Не ми се беше случвало, затова тогава ми направи впечатление. Винаги първа среща, не са ми давали портмонето да си пипна.
При мен беше един, дето явно не можеше да забърше никоя, ама много му се.. (и според мен още си е сам). То беше фукане, то беше заплатата му каква била (не каза цифра, но над средното) . Фукане как има две коли, еди какви си марки, апартаменти, тн. Добре, аз въобще нямах намерение да питам такива неща, просто му казах евала, финансово си независим. Той не знам усети ли се, че не се трогвам. Вероятно, взе да приказва страшно много глупости, някои направо абсурдни за не-софиянците (изразявам се тук меко). Ама така не съм се смяла никога. Той пък реши че е готин и си повЕрва. Идва сметката. Като взе да брои стотинките...накрая ми вика имаш ли 2лв...да допълним. И познайте, делихме, аз мирно изчаках, дадох път на паричния ергенин, ама ...като цапна парите на масата, беше толкова горд, като дете свършило работата в гърнето и очакваше ръкопляскане.
След това, познайте - ела в нас. Ми не.
Приятелките ми после ми после ми казаха: " Ех , така се прави, той затова има пари! " 😆
Подобна история знам от приятелка, но с един барнат младеж на кафене. Разбирайте, не много пари. Еми не, броим си стотинките. Даже взел от нея назаем, щял да върне.