченията на двора и да живее непретенциозно, защитена от блясъка на двореца.


Le Hameau de la Reine, построено между 1783 и 1786 г. от Ришар Мик, архитект на кралицата, илюстрира вкуса на времето към очарованието на селския живот. Вдъхновено от традиционната селска архитектура и подредено да възпроизвежда картини от времето, това малко селце включва няколко къщи, построени както за обикновено забавление (билярд, лични занимяния и хобита), така и с истинска селскостопанска функция, като домакин на мандри и ферми. И накрая, театърът, открит през 1780 г., днес е един от малкото примери в света, който е запазил голяма част от оригиналната си машина непокътната. Кралицата наема театрални компании за частни представления и понякога ги използва, за да изнесе сама пиеса пред много малка публика.



От централния прозорец на Огледалната зала пред очите на посетителите се разкрива грандиозната перспектива, отвеждаща погледа към хоризонта, покрай 800 хектара необятни градини. Те се смятат за шедьовър на ландшафтния архитект  Андре Льо Нотр и за най-великия пример за френска градина, източник на вдъхновение за всички кралски дворци в Европа. Градините на Версай , поръчани от Луи XIV, са създадени по същото време като дворцовите работи и са продължили около четиридесет години. Създаването им изисква огромна работа за изравняване на съществуващите пространства, подреждане на цветни лехи, изграждане на оранжерията, изкопаване на басейни и канала, където преди това са били открити само гори, ливади и блата. Дърветата дори били транспортирани вече големи от много провинции на Франция и хиляди мъже, понякога цели полкове, участвали в това огромно начинание.



Разположена под Parterre du Midi, Оранжерията е била гордостта на краля. Съставена от три дълги галерии и сводести прозорци, това крило е проектирано да приютява цитрусови дървета, екзотични растения и култури от горещи страни през зимата: портокалови дървета от Португалия, от Испания или Италия, лимони, олеандри, палми или дори нарове, някои от които са на повече от 200 години. Оранжерията е огромна сграда, чиято централна галерия е дълга над 150 метра, а сводът й достига 13 метра височина. Стените с дебелина от 4 до 5 метра, с двоен стъклопакет и южно изложение, ви позволяват да поддържате зимна температура, която не пада под 5°C. Оранжерията е достъпна само с обиколки с екскурзовод.



Създателят на Канал Гранде, аркитектът Андре Льо Нотр трансформира перспективата на парка в невероятно място, което сякаш няма край. Работите продължават единадесет години, каналът става дълъг 1670 метра и е бил място за запомнящи се тържества.  Всъщност от 1669 г. Луи XIV дори кара малки лодки и миниатюрни плавателни съдове във водите му. Неговите приеми са били обичани от всички кралски особи в Европа, а през 1674 г. Серенисима изпраща на Краля Слънце две гондоли и четирима гондолиери, които обслужавали двора на суверена. От този момент Канал Гранде е наричан още Малката Венеция. При хубаво време също е възможно да наемете малки гребни лодки, за да се насладите на изключителна гледка към имението от уникална перспектива.



В допълнение към прекрасните градини, големият парк на имението се намират два огромни водни басейна: Канале Гранде и Швейцарско езеро. Проследен от прави пътеки, които ограничават гористи местности и култивирани поляни, паркът се простира на площ от приблизително 800 хектара. Ограден от стена, осеяна с порти, той е успял да запази уникалния си вид през вековете, истински зелен бял дроб в покрайнините на Париж. Паркът е отворен всеки ден от годината, с изключение на изключителни метеорологични условия като сняг и силен вятър и входът е безплатен.



Срещу двореца Луи XIV се намира най-големия кралски проект, предприеман някога за изграждане на конюшни. Petite Écurie и Grande Écurie, построени от Jules Hardouin-Mansart. Местоположението и размерът на конюшните свидетелстват за значението, което се отдава на конете по време на Ансиан режим( двата века преди Френската революция).
По време на управлението на Луи XIV, Кралските конюшни представляват един от най-важните отдели на имението, с постоянно интензивна дейност. Почти 1500 мъже  са работели там: оръженосци, пажове, кочияши, постилиони, лакеи, каруцари, рицари, носачи на столове, коняри, ковачи, сарачи, капелани, музиканти, хирурзи и ветеринари, нещо като свят за себе си. През 18 век е имало повече от 2000 коня. Галерията с карети е най-голямата изложба, създавана някога за всички видове кралски превозни средства: величествени каляски или малки каляски за децата на Мария Антоанета, столове или шейни, които представляват изключително свидетелство за живота и блясъка на двора по време на Ансиан режим.



Старата тема
https://www.bg-mamma.com/?topic=1884038