Кралица Шарлота, чернокожата кралица управлявала Англия по време на Американската революция

Бърз брак „на сляпо“ (1761 г.)Джордж III се възкачва на трона млад и спешно се нуждае от съпруга, която да осигури наследници. Той избира 17-годишната германска принцеса Шарлота от Мекленбург-Щрелиц заради нейното добро възпитание и липса на политически амбиции.
Първа среща: Шарлота пристига в Англия на 8 септември 1761 г. след тежко пътуване по море. Тя среща краля за първи път същия следобед.
Сватба след часове: Двамата се венчаят същата вечер в 21:00 часа в Кралския параклис на двореца Сейнт Джеймс, без изобщо да се познават.
Годините на истинско щастие и хармония Противно на очакванията за кралските бракове по онова време, двамата бързо се влюбват един в друг. Джордж III е един от малкото британски монарси в историята, който никога не си хваща любовница. Той остава напълно предан на съпругата си през целия им съвместен живот.
Семеен уют: Те споделят обща страст към музиката (свирят заедно на клавесин и флейта), ботаниката и провинциалния живот. Купуват Бъкингамската къща (днешния Бъкингамски дворец), за да избягат от строгия придворен етикет.
15 деца: Бракът им е изключително плодовит – двамата имат 15 деца (9 сина и 6 дъщери), от които 13 доживяват до зряла възраст.
Трагедията на „лудостта“ на краля Щастието им е разбито в края на 1780-те години, когато Джордж III започва да страда от тежки пристъпи на психическо заболяване (съвременните историци спорят дали става дума за порфирия или биполярно разстройство). По време на пристъпите си кралят става агресивен и понякога вербално напада Шарлота, което я ужасява. Лекарите умишлено ги разделят, за да предпазят кралицата, което разбива сърцето ѝ. Въпреки че е съкрушена от състоянието му и косата ѝ побелява преждевременно от стрес, Шарлота остава негов законен настойник. Тя яростно се бори с големия им син (бъдещия Джордж IV) за контрола над грижите за краля и управлението на страната.През 1811 г. кралят изпада в перманентна „лудост“, ослепява и губи слуха си. Той е изолиран в замъка Уиндзор. Шарлота продължава да го посещава, но той вече рядко я разпознава.Кралица Шарлота умира през 1818 г. на 74-годишна възраст, седнала в креслото си, държейки ръката на сина си. Крал Джордж III умира година и половина по-късно, без да осъзнае, че неговата любима съпруга си е отишла.
И любопитния факт, който не знаех е, че кралица Шарлота и Мария-Антоанета са били приятелки:
Приятелството между кралица Шарлота и Мария-Антоанета е изцяло писмено, тъй като двете кралици никога не се срещат на живо. Въпреки 11-годишната възрастова разлика (Шарлота е по-възрастната), те развиват изключително близки отношения чрез редовна кореспонденция. Двете кралици споделят сходна съдба — и двете са чуждестранни принцеси, омъжени в големи европейски дворове. В писмата си те обсъждат: Изкуство и музика: И двете са били страстни покровителки на културата; Майчинство и семейство: Споделят предизвикателствата на семейния живот и отглеждането на деца под светлините на прожекторите; Архитектура и градинарство: Обменят идеи за преустройството на дворците си (Кю Гардънс в Англия и Трианон във Версай); Френската революция и опитът за спасение Когато избухва Френската революция през 1789 г., Мария-Антоанета споделя най-дълбоките си страхове за бъдещето на семейството си именно с Шарлота. Дълбоко загрижена за безопасността на своята приятелка, кралица Шарлота организира и подготвя специални апартаменти в Лондон, където френското кралско семейство да отседне, ако успее да избяга от Франция; Писма на съчувствие: В запазени документи Шарлота пише за Мария-Антоанета: "Бедната и нещастна принцеса... Съжалявам както краля, така и нея, и горещо се надявам да се измъкнат от това ужасно положение."; Трагичният край Когато новината за екзекуцията на Мария-Антоанета на гилотината през 1793 г. достига до Лондон, кралица Шарлота е напълно съкрушена и ужасена. Насилието във Франция я кара сериозно да се замисли за крехкостта на собствената си позиция на монарх.
В крайна сметка Френската революция променя завинаги политическия модел на Европа. Дори след Реставрацията на монархиите през 1815 г. (Виенския конгрес), владетелите вече не могат да управляват по стария начин и са принудени да се съобразяват с възхода на национализма и либерализма.

Нали сме на френска тематика...



















